Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../14.09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1970/2019 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на "УП България 8" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет.
5, чрез адв. Р.М., срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Г, с която са предявени осъдителни искове правно основание чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер 37863.73 лева, дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена
за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември
2016 г., сума от 10854.29 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.02.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба, сума в размер 151777.97 лева, дължима
от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец декември 2016 г., сума от 43509.80
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.02.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди
се в исковата молба, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната
мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №
ДУА-242/08.10.2007-3007/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., сключен
между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на
„Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение
Север" АД). Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 97/26.08.2009 год. с ответното дружество
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно наименование „Е.ОН България
ПРОДАЖБИ“ АД), по силата на който последният се е задължил да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 год. Сочи, че за месец ноември 2016 год. е доставил на
ответника електрическа енергия в размер на 778,396 MWh, за която е издал
фактура № **********/30.11.2016 год. на стойност 175877.02 лева с ДДС.
Уточнява, че е издал и кредитно известие № **********/30.11.2016 год., с което
общата сума по фактурата е намалена с 39861.52 лева с ДДС. Ищецът е издал и
дебитно известие № **********/30.11.2016 год., с което общата сума по фактурата
е увеличена с 1998.48 лева с ДДС. Впоследствие централата на ищеца е надминала
2250 ефективни часа работа през декември 2016г. и ищецът е издал дебитно
известие № **********/31.12.2016 год. към
фактура №106 на стойност 37863.73 лева с ДДС, която сума е дължима, но не е
заплатена към датата на завеждане на исковата молба. Ответникът не е заплатил
тази сума, с което ищцовата страна обосновава правния си интерес от предявяване
на осъдителна искова претенция в размер на 37863.73 лева, дължима на основание
договорните отношения между страните. Исковата сума се претендира ведно с
обезщетение за забава в размер на 10854.29 лева, считано от датата на забавата
– 01.02.2017 год. до датата на предявяване на иска. Като развива доводи, че
механизмът за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие
със сключения между страните договор, предявява исковете си.
По
отношение на втория иск твърди, че за месец декември 2016 г. е доставил
електроенергия на ответника в размер на 725,05 MWh, за която е издал фактура №
**********/31.12.2016 год. на стойност 161034.53 лева с ДДС, като продажната
цена за количеството от 573,58 MWh е 188.29 лева/MWh, а за количеството от
151,47 MWh е 172.95 лева/MWh. За коригиране на цената са издадени кредитно
известие и дебитно известие. Ответникът заплатил на ищеца единствено сумата от
8965.55 лева, като останалата сума в размер на 151777.97 лева с ДДС се
претендира от последния като незаплатен остатък от дължимата цена за доставена
електроенергия, ведно с обезщетение за забава в размер на 43509.80 лева,
считано от 01.02.2017 г. до датата на подаване на настоящата искова молба
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД депозира писмен отговор, с който изразява
становище за допустимост на исковете, но за тяхната неоснователност. Не оспорва
факта на сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия,
но сочи, че приложимата цена за ел.енергията до размера на нетното специфично
производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г.,
а за количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на
КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена
за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така предявените
документи за плащане.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва
възраженията в отговора, като твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира
задълженията на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се
явявал неизправна страна по договора. Излага доводи, че първоинстанционния съд
следва да се произнесе относно валидността на решение СП-5.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната
искова молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за
неоснователност на иска.
Трето
лице-помагач на страната на ответника - "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8, с писмена молба изразява становище за
неоснователност на иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представените писмени бележки вх. №
265710/11.09.2020 г. по същество се излагат доводи за основателност на
исковете.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва предявените
искове и моли да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото
разноски, съобразно представен списък. В представената в съдебно заседание
писмена защита по същество се излагат доводи за неоснователност на исковете.
Третото
лице - помагач "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и
процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа страна, следното:
На основание чл.146, т. 3
и 4 от ГПК, съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти
и обстоятелствата: че ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът
е краен снабдител на електрическа енергия; наличието на договорно
правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; НЕК е обществен
доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; до
достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференциална цена по т.8 от
Решение Ц-10; количествата произведена и фактурирана електроенергия; факта на
получаване на фактурите, дебитните и кредитните известия от ответника.
Ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници,
присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР"
АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия № ДУА-242/08.10.2007-3007/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от
14.11.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от
10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на
"Електроразпределение Север" АД).
Ищецът
е сключил и Договор за изкупуване на електрическа енергия № 97/26.08.2009 год.
с ответното дружество "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД (с предишно
наименование „Е.ОН България ПРОДАЖБИ“ АД), по силата на който последният се е
задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури,
произведената електрическа енергия на цена, определена от ДКЕВР.
За месец ноември 2016
год. ищецът е издал фактура № **********/30.11.2016 год. на стойност 175877.02
лева с ДДС за доставена електрическа енергия в размер на 778,396 MWh. Ищецът е
издал и кредитно известие № **********/30.11.2016 год., с което общата сума по
фактурата е намалена с 39861.52 лева с ДДС, както и дебитно известие №
**********/30.11.2016 год., с което общата сума по фактурата е увеличена с
1998.48 лева с ДДС. Впоследствие ищецът е издал дебитно известие № **********/31.12.2016
год. към фактура № **********/30.11.2016 год.
на стойност 37863.73 лева с ДДС.
За
месец декември 2016 г. ищецът е издал фактура № **********/31.12.2016 год. на
стойност 161034.53 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 573,58
MWh е 188.29 лева/MWh, а за количеството от 151,47 MWh е 172.95 лева/MWh.
При така приетата
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска
обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи
на причина за която длъжникът отговаря. Безспорно се установява от приетата за
установена фактическа обстановка, а и не е спорно между страните, че обектът
собственост на ищцовото дружество е въведен в експлоатация и присъединен към
електропреносната мрежа като независим производител на ел. енергия. Именно в
качеството на такъв е сключил договор, по силата на който ответникът се
задължил да изкупува произвежданата от ищеца енергия.
Видно от чл. 18 от
Договора е, че към момента на сключването му, цената за продажба на ел. енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не
е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от
КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29
лв./МВтч (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./МВтч (т. 9).
Не се спори между
страните, че по издадената за м. ноември 2016 г. фактура ищецът е получил
плащане, но не е получил плащане по дебитно известие № **********/31.12.2016
год. към фактура № **********/30.11.2016 год.
на стойност 37863.73 лева с ДДС. Не се спори между страните, че по
издадената за м. декември 2016 г. фактура
№ **********/31.12.2016 год. ищецът е получил плащане на сумата от 8965.55
лева.
По
същество спорът между страните се заключава в това дали ответникът е задължен
да изкупува по преференциални цени цялото количество произведена от ищеца ел.
енергия.
В
конкретния случай се прилага принцип различен от принципа за свобода на
договарянето между страните. Договорната свобода е ограничена от наличието на
административен елемент, въведен с норми от императивен характер, тъй като
цените на които производителите продават ел. енергия на обществен доставчик
и/или обществен снабдител, не подлежат на свободно договаряне, а са предмет на
регулиране от компетентния държавен орган, в случая – КЕВР.
С
оглед спецификата на договорното правоотношение между страните, към момента на
сключване на Договора за изкупуване – 26.08.2009 г.,
приложима се е явявала нормативната база, уредена в Закона за възобновяемите и
алтернативни енергийни източници и биогоривата (отм.), а впоследствие нормите
на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн., ДВ, бр. 35/03.05.2011
г., в сила от 03.05.2011 г.), в първоначалната му редакция. Съобразно тази
нормативна база цялата произвеждана от производителя енергия от възобновяеми
източници се е изкупувала по преференциални цени като изплащането й по тези
цени е било обвързано от издаването на гаранция за произход (чл.16 ЗВАЕИБ
/отм./ и чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в редакцията му към обнародването).
Регламентираното
в ЗВАЕИБ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми и
алтернативни източници енергия е в резултат на въвеждане на разпоредбите на Директива 2001/77/ЕО на
Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и
потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на
вътрешния електроенергиен пазар и на Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент
и Съвета относно насърчаването на използването на биогорива и други
възобновяеми горива за транспорт (пар. 2 ДРЗВАЕИБ).
Регламентираното
в ЗЕВИ задължение за изкупуване на произвежданата от възобновяеми източници
енергия, пък е основано на Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2009 г. за насърчаване използването на този тип източници на
енергия, и за изменение и впоследствие за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО (ОВ, L 140/16/5 юни 2009 г.), както е посочено в пар. 2 ДР на ЗЕВИ.
С въведените
изменения в разпоредбата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна
политика, цялата енергия от възобновяеми източници, да се изкупува по
преференциални цени. С коментираното изменение е редуциран размера на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. Това изменение се прилага към Договора между
страните по делото.
Относимо
към процесния период е последващо изменение на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 56
от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.), съгласно което е изменен въведения с
предходното изменение, ограничителен критерий при изкупуването на количествата
енергия и разпоредбата е придобила следната редакция: Общественият доставчик,
съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от
възобновяеми източници при следните условия: 1. по преференциална цена за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, за обектите по чл. 24, т. 3 определеното нетно
специфично производство на електрическа енергия не се прилага и 2. по цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т.
1. Следователно законът разпорежда по преференциална цена да се изкупуват само
количествата енергия до достигане на размера на нетното специфично
производство, според вида на съответната централата.
Безспорно
е, че въведения с цитираното изменение на ЗЕВИ, критерий за определяне на
количеството енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени, не е нов
и е служил като база за определяне размера вече действалите през предходния
период 2011 – 2015 г. преференциални цени, определени с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР. Този извод следва и от разпоредбата на пар. 17 от
ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, от която е видно, че на КЕВР е даден срок
за приемане на решение, с което да се установи нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
В
съответствие с коментираното изменение на ЗЕВИ е издадено Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в т. 1, от което е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. (което, както бе посочено по-горе е
приложимо в отношенията между страните), а именно: т. 1.7. – в размер на 2000
кВтч, при определената цена – 188.29 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи,
работещи до 2250 часа и т. 1.8. – в размер на 2300 кВтч, при определената цена
172.95 лв./МВтч, без ДДС, за вятърни централи работещи над 2250 часа.
С
Решение № 1177/23.02.2018 г., по адм.д. № 8522/2015 г. на Административен съд
София-град, потвърдено с Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018
г. на ВАС, е отменена т. 1. 7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. След това
решение е постановено Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по
т. 8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-013/28.06.2006
г. На 29.10.2019 г. е постановено Решение № 6355 по адм. дело № 4422/2019 г.,
по описа на Административен съд – София-град, 55 състав, с което Решение № СП-5
е прогласено за нищожно. Това решение не е влязло в сила.
Общо
правило в административния процес е, че оспорването има суспензивен ефект и
спира изпълнението на акта. Изключение от общия принцип е допускането на
предварително изпълнение на акта със закон. Такъв е и настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не
спира тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен по отношение на решения, с които се
налагат санкции, решения за прекратяване и отнемане на лицензии и решения за
отнемане на сертификати за независимост на оператори на преносни мрежи.
Следователно, със специалния закон изрично е дерогирано суспензивното действие
на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания индивидуален
административен акт, уредено в общия закон – чл.166, ал.1 АПК. По този начин
Законодателят е допуснал предварително изпълнение на невлезлите в сила решения,
издавани от КЕВР, ръководейки се и отчитайки
значимостта на регулираните обществени отношения.
Изложеното
води до извода, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР към момента на настоящото произнасяне подлежи на
изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по настоящият спор
и предвид коментираната по-горе разпоредба на чл.18 от Договора за изкупуване,
сключен между страните.
С
оглед клаузите на сключения договор за изкупуване на ел.енергия, в частност
тези, регламентиращи договорената цена, се установява постигнато съгласие между
страните за относимостта към конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г., касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не ангажира
доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса на първичния
енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над 2250 часа на
годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена на 172.95
лeвa/Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-10/30.03.11г., нетното
специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ елемент е 2000
kWh.
С
оглед на гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от
произведената ел.енергия за м. ноември 2016г. и м. декември 2016г. (тази до
достигане на НСП), а останалото произведено количество подлежи на изкупуване по
цени за излишък на балансирания пазар. Този извод е в съответствие с относимите
за периода разпоредби на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на
КЕВР относно прилагането на посочената разпоредба към централите от съответния
вид.
По
изложените съображения, съдът намира, че като е заплатил на производителя
фактурираните по преференциални цени, приложими за ВяЕЦ работещи до 2250 часа
годишно, само произведеното количество ел. енергия, равняващо се на НСП до 2000
kWh, и е закупил останалото количество произведена ел. енергия за процесните
периоди по цени за излишък на балансиращия пазар, ответникът е изпълнил точно
задълженията си по договора и не дължи горница над тези цени до претендираните
от ищеца.
По
изложените съображения, съдът намира, че главната претенция на ищеца се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана. Предвид неоснователността на
главния иск, неоснователен е и иска за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата.
Предвид
изхода от спора и в съответствие с направеното искане, на ответника се следват
разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК, съобразно представените доказателства и
списък по чл.80 ГПК. На обсъждане подлежи релевираното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 8928 с
ДДС. Изчисления минимален размер въз основа на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба №
1/2004 г., възлиза на 6410.12 лева без ДДС или 7692.14 лева с ДДС, поради което
и претендирания размер от 8928 лева с ДДС, не се явява прекомерен. При това
положение сумата подлежаща на присъждане
възлиза на 8928 лева, съобразно представения списък и доказателства.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
"УП България 8" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет.
5, за осъждане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на ищеца по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 97/26.08.2009г., сума в размер 37863.73 лева, дължима като цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г. по дебитно известие №
**********/31.12.2016 год. към фактура № **********/30.11.2016 год., сума от 10854.29 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 37863.73 лева за периода от 01.02.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, сума в размер 151777.97
лева, дължима като неизплатения остатък на цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец декември 2016 г. по фактура № **********/31.12.2016 год., сума от 43509.80 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата 151777.97 лева за периода от 01.02.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба, ведно с законната лихва върху главниците, считано
от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2019г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА "УП България 8" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2,
ет. 5, да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс-Г, сумата 8928 лева
(осем хиляди деветстотин двадесет и осем лева), представляваща разноски по делото,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Триадица“, № 8 като
трето лице – помагач на ответника "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: