РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501710 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба „Мъни плюс мениджмънт“ АД
против решение № 1081/30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 12221/2021 г.
на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав, което се обжалва в частта, с която
е отхвърлен предявеният от дружеството иск против В. М. Л. за установяване
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
304,16 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2020 г. – 20.01.2021 г.,
дължими по договор за потребителски кредит № М ********** от 29.04.2020
г., както и сумата от 25,38 лв. - лихва за забава за периода 21.09.2020 г. –
04.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1348 от
08.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2295/2021 г. на ПРС, ІІІ бр. с-в. Във въззивната
жалба се поддържа оплакването, че решението в обжалваните части е
неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение
по същество, с което тези искове да се уважат. Претендират се разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата страна В. М. Л. чрез адв. Д. Б. оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли първоинстанционното решение в обжалваноте
части като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира
заплащането на разноски за инстанцията.
Постъпила е и частна жалба от адв. Д. Б. срещу Определение №
4696/02.05.2022 год., постановено по гр.д. № 12221/2021 г. на Районен съд -
1
Пловдив, ХVІІІ гр. състав с което е оставена без уважение молбата на адв.
дружество „Г.“ за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по
делото Решение в частта за присъдените разноски на пълномощника на
ответника по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. В частната жалба се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното определение с довода, че следва да бъде
присъдено възнаграждение за всеки от предявените искове.
Ответникът по частната жалба „Мъни плюс мениджмънт“ АД не е взел
становище по същата.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбите са подадени в предвидения от закона срок за обжалване,
изхождат от лице, имащо право на жалба и са процесуално допустими.
По същество:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит №
М0000000455/29.04.2020 г., с който ищецът е предоставил на ответника
заемна сума в общ размер на 3 920 лв., от които – 2986,63 лв. – сума за
погасяване на съществуващи задължения на потребителя към трети лица –
негови кредитори, 513,57 лв. – сума за текущи нужди на потребителя, 420 лв.
- еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансирана от кредитора за сметка на потребителя.
Уговорена е договорна лихва с фиксиран годишен лихвен процент от 25,28 %,
а годишният процент на разходите (ГПР) е 48,53 %. Заемателят се е задължил
да върне сумата на 20 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 255,92 лв., като общият размер на всички плащания е 5120,10 лв., с
първа погасителна вноска на 20.05.2020 г. и последна погасителна вноска на
20.12.2021 г. Съгласно чл. 15.1 от договора потребителят се е задължил в срок
от 3 работни дни от сключването на договора да представи на Кредитора
оригинален документ, наричан „документ за доходите“, съдържащ подпис и
печат на издалите го лица и/или компетентни органи (служебна бележка,
подадена данъчна декларация, сключен договор и др.), удостоверяващ пълния
размер на декларираните му доходи, в представената молба за оценка на
кредитоспособността на потребителя. В чл. 18 от договора за кредит страните
са постигнали съгласие, че при неизпълнението на задължението на
потребителя, посочено в чл. 15 ще причини на кредитора вреди, изразяващи
се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на
риска от просрочие по погасителните вноски, дължими от страна на
потребителя в договорените размери. Предвидено е още, че в случай, че
потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.
2
15, същият дължи на кредитора заплащането на извършените от негова страна
разходи в общ размер на 306,20 лв.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция. Спор се формира по въпроса дали при наличието на
уговорка за заплащане на неустойка в договора за кредит, която е нищожна и
не е включена в първоначално определения ГПР, като при включването и
ГПР би надвишил максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК, то е
налице недействителност на целия договор за потребителски кредит на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК .
Настоящият съдебен състав приема, че отговорът на този въпрос е
положителен.
Както се каза, с клаузата на чл. 18 от договора за кредит страните са
уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да представи
на кредитора в установения срок в чл. 15.1 от договора срок от 3 работни дни
от сключването на договора оригинален документ, наричан „документ за
доходите“, съдържащ подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни
органи (служебна бележка, подадена данъчна декларация, сключен договор и
др.), удостоверяващ пълния размер на декларираните му доходи, той дължи
на дружеството неустойка в размер на 306,20 лв. Уговорено е, че
неустойката се начислява на месец, като се включва във всяка погасителна
вноска. Съдът приема за правилен извода на районния съд, че въведеното в
договора изискване за предоставяне на „документ за доходите“ от
потребителя съдържа изначално поставени ограничения, които предвид
изключително краткия срок, в който следва да се предостави – тридневен от
сключване на договора, на практика прави задължението неизпълнимо.
Споделя се и извода, че непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени
кредитоспособността на длъжника към деня на сключване на договора.
Включването на задължението за неустойка в погасителните вноски
води до скрито оскъпяване на кредита и се явява добавък към
възнаградителната лихва, като представлява сигурна печалба за заемодателя.
Тази уговорка не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК,
съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Определеният в посочения договор ГПР е в размер на 48,53 %. но
без да са включени разходите за неустойка. Следователно, с клаузата за
заплащане на неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР до пет пъти размера на законната
лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на
3
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони
и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. От определението е видно, че годишният процент на разходите
включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или
в бъдеще. В случая обаче разходът за неустойка, с уговорката същият да се
заплаща на равни месечни вноски и представляващ допълнително оскъпяване
на кредите не е включен в ГПР.
Ето защо поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
на основание чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит се приема за
недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо съдът приема, че решението на районния съд в обжалваните
части е правилно. Като такова същото ще бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред
въззивната инстанция. Доколкото видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие въззиваемата страна е представлявана безплатно
от Адвокатско дружество „Г.“ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на
основание чл.38, ал.2 ЗА жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
Адвокатско дружество „Г.“, адвокатско възнаграждение, което се определя от
съда на 360 лв., включващо и начислен ДДС.
По частната жалба:
В производството по гражданско дело № 12221/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, ХVІІІ гр. състав са разгледани два предявени иска от „Мъни плюс
мениджмънт“ АД против В. М. Л. - за признаване на установено в
отношенията между страните, че В. М. Л. дължи на „Мъни плюс
мениджмънт“ АД сумата от 793,89 лв. – част от главницата по порцесния
договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението в съда – 05.02.2021 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 304,16 лв. – договорна лихва за периода 21.09.2020 г. – 20.01.2021
г. Бил е предявен и иск за установяване на дължимост на сумата от 24,38 лв. –
обезщетение за забавеното плащане на главницата за периода 21.09.2020 г. –
04.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1348 от
08.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2295/2021 г. на ПРС, ІІІ бр. с-в. С решението си ПРС
е уважил иска за установяване дължимост на главницата и е отхвърлил иска
за установяване дължимост на договорната лихва и лихвата за забава.
С решението си районният съд е осъдил ищеца да плати на
Адвокатско дружество „Г.“, сумата от 153,73 лв. - разноски по съразмерност
4
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника
в исковото производство.
С молба по реда на чл.248 ГПК адвокатско дружество „Г.“ чрез адв. Д.
Б. е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските,
чрез присъждане на още 566,27 лв. с ДДС - допълнително възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, предвид степента на отхвърляне на разгледаните два
обективно съединени иска.
С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без
уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на
разноските.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя следва да
бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
която се предвижда при определяне на възнаграждението да се вземе предвид
броя на предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно
съединени иска за установяване дължимост на главница и за установяване на
дължимост на договорна лихва, независимо, че исковете произтичат от едно и
също правоотношение. Искът за признаване дължимостта на мораторна лихва
е акцесорен и няма самостоятелен характер, поради което съдът приема, че за
неговото разглеждане отделно възнаграждение не се дължи.
Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък
от 1000 лева, следователно за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер от 300 лева. Следователно на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено
възнаграждение, в размер от по 300 лв. за всеки от разгледаните искове, или
общо възнаграждение в размер на 600 лв. и на основание § 2 а от Наредбата
следва да се начисли данък добавена стойност или следва да се присъди 360
лв., или общо 720 лв. От тази сума дължима е сумата от 360 лв. по отношение
на отхвърления иск за установяване дължимост на договорни лихви. Тъй като
ПРС е определил за дължими разноските от 153,73 лв., следва да се присъди и
разликата от 206,27 лв.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено изменение на решението в частта за разноските
относно определените по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, като ответникът бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца допълнително сумата от
206,27 лв.
По тези съображения Съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1081/30.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 12221/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Мъни плюс мениджмънт“ АД иск против В. М. Л.
за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 304,16 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2020 г.
– 20.01.2021 г., дължими по договор за потребителски кредит № М
********** от 29.04.2020 г., както и сумата от 25,38 лв. - лихва за забава за
периода 21.09.2020 г. – 04.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1348 от 08.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2295/2021 г. на ПРС, ІІІ бр. с-
в.
ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: *** да заплати на Адвокатско дружество „Г.“, Булстат
***, с адрес: ***, сумата от 360 /триста и шестдесет/ лв. - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия В. М. Л..
ОТМЕНЯ Определение № 4696/02.05.2022 год., постановено по гр.д.
№ 12221/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав с което е оставена
без уважение молбата на адв. дружество „Г.“ за изменение по реда на чл. 248
ГПК на постановеното по делото Решение в частта за присъдените разноски,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 1081/30.03.2022 г., постановено по гр.д. №
12221/2021 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ гр. състав в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „Мъни плюс мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на Адвокатско дружество
„Г.“, Булстат ***, с адрес: ***, представлявано от адвокат С.Г. и сумата от
206,27 /двеста и шест лв. и 27 ст./ лв. - разноски по за адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на ответника В. М. Л..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6