Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
Гр. Русе, 02.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 14 ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл.с-я
при
участието на секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.т.д.№367 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
„М****“АД гр.С****, ЕИК****, представлявано
от Т.Л.Т., чрез пълномощник адвокат Й.Й.-***, е обжалвало решение №1308/19.07.2019г., постановено
по гр.д.№1294/2019г. по описа на РРС, с което предявеният иск е уважен. Твърди,
че то е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон. Иска да бъде отменено и да бъде отхвърлен иска, като излага
съображения.
Насрещната
страна-въззиваемият „А****“ЕООД гр.С**** е подала отговор на въззивната жалба чрез
пълномощник адвокат С.Ц., ***. Излага
доводи, че тя е неоснователна, а решението-правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
За да се произнесе по въззивната жалба, Окръжният съд взе предвид
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок
от надлежна страна против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния
съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
С обжалваното решение №1308/19.07.2019г.
първоинстанционният съд е осъдил „М****“АД гр.С**** да заплати на „А****“ЕООД гр.С****,
сумата 2447.89лв. с ДДС, представлявяща цена на извършена услуга по договор за
агентство №ПР-004/1.12.2017г. и анекс №1 от същата дата, за която са издадени 6
броя фактури /посочени/, ведно със законна лихва от завеждане на делото и
502лв. разноски. Прието е, че между страните е сключен договор за агентство от
1.12.2017г. и анекс към него, по силата на който ответника, настоящ въззивник
дължи на агента претендираните суми по фактурите, които представляват месечно
възнаграждение за приета от възложителя извършена от агента работа. По повод
възражението на ответника, че е налице неизпълнение на задължението по чл.5.2
от договора, състоящо се в това, агента да попълва и представя стандартизиран
отчет в електронен вид за извършената през месеца работа, който се одобрява от
възложителя и въз основа на него се издава фактура или се плаща съответния
хонорар, първоинстанционния съд е приел, че извършената работа е била приета от
възложителя с подписване на процесните месечни протоколи, в които е вписано и
че възложителя е получил плащане от клиента, осигурен и обслужен от ищеца,
както и дължимите суми на агента, както и са издадени изходящи от възложителя
месечни справки, на основание на които агента –ищец е издал процесните фактури.
Решението е правилно и следва да
бъде потвърдено. Сключеният между страните е такъв за търговски представител е
се регулира от нормите на чл.32 и сл ТЗ.
Според чл.36, ал.1 ТЗ, търговският представител има право на възнаграждение за всички сделки,
извършени от него, с негово сътрудничество или с клиенти, които той е привлякъл
за сключването на съответния вид сделки през периода на действие на договора му
с търговеца. Възнаграждение се заплаща и за сделки, които са били подготвени,
но не са сключени, освен ако това се дължи на причина, която не може да се вмени
във вина на търговеца. В случая, в договора и анекса страните са уговорили
реда, начина на заплащане и размера на възнаграждението, както и отчитането на
работата-чл.3-5, респ. анекса. Неизпълнението на задължението по чл.5.2
от договора-ищецът да представи стандартизиран отчет в електронен вид за
извършената през процесните месеци работа, което безспорно е налице, не е
основание да не бъде заплатено възнаграждение за нея. Това е така, както
правилно е прието и от районния съд, тъй като работата е приета изрично, с
подписване на процесните протоколи №№4-9, с които работата за съответния месец
е отчетена, възложителя не е имал възражения по нея, тя е приета, а възложителя
е предоставил на агента справка за консумираните и заплатени количества
ел.енергия за съответния период, като във всеки протокол е посочено и дължимото
възнаграждение на агента, без ДДС. Задължението по чл.5.2 е относимо към отчитане
и установяване количеството на извършената работа от агента, но неизпълнението
му, при положение, че е налице установен размера на дължимото възнаграждение по
реда на чл.5.1, не води до неоснователност на претенцията. По същността си дейността
на агента, респ. задължението за попълване и представяне на стандартизиран
отчет в електронен вид по чл.5.2 предхожда и дублира това по чл.5.1, поради
което и с оглед безспорното наличие на предпоставките на чл.5.1,
възнаграждението се дължи. До същия извод е достигнал и районния съд в
обжалваното решение, поради което то е правилно и следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника са
направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400лв. Направеното възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение е неоснователно,
т.к. същото е определено на минимума, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, на основание чл. 271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №1308/19.07.2019г., постановено по гр.д.№1294/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА
„М****“АД , ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.С****, **** да заплати на „А****“ЕООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.С****, ****
сумата 400лв. разноски за тази инстанция за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.