Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и девети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 6761 по описа за 2016г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искове на А.Й.Т. солидарно срещу М.А.Т., „М Т.“
ЕООД и К.Д.Ж., за присъждане на сумата
41571,20лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 8428.80лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, както и общо сумата 25509,96лв., представляваща обезщетение за забава върху
главниците за вреди, за периода от 07,06,2011г. до 03,06,2016г., когато са
предявени исковете, от която сумата 21209,94лв. върху обезщетението за
неимуществени вреди и сумата 4300,00лв. върху обезщетението за имуществени
вреди, както и законната лихва върху главниците считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане, претърпени в резултат на
виновното, противоправно поведение на ответника М.А.Т.,
изразяващо се в немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност,
като премахнал стъклен капак от двойно, калибровано
стъкло на технологичния отвор, находящ се в помещение
- партерен етаж и склад № 1 под него, в
сграда в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, непосредствено до входната
врата на партерния етаж, направен и поставен от К.Д.Ж., без доказана с проект товароносимост и неозначен или сигнализиран, представляващ
източник на повишена опасност, като към технологичния отвор не монтирал
предпазен парапет с необходимата височина, който да понесе и съответно
натоварване или при вдигнат стъклен капак на технологичния отвор, не монтирал
метална предпазна решетка с необходимата товароносимост,
с което нарушил чл. 178, ал. 1 ЗУТ – „Не се разрешава да се ползват строежи или
част от тях, преди да са въведени в експоатация от
компетентните органи по чл. 177“, чл. 40 от Наредба № 2/22,03,2004г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи – „Отворите в строителни и конструктивни елементи
/стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават опасност за падане от
височина: 1, се обезопасяват чрез парапети, ограждения
или здраво покритие, които да понесат съответното натоварване; 2, се означават
и/или сигнализират по подходящ начин.“, чл. 28, ал. 1, чл. 199б и чл. 199в от
Наредба № 7/23,09,1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване – „Подовете на работните помещения и на
обособените работни места и техните елементи се изработват и поддържат така, че
да са неподвижни и стабилни, да не се хлъзгат, да нямат опасни неравности, препятстия и отвори; При необходимост, за предотвратяване
на падания и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от наранявания,
се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост;
Средствата за колективна защита за предотвратяване на падания могат да се
прекъсват само в места за достъп /стълба или стълбище/; Когато е необходимо
временно отстраняване на средства за колективна защита за предотвратяване на
падания, се вземат подходящи компенсаторни /заместващи/ мерки за осигуряване на
безопасност, без които не се допуска извършване на работа; След окончателно или
временно приключване на работата, наложила отстраняването на средствата за
колективна защита за предотвратяване на падания, те се поставят отново.“, за
което е постановено Решение № 78/2015г., по НАХД № 14367/2013г. на СРС, влязла
в сила на 23,11,2016г., виновното, противоправно
поведение на служители на ответника „М Т.“ ЕООД, изразяващо се в неосигуряване
на безопасно придвижване на хора на територията на наетото за ползване от „М Т.“
ЕООД помещение - партерен етаж и склад №
1 под него, в сграда в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, като не
обезопасили технологичен отвор, находящ се
непосредствено до входната врата на партерния етаж, и допуснали премахване на
стъкленият му капак, направен и поставен от К.Д.Ж., без доказана с проект товароносимост, неозначен и несигнализиран, и виновното и противоправно поведение на
К.Д.Ж., изразяващо се в неосигуряване на безопасно придвижване на хора
на територията на собственото му, наето за ползване от „М Т.“ ЕООД помещение
- партерен етаж и склад № 1 под него, в
сграда в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, като не обезопасил
технологичен отвор, находящ се непосредствено до
входната врата на партерния етаж, и допуснал премахване на стъкленият му капак,
направен и поставен от него, без доказана с проект товароносимост,
неозначен и несигнализиран, в резултат на което на 07,06,2011г. А.Й.Т.
политнала и паднала през технологичния отвор на партерния етаж, до входа, от
височина 2,5м на пода на склада, и получила тежки травматични увреждания.
В исковата молба твърди, че М.А.Т., управител на „М Т.“ ЕООД, наел от собственика К.Д.Ж.,
помещение - партерен етаж и склад № 1
под него, в сграда в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, което оборудвал
и използвал като фитнес зала. На партерния етаж на помещението, непосредствено
до входа се намирал технологичен отвор предназначен за осветление на долното
ниво – склад № 1, в което се намирали фитнес уредите. На 07,06,2011г. А.Й.Т.,
която страдала от мултипленна склероза посетила
фитнес центъра и провела тренировка заедно с инструктора С. Ц.около 40мин, на
долното ниво - склад № 1, през което време технологичният отвор бил с вдигнато
стъкло, за проветрение. След тренировката ищцата
заедно с Ц.се качили на горното ниво, за да си тръгне първата. Входната врата
се отваряла навътре, поради което Ц.клекнала за да отключи ключалката в долната
част на вратата. А.Й.Т. се намирала непосредствено зад нея и направила крачка
встрани и назад, в който момент политнала и паднала през технологичния отвор от
височина 2,5м, на долното ниво, където се помещавал фитнеса. В резултат на
падането получила тежки травматични увреждания на снагата и главата, довели до
незабавно започнало, продължително по период лечение, с множество медицински
интервенции, оперативна намеса, тежък период на възстановяване с рехабилитация.
В резултат на травмата преживяла продължителни болки и страдания с изключителен
интензитет, които продължавата и до момента, както и
трайни увреждания на снагата, включително трайна, пълна и окончателна загуба на
обоняние.
Ответниците не оспорват, че
на 07,06,2011г. настъпил процесният инцидент, от
който пострадала ищцата.
Оспорват механизма на настъпване на инцидента с възражението, че отвора е
предназначен за вентилация на долния етаж, където е разположен фитнеса, поради
което капакът му е преместваем, стъклен и е стоял
постоянно отворен. Отвора е видим ясно при полагане на необходимата грижа и
внимание и е разположен в ъгловата част на помещението, до която клиентите
нямат достъп, както и че ищцата на излизане на помещението приклекнала за да
потърси цигара, което е довело до загуба на равновение,
залитане на страна и попадане в обхвата на вентилационния отвор.
Възразяват, че не е налице виновно, противоправно
поведение на М.А.Т., К.Д.Ж. или служители на „М Т.“ ЕООД.
Оспорват интензитета на настъпилите неимуществени вреди. За имуществените
възразяват, че са недоказани.
В отношение на евентуалност оспорват претенцията по размер.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Предявените искове срещу М.А.Т. и К.Д.Ж. са с правно основание чл. 45 ЗЗД,
а искът срещу „М Т.“ ЕООД е с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД. Предявени са и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
обезщетение за забава.
За да се приеме, че исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД са основателни в
тежест на ищеца е да установи главно и пълно кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличието на вреди намиращи се в пряка причинна връзка с
виновното, противоправно поведение на ответника,
размер и вид на причинените вреди. Вината се предполага до доказване на
противното.
За да се приеме, че исковете с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно
кумулативното наличие на следните предпоставки: наличието на вреди намиращи се
в пряка причинна връзка с виновното, противоправно
поведение на лице, изпълняващо възложената му от ответника работа, размер и вид
на причинените вреди. Вината на конкретните служители на ответника, допринесли
с бездействието си да настъпят вредоносните последици се предполага до
установяване на противното.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.
С постановено Решение № 78/2015г., по НАХД № 14367/2013г. на СРС, влязла в
сила на 23,11,2016г. М.А.Т. е признат за виновен в това, че на 07,06,2011г., в
МАГАЗИН № 3 находящ се в гр.София, р-н „Красно село“,
на партерния етаж на сградата на ул. „*******, причинил две средни телесни
повреди на А.Й.Т., изразяващи се в счупване на тялото на първи поясен прешлен и травматична спондилолистеза
/разместване на прешлени/ 12-ти гръден – първи поясен
прешлен – в съвкупност реализирали медикобиологичния
признак трайно затруднение на движенията на снагата и контузия на главния
мозък; минимален кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в челната област –
двустранно, в съвкупност реализирали медикобиологичния
признак разстройство на здравето временно опасно за живота, поради немарливо
изпълнение на друга правно регламентирана дейност, като премахнал стъклен капак
от двойно, калибровано стъкло на технологичния отвор,
находящ се непосредствено до входната врата на
партерния етаж, направен и поставен от К.Д.Ж., без доказана с проект товароносимост и неозначен или сигнализиран, представляващ
източник на повишена опасност, като към технологичния отвор не монтирал
предпазен парапет с необходимата височина, който да понесе и съответно
натоварване или при вдигнат стъклен капак на технологичния отвор, не монтирал
метална предпазна решетка с необходимата товароносимост,
с което нарушил: чл. 178, ал. 1 ЗУТ –
„Не се разрешава да се ползват строежи или част от тях, преди да са въведени в експоатация от компетентните органи по чл. 177“, чл. 40 от
Наредба № 2/22,03,2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи – „Отворите в
строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които
създават опасност за падане от височина: 1, се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво покритие, които да понесат
съответното натоварване; 2, се означават и/или сигнализират по подходящ начин.“,
чл. 28, ал. 1, чл. 199б и чл. 199в от Наредба № 7/23,09,1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване – „Подовете на работните помещения и на обособените работни места и
техните елементи се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и
стабилни, да не се хлъзгат, да нямат опасни неравности, препятстия
и отвори; При необходимост, за предотвратяване на падания и доколкото е
възможно, за предпазване на работещите от наранявания, се поставят защитни
приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост; Средствата за
колективна защита за предотвратяване на падания могат да се прекъсват само в
места за достъп /стълба или стълбище/; Когато е необходимо временно
отстраняване на средства за колективна защита за предотвратяване на падания, се
вземат подходящи компенсаторни /заместващи/ мерки за осигуряване на
безопасност, без които не се допуска извършване на работа; След окончателно или
временно приключване на работата, наложила отстраняването на средствата за
колективна защита за предотвратяване на падания, те се поставят отново.“,
поради което еосвободен от наказателна отговорност и
му е наложено административно наказание глоба.
Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от ГПК съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на М.А.Т. за осъщественият инцидент, и настъпилите в
причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на А.Й.Т.,
визирани в присъдата за установени в настоящия процес.
Съдът намира заключенията по приетите СМЕ и СПЕ за обективни и компетентно
дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра
изцяло. Кредитира изцяло и показанията на свидетеля С.В.В.,
като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото. Заключенията
по СМЕ и гласните доказателства изцяло съответстват на постановено Решение №
78/2015г., по НАХД № 14367/2013г. на СРС, влязла в сила на 23,11,2016г., досежно деянието, авторството и виновното поведение на М.А.Т.
за осъщественият инцидент, и настъпилите в причинно-следствена връзка от това
поведение травматични увреждания на А.Й.Т.. М.А.Т., управител на „М Т.“ ЕООД,
наел от собственика К.Д.Ж., помещение -
партерен етаж и склад № 1 под него, в сграда в гр.София, р-н „Красно
село“, ул. „*******, което оборудвал и използвал като фитнес зала. На партерния
етаж на помещението, непосредствено до входа се намирал технологичен отвор
предназначен за осветление на долното ниво – склад № 1, в което се намирали
фитнес уредите. На 07,06,2011г. А.Й.Т., която страдала от мултипленна
склероза посетила фитнес центъра и провела тренировка заедно с инструктора С. Ц.около
40мин, на долното ниво - склад № 1, през което време технологичният отвор бил с
вдигнато стъкло, за проветрение. След тренировката
ищцата заедно с Ц.се качили на горното ниво, за да си тръгне първата. Входната
врата се отваряла навътре, поради което Ц.клекнала за да отключи ключалката в
долната част на вратата. А.Й.Т. се намирала непосредствено зад нея и направила
крачка встрани и назад, в който момент политнала и паднала през технологичния
отвор от височина 2,5м, на долното ниво, където се помещавал фитнеса. В
резултат на падането получила тежки травматични увреждания.
Съдът намира показанията на свидетелите С.А.Б.и Г.И.Т., с когото ищцата
живее на съпружески начала, за обективни и безпристрастно дадени, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото, затова им
дава вяра. Тези на свидетеля Г.И.Т. цени
при условията на чл. 172 ГПК и като съответстващи на останалите доказателства,
вкл. гласни кредитира изцяло. Въз основа тях и заключенията по приетите СМЕ и
СПЕ приема за установено, че в резултат на получените от инцидента травматични
увреждания – подробно описани в постановено Решение № 78/2015г., по НАХД №
14367/2013г. на СРС, влязло в сила на 23,11,2016г., ищцата е претърпяла
множество медицински интервенции и оперативна намеса във връзка с травмата на
гръбначният стълб. Лечебният и възстановителен период на гръбначната травма е
продължил около година. Мекотъканните увреждания в
областта на главата са отзвучали за срок до 2 седмици. Периодът на
възстановяване след черепномозъчната травма е
продължил до 10-12месеца. Травматичните увреждания най вече гръбначната травма
са довели на пострадалата болки и страдания за срок около година, като най
интензивни те са били непосредствено след злополуката, след проведената
гръбначна операция, както и около 2-3 месеца по време на лечебният и възстановителен
период. През останалото време е търпяла периодично явяващи се болки при обща
преумора на гръбната, кака и при рязка промяна на
времето, когато е ползвала седативни и обезболяващи
средства. Към момента търпи само единични болки при промяна на времето и
преумора, които отшумяват при прием на аналгетици.
През първите 30 дни от лечението то е провеждано предимно на постелен режим, през което време е имала нужда от чужда
помощ при обслужване в ежедневието. Трайна последица от претърпяната черепномозъчна травма е пълната липса на обоняние, което не
подлежи на възстановяване. Към момента ищцата е възстановена, с движения на
тялото в рамки на нормата, придвижва се самостоятелно.
След инцидента ищцата изпитвала интензивни физически болки, била упрашена, притеснена за бъдещето си, ще може ли да се
движи, ще се възстанови ли изцяло, ще бъде ли пълноценна като личност, ще може
ли да бъде майка. Инцидента променил изцяло активният начин на живот, който
водела и довел до ограничаване на контактите и с околните и макар временно
намаляване на възможностите и да се придвижва самостоятелно. И до днес със
страх се сещала за него. Загубата на обоняние рязко влошило качеството и на
живот и непрестанно и напомняло за инцидента.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди срещу М.А.Т. се явява
доказан по основание.
Въз основа събраните писмени доказателства – фактури от 14,06,2011г. и
10,06,2011г. съдът приема за доказан срещу М.А.Т. по основание и размер и искът
за имуществени вреди за сумата
8428.80лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение.
Недоказани по основание са исковете за вреди предявени срещу К.Д.Ж. с
правно основание чл. 45 ЗЗД и срещу „М Т.“ ЕООД, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Това е така, т.к. ищецът не е установил
главно и пълно, по отношение тези ответници
кумулативното наличие на горепосочените предпоставки за основателност на
исковете. Затова по отношение тези ответници исковете
подлежат на отхвърляне.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди предявен
срещу М.А.Т.:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищците болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от тях отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на
трудоспособна възраст 38 години към датата на инцидента, преживяла множество
медицински интервенции и тежка оперативна намеса, продължителен период на общо
възстановяване – 1 година, придружен с болки и страдания с голям интензитет,
преживяла и лечение на легло, през който е била необходима помощ от трети лица,
получила трайно увреждане, окончателно и нелечимо – пълна загуба на обоняние.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че претендираният размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди - сумата 41571,20лв.
е адекватен. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен
еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното искът за неимуществени вреди срещу М.А.Т. следва да бъде
уважен за сумата 41571,20лв.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане общо сумата 25509,96лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главниците за вреди, за периода от
07,06,2011г., когато е настъпил инцидента, до 03,06,2016г., когато са предявени
исковете, от която сумата 21209,94лв. върху обезщетението за неимуществени
вреди и сумата 4300,00лв. върху обезщетението за имуществени вреди.
Предвид изхода от спора и направеното искане главниците следва да се
присъдят ведно със законната лихва върху тях считано от датата на предявяване
на исковете до окончателното им изплащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски, които са в претендиран размер от
2640,00лв. Като съобрази изричното възражение за прекомерност от страна на
ответника М.А.Т. съдът намира, че претендираното
възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на спора. Затова
възражението е неоснователно и разноски следва да се присъдят в претендираният размер.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът М.А.Т. ще следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата 3020,40.00лв., представляваща дължимата държавна такса върху
уважената част от иска, както и сумата 1500,00лв., представляваща изплатени от
бюджета на съда разходи за вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Й.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. – САК, сумата
41571,20 /четирдесет и една хиляди петстотин
седемдесет и един, 0.2/лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, сумата 8428.80 /осем хиляди
четиристотин двадесет и осем, 0.8/лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение, както и общо сумата 25509,96
/двадесет и пет хиляди петстотин и девет, 0.96/лв., представляваща
обезщетение за забава върху главниците за вреди, за периода от 07,06,2011г., до
03,06,2016г., когато са предявени исковете, от която сумата 21209,94 /двадесет
и една хиляди двеста и девет, 0.94/лв. върху обезщетението за неимуществени
вреди и сумата 4300,00 /четири хиляди и триста/лв. върху обезщетението за
имуществени вреди, както и законната лихва върху главниците за неимуществени и
имуществени вреди, считано от датата на предявяване на исковете - 03,06,2016г.,
до окончателното им изплащане, претърпени в резултат на виновното, противоправно поведение на ответника М.А.Т., изразяващо се
в немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност, като премахнал
стъклен капак от двойно, калибровано стъкло на
технологичния отвор, находящ се в помещение - партерен етаж и склад № 1 под него, в сграда
в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, непосредствено до входната врата
на партерния етаж, направен и поставен от К.Д.Ж., без доказана с проект товароносимост и неозначен или сигнализиран, представляващ
източник на повишена опасност, като към технологичния отвор не монтирал
предпазен парапет с необходимата височина, който да понесе и съответно
натоварване или при вдигнат стъклен капак на технологичния отвор, не монтирал
метална предпазна решетка с необходимата товароносимост,
с което нарушил чл. 178, ал. 1 ЗУТ, чл.
40 от Наредба № 2/22,03,2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни чл. 28, ал.
1, чл. 199б и чл. 199в от Наредба № 7/23,09,1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, за което е постановено Решение № 78/2015г., по НАХД № 14367/2013г.
на СРС, влязла в сила на 23,11,2016г., в резултат на което на 07,06,2011г. А.Й.Т.
политнала и паднала през технологичния отвор на партерния етаж, до входа, от
височина 2,5м на пода на склада, и получила тежки травматични увреждания, на
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на А.Й.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. – САК, предявени солидарно срещу „М Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, и К.Д.Ж., ЕГН **********,***,
офис 3, за присъждане на сумата сумата 41571,20 /четирдесет и една хиляди петстотин седемдесет и един,
0.2/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата 8428.80 /осем хиляди четиристотин
двадесет и осем, 0.8/лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение, както и общо сумата 25509,96 /двадесет и пет хиляди
петстотин и девет, 0.96/лв., представляваща обезщетение за забава върху
главниците за вреди, за периода от 07,06,2011г., до 03,06,2016г., когато са
предявени исковете, от която сумата 21209,94 /двадесет и една хиляди двеста и
девет, 0.94/лв. върху обезщетението за неимуществени вреди и сумата 4300,00
/четири хиляди и триста/лв. върху обезщетението за имуществени вреди, както и
законната лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди, считано
от датата на предявяване на исковете - 03,06,2016г., до окончателното им
изплащане, претърпени в резултат на виновното, противоправно
поведение на служители на ответника „М Т.“ ЕООД, изразяващо се в неосигуряване
на безопасно придвижване на хора на територията на наетото за ползване от „М Т.“
ЕООД помещение - партерен етаж и склад №
1 под него, в сграда в гр.София, р-н „Красно село“, ул. „*******, като не
обезопасили технологичен отвор, находящ се
непосредствено до входната врата на партерния етаж, и допуснали премахване на
стъкленият му капак, направен и поставен от К.Д.Ж., без доказана с проект товароносимост, неозначен и несигнализиран, както и на
виновното и противоправно поведение на К.Д.Ж., изразяващо се в неосигуряване на
безопасно придвижване на хора на територията на собственото му, наето за
ползване от „М Т.“ ЕООД помещение -
партерен етаж и склад № 1 под него, в сграда в гр.София, р-н „Красно
село“, ул. „*******, като не обезопасил технологичен отвор, находящ
се непосредствено до входната врата на партерния етаж, и допуснал премахване на
стъкленият му капак, направен и поставен от него, без доказана с проект товароносимост, неозначен и несигнализиран, в резултат на
което на 07,06,2011г. А.Й.Т. политнала и паднала през технологичния отвор на
партерния етаж, до входа, от височина 2,5м на пода на склада, и получила тежки
травматични увреждания, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Й.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв. П.К. – САК сумата
2640,00 /две хиляди шестотин и четирдесет/лв.,
представляваща сторените съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА М.А.Т., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД сумата 3020,40.00 /три хиляди и
двадесет, 0.4/лв., представляваща дължимата държавна такса върху уважената
част от иска, както и сумата 1500,00
/хиляда и петстотин/лв., представляваща изплатени от бюджета на съда
разходи за вещи лица.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: