РЕШЕНИЕ
№ 2718
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20231110204106 по описа за 2023 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл.
72 ал. 4 от ЗМВР.
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона
за МВР (ЗМВР).
Образувано е по жалба от В. Д. Ж. с ЕГН: ********** и съдебен адрес:
гр. С., ул. “С.” № *, вх. *, ет. * - чрез адвокат К. К., преупълномощен от
Адвокатско дружество „М. М. и съдружници“ срещу Заповед за задържане на
лице № 513зз-414 от 06.03.2023 г., издадена от разузнавач при 03 сектор
О“ПКП“ СДВР - П. Й. , с която Ж. е задържан за срок до 24 часа на основание
чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
В съдебно заседание упълномощеният представител на В. Ж. – адв. К.,
поддържа подадената жалба. Ще Ви моля да отмените обжалваната заповед,
като неправилна и незаконосъобразна.
1
Сочи, че в заповедта не са посочени фактическите основания за
задържането на жалбоподателя, а единственото, което е посочено е номера на
ДП и,че то е за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Позовава се на практиката на ЕСПЧ и сочи, че атакуваната заповед няма
и мотиви, което е нарушение на практиката на ВАС, съответно на т.р. №4 от
22.04.2004г., което е категорично, че във всеки ИАА следва да се съдържат
конкретни мотиви, които са послужили като основание за издаване на акта.
Предвид изложеното адв. К. иска отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по делото - административен орган разузнавач при 03
сектор О“ПКП“ СДВР - П. Й., редовно уведомен не се явява.
Представлява се от юрк. И. с пълномощно по делото.
В съдебно заседание, последната оспорва жалбата, като счита, че е
несъстоятелно твърдението на защитата за липса на фактически основания
посочени в заповедта, довели до задържането на лицето тъй като е посочена
разпоредбата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Заявява се , че по случая е образувано ДП №49/2023г. по описа на
СДВР, с оглед на което са посочени и фактическите, и правните основания
довели до задържане на жалбоподателя, посочена е и конкретната дата на
задържането и час. Твърди се, че лицето е било задържано, съответно, за да се
проведат процесуално следствени действия, необходими за разкриване на
съпричастността му към досъдебното производство и след установяване на
фактите за въпросната дата лицето е било освободено.
Счита за несъстоятелни твърденията на защитата, че липсата на мотиви
в обжалвания акт води до неговата незаконосъобразност и се позовава на ТР
№ 16/31.03.1975г., като сочи , че в ДП №49/2023г. по описа на СДВР се
съдържат мотиви.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 06.03.2023 г. в 18:00 ч. В. Ж. е бил задържан със Заповед за
задържане на лице № 513зз-414 от 06.03.2023 г., издадена от разузнавач при
03 сектор О“ПКП“ СДВР - П. Й..
2
Като основание за задържането е посочено чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР,
във връзка с ДП № 49/23 г. по описа на СДВР за престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
Към датата на задържане В. Ж. не имал процесуално качество по ДП №
49/2023г. по описа на СДВР.
На 07.03.2023г. , Ж. е бил привлечен в качеството на обвиняем по
цитираното досъдебно производство, като постановлението за привличане му
е било предявено на същата дата и е бил задържан до 72 часа с
постановление на прокурор при СГП в присъствието на упълномощен
защитник.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Жалбата на В. Ж., подадена чрез адв. К., е процесуално допустима по
смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е в преклузивния срок за
оспорване и от името на лице с правен интерес, чиито права са засегнати
неблагоприятно от издадения акт.
По същество, жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на заповедта са спазени установените в закона
процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му
на жалба и на адвокатска защита.
Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта.
Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като
не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането
3
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Формалното посочване, че задържането е „ ДП № 49/23 г. по описа на
СДВР за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК “, не е достатъчно, за
да се счита изпълнено изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР за
посочване на фактическите основания за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на
възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за
задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз
основа, на които може да се достигне до обосновано предположение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е участвало в извършването му.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095
- П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването
„подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи., тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на П. Б..
Очевидно е несъстоятелно твърдението на юрк.И., че посочването на
правна норма - разпоредбата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е еквивалентно на
излагане на факти.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
4
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(агрумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се
е възползвал от тази си възможност.
Нещо повече: остава неясно какво е наложило задържането на лицето
във връзка с дело , което е образувано на 24.02.2023г. В преписката няма
данни Ж. да търсен и да не е намерен , за да бъде призован.
Очевидно е , че спрямо Ж. са били извършени извънпроцесуално
съгласувани действия , съответно обективирането им страда от съществени
пороци.
По делото не са представени доказателства, че полицейският орган е
действал по разпореждане на разследващ орган при задържане на лицето по
подозрение в извършването на престъпление по чл. 129 от НК.
Така , като в материалите се съдържат възлагателни постановления за
други действия, възлагане за задържане по реда на ЗМВР(категорично
неприложим в рамките на образувано досъдебно производство) или
постановление за принудително довеждане на Ж. няма.
Не следва да се подминава и обстоятелството , че в процесната заповед
липсва отбелязване за дата и час на освобождаване на лицето. Може само да
се предполага , че действието на тази заповед е било фактически прекратено
спредявяването на постановление за задържане до 72 часа на прокурор при
СГП от 07.03.2023г.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи по изключение е
приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
5
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на Ж. по посоченото в заповедта досъдебно
производство е била установена, както са били събрани доказателства за
адрес, на който живее, и служебни адреси.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, но такива не са
поискани, респективно съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка
с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 513зз-414 от 06.03.2023 г.,
издадена от разузнавач при 03 сектор О“ПКП“ СДВР - П. Й. , с която В. Ж. е
задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6