МОТИВИ към присъда №3/20.01.2014г. по нохд № 701/2013г. по описа
на АРС ІІІ-ти н.с.
Против подсъдимия А.И.З. ***, е повдигнато обвинение
за извършено от него престъпление по 270, ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.10.2012г. в село Поповица, обл.
Пловдивска противозаконно е пречил на органи на властта - полицай К.С.К. „младши автоконтрольор“ в Участък „Полиция“ гр.
Садово при РУП гр. Асеновград и полицай П.Д.К. „полицай охрана на обществения ред“ в Участък „Полиция“ гр. Садово при
РУП гр. Асеновград, да изпълнят
задълженията си по охрана на обществения ред на територията обслужвана от Участък „Полиция“ гр.
Садово, обл. Пловдивска.
Преди даване ход на делото, се установи, че подсъдимият
А.И.З., не може да бъде намерен на посочения от него адрес, както и това, че е
променил същия без да уведоми за това съответните органи и той не може да бъде
призован по друг начин. По делото се установи, че местоживеенето на подс. З. в
страната не е известно, като след щателно издирване то същото не е установено.
Съдебният състав счете, че делото може да се разгледа в отсъствие на
подсъдимият З. , тъй като са налице условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК
и това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото, като
преди това му назначи и служебен защитник в лицето на адв. П.В..
В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата,
поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по
несъмнен начин. По отношение на наказанието, предвид това, че се касае за
умишлено престъпление от една страна, а от друга, с оглед лошите
характеристични данни на подс. З. и предишните му осъждания, то предлага да му се
наложи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на една година, което да се
изтърпи от него в затвор или затворническо общежитие от „закрит” при
първоначален „строг” режим. По този начин, той счита, че ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК.
Адв. П.В., счита делото за изяснено, като не оспорва
правната квалификация. По отношение на наказанието счита, че спрямо подс. З.
следва да се наложи такова „Глоба“ в минимален размер
Съдът, след като
обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.И.З. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, без данни за трудова
ангажираност, неженен, осъждан, с известен по делото адрес в гр. Димитровград,
обл.Хасковска, ул. „Черно море” № 7, вх.А, ет.3, ап.7, с ЕГН **********
Свидетелите П.Д.К.
и К.С.К. работят съответно, първият-като „полицай охрана на обществения ред“, а вторият-като „младши автоконтрольор“ при полицейски подучастък
гр.Садово при Районно управление „Полиция“гр.Асеновград. Заеманите от тях
длъжности и вменените им в тази връзка права и задължения, подробно изброени в
техните длъжностни характеристики придават на двамата свидетели качеството
„орган на власт“ по смисъла на чл.93, т.2 от НК, тъй като те са натоварени с
упражняването на властнически правомощия в системата на МВР. По утвърден от
Началника на Районно управление „Полиция“
гр.Асеновград седмичен график на служителите при УП гр.Садово, за
времето от 22.10.2012г. до 28.10.2012г., свидетелите К. и К. били на работа от
08.00 часа до 20.00 часа на 27.10.2012г.
През есента на
2012 г. подсъдимият А.И.З. бил работник в кравеферма, находяща се в село Поповица, обл.
Пловдивска. Фермата била собственост на Димитър Георгиев П., като там работил и
св.Г.Д.П. – син на собственика. През месец октомври 2012г. при З. отишла св. И.Б.С., която тогава му била приятелка.
Няколко дни двамата живели в една
стая от помещение в стопанския двор. На 26.10.2012г. вечерта подс. А.З. изпил голямо количество алкохол. На
27.10.2012г. сутринта още със
ставането си от сън, той започнал отново да пие. В същото време казал на св.И.С.
да отива и да пасе кравите, на което същата възразила. Отказа на св. С., ядосал
от своя страна подс.З., като той я замерил с една тояга, но не успял да я
улучи. След това я хванал за косата и започнал да я бие. Подс.А.З. нанесъл
на св.И.С. множество удари с юмруци в областта на главата и тялото. Очевидец на
побоя станал и свидетелят Г.П.. В един момент подс. З. взел една метална
касетка и замахнал с нея с намерение да удари св. С. в областта на главата. Реализирането
на тези намерения на подс.З. били свързани със реална заплаха за здравето и
живота на св. С.. Това предизвикало намесата на св. П., който с активните си
действия успял да предотврати ударът на подсъдимия а и с това и по-тежки последици за св.С.. Св.Г.П. съобщил за случващото се на органите на Полицията
и на място бил изпратен полицейски патрул
при Участък „Полиция“ гр. Садово при РУП гр. Асеновград в състав свидетелите П.К.
и К.К.. Дошлите на място полицейските служители се осведомили за инцидента
от свидетелите И.С. и Г.П., след което потърсили подс.А.З.. Последния бил
немерен в стаята до обора, легитимирали се, обяснили му какъв е повода за тяхното посещение и го поканили да представи документ
за самоличност. Подс. З. категорично отказал да представи документите си за самоличност на полицейските служители.
Започнал да ги псува и обижда. Освен отправените обиди, подс. З. бил агресивен,
като замахвал срещу полицейските служители и срещу св.И.С.. Продължил да го
прави, въпреки предупреждението на свидетелите К. и К. да запази спокойствие.
Това наложило служителите да употребят физическа сила и помощни средства -
белезници. При тези техни действия подс.А.З. оказвал яростна съпротива,
изразяваща се в замахване с ръце и крака към посочените свидетели, буйстване и
дърпане. При качването му в патрулния автомобил подс. З. започнал да си удря
главата в стъклото и ритнал силно в крака св. К.К..***, подсъдимият продължил да обижда полицейските
служители и да отправя
закани спрямо тях. В Районно управление „Полиция“ гр.Асеновград подс.З. продължил
с агресивното си поведение, изразяващо се в нови обиди и заплахи към
полицейските служители. Със Заповед по ЗМВР рег.№ЗЛ/А-284/27.10.2012г. считано
от 12.00 часа на 27.10.2012г. до 10.20 часа на 28.10.2012г. подс.А.З. бил
задържан.
В последствие
за случая била сезирана и РП гр. Асеновград,
а на 28.11.2012г. с постановление на РП Асеновград образувано и досъдебно производство ДП №1961/2012г. на РУП Асеновград,
водено срещу З. с оглед извършено от него престъпление по чл.270, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства- от показанията на свидетелите П.Д.К., Г.Д.П., К.С.К. и И.Б.С. и
от приложените по делото писмени доказателства – Седмичен график на ППС при УП Садово за времето от 22.10. до 28.10.2012г. и
2бр. типови длъжностни характеристики /лист 20 до 20 от ДП/, справки и писма относно издирването
на подс.З., приложените към делото свидетелство за съдимост ведно с
бюлетини за съдимост изготвени от РС Димитровград /лист 20 до 27 от съд.дело/ и
останалите писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на посочените четирима
свидетели, тъй като те са логични, добросъвестно дадени, кореспондиращи се
помежду си, допълващи се взаимно, като същите се подкрепят и от събраните по
делото писмените доказателства прочетени на основание чл.283 от НПК, всички
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
От събраните и проверени по реда и със средствата предвидени
в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява извършването
на деянието, предмет на настоящето наказателно производство, неговото
авторство, време и място на осъществяване, което не се оспорва и от защитника
на подсъдимия.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира че подс. А.И.З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК, а именно за това, че на 27.10.2012г. в село Поповица, обл. Пловдивска
противозаконно е пречил на
органи на властта - полицай К.С.К. „младши автоконтрольор“ в Участък „Полиция“ гр. Садово при РУП гр.
Асеновград и полицай П.Д.К. „полицай охрана на обществения ред“ в Участък „Полиция“ гр. Садово при
РУП гр. Асеновград, да изпълнят
задълженията си по охрана на обществения ред на територията обслужвана от Участък „Полиция“ гр.Садово,
обл. Пловдивска.
По тази правна квалификация съдът го призна за
виновен.
По делото безспорно се установи, че 27.10.2012г. св. К.С.К. и св. П.Д.К. са били на работа като полицаи в
района обслужван от Полицейски участък гр.Садово към РУП Асеновград. Установи
се това, че св. К.С.К. е
бил назначен като „младши автоконтрольор“
в Участък „Полиция“ гр. Садово при РУП гр. Асеновград, а св. П.Д.К. е бил назначен
на длъжност „полицай охрана на
обществения ред“ в Участък
„Полиция“гр. Садово при РУП гр. Асеновград. Задълженията и правомощията на двамата
служители са подробно описани в намиращите към ДП типови длъжностни
характеристики. По делото безспорно се установи, че на 27.10.2012г. в село Поповица, обл. Пловдивска, чрез
извършените от страна на подс. З. активни действия спрямо двамата полицейски
служители, той противозаконно е попречил пречил на тях като органи на власт, да изпълнят
задълженията си по охрана на обществения ред на територията обслужвана от Участък „Полиция“ гр.
Садово, обл. Пловдивска. В съответствие с чл.55, ал.1 от ЗМВР,св.К. и св. К. имат
право да издава разпореждания/писмено или устно/ до гражданите, когато
това е необходимо за изпълнение на възложената им функция. По делото безспорно
се установи, че причината за посещението на двамата служители във фермата на
св.Г.П. е било агресивното поведение на подс. З.. Същото се установява разпита
на св. И.С., св.К., св.К. и св.П.. От обстоятелствата по делото се установява
че св.К. и св.К. са се разпоредили на подс.З. да им представи документи за
самоличност, което той е отказал да изпълни. При идването на полицаите той е
започнал да се държи и с тях агресивно и да им противодейства, като освен това
е отказал да им се подчини и да ги последва, като доброволно се качи в полицейския
автомобил. Действията на подс.З. са надминали обикновения отказ да представи
документи за самоличност, като той е
започнал да буйства, активно да се съпротивлява, да удря стъклото на служебния
автомобил и дори е ритнал в крака св.К.. С тези си действия той не е изпълнил
разпорежданията на служителите да се подчини, да ги последва доброволно отвън и
сам да се качи в служебния автомобил.Налице е противозаконно пречене на орган
на власт да изпълни задълженията си.
От субективна страна, подсъдимият е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване.
По
наказанието:
Съобразно
принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид
визираните в закона санкции, за престъпления по 270,ал.1 от НК, които в случая са
наказания „Лишаване от свобода” до 3 години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Съдът, като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието – не толкова ниска, с оглед обществените
отношения, които засяга, неговата разпространеност и последиците от същото,
въпреки, че се касае до престъпление което не се явява тежко съобразно текста
на чл.93, т.7 от НК, както и степента на обществената опасност на извършителя –
сравнително висока, като в случая взе предвид лошите му характеристични данни и
предишните му осъждания за извършени умишлени престъпления от общ характер, за част
от които е търпял и ефективни наказания „Лишаване от свобода“, като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства-това, че е признал вина си на досъдебното
производство и неговото семейно положение, счете, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, което в случая да
бъде наказание „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца. За определяне на
вида и размера на наказанието, от значение за решението на съда се явяват извършеното от него престъпление, неговия интензитет
и демонстративност, както и предишните общо четири присъди на подс. З., които
обосновават общо три осъждания.
Действително в съдебно заседание служебния
защитник на подс. З., направи искане спрямо него да се наложи алтернативно
предвиденото в чл.270, ал.1 от НК наказание „Глоба ” в минимален размер. Съдът
обаче намери това искане за неоснователно, като за това свое решение взе
предвид, както досегашните осъждания на подс. З., така и вида и характера на
извършеното от него престъпление. Освен, че на посочената дата, подс.З. е
извършил състава на вмененото му престъпление по чл.270, ал.1 от НК, то по
делото се установи, че е дианието е била предшествано от нанасянето на жесток
побой над св.С.. Действително по отношение на така нанесения над нея побой,
спрямо подс. З. няма възведено обвинение. Установените обстоятелства обаче по
отношение на агресивността и жестокостта на подс. З. дават основание на съда да
направи извод,че същия е личност със завишена степен на обществена опасност,
като с оглед целите на чл.36 от НК, спрямо същия следва да се определи
наказание „Лишаване от свобода“. Няма как извършеното от подс. З. да бъде
омаловажено, спрямо него няма как да се подходи снизходително и му се наложи
наказание „Глоба“ и то в минимален размер.
Съдът намира, че по отношение на извършеното
от подс. З. престъпление по чл.270, ал.1 от НК, е неприложим и текста на чл.78а
от НК, тъй като към момента на неговото извършване той е осъждан, а освен това,
престъплението е извършено спрямо орган на власт.
При преценка за начина на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода” наложено на подс. А.И.З., съдът взе предвид
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който с оглед предишните му осъждания е
неприложим и счете, че изпълнението на същото следва да бъде ефективно. За да обоснове
този свой извод съдът взе предвид трите осъждания на подс.З.. Първото му осъждане е с присъда
№491/13.12.1993г. по НОХД №491/93г. на ВС Пловдив. Със същата подс.З. е бил
признат за виновен в това, че за периода от 11.09.1993г. до 09.11.1993г. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.381, пр.1 от НК, за
което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на десет
месеца, като е било постановено същото да се изтърпи при строг режим. Присъдата
е влязла в сила на 21.12.1993г. Наказанието е изтърпяно на 16.09.1994г. Второто
му осъждане се формира между два съдебни акта. С присъда №108/11.04.2000г. по
НОХД №56/2000г. на РС Димитровград, подс.З. е бил признат за виновен в това, че
на 21.09.1999г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.170,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението
на така наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 12.05.2000г. С присъда №38/ 28.01.2003г. по НОХД
№534/2003г. на РС Димитровград, подс.З. е бил признат за виновен в това, че на
21.03.1997г. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.198,
ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на една година и шест месеца, като е било постановено същото да се
изтърпи при общ режим. Присъдата е влязла в сила на 28.02.2003г. С определение
от 08.04.2003г. на подс. З. е било определено да изтърпи едно общо наказание
измежду така наложените му наказания по НОХД №56/2000г. и НОХД №534/2003г. и
двете на РС Димитровград, и именно „Лишаване от свобода“ в размер на една
година и шест месеца, като е било постановено същото да се изтърпи при общ
режим. Определението е влязло в сила на 14.04.2003г. От справката за съдимост и
бюлетини за съдимост изискани служебно от съда се установява, че така наложено
общо най-тежко наказание е изтърпяно от подс.З. на 29.04.2004г. На същата дата
е било постановено Определение по ЧНД № 853/2004г. на ПОС с което подс.З. е бил
освободен условно предсрочно от изтърпяване от остатъка от наложеното му
наказание в размер на три месеца, като е бил определен изпитателен срок от шест
месеца.
За първото осъждане, подс.З. не следва да се
счита за реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1,т.2 от НК, тъй като в
изискуемия от закона три годишен срок, след изтърпяване на наложеното му
наказание,той е извършил деянието за което е бил признат за виновен по НОХД
№534/2003г. на РС Димитровград. Извършеното на 21.03.1997г. от подс.З.
престъпление по чл.198, ал.1 от НК, е такова за което закона предвижда
наказание „Лишаване от свобода“, а и нещо повече спрямо подс. З. то е наложено
ефективно.
За второто осъждане, подс.З. отново няма как
да се счита за реабилитиран, тъй като съгласно чл.88а, ал.2 от НК, за да
настъпи тази реабилитация, от изтърпяването на наложеното му общо най-тежко
наказание трябва да се изтекли десет години. За подс. З. този срок изтича на
29.10.2014г., но пък безспорно се установи, че именно в този десет годишен срок,
той е извършил няколко умишлени престъпления от общ характер. Две от тези
престъпления са включени в съдебния акт касаещ трето осъждане на подс. З.,
който е по НОХД №303/2010г. на РС Петрич.
С влязлото сила Определение №188/19.02.2010г. подс.З. е бил признат за виновен
за това, че на 19.02.2010г. е осъществил изпълнителните деяния на престъпления
по чл.279, ал.1,пр.2 вр. чл.18, ал.1 от НК и това по чл.318 от НК. В
десетгодишния срок се явява извършено престъплението от страна на подс.З.
предмет на настоящето дело. Тъй като същия не е реабилитиран за предишните си
осъждания, то спрямо него няма как да намери приложение и разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, като наложеното му наказание в размер на девет месеца „Лишаване
от свобода“ следва да се изтърпи ефективно.
При преценка за начина на изтърпяване на наложеното
наказание в размер на девет месеца „Лишаване от свобода” по отношение на подс. З., съдът като взе предвид всички по-горе
изложени обстоятелства- това, че спрямо предходните му осъждания не е настъпила
реабилитация, както и това, че вече е търпял на два пъти ефективни наказания „Лишаване
от свобода“, то като се съобрази изцяло с разпоредбата на чл.61, т.2 вр.чл.60,
ал.1 от ЗИНЗС, постанови изтърпяването на наказание да стане при първоначален
“Строг” режим, като това стане в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
От така наложеното наказание „лишаване от
свобода”, на основание на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК, съдът
приспадна времето, през което подс. А.И.З. е бил
задържан по ЗМВР, считано от 12,00ч. на 27.10.2012г. до 10,20 ч. на 28.10.2012г.
По изложените съображения, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: