Номер 136510.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100501722 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Гранична полиция“-МВР
срещу решение № № 1197/06.03.2020г., постановено по гр.д.№16314/2019г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на С. Х. С. сумата от 2 157,19лв., представляваща сбор от
дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд
през нощта за периода 12.10.2016г. – 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 169,68лв., представляваща лихва за забава, начислена, считано от
първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до
07.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД., както и
400лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите
нормативни актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния
период. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното
приложение на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове, относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно
време, доколкото между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение,
чието съдържание е нормативно регламентирано от специалните правни норми,
обективирани в ЗМВР и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово законодателство, което
да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Счита, че дори да се приложат
последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 81213-
776, съгласно която продължителността на нощното работно време не следва да надвишава
1
8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението
между продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат.
Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на
МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 0.25лв. на отработен
час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи отношенията във връзка
с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи
приложението на общия ред.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят като неоснователни, като се присъдят разноските по делото. С
жалбата не са направени искания по доказателствата.
Въззиваемата страна, чрез адв. Тодоров, е депозирала писмено възражение в срока по
чл.263,ал.2 от ГПК, в което изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в
Наредба № 81213з-776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не е посочен
алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен.
Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед
наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал.2 и чл.188,ал.2 от ЗМВР. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като първоинстнационното решение бъде
потвърдено. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269,ал.1 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Ищецът е предявил осъдителен иск за сумата от 2157,19лв., претендирани като
2
размер на незаплатено, дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за 303 часа,
за периода 12.10.2016 г.-30.09.2019г., получено след преизчисляване на общо положения
труд с коефициент 1,134 по правилата на чл.9,ал.2 НСОРЗ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187,ал.5, т.2 ЗМВР и
169,68лв., представляваща сбор от обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно
задължение до 07.10.2019г., на основание чл.86 ЗЗД. В обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът е изложил, че в периода от 12.10.2016г. до 30.09.2019г. е заемал длъжността
„младши оперативен дежурен“ в ГПУ, летище - Варна, при РДГП-Аерогари, което
подразделение е на структурно подчинение към ГД“Гранична полиция“ при МВР и статутът
му определен от длъжността е на държавен служител. За посочения период е работил на 12-
часови смени и е положил общо 2048 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента
1.143 възлиза на 2340,86 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 292,86 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника като дължимата сума е в претендирания размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна ГД „Гранична полиция“-МВР е депозирала
отговор на исковата молба. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е бил държавен
служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че
е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Излага, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР
е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд,
попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при
положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. И Наредба №8121з-908/02.08.2018Г. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е неприложима в случая.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявените искове като
обективно кумулативно съединени и с пр. основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал.5, т.2
ЗМВР и чл.86, ал. 1 ЗЗД. Безспорпно в първоинстанционното и в настоящото производство
е, че между страните е налице служебно правоотношение, което определя на въззиваемия
статут на държавен служител. Не е спорно и обстоятелството, че служителят е назначен на
пълно работно време и е работил на 12-часови смени, съгласно утвърден график, при
сумарно отчитане на работното време.
Основният спорен въпрос в първоинстанциононото и въззивното производство е
правен .Свежда се до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния закон –
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими
общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи преизчисляване на нощния
труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, респективно да се начисли и изплати
3
съответно възнаграждение за такъв труд.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени –
сумирано за тримесечен период. Според ал. 5 на същия текст работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на
МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред
предвидените в ЗМВР допълнителни възнаграждения е и месечното възнаграждение за
извънреден труд - чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР. До изменението на чл. 179, ал. 2 ЗМВР с ДВ бр.
97/05.12.2017 г. условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се
определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на
министъра на вътрешните работи се определят условията и редът, а техният размер – с
негова заповед. В чл.187,ал.9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. За процесния период действаща е била Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.,ДВ,бр.60/02.08.2016г./,
отменена с решение №16766/10.12.2019г., постановено по адм. д. №8601/2019г. по описа на
ВАС, петчленен състав. На основание чл.195 АПК, Наредбата, като подзаконов нормативен
акт, се счита за отменена от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест от
10.12.2019г. Наредбата урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Според чл.3,ал.3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата в процесния период
Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. няма изрично предвидено основание за преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такова е имало в чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з- 407/11.08.2014г. /обн. ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г.,
отм., ДВ, бр. 40/02.06.2015г./, съгласно която разпоредба при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за
отчетния период се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Липсата на изрична норма обаче съдът приема, че не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за
така неуредения въпрос следва да намери общото трудово законодателство. В чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
4
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който възлиза на 1.143. Предвид посоченото, следва да се
направи обоснован извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице
прието като доказателство в първоинстанционното производство. От него се установява, че
стойността на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, получен при
преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за периода
12.10.2016г. – 30.09.2019г. е 2157,19лв. за 303 часа.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на претендираното допълнително възнаграждение, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Предвид установените суми за изплащане
като извънреден труд от приравнени нощни часове, съдът приема, че същите е следвало да
бъдат изплащани на ищеца за всяко тримесечие, поради което след изтичането на
съответното тримесечие /от първо число на месеца, следващ изтичането на процесното
тримесечие/ работодателят е изпаднал в забава за плащането на дължимото възнаграждение.
Съгласно заключението на ССЕ, прието по делото, дължимото обезщетение за забава до
07.10.2019г. е в размер на 271,72 лв.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода на спора и направеното искане и на основание
чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна, следва да бъдат присъдени сторените пред
настоящата въззивна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480/
четиристотин и осемдесет/лева, доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1197 от 06.03.2020г. постановено по гр.д. № 16314 по
опис на ВРС за 2019г.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” при МВР гр. София, бул.“Христофор Колумб“
№1, да заплати на С. Х. С. , ЕГН ********** с адрес гр. Вълчи дол, ул.“Драгоман“ №15
сумата от 480лева, представляваща разноски направени във въззивното производство, на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6