Р Е Ш
Е Н И Е
№ 33
гр.
Силистра, 08 юли 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева, при
участието на окръжния прокурор Теодор
Желев като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 19 по описа на съда за 2022
год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра против Решение № 23 от 01.
03. 2022 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 275 по описа на
съда за 2020 г., отменящо Наказателно постановление (НП) № 19-001180 / 02. 11. 2020
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Силистра, с
което на ЕТ “Главиница Лес-В.П.“ с
ЕИК:********* и адрес на управление в гр.Главиница, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Касаторът, действащ чрез
старши юриск. И. А., твърди неправилност на обжалваното решение поради
неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Посочва, че неправилно районният съд бил преценил
липса на надлежна представителна власт на лицето П. В. П. както да наема
работници по трудови правоотношения, така и да представлява търговеца пред ДИТ,
вкл. да получава юрисдикционни актове от категорията на процесното НП. За
допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция се поддържа довод за
превратна оценка на доказателствата, тъй като се твърди, че изцяло процедурата
от съставянето и връчването на АУАН до постановяването на наказателното
постановление, съгласно изискванията на ЗАНН, е била спазена стриктно и
заключението на ТРС за нейното нарушаване, било неправилно. Моли за отмяна на
решението, потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна ЕТ“Главиница
Лес-В.П.“ с ЕИК:********* и адрес на управление в гр.Главиница, чрез
представител по пълномощие адв. И.А. ***, изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ.
Окръжният прокурор при ОП гр.
Силистра намира обжалваното решение за законосъобразно. Счита, че в
съответствие със закона въззивният съд е отменил процесното пред него НП. Дава
заключение за потвърждаване на съдебния акт.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-001180 / 02. 11. 2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр.Силистра, с което на ЕТ
“Главиница Лес-В.П.“ с ЕИК:********* и адрес на управление в гр.Главиница, в
качеството на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 КТ във връзка с чл. 414,
ал. 3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
При обжалването на посоченото
наказателно постановление спорът пред Тутраканския районен съд е бил
съсредоточен върху въпроса изпълнявало ли е лицето Б. С.С. трудови функции в
полза на санкционирания ЕТ или по уговорка с П. В. П. – син на едноличния
търговец е извършил услуга да превози закупени дърва със собствен на последния
товарен автомобил срещу уговорка да ползва автомобила и за собствени нужди. Съдът
е приел, че по силата на нотариално заверено пълномощно от 14. 11. 2016г.,
вписаният като ЕТ “Главиница Лес“ В.П. Г., е упълномощил П. В. П. (негов син)
да представлява предприятието му по ограничен кръг, изрично посочени, въпроси и
действия, вкл. “да подава и подписва документи в Инспекцията по труда
Силистра“. Пълномощникът е изслушан в качеството на свидетел в съдебно
заседание и въз основа на показанията му съдът е установил, че вписаният ЕТ В.П.
бил трудно подвижен, което наложило фирмените работи да движи свидетеля, който
работел по трудово правоотношение (ТПО) в предприятието на ЕТ. Търговецът
закупувал и препродавал дърва за огрев, без да извършва сеч в горите, като в
края на м. 09. - началото на м.10. 2020г., закупил 20 куб. метра дърва от
Община гр. Главиница, които се намирали в землището на с. Богданци, подотдел 49
„Ф“ и било необходимо да бъдат натоварени и транспортирани до базата му в гр. Главиница,
***. По този повод
помолил лицето Б.
С. да управлява личния му
товарен автомобил ИФА ***, с който да превозят дървата, като
свидетелят се съгласил с условието да използва същия камион за да превози за
себе си договорена с горските служители вършина. П. П., организирайки товаренето на купените
дърва, посетил в с. Ножарево Т. С. С., с когото се познавали лично и му е
помагал, вкл. финансово за лечението на съпругата му. Уговорили се на следващия
ден св. С.
и сина му Ю.,
да отидат със св.С. и да натоварят камиона, след което да разтоварят дървата по
предназначение. На 02. 10. 2020г. св. С. с товарния автомобил на св.П. отишъл
до дома на Т.
С., където от
непълнолетния му син Т.
разбрал, че баща му и по-големият му брат Ю. вече са заминали за сечището с
автомобил на св. П.. Б.
С. предложил на
непълнолетния Т.
да тръгне с него (с камиона) и да му помогне при товарене на вършината (личната
работа на св. С.), като същият се съгласил и заедно отишли на сечището. Дървата
е следвало да бъдат превозени на два курса, предвид обема им. Първият камион е
бил натоварен и съответно разтоварен до обяд.
Започнало товаренето на
камиона за втория курс, когато двама служители в ДИТ-Силистра извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд в общинската гора, намираща се в землището на
с.Богданци, в подотдел 49 „Ф“. Установили, че Б. С. извършва трудова дейност, свързана
с контрол на товарене на предварително нарязана дървесина на борда на товарен
автомобил ***,
както и управление на товарния автомобил от сечището до складовата база на ЕТ
„Главиница Лес-В.П.“, за което му
предоставили да попълни бланка на декларация по чл. 402, ал.1, т.3 КТ. В същата
е посочено, че бил приет на работа на 02.10. 20 г. от П. В. П. на длъжността
шофьор“ с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и обедна почивка от 12:00 ч. до
13:30 ч. и договорено възнаграждение на курс в размер на 15.00 лева. В хода на
изследване на характера на установеното правоотношение между Б.С. и св.П., служителите на ДИТ
поканили последния на 22. 10. 2020 г. за представяне на документация и даване
на писмени обяснения по проверката. На посочената дата бил съставен АУАН №
19-001180/22. 10. 2020 г. в присъствието на св. П., който бил подписан от него
без възражения, в качеството на пълномощник на ЕТ „Главиница Лес-В.П.“. С акта
е повдигнато административно обвинение на едноличния търговец за извършено нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ. Въз основа на съставения АУАН е издадено и оспореното
пред РС-Тутракан НП, в което АНО е възприел изцяло установената от
актосъставителя фактическа обстановка и дадената от него правна квалификация.
При тези данни ТРС е приел,
че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ,
тъй като установеното от АНО на 02.10.2020 г. лице Б. С. да извършва трудова
дейност в полза на търговеца, било ангажирано (наето) от лице, което е нямало
правомощия да наема работници и служители по ТПО в предприятието му. Приел е,
че всички действия и бездействия по повод процесния случай са били извършени от
св. П. П. без съответната представителна власт, което сочело на липса изобщо на
нарушение на чл. 62 ал.1 КТ, извършено от търговеца. Коментирал е, че дори да е
възникнало ТПО, то е било между физическото лице П. П. и св. Б. С., а
изследвайки съдържанието на уговорките помежду им съдът е достигнал до извода,
че правоотношението помежду им носи белезите на граждански, а не на трудов
договор. Отделно от това съдът е приел, че в производството са допуснати и
особено съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт,
като е преценил като такива участие в производството от името и за сметка на
търговеца на св. П. П., на когото според приложеното в преписката пълномощно не
са били предоставени правомощия да получава и подписва документи, ангажиращи
административно-наказателната отговорност на ЕТ „Главиница Лес-В.П.“.
Така постановеното решение е
правилно, макар и по съображения, които само частично се припокриват с
изложените от първата инстанция.
Изводите на РС - Тутракан
относно липсата на представителна власт на св. П. П. да осъществява правни
действия от името и за сметка на търговеца не се споделя от настоящата
инстанция. Няма спор, че дейността извършвана от Б. С. е била в интерес на
ЕТ“Главиница Лес-В.П.“, което е предпоставка за ангажиране на правната сфера на
последния. Аргумент в тази насока може да бъде взет от дефинитивната разпоредба
на чл. 55 ал.1 КСО, защото именно „в чия полза е извършвана работата“ по
хипотеза предопределя връзката в деловото правоотношение. А по това,че дървата
са били закупени от ЕТ “Главиница Лес - В.П.“ и същите са натоварени и
превозени до неговата база в гр. Главиница, ***с цел бъдещата им реализация,
няма никакви колебания по делото, което сочи, че наемането на лицето за този
вид работа ангажира правната сфера на ответния по касация ЕТ, обратно на извода
на ТРС.
Неправилни са и изводите на
първоинстанционния съд относно това, че правото на защита на санкционираното
лице е било накърнено, тъй като според приложеното в преписката пълномощно
на св. П. П. не са били
предоставени правомощия да получава и подписва документи, ангажиращи
административно-наказателната отговорност на едноличния търговец. В специалния
закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и НП,
вкл. на упълномощен представител и не се съдържа забрана същите действия да
бъдат извършени на лице, различно от нарушителя, който в случая е
„предприятието на ЕТ“ по разума на чл.83 ал.1 ЗАНН. Последното, съгласно
действащото право, се представлява от законен представител или упълномощен
такъв, вкл. когато се ангажира обективната му отговорност по реда на чл. 83 и
следващите от ЗАНН, във връзка с чл. 412а и сл. КТ. При препращането от чл. 84 ЗАНН и съгласно правилото от чл.180 ал. 2 и ал. 3 НПК, тази възможност следва
да се счита за допустима, разрешена от законодателя. В случая, видно от
приложеното пред РС-Тутракан пълномощно, е предоставена представителна власт на
св.П. относно отношенията на ЕТ с ДИТ-Силистра, макар и изрично да не е
записано, че може да получава АУАН и да подава възражения срещу тях, както и да
получава НП. Процесуалните права (централното от които е правото на защита) на
ЕТ са били упражнени в пълен обем, което допълнително сочи на неправилност на
извода на ТРС за съществено нарушение на административнонаказателните
производствени правила в горния контекст, което може да е съставомерно само в
хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, предвид конкретиката на случая. Освен
това разпоредбата на чл. 403а, ал. 2 КТ задължава работодателя писмено да
определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и
работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които
да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда, в какъвто
смисъл са и предоставените правомощия на упълномощения от ЕТ св.П. П..
По съществото на
административнонаказателния спор - налице ли е било ТПО, съдът е изложил
мотивите си пестеливо, но независимо от това е установил вярно фактите по
делото и тези му установявания са ключови за разрешаване на повдигнатия спор. Трудовият
договор има за предмет престиране на работна сила за по-продължителен период -
за неопределено време или срочно, вкл. еднодневно, докато договорът за
изработка (услуга) се свързва с постигане
на определен (еднократен) трудов резултат, при което изпълнителят е оперативно
самостоятелен. Основната разлика между тези договори се състои в елементите -
работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина,
регламентирани почивки и отпуски, както и йерархична зависимост на работника
при трудовия договор и организационна независимост на изпълнителя по
гражданския (чл. 258 и сл. ЗЗД).
Релевантна за съответствието
на съдебното решение с материалния закон е квалификацията на отношенията между
ЕТ “Главиница Лес - В.П.“ и Б. С.. За да бъдат същите определени като трудови,
следва да е налице договаряне на основните елементи на трудовия договор съгласно
чл. 66, ал. 1 КТ, а именно- място и характер на работата, времетраене на
работата, продължителност на работния ден, почивки и отпуски, основно и
допълнително трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността
и начина на тяхното изплащане. От анализа на доказателствената съвкупност по
делото не се установява наличието на трудово правоотношение между ЕТ и Б. С.. Не
всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите въз основа на това отношения като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ. Когато
страните са договорили извършването на конкретно определена работа (натоварване
и разтоварване на 20 куб.м. дърва от гората в с.Богданци), което се родее с
„постигане на определен резултат“, за което изпълнителят да получи
възнаграждение (без значение под каква форма), се касае за гражданскоправна
връзка между тях, а не за трудовоправна такава. В настоящия случай, както
правилно е установил и ТРС, не е било уговорено предоставянето на работната
сила на Б. С. в условията на продължителност, респ. на някаква ритмичност или
повторяемост на функциите и задълженията за определен от работодателя период от
време, нито е определено работно място, работно време и възнаграждение с
постоянен размер, т.е. липсват нормативните характеристики на трудовия договор.
Напротив - безпротиворечиво е установена уговорка за еднократни действия, свързани
с извършването на конкретна по вид и обем работа (натоварване и превоз на
закупени 20 куб.м дърва), при липса на йерархична зависимост и с цел
взаимопомощ (Б. С. е следвало в последствие да ползва камиона на П. П. за
собствените си нужди – да превози до дома си добитата от него с разрешение на
служителите на РДГ вършина), което сочи на гражданскоправни отношения. Тези
отношения са приключили с постигането на
уговорения резултат - превозването на
втория натоварен камион. А щом всичко това е така, то следва, че не се
установяват елементите на трудово правоотношение в контекста на чл. 66 ал. 1 КТ, както основателно твърди процесуалния представител на ответника по касация.
Що се касае до оплакването за
допуснати процесуални нарушения от въззивната инстанция, изразяващи се в
извършена превратна оценка на доказателствата, същото реално съставлява довод за необоснованост на оспорения акт.
Необосноваността обаче е изрично изключена от обсега на касационния контрол с
разпоредбата на чл. 348 ал.1 НПК, поради което и не подлежи на обсъждане, вкл.
в контекста на забраната от чл. 220 АПК.
По така изложените
съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно като краен
резултат следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК във вр. с
чл. 63вЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от
01. 03. 2022 г. на Районен съд гр. Тутракан, постановено по АНД № 275 по описа
на съда за 2020 г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.