№ 65081
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110169943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „А“ АД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. К. Р. за следните суми: 2410,32 лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
20.12.2023 г., до окончателното плащане; 536,38 лева – договорна лихва за
периода от 27.05.2021 г. до 27.04.2022 г., и 722,26 лева – законна лихва за
забава за плащане на дължими се суми за периода от 28.05.2021 г. до
24.11.2023 г. – задължения по договор за заем М № 9012-00037212/21.10.2020
г., сключен между длъжника и „М“ АД, вземането по което било прехвърлено
на заявителя с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.09.2021 г.,
като се твърди, че прехвърлянето е съобщено на длъжника.
Настоящият съдебен състав след проверка на клаузите на представения
договор за кредит, сключен между длъжника и „М“ АД (на лист 8 от делото),
намира, че в същия е посочено, че са отпуснати 3300 лева кредит, при лихва
от 40,48 %, като длъжникът е следвало да ги върне до 27.04.2022 г., като
плати 18 вноски по 247,57 лева. В договора е посочен годишен процент на
разходите от 48,90 %.
Съгласно представен на лист 9 Договор за предоставяне на
допълнителни услуги, сключен между длъжника и „М“ АД, срещу заплащане
допълнително на 178,86 лева длъжникът може да се ползва от следните
услуги по договора за кредит: посещение в дома му за събиране на вноски;
„безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента“ по банкова
сметка на заявителя; безплатно внасяне на вноска директно в офис на
заявителя; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС
терминал; безплатно предоговаряне и разсрочване на договора; разглеждане
до минути; преференциално обслужване, и „право на участие в специални
промоции“. В договора изрично е записано, че сключването му не е условие
за отпускане на кредита, и изрично е записана връзката му с основния договор
за кредит.
1
При проверка на клаузите относно годишния процент на разходите
(ГПР) настоящият съдебен състав настоящият състав намира, че следва да се
занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в
договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която
страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно
установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира
Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на
определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на
Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по
дело C-42/15 Home Credit Slovakia a.s.
Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване
на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и
Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално
съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран
в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя
(т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия
разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр
представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да
получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в
посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита
(нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер
винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в
знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са
част от числителя.
От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.
90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и
т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и
цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора
за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможността на потребителите да вземат информирано решение относно
различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от
решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се
приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които
националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата
на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което
потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според
понятието по-горе).
При това е без значение дали потребителят е намерил грешката в ГПР
или се е съгласил с нея – основна задача на съда по потребителски дела е да
отиде отвъд буквалното съгласие на страните, за да възстанови
икономическия баланс по договора в съответствие със законовите правила за
защита на потребителя и принципите в тази насока – за това вж. и указанията,
дадени от СЕС във вече цитираното вече от решение по дело C-377/14
Radlinger и Radlingerová, т. 52, и цитираната там съдебна практика.
2
Следователно с какво се е съгласил или не потребителят, който не може да се
очаква да е правно информиран, е въпрос без всякаква релевантност за делото
и повдигането му постига само, единствено и едновременно две цели – да
покаже търговец, който изразява подобни аргументи, като флагрантно
незачитащ правата на потребителите и достоен за тяхната омраза, а не
влизане в доверителни отношения, от една страна, а от друга – да се досажда
на съда с необходимостта да пише едни и същи мотиви за преоткриване на
отдавна постулирани принципи на правото.
С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по
кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива,
винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам –
и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само
онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.
Съдът, като има предвид, че сключеният договор за допълнителни
услуги всъщност не съдържа никакви такива извън събирането на вноски от
дома на потребителя (всички останали са свързани с връщането на кредита по
обичайните начини за плащане, предполагат допълнително изявление на
кредитора („безплатно предоговаряне на заема“ или не са конкретизирани –
право на участие в промоции), и като разглежда договорите като цялостно
единство, намира, че следва да приеме, че допълнителната вноска на практика
е предвидена като част от условията на договора за кредит и поради това
допълнителното плащане очевидно е въведено като част от задълженията, за
да увеличи разходите по кредита, без същите да са включени в ГПР. Поради
това целият договор следва да се приеме за нищожен поради липса на
правилно посочен ГПР, в който не са включени допълнителните вноски,
поради което длъжникът е дължал само главницата от 3300 лева на основание
чл. 23 ЗПКр.
Не следва на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК да се уважава и
заявлението за лихва за забава в размер на 722,26 лева за периода от
28.05.2021 г. до 24.11.2023 г., тъй като върху претендирания остатък от
главница от 2410,32 лева за посочения период (30 месеца, или 2,5 години)
дължимата се лихва при размер на законната лихва в периода, за която е
общоизвестно, че е около 11 % годишно, би била около 27,5 % от дължимата
се главница, или от 2410,32 лева това са около 660 лева, а се иска значително
по-висока сума, която ако се преизчисли към дължимата се главница възлиза
на 15 %. Поради това съществува и съмнение дали се дължи лихва за забава в
посочения размер.
При това положение съгласно признанието на заявителя, направено в
молба с вх. № 49098/14.02.2024 г., че длъжникът е платил 2582,72 лева, съдът
следва да извърши приспадане (прихващане на изпълнението) по реда на чл.
76 ЗЗД от платената сума само на действително дължимите се разходи по
кредита – същото вече е практика на ВКС съгласно мотивите на Решение №
50086/21.12.2023 г. по търг. дело № 1027/2022 г., I ТО, докладчик Тотка
Калчева (последните абзаци), поради което на основание указанията, дадени в
3
т. 47 от мотивите на Решение на Съда на Европейския съюз от 30 юни 2022 г.
по дело C-170/23 Профи кредит България, следва да се разбират, че щом
съдилищата (вкл. касационната инстанция) прихващат служебно
надвнесеното по кредита, тази преценка трябва да се прави и от заповедния
съд.
От дължимата се главница от общо 3300 лева според договора следва да
се приспаднат платените 2582,72 лева, и заявлението да се уважи за разликата
между двете суми, или за 717,28 лева, като се отхвърли за разликата над тази
сума до пълно предявения размер от 2410,32 лева.
Съразмерно на уважената част от претенцията съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, която възлиза на 717,28 лева, или 19,55 % от общо претендираните
3668,96 лева, следва да се присъдят и държавна такса – 19,55 % от 73,38 лева,
т.е. 14,35 лева, и юрисконсултско възнаграждение – 19,55 % от 50 лева, или
9,78 лева.
В пълно противоречие с логиката на института на разноските е
присъждането на исканите разноски за юрисконсулт за подготовка на
документи, тъй като тази дейност се поглъща от подготовката на делото и за
нея не се дължи отделно възнаграждение, поради което съдът въобще няма да
присъжда такова и определя само 50 лева за процесуално представителство,
тъй като делото няма никаква сложност.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
3070043/26.09.2019 г. В ЧАСТТА, с която „А“ АД, с ЕИК: ..........., с адрес на
управление: С, иска осъждане на К. К. Р. , с ЕГН: **********, с адрес: С да
плати суми в размер на 110 лева – такса за експресно разглеждане на искане
за заем; и 105 лева – разноски за „ползване на човешки ресурс“ съгласно чл.
26, ал. 4 от договора – Индивидуален договор за потребителски кредит №
OL00066900/19.09.2022 г., сключен между страните по делото.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А“ АД,
че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го
направи в едномесечен срок от влизане на разпореждането в сила, внесената
държавна такса в заповедното производство за тези претенции в размер на
48,38 лева ще бъде приспадната.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4