Р Е Ш Е Н И Е

 

№  121     

 

гр. Троян, 24.03.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд,  четвърти състав,  в публичното  заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Десислава Ютерова

 

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ………  като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. дело № 1096 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:      

 

Производството е образувано по искова молба на С.Н.Н. *** против И.М.Ц. *** посочено правно основание чл. 59 ал. 9 от СК, вр. чл. 127 ал. 2 от СК. Твърди се, че страните са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с Решение № 147 от 05.05.2015 г. по гр. дело № 802/2014 г. на ТРС. От брака си двамата имат родено малолетно дете – А.С.Н., роден на *** г. С посоченото решение съда е предоставил родителските права върху малолетното дете за упражняване от майката, определил е режима на контакти между бащата и детето, месечната издръжка и местоживеенето. С Решение № 295 от 03.11.2016 год. по гр. дело № 85/2016 год. на ТРС посоченото решение е изменено, като съдът е постановил родителските права спрямо малолетното дете да се упражняват от ищеца в качеството му на негов баща, и съответно е определил режима на контакти между майката и детето, месечната издръжка и местоживеенето.

Н. излага, че през този период са настъпили промени в обстоятелствата, при които решението е постановено. Излага, че от м. януари 2019 г., ответницата не се е интересувала от сина си, не е заплащала издръжка. Изложените факти са мотивирали Н. да предяви настоящата искова претенция, като моли съда да измени режима на лични контакти между ответницата и малолетното дете, както и да бъде увеличен размера на месечната издръжка на 160 лева.

В с. з. ищеца се явява лично и е представляван от адв. Г.И.от ЛАК, който моли съда да уважи исковата претенция, ангажирани са и доказателства.

Ответницата И.Ц. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. В с. з. Ц. се явява лично и оспорва изнесените обстоятелства в исковата молба, не е ангажирала доказателства. ДСП – Троян е представила социален доклад, не изпраща представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

     С Решение № 147 от 05.05.2015 г. по гр. дело № 802/2014 г. на ТРС е прекратен гражданския брак между страните по настоящето дело. Съда е постановил родителските права върху роденото от брака малолетно дете А.С.Н., роден на *** г. да бъдат упражнявани от майката И.Ц., като бащата С.Н. ще има право да контактува с детето всяка сряда и събота от месеца в присъствието на майката от 10.00 до 12.00 часа, както и да присъства на медицинските прегледи на детето, когато сметне за удачно до навършване на една година на детето. Местоживеенето на малолетното дете е определено по местоживеенето на майката – ***. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 05.05.2015 г. на И.Ц. в качеството й на майка и законен представител малолетния А.С.Н., до настъпване на законна причина за изменението или отмяната на издръжката.

Посоченото решение е изменено с решение № 289/30.10.2015 г. по в. гр. д. № 375/2015 г. и е определен следния режим за лични контакти и отношения с детето и бащата С.Н.: да го вижда и взема при себе си всяка седмица за две денонощия с преспиване от 10 часа във вторник до 18,00 часа в четвъртък, както и при лични и семейни празници на бащата и неговата майка Ц.С.П. за официалните празници, както следва: Коледните празници при нечетна година е при бащата, при четна година Коледата е с майката, новогодишните празници при нечетна година е при майката, а при четна е при бащата; за великденските празници първите два дни при бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платеният годишен отпуск на майката след предварителна уговорка между страните, като детето бъде връщано на майката И.М.Ц.-Н.по местоживеене на майката.

С Решение № 295 от 03.11.2016 г. по гр. дело № 85/2016 г. на ТРС е изменено цитираното горе Решение № 147 от 05.05.2015 г., като съда е постановил родителските права спрямо малолетното дете А. Н. да се упражняват от ищеца, в качеството му на негов баща, местоживеенето на детето да е на адреса на бащата, определен е следния режим на лични отношения между майката и детето: Да го вижда и взема при себе си всяка седмица с преспиване от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, както при нейни и на родителите й лични и семейни празници. За официалните празници както следва: Коледните празници при нечетна година детето да е при майката, а при четна година да е при бащата. На Новогодишните празници при нечетна година да бъде при майката, а при четна при бащата. Великденските празници първите два дни при ищеца, а останалите при ответницата. Както и да взема детето за един месец през лятото, което да не съвпада с платения годишен отпуск на ищеца след предварителна уговорка между двамата, като детето да бъде връщано при бащата по местоживеене ***. Ц. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 105,00 лева. Решение № 295 от 03.11.2016 год. по Гражданско дело № 85/2016 год. на Троянски районен съд е влязло в законна сила на 29.05.2017 г.

Н. излага, че от месец януари 2019 г. до месец януари 2020 г. ответницата не е проявявала интерес към детето. От данните по делото става ясно, че за този период Ц. е изтърпявала наказание „лишаване от свобода” и практическа това е било невъзможно – да се вижда със сина си, да му се обажда и изобщо да полага грижи за него. Н. излага, че и преди това, и през 2018 г. се е случвало ответницата да не търси сина им. На 14.09.2018 г. Ц. взела при себе си детето за един месец, но преди да изтече едномесечният срок, на 25.09.2018 г. ответницата е поискала ищеца да взема детето при него. За това обстоятелство е съставен Протокол от 25.09.2018 г. по изп. дело № 162/2017 г. на ДСИ при Районен съд гр. Троян.

За установяване на изложените обстоятелства съда е разпитал свидетелката Ц.П., която е майка на ищеца, съответно баба на малолетния А. и живеят в едно жилище. Същата излага, че през последната година майката на детето не го е търсила, последно в края на 2018 г. Ц. се е срещала със сина си. През последната година Ц. не е изплащала издръжка, не е осигурявала за детето си дрехи, лекарства, нейните родители също не са помагали при отглеждането и издръжката на детето. П.излага, че изцяло С. се грижи за сина си, води го на градина, на разходка, грижи се за него, когато е болен, води го на лекар. Свидетелката излага, че тя също помага, когато ищеца е на работа. Детето се нуждае от разнообразна храна, от дрехи, обувки, от прегледи при лекар, от лекарства. Детето има заболявания, което налага по-чести посещения при лекар и на физиотерапия, като за всичко това единствено С.Н. осигурява средствата.

Поради неплащането на издръжка от страна на ответницата, Н. е подал жалба. На 25.06.2019 год. е издадено постановление за прекратяване на наказателно производство на РП – Троян.

Установи се в процеса, че с експертно решение № 0232 от 12.02.2019 г. на ТЕЛК, на сина на страните е установена инвалидност с 60 % трайно намалена работоспособност. Детето има вродени еквиноварусни ходила. Почти веднага след раждането му е започнато лечение с корегиращи гипсови имобилизации. Лечението на детето продължава и към момента с корегиращи обувки, които са закупени от ищеца и са бил с цена 386.00 лева.

По делото е представен социален доклад от ДСП – Троян. Социалните служители след проведени анкети са установили, че между родителите не се поддържа нормален тон на комуникация и е невъзможно изпълняването на лични договорки, което влияе изключително зле на емоционалното и психическо състояние на детето.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи:

Съгласно чл. 59 ал. 2 от СК когато родителите са разведени и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси.

В процесния случай родителите на малолетното дете са разведени с влязло в сила решение от 05.05.2015 г. на ТРС по гр. дело № 802/2014 г. От доказателствата по делото се установи, че двамата изобщо не могат да поддържат нормални контакти, без коментар остава въпроса за постигане на някакво споразумение относно малолетния им син, съгласно чл. 59 ал. 1 от СК. Затова по повод подаденото искане, посочените в закона въпроси следва да се решат от съда.

С цитираното решение съда е постановил родителските права върху роденото от брака малолетно дете А.С.Н., роден на *** г. да бъдат упражнявани от майката И.Ц., като бащата С.Н. ще има право да контактува с детето всяка сряда и събота от месеца в присъствието на майката от 10.00 до 12.00 часа, както и да присъства на медицинските прегледи на детето, когато сметне за удачно до навършване на една година на детето.  Местоживеенето на малолетното дете се определя по местоживеенето на майката – ***. Н. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от 05.05.2015 г. на И.Ц. в качеството й на майка и законен представител малолетния А.С.Н., до настъпване на законна причина за изменението или отмяната на издръжката.

         Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелствата, при които са решени въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца, по молба на единия родител, на ДСП или служебно съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. С последващо решение по гр. дело по гр. дело № 85/2016 г. цитираното горе решение е изменено.

При новата преценка на обстоятелствата решаващо значение отново има интересът на детето, който е най-висшият критерий, наред с притежавания от родителите капацитет.

Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на мерките. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може да касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. В § 1 т. 5 от Закона за закрила на детето е дадена дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето” – същата включва преценката на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, които имат отношение към детето.

В процесния случай след преценка на събраните по делото многобройни доказателства и при преценка най – добрия интерес на детето, съдът намира, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим по смисъла на чл. 59 ал. 9 от СК, налагаща промяна на мерките по отношение на режима на контакти с другия родител и размера на месечната издръжка.

Предвид на изложеното съда намира, че иска е основателен и доказан.

Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични отношения на майката с детето, съда следва да съобрази и ниската възраст на детето, в която се нуждае от грижите на майката и контактите с нея. Ще следва И.Ц. да вижда и взема детето при себе всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 16:00 часа в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа в неделя, без приспиване.

Претенцията за увеличаване на месечната издръжка на малолетното дете е основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. При определяне на размера на издръжката съда следва да  съобразно изискванията на чл. 142 ал. 1 СК – според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Ищецът чрез своя пълномощник адв. Илиев излага, че следва размера на определената издръжка да бъде увеличен на 160 лева. По делото са налични данни, че към момента Ц. е безработна, което не е освобождава от заплащането на издръжката, но ще следва да бъде определен един почти минимален размер на същата. Съда съобрази и доходите на ищеца, които възлизат месечно на 400 – 500 лева. Съдът счита, че следва ответницата да заплаща на ищеца като баща и законен представител по 160 лева месечна издръжка за малолетното дете.

По повод направеното искане и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца 680 лева, сторени разноски по делото.

Ще следва ответницата да заплати на Държавата по сметка на съдебната власт общо сумата 79,20 лева, представляващи 4 % ДТ върху увеличението на определената издръжка за три години.

Водим от горното съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ  решение № 295 от 03.11.2016 г. по гр. дело № 85/2016 г. по описа на ТРС, като ПОСТАНОВЯВА следния режим на лични отношения на майката И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** с малолетното дете А.С.Н., роден на *** г.: Да го вижда и взема при себе от 10:00 часа до 16:00 часа в събота и от 10:00 часа до 14:00 часа в неделя на всяка първа и трета седмица от месеца без приспиване при майката, а също така и двадесет дни през летния сезон, които да не съвпадат с редовния платен годишен отпуск на бащата, след предварителна уговорка между двамата родители, като детето да бъде връщано от И.М.Ц. при бащата, по местоживеене ***.

ОСЪЖДА И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на С.Н.Н., ЕГН **********, адрес ***, в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете А.С.Н. по 160,00 – сто и шестдесет лева месечна издръжка, считано от 20.11.2019 г. за в бъдеще до настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от тази дата.

ОСЪЖДА И.М.Ц., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********, адрес *** сумата 680,00 – шестстотин и осемдесет лева разноски по делото, а на Държавата по сметка на съдебната власт 79,20 – седемдесет и девет лева и 20 стотинки държавна такса върху увеличението на определената издръжка.

На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от  съобщението.

 

Районен съдия: