№ 866
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330203308 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4638726
на ОДМВР – Пловдив, с който на Г. В. К. от с.Ч., обл.П., ЕГН ********** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата /
ЗДвП / е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200 лева
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се при искане за отмяна на издадения ЕФ поради следните
несъответствия: В текстовата част на ЕФ не е упоменато ограничението на
скоростта която трябва да се спазва, както и че установенота скорост не
отговаря на глобата която следва да бъде заплатена.
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява и
лично участва в производството по делото. Поддържа жалбата и искането за
отмяна на ЕФ. Не ангажира събирането на нови доказателства. В пледоарията
си представи доводи в подкрепа искането за отмяна на ЕФ.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител. Към административната
преписка представена пред съда е приложено писмено становище на
1
представляващия ОДМВР Пловдив с което се счита жалбата за неоснователна
и се представят доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на
обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за присъждане на
юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Според обжалвания Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4638726 на
ОДМВР – Пловдив на 24.03.2021г. в 13:26 часа в с.Куртово Конаре, на
у.първа 2 в посока от юг на север, посредством автоматизирано техническо
средство TFR1-M 530 и отчетен толеранс от минус 3 km/h от измерената
скорост, е констатирано управление на МПС, ХЮНДАЙ АКСЕНТ вид лек
автомобил регистрационен номер **** собственост на жалбоподателя К., като
е установено при разрешена скорост от 50 km/h, движение с 75 km/h и
превишение на разрешената скорост с 25 km/h. Деянието е квалифицирано
като нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на собственика на МПС Г.К.
е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева. Към ЕФ е
прибавена снимка един брой.
Ведно с обжалвания ЕФ, по делото са представени и приети като
доказателство: Справка за собственик на превозното средство; Списък за
намерени фишове; Протокол за използване на техническо средство или
система, Протокол от 18.09.2020г. за проверка на АТС, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване. Други доказателства страните не
ангажират.
От така установеното от фактическа страна и разглеждайки жалбата от
правна страна, както и доводите на жалбоподателката съдът прие следното :
По делото липсват данни дали обжалвания ЕФ е бил връчен на
жалбоподателят, както и по какъв начин и кога е научил за него. Единствено
в този смисъл са представените твърдения на жалбоподателят в съдебно
заседание, че за фиша е научила от справка при посещение на Сектор Пътна
полиция при ОДМВР П. по повод на смяна СУМПС. Върху приложения по
делото екземпляр на ЕФ няма отбелязване на дата и подпис удостоверяващ
2
неговото връчване. В административната преписка придружаваща жалбата
няма приложена разписка за получен от жалбоподателя К. ЕФ с отбелязване
на дата и подписи на жалбоподателя и на длъжно лице което да е връчило
ЕФ. От приложените по делото доказателства се установява, че няма данни
жалбоподателят К. да е бил търсен на адреса на който е регистриран като
собственик на автомобила, но да не е бил открит, за да му се връчи
електронният фиш. Няма данни от страна на административнонаказващия
орган да са били предприети други действия за връчването на ЕФ .
При това положение и съгласно утвърдената в подобни случаи съдебна
практика, спазването на срока за обжалване следва да се тълкува в полза на
санкционираното лице, поради което и настоящия състав приема, че жалбата
от Г.К. срещу ЕФ подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП. Подадена е също
така и от надлежна страна, доколкото същата е визирана като лице извършило
нарушение по ЗДвП, поради което е допустима. Атакуваният електронен
фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради
което не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя за
допуснати такива при издаването на електронния фиш. Подробно във фиша е
изписано мястото и часа на извършване на нарушението, описано и
локализирано е мястото където това е станало, както и че е извън населено
място, посочено е и обстоятелството, че за конкретния пътен участък е имало
въведено ограничение на разрешената скорост, както и е бил посочен вида и
модела на системата, с която е била засечена скоростта и заснет автомобила.
Така че наказващият орган е нямало какво повече да добави към
обстоятелствата по извършване на нарушението, още повече, като се има
предвид, че електронния фиш се издава след протичане на ускорена
процедура и съкратено производство. Ясно също така е посочено, че
електронния фиш се издава от ОД на МВР Пловдив, а подпис на издателя му
не се изисква, както и имената и длъжността на длъжностното лице, което
фактически го е издало, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с
оглед горепосоченото обстоятелство, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от
ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с
тази по ЗАНН. Ето защо, реквизитите, които следва да съдържа един ЕФ за
установяване на административно нарушение, са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и за него изискванията на чл.57, ал.1 и
3
ал.2 от ЗАНН не са приложими.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав намира обаче, че съществено е била нарушена процедурата
по налагане на административно наказание с електронен фиш и по конкретно
– на начина на връчване на фиша. Това освен, че е въпрос, касаещ
допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по
законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този
извод произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша на
собственика на автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.5 и ал.6 от ЗДвП са налице редица възможности за защита. Той може да
посочи лицето, извършило нарушението, като при това положение
първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени
възражения пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване
на нарушението. Може също така, да се ползва от разпоредбата на чл.189,
ал.9, изр.1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба.
Ползването на всички тези процесуални права обаче, се предхождат от
редовно връчен с писмо с обратна разписка електронен фиш или чрез
длъжностни лица на определените от МВР служби, съгласно нормата на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. Това в разглеждания случай не е било направено и по
този начин са били съществено нарушени процесуалните права на
жалбоподателя по издаването и оспорването на електронния фиш. Липсват
доказателства, че електронния фиш е бил изпратен на жалбоподателя К. с
писмо с обратна разписка, или да е бил търсена на адрес, както предписва
закона към този момент. Едва тогава, ако тези адреси са били различни от
известния и не е била намерена на тях, включително и на този по
регистрацията на автомобила, е следвало да се приложи общата разпоредба на
чл.58, ал.2 от ЗАНН, като се отбележи на ЕФ, че не може да бъде намерена на
известните адреси, а новия е неизвестен, за да се счита фиша за връчен от
деня на отбелязването. Такова нещо обаче не е било направено от наказващия
орган.
С оглед на така констатираните и изложени процесуални нарушения по
връчването на електронния фиш, които не могат да бъдат санирани при
съдебното му обжалване, настоящият съдебен състав приема, че е
незаконосъобразно издаден и следва да бъде отменен като такъв, без да се
разглеждат доводите на страните по същество.
4
С оглед изхода на делото право за присъждане на разноски има
жалбоподателят, но същия не прави такова искане поради което исъдът не
дължи произнасяне с решението си.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4638726 на
ОДМВР – Пловдив, с който на Г. В. К. от с.Ч., обл.П., ЕГН ********** на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата /
ЗДвП / е наложено административно наказание - Глоба в размер на 200 лева
за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5