Определение по дело №74/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е било образувано въз основа на постъпил протест от РП-Г.П., против присъда № 748/28.VІ.2010г., постановена по НОХД №2111/2000 год. по описа на Районен съд-Г.П..

Сочи се в същия, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие със закона. Развити са съображения в тази насока. Моли се съда да отмени присъдата на РС и на основание чл.334, т.1 от НПК да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание представителят на ОП поддържа протеста изцяло. Не сочи нови доказателства.

Въззиваемият не се явява. Неговият защитник оспорва протеста като моли съда да потвърди присъдата на РС. Също не сочи доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в протеста и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

С присъдата, отмяна на която се иска, първата инстанция е призналаподс.Д. Д., с ЕГН *, за невиновен в това, че на 12.08.1998 година, в района на Община – Г. П., е излязъл през границата на страната с Република Гърция, без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.279, ал. НК и чл.304 НПК го оправдала по това обвинение.

За да постанови съдебният си акт, РС е приел за установено, че на 01.VІІІ.2000 г. подсъдимият Д. е пристигнал на ГКПП-Кулата на влизане от Република Гърция. При проверка на документите му граничният служител –свидетелят П. установил, че Д. няма задграничен паспорт. Последният заявил пред граничния служител, че е напуснал страната нелегално. Във връзка с констатираното П. съставил обстоятелствен протокол от същата дата и предал подсъдимия на ГППУ-Кулата. Д. е осъждан както следва:

- с присъда от 27.10.1980година, постановена по нохд № 481/1980година по описа на РС-С. на основание чл.252, ал.1, пр.1 във връзка с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 2 месеца. За това осъждане Д. е реабилитиран по право;

- с присъда от 04.05.1999година, постановена по нохд № 148/1998година по описа на РС-С. на основание чл.279, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.18, ал.1, чл.58, б.”а”, чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 000лева;

- с присъда от 13.05.2002година, постановена по нохд № 250/2001година по описа на РС-Д. на основание чл.279, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 и чл.55, ал.1 ,т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от 3 години и „глоба” в размер на 30лева.

При тази фактическа обстановка съдът приел, че обвинението срещу Д. за престъпление по чл.279, ал.1 от НК затова, че на 12.08.1998 г. в района на Община – Г.П. е излязъл през границата на страната с Република Гърция без разрешение на надлежните органи на властта, не се доказало. Ето защо го признал за невиновен в извършване на инкриминираното деяние и го оправдал по повдигнатото му обвинение.

За да постанови присъдата си РС се позовал на показанията на свид. Г. П., на съставен на 01.VІІІ.2000 год. обстоятелствен протокол, както и свидетелство за съдимост.

С протеста на РП – Г.П. се правят възражения за неправилно възобновяване на спряно производство по делото, както и ограничаване на правата й в процеса.

Окръжният съд намира същите за неоснователни.

В определение №232/28.ІV.2010 год. по делото първата инстанция е изложила подробни мотиви за това свое действие. Отделно от това, в съдебно заседание, проведено на 28.VІ.2010 год., по повод нарочно искане на прокурора, РС е изразил становището си относно необходимостта от лично присъствие на подсъдимия при разглеждане на делото за разкриване на обективната истина. Актовете на съда са задълбочени, ясни, точни и изцяло съобразени със закона, поради което и настоящият съдебен състав ги възприема напълно, като не намира за необходимо да ги преповтаря.

Неоснователни са и доводите на прокуратурата относно твърдяното ограничаване на правата й на страна в процеса.

За да обоснове това си твърдение същата е изтъкнала, че РС, в противоречие с принципа за провеждане на пълно и всестранно съдебно следствие, не е допуснал поискан от нея свидетел – служител на ГПУ, за когото се твърди, че присъствал при задържането на въззиваемия. Според това както е формулирано искането за допускане на този свидетел от прокурора в съдебно заседание, проведено на 28.VІ.2010 год., следва извода, че по-скоро се правят догатки, свързани с възможността свидетелят да е разговарял с подсъдимия и същият на него да е заявил кога и къде е преминал границата(вж.л.75), а не се посочва ясно кои възприети от него обстоятелства следва да бъдат възпроизведени пред съда така, както постановява чл.117 от НПК. При тази обстановка съдът правилно е приел, че не са налице условията на закона за допускане до разпит на искания свидетел. Същият изрично е акцентирал на обстоятелството, че дори и да се съберат данните, сочени от обвинението, то те ще имат характер на извънсъдебно изявление на подсъдимия. Но дори самата възможност за такова развитие на нещата е била малко вероятна с оглед отдалечеността във времето на разследваното събитие (според обвинението деянието е било извършено на 12.VІІІ.2000 год.), както и това, че на изрично поставен въпрос в тази насока свид. П. е отговорил, че не си спомня лицето да е заявявало как е излязло от страната(вж.74, абз.2 от показанията на свидетеля).

Окръжният съд намира за необходимо да подчертае и следните обстоятелства:

Още с внасянето на ОА в съда на 04.ХІІ.2000 год., РП е посочила имената на един-единствен свидетел. Заедно с това, в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав не са били направени искания за събиране на нови доказателства, нито пък е бил доведен свид. Я..

Заедно с това с оглед константната практика на Върховния съд, няма пречка обвинението да бъде доказвано по несъмнен начин и само въз основа на косвени доказателства. При наличието единствено на такива доказателства относно фактите по делото и вината на подсъдимия, всяко от тях следва да се обсъди във връзка с всички останали и да се прецени довят ли те до един единствен извод досежно основния факт и какъв. В настоящия случай съдът счита, че по делото са събрани косвени доказателства, които не позволяват формулиране на извод, който да е единствено възможния относно времето, мястото и начина на извършване на престъплението.

В този смисъл съдът не е в състояние да признае подсъдимия за виновна само въз основа на извънпроцесуални самопризнания на дееца ( в каквато насока е искането на прокуратурата за допускане на нов свидетел), обстоятелствен протокол, удостоверяващ влизане през държавната граница и свидетелски показания, удостоверяващи факта на влизане на подсъдимата на българска територия от Република Гърция.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че протестът на РП-Г.П. следва да бъде отхвърлен.

Проверявайки изцяло присъдата съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи нейната отмяна или изменение.

Като правилна и законосъобразна, същата следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с чл.338 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила присъда № 748/28.VІ.2010г., постановена по НОХД №2111/2000 год. по описа на Районен съд-Г.П..

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :