РЕШЕНИЕ
Номер 89 21.03.2023 г.
град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Галина
Кунчева като разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело номер 699
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Е.И.К., ЕГН **********, с адрес *** против
Заповед № РД-889/27.10.2021 г. на заместник - кмета на Община В., с която на
основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя К. да премахне незаконен строеж, шеста
категория: „Сграда за инвентар" с площ 40,00 кв.м., построена в УПИ V-633,
кв. 30 по кадастралния план на гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „В."
№ 3. Иска се от съда да отмени посочената заповед
като незаконосъобразна и неправилна. В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. Й. Д.,***, който поддържа жалбата на основания, изложени в
нея. Ангажира допълнителни
доказателства, включително съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане
на направените по делото разноски. Представя писмена защита.
Ответникът – заместник - кмет на Община
В., се представлява от адв. Т. Б.,***, която оспорва жалбата като неоснователна
и недоказана и иска присъждане на разноски. Ангажира писмена защита.
От фактическа страна по делото се
установява следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед
№ РД-889/27.10.2021 г. на заместник - кмета на Община В., с която на основание
чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено
на жалбоподателя К. да премахне незаконен строеж незаконен строеж, шеста
категория: „Сграда за инвентар" с площ 40,00 кв.м., построена в УПИ V-633,
кв. 30 по кадастралния план на гр. В., с административен адрес: гр. В., общ. В.,
ул. „В." № 3. В заповедта е предвидено при неспазване на 14-дневния срок
за доброволно изпълнение (след влизането в сила на заповедта) да се извърши
принудително премахване на незаконния строеж за сметка на извършителя.
От събраните по делото доказателства се
установява, че с Нотариален акт № 168/24.04.1968 г. Г. Д.К. прехвърля на Е.И.К.
758/1058 идеални части от дворно място в с. В., Р. окръг, цялото от 1 058 кв.
м. след урегулирането му, което съставлява парцел ІV-150 в квартал 32 по плана
на с. В., като са посочени границите на имота. От построената в същия парцел
жилищна сграда се прехвърля по правилата на етажната собственост чрез
вертикален дележ само две стаи над маза заедно с главния вход. Прехвърлянето е
срещу задължение на К. (след навършване на пълнолетие) да осигурява цялостна
издръжка и лични грижи за праводателя си.
Представено е Разрешение за строеж № 9/04.04.1988 г., с което на В. П. Р., с адрес
гр.
В., ул. „В." № 1 е разрешено изграждането на стопанска сграда, като е
приложен и Протокол № 3/04.04.1988 г. за определяне на строителна линия и ниво.
С
Нотариален акт № 43/27.12.2007 г. К. Н. Р. продава на П. В. С. ¾ идеална
част от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот VІ-634 по плана
на гр. В., ул. „В.“ № 1, заедно с ¾ идеална част от построените в това
дворно място масивна жилищна сграда със застроена жилищна площ 65 кв.м.;
второстепенна сграда със застроена площ 15 кв.м., направени огради, насадени
трайни насаждения и други подобрения, като са посочени границите на имота, една
от които е УПИ V-633.
От
Нотариален акт № 196/23.04.2008 г. се установява, че П. В. С. и Р. П. С. са продали
на С. Р. М. дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот VІ-634, с
площ 780 кв.м., находяща се в квартал 30 по плана на гр. В., ул. „В.“ № 1,
заедно с построените в това дворно място масивна жилищна сграда със застроена
жилищна площ 65 кв.м.; второстепенна
сграда със застроена площ 15 кв.м., направени огради, насадени трайни
насаждения и други подобрения. Представена е декларация от 23.04.2008 г., че
продавачите са получили по-висока цена за продадения имот, в сравнение с
посочената в нотариалния акт, като декларацията е подписана от страните по
сделката.
Видно от
Разрешение за строеж № 37/27.12.2010 г., главният архитект на Община В., на
основание чл. 148, ал. 2 и чл. 48, ал. 4 и ал. 9 от ЗУТ е съгласувал проект за
изграждане на „Плътна ограда с височина 2,20 м., разположена изцяло в имота на
възложителя УПИ VІІ-635, кв. 30, по плана на гр. В.“ - шеста категория“. Възложител
е И. Н. С. с адрес гр. В., ул. „Х. К.“ № 31. Разрешението е придружено от
скица, издадена на 27.12.2010 г.
Кмета на
Община В. е бил сезиран с жалба вх. № Ж-1/10.02.2021 г., подадена от М. Т. М. и
Е. Е. М., с адрес гр. В., ул. „В.“ № 1. В жалбата се сочи, че лицата живеят на
посочения адрес от около две години, като имота е в съседство с имота на Е.И.К.
и Д. К.. Твърдят, че в имота на съседите им са изградени незаконни постройки,
които препятстват нормалното ползване на собствения им имот – външна тоалетна,
една постройка с подобни на тоалетна размери и една бетонна постройка със
зидария, която е използвана като свинарник и склад. Сочат, че постройките се
намират в близост до техния имот, на не повече от един метър разстояние, като
денонощно от тях се носи неприятна миризма, има мухи и други вредители. Въведени
са и други оплаквания. Поради липса на разбирателство със съседите си, искат от
кмета да предприеме действия по събарянето на незаконните постройки.
Във връзка
с посочената жалба, със Заповед № РД-129/25.02.2021 г. кметът на общината е
назначил комисия, включваща компетентни общински служители, които да извършат
проверка. Проверката е извършена на 26.02.2021 г. Съставен е Констативен
протокол от 26.02.2021 г. Посочено е в последния, че предварително от К. са
изискани документи да собственост и строителни книжа за строежите в неговия
имот, като той е представил само Нотариален акт № 168/1968 г. След оглед на
място комисията е установила, че бетонната постройка не отговаря на изискванията
на ЗУТ, защото за нея не са представени строителни книжа. Жалбоподателите са
уведомени за резултатите от проверката на 25.03.2021 г.
В
резултат на извършената проверка, комисията е съставила Констативен акт №
9/12.04.2021 г. Посочено е, че проверката е извършена в присъствието на Е.К.,
като е установено, че той е възложител и строител на строеж, шеста категория
„сграда за инвентар в УПИ V-633, кв. 30 по регулационния план на гр. В.“,
находящ се на адрес гр. В., ул. „В.“ № 3. Няма описание на строежа –
конструкция, части, материали, начин на изпълнение. Към момента на проверката
строежа е реализиран и се използва, като за него не се изисква проект, а само конструктивно
становище с указание, което К. не е представил съгласно изискването на чл. 147,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Сградата е със застроена площ 40 кв.м., като е направено предположение, че тя
е построена преди около 20 години. В акта е представена окомерна скица.
Направен е извод,, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, тъй като строителството е извършено в нарушение на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) При свободно разполагане
постройките на допълващото застрояване са с височина до 3,6 м и на разстояние
от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са
с височина до 2,5 м, са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и
югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от
южната посока до 45 градуса. Констативният
акт е връчен на К. на 23.04.2021 г. лично, доказателство за което е приложената
разписка.
К. е
упражнил правото си на защита, като е подал възражение вх. №
80Е-152-5/28.04.2021 г., към което е приложил нотариално заверена декларация от
26.04.2021 г. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж. Декларацията
е на Р.И.Ч. и на Й.Д.В., като на основание § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ бр. 82/2012 г.) двамата декларират, че „В УПИ V-633, кв. 30, по регулационния план
на гр. В., общ. В., собственост на Е.И.К. с ЕГН **********, има построени
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА, на 1 етаж, със застроена площ от 40 кв.м., ТОАЛЕТНА, на
1 етаж, със застроена площ от 2,89 кв.м. и ТОАЛЕТНА, на 1 етаж, със застроена
площ от 2,40 кв.м., изградени преди 7 април 1987г. по смисъла на (§ 16, ал. 1
от ПР на ЗУТ).“
Едновременно
с възражението, К. е подал заявление за издаване на удостоверение за търпимост
вх. № 80Е-152-7/28.04.2021 г., но същото е попълнено само в частта за името и
адреса на К., без да е посочено за кой строеж се иска издаване на
удостоверението. С писмо изх. № 80Е-152-7-001/14.05.2021 г. главният архитект
на Община В. е уведомил К., че отказва издаване на удостоверение за търпимост с
мотиви, че сградите не са нанесени в кадастралния и регулационния план на гр. В.;
постройките не са отразени в акта за собственост и липсва нотариално заверена
декларация – съгласие от съседните имоти за намалено отстояние.
В
резултат на проведеното административно производство, заместник – кметът на
Община В. е издал обжалваната Заповед № РД-889/27.10.2021 г., с която е наредил
премахването на „незаконен строеж, шеста категория: „Сграда
за инвентар" с площ 40,00 кв.м., построена в УПИ V-633, кв. 30 по
кадастралния план на гр. В., общ. В., с административен адрес: гр. В., ул. „В."
№ 3“. В мотивната
част на заповедта е пресъздадено съдържанието на Констативен акт № 9/12.04.2021
г.; разгледано е възражението на К. във връзка с извършената проверка и във
връзка с искането му за издаване на удостоверение за търпимост; като е направен
извод за установяване на незаконен строеж. Посочено е, че „непознаването на реда за извършване на строителство не оневинява
извършителя“. Липсва обсъждане на представената с възражението
декларация. Съдът отбелязва, че в тази част на заповедта е
посочено, че строежът не съответства на изискванията на чл. 47, ал. 3 от ЗУТ,
като приема, че се касае за грешка при изписването на нормата – в
действителност тя следва да бъде чл. 42, ал. 3 от ЗУТ. Правописната грешка не
оказва влияние върху законосъобразността на заповедта. Заповедта е връчена
лично на К. на 04.11.2021 г., което се установява от представена по делото
разписка.
Недоволен
от така постановената заповед, К. атакува същата в настоящото производство с
доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като сочи, че административният орган
е нарушил нормите на чл. 228 от ЗУТ във връзка с чл. 57 от АПК; чл. 35 от АПК и
чл. 26, ал. 1 от АПК. Като нарушение на материалния закон се сочи липса на
правно основание, което да породи сочените в заповедта последици. Също така се
прави възражение, че административният орган не е изследвал търпимостта на
строежа във връзка с представената нотариално заверена декларация от Р.И.Ч. и
на Й.Д.В.. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от Наредба
№ 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действаща към
момента на изграждането на постройката. Направени са искания по
доказателствата. Заявена е претенция за отмяна на обжалваната заповед.
С Определение от
22.12.2021 г. съдията – докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест между тях. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал
на жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици. На
основание чл. 154 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, в тежест на оспорващия е да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения. На основание чл. 170, ал. 1 от АПК е
указал на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му.
По искане на жалбоподателя по делото са
разпитани двама свидетели, както следва:
Свидетелят Р.И.Ч. посочва, че познавам Е.К.
от 30 и повече години. Освен къщата, в двора му има един навес-сушина, където
преди това там са гледани свине. Навесът представлява две стаи с тухли, едната
стая 3 м и другата 3 м, общо 6 м, като сега там се съхранява стопански
инвентар. Пристройката е построена е
от тухли, а покривът е с цимент. Той е помагал на къщата през 1980 г. да се
построи, следователно някъде 1984 г. - 1985 г. е строена постройката.
Стопанската постройка се намира към страната на бай Хасан, близо до границите
на имота. Не знае дали съседа от другата страна е бил съгласен да се строи.
Знае, че само Е. е собственик, преди баба В. живеела там, имало стара къща, не
е запознат. Не познава бабата, само е чувал за нея. Не е участвал в строежа на
сушината. Когато е започнат строежа на къщата, в двора е имало тоалетна, в
момента къщата на бабата
„не стои в двора“. Не е виждал строителни книжа на
къщата, не е бил строител. Къщата за около една година в груб вид е била
завършена, помагал е като общ работник.
Свидетелят Й.Д.В. посочва, че познавам К.; че са от едно
населено място; работили са заедно в миннообогатителния комбинат „Димитър
Благоев“, сегашния рудник „Каолин“. Работил е повече от 20 години и оттогава
познава К.. Ходил е в дома му. Освен къщата, в двора има стопанска постройка и
тоалетна. Свидетелят също строил къща, те са строили преди него, следователно
след 1980 година. Първо са построили някъде 1982-1983 г./1984 г., защото В. е
започнал да строи 1985 г. Свидетелят е ползвал майстори, които са работили там.
Посочва, че пристройката е строена с остатъците от къщата. Постройката е един
навес, със стени с тухли, отгоре е положена плоча, но не може да посочи кога е
построена. Дава сведение, че тази година е ходил в К.. Не е участвал в строежа
на къщата. Между постройката и съседите има отстояние, „то си има правила, които се спазваха“. Преди строежа познавал К.. Мисли,
че мястото е било празно и къщата е изградена върху празното място. Виждал е
баба В., доколкото знае е втора майка на бащата на К., тя е баба на К., имали
някакви взаимоотношения, но не знае мястото нейно ли е или на баща му.
По искане на жалбоподателя по делото е
допусната съдебно-техническа експертиза. В заключението на експерта е дадено
описание на постройката – тя е масивна, на един етаж, с размери в план 3,05 м/6,80
м и височина 2,20 м. Застроената й площ е 20,74 кв.м. Състои се от две
помещения, всяко едно със самостоятелен вход от юг. Стените са тухлени,
измазани отвън и отвътре. Покривът е плосък - стоманобетонова плоча с дебелина 10
см. Подът е бетонова настилка. Дограмата е дървена. Ситуирана е на северната странична регулационна линия с
УПИ III-631 и на около 14,80 м западно от основното застрояване на имота -
жилищната сграда, намираща се в същия имот. След това вещото лице е представило
описанието на постройката в различни приложени по делото доказателства, както
следва:
В Констативен акт № 9, съставен на
12.04.2021 г., в част II. Данни за строежа е записано „сграда за инвентар за отоплителни
материали, построена в УПИ V-633, кв. 30 по регулационния план на гр. В., общ. В.",
в част IV. Изпълнение на строежа се съдържа текста „сградата е със застроена
площ - 40 кв.м." и в окомерната скица на
разположението на строежа в имота, постройката е котирана с размери в план 4,00
м/10,00 м. Липсват други характеристики на строежа.
В Заповед № РД-889/27.10.2021 г. строежът е
записан няколкократно като „Сграда
за инвентар" с
площ 40,00 кв.м., построена в УПИ V-633, кв. 30 по регулационния план на гр. В.,
общ. В.". Липсват други характеристики на строежа.
При
това описание вещото лице е достигнало до извод, че в обжалваната заповед
строежа не е описан коректно и не е индивидуализиран точно.
При съобразяване на свидетелските
показания относно периода, в който постройката е построена и изследвайки
изпълненото на място, като технология на изпълнение, вложени материали,
овехтяване и др., бих приела, че около 1984г. е извършено строителството на
стопанска постройка. В експертизата е посочено, че като се вземат предвид
свидетелските показания, като период за изпълнение и предназначение на
постройката, а също разположението на постройката в имота, спрямо останалите
строежи в него и съседните имоти, размери, а също и съгласието на собственика
на имота, на чиято граница е ситуирана постройката (л. 49 от делото), предвид
чл. 121 от Правилник за прилагане на закона за териториалното и селищно
устройство и чл. 124 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство, постройката е била допустима по правилата и нормативите,
действали по време на извършването й. Изложени са причините, според които постройката,
с настоящото си предназначение е също допустима по отношение на сега
действащите нормативи – тя е допълващото застрояване; изградена в урегулиран
поземлен имот за ниско жилищно застрояване;, не е разположена на уличната
регулационна линия или между нея и сградата на основното застрояване; изградена
е на вътрешна граница на урегулирания поземлен имот, като е възможно до нея, на
калкан да бъде изградена постройка в съседния урегулиран поземлен имот.
Постройката на допълващото застрояване е с височина 2,20 м, с което съответства
на изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ. Посочено е също, че възложителят на
строежа не е представял в Община В. конструктивно становище с указание за
изпълнение за постройката, предмет на процесната заповед. Също така процесната
постройка не е нанесена на регулационния план на гр. В. защото към момента на
нейното строителство работата на терен във връзка с изготвянето на регулационния
план, вече е била приключена. Постройката не се съдържа и на застроителния
план, т.к. върху него е нанесено предвиденото основно застрояване за имота. При
изследването на документацията, съхранявана в Община В. е установено, че К. не
е представял нотариално заверена декларация от собственика на съседния имот за
намалено отстояние. Такава не е и необходима, т.к. постройката е изградена на
северната странична регулационна линия с УПИ III-631. В досието на делото, лист
49 е налична декларация-съгласие от собственика на имота, на чиято граница е
ситуирана постройката.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя изрично е посочил, че намира заключението по
съдебно-техническата експертиза за обективно и пълно, поради което иска
неговото приемане.
На въпроси на процесуалния представител на
ответника вещото лице е посочило, че по отношение на предназначението строежът
е коректно описан в издадената заповед и в констативния акт, но по отношение на
габарити и начин на изпълнение счита, че не е коректно описан. Експертът е
направил замерванията си с рулетка и не допуска, че в окомерна скица разликата
в измерванията може да е почти 50 %. Посочва, че знае през коя година е
съставена декларацията на съседа на имота, като през посочената година на
изграждане 1984 г. не е било необходимо съставянето на подобни декларации. Във
връзка със спора между адв. Б. и вещото лице относно цитираната разпоредба на
чл. 121 от ППЗТСУ, като цитира съдържанието на нормата в редакцията към 1985
г., като посочва, че и гр. В. е от рода на малки и много малки градове със
селскостопански характер. Експертът потвърждава, че е следвало да има становище
към онзи момент, но по отношение на този строеж такава документация не е
представена от жалбоподателя и от общината.
В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмена защита в която
е изложил подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваната
заповед, като се сочи липса на индивидуализация на строежа, подлежащ на
премахване; цитирана е релевантна съдебна практика. Представен е списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ответника е
ангажирал писмена защита вх. № 1015/1003.2023 г. Посочва, че не са налице
съществени нарушения на административнопроизводствените правила; липсва
нарушение на чл. 35 от ПАК; заповедта е съответна на материалния закон, защото
постройката е незаконна както по отменените нормативни актове – ЗТСУ; ППЗТСУ и
наредба № 5; така и по сега приложимото законодателство. Претендират се
разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна (адресат на оспорваната заповед), в законоустановения
14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата на Е.И.К. е основателна.
Съдът намира, че заповедта е
издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и
материално-правна компетентност. Заповедта се отнася до строеж от шеста
категория и съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ се
издава от кмета на общината. В настоящия случай заповедта е издадена от
надлежно упълномощен заместник - кмет на Община В., съгласно Заповед №
РД-853/13.10.2021 г., представена по делото. За доказателство на факта, че
кмета на общината е отсъствал е представено Уведомление изх. № 06-00-381/13.10.2021
г. до председателя на Общински съвет В.. Съдът намира за необходимо да отбележи
и следното: В придружително писмо изх. № 10-00-1436-002/17.12.2021 г., с което
заповедта за заместване е представена по делото, е посочено, че тя се отнася до
Заповед № РД-888/27.10.2021 г. Съдът счита, че е налице техническа грешка – предмет
на обжалване по адм. д. № 699/2021 г. на Административен съд – Русе е Заповед №
РД-889/27.10.2021 г. Предвид факта, че обжалваната заповед е издадена в същия
ден – 27.10.2021 г. и този ден е включен в текста на Заповед №
РД-853/13.10.2021 г.
ЗУТ
не предвижда специална форма и специално съдържание на този вид заповеди,
поради което са приложими общите разпоредби на чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа предвидените в посочената правна норма
реквизити.
Жалбоподателят е въвел възражения за
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като само част
от тях съдът намира за основателни. На първо място се сочи, че при съобразяване
разпоредбите на чл. 228 от ЗУТ във връзка с чл. 57 от АПК, заповедта е следвало
да бъде издадена в 14-дневен срок. Сочи се, че заявителят (има се предвид жалбата
– сигнал на Минчеви) е подадена на 10.02.2021 г.; административни действия са
извършени на 12.04.2021 г. (неправилно посочена като дата на съставяне на
констативен протокол, като тогава е съставен Констативен акт № 9), а заповедта
е издадена на 27.10.2021 г. Нарушението не е съществено. Според чл. 228 от ЗУТ По въпроси, които не са уредени в тази
глава и в глава двадесета, се прилагат разпоредбите
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 57 от АПК урежда сроковете за
издаване на индивидуален административен акт. Съдът счита, че сроковете са
инструктивни и не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо отмяна на обжалвания административен акт на това основание.
Като
неоснователно съдът възприема и оплакването, че административният орган в
нарушение на чл. 26, ал. 1 и чл. 35 от АПК не е изяснено обстоятелството на
кого принадлежи останалата част от имота, т.е. другия съсобственик. Съдът
счита, че е недопустимо К. да претендира нарушаване на собствените си права
чрез твърдение за нарушение на чужди права. В административното производство
жалбоподателят е имал възможност да оспори факта, че той не е единствен
собственик на имота, но не е сторил това. Не е възразил срещу факта, че в
Констативен акт № 9/12.04.2021 г. той е посочен като собственик, възложител и
строител. В този смисъл, неизясняването на другия съсобственик не може да влияе
върху законосъобразността на обжалваната заповед, още повече, че К. не спори
относно неговата собственост.
Съдът
обаче установява друго нарушение на административно производствените правила,
което е съществено и което е основание за отмяна на оспорената заповед.
Административният орган не е изложил мотиви относно индивидуализацията на
строежа, който е определен като незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1 във
връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В съставения констативен акт и издадената
заповед се сочи, че процесния строеж е с
площ 40 кв.м. В хода на извършената проверка нито в констативния протокол от
26.02.2021 г. нито в Констативен акт № 9/12.04.2021 г. е дадено описание на
строежа, освен неговата площ. Изрично трябва да се посочи, че тези пороци не са
преодолени в мотивната част на процесната заповед, защото там е възпроизведено
изцяло съдържанието на констативния акт. В последния е представена окомерна
скица, но с нечетливи размери. Не са изяснени точните размери на постройката;
няма информация относно използваните материали, начина на изграждане, точно
положение. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, застроената й площ е 20,74 кв.м, т.е. разликата в определянето на
площта е почти 50%, което е недопустимо.
Фрапантен
е факта, че не е изяснена годината на изграждане – в констативния акт е
посочено „Предполагаме, че строителството е извършено в последните
20 години.“, а в
заповедта – „Периодът на изграждане на строежа е неустановен“. Непосочването
на момента на изграждане препятства контрола за законосъобразност, тъй като не
може да се установи приложимото законодателство. Посочването в заповедта
основание – липса на строителни книжа, може да е допустимо и строежът да е
търпим, поради което да не се следва неговото премахване. Необсъждането на
представената от К. нотариално заверена декларация на лицата Ч. и В. също е
процесуално нарушение, тъй като декларацията е допустимо доказателствено
средство относно установяване на момента на строителството в определени случаи.
В
обобщение, съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението
си да изясни фактическата обстановка относно процесния строеж – липсва описание
и индивидуализация на строежа; не е установен момента на неговото извършване,
което е от значение за приложимото законодателство, установяване на извършителя
и търпимостта.
Предвид
неизяснената фактическа обстановка, нарушение изключително съществено, което
поставя съдът в невъзможност да извърши преценка относно материалната
законосъобразност на обжалваната заповед.
Предвид
изложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна.
По делото е направено
искане за присъждане на разноски от двете страни. Като съобрази нормата на чл.
143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в
полза на жалбоподателя Е.И.К. следва да се присъди сума в 860,00 лева, от които
държавна такса 10,00 лева; депозит за вещо лице в размер на 250,00 лева и
възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 лева.
Мотивиран от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-889/27.10.2021 г.
на заместник - кмета на Община В..
ОСЪЖДА Община В. да заплати на Е.И.К., ЕГН **********,
с адрес ***, възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 (шестстотин)
лева и съдебно-деловодни разноски в размер
на 260 (двеста и шестдесет) лева.
Решението
може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: