№ 8559
гр. София, 19.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110110633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „Т.К.“ ООД против ЧСИ У. К. Д.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 441 ГПК, във
вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 10280,94
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно изпълнително действие на ответника, изразяващо се в налагане на запор
върху несеквестируемо вземане и разпределянето му в полза на взискателя по изп. дело №
20198580400226, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно
погасяване на вземането, и за сумата в размер на 5511,13 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху имуществените вреди за периода от 28.02.2019 г.
( датата на налагане на запор върху несеквестируемо вземане от Министерство на
икономиката) до 26.02.2024 г. ( датата на подаване на исковата молба). Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищцовото дружество било
образувано изп. дело № 20198580400226 по описа на ответника за принудително изпълнение
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
21.02.2019 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч. гр. д. № 8319/2019 г. по
описа на СРС, 30 състав. Представителят на страната поддържа, че изпълнителното
производство било образувано на 27.02.2019 г. по искане на взискателя „ПББ“ ЕАД, като
ЧСИ Д. предприела поисканите от нея изпълнителни способи и изпратила запорни
съобщения до търговски банки и до трето задължено лице – Министерство на икономиката,
с което ищецът имал сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“ № 2014-2020 №
BG16RFOP002-1.005 от 2018 г. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно
удостоверение с изх. № 11594/20.05.2019 г. на 28.03.2019 г. въз основа на наложения запор
Министерство на икономиката превело по специалната сметка на съдебния изпълнител
сумата в размер на 10280,94 лева. Представителят на ищеца поддържа, че вземането на
дружеството срещу Министерство на икономиката съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 и
ал. 2 ЗДБРБ за 2019 г. във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗПФ и чл. 1, ал. 3 от Закона за управление
на средствата от европейските фондове при споделено управление ( в редакцията му към
2019 г., обнародвана с ДВ бр. 101 от 22.12.2015 г. и с тогавашно заглавие ЗУСЕСИФ), върху
което ответникът е наложил запор и е събрал сумата в размер на 10280,94 лева, е
несеквестируемо, като в резултат на допуснатото от ответника закононарушение „Т.К.“ ООД
е претърпяло имуществени вреди в размер на незаконосъобразно събраната от ЧСИ Д. сума.
1
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да
представи заверен препис от процесното изпълнително производство. Направено е искане за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковата претенция по основание и
размер. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца фактически твърдения с
изключение на обстоятелството, че „Т.К.“ ООД е притежавало качеството длъжник по изп.
дело № 20198580400226. Представителят на ответника поддържа, че по искане на взискателя
„ПББ“ ЕАД е наложен запор върху всички вземания на длъжника, които дружеството има от
Министерство на икономиката по посочения в исковата молба административен договор. В
отговора са изложени твърдения, че в резултат на запорното съобщение третото лице на
28.03.2019 г. е превело по сметка на съдебния изпълнител сумата в размер на 10290,84 лева,
от която по сметка на ищеца е възстановена сумата в размер на 121,81 лева, а въз основа на
решение на Софийски градски съд била възстановена и сумата в размер на 84 лева.
Ответникът поддържа, че вземането, върху което е наложен запор, не е несеквестирумо,
поради което съдебният изпълнител не е допуснал твърдяното в исковата молба
закононарушение. На следващо място страната поддържа, че ако не бил наложен запор на
вземането на ищеца от Министерство на икономиката, то ищецът отново щял да бъде
задължен за събраната сума, тъй като изпълнителният лист е подлежал на принудително
изпълнение. От изложеното следва, че независимо от обстоятелството дали е наложен запор
върху несеквестирумо или не вземане, то имуществената сфера на длъжника не би се
променила, тъй като в първият случай с принудително събраната сума се погасяват
задължения на дружеството, а при неналагане на запор задължението остава непогасено. По
изложените доводи е направено искане предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени,
като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски. При
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от
ищеца съдебни разноски.
С отговора е направено искане „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, с което съдебният изпълнител имал
валидно сключена застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, да бъде
конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника. Направено е искане
взискателят по процесното изпълнително дело „ПББ“ ЕАД да бъде конституиран като трето
лице-помагач на страната на ответника, тъй като същият е направил искане за налагане на
запор върху процесното вземане, респ. при уважаване на исковата претенция същият би се
явил съпричинител на вредоносния резултат.
Ведно с отговора е представен препис от изп. дело № 20198580400226.
По направеното искане за привличане на трето лице-помагач на страната на
ответника:
Предпоставка за встъпване (привличане) на трето лице-помагач е наличие на правен
интерес за него от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна
страна, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното
положение на третото лице. Такъв интерес е налице в следните хипотези: когато решението
обвързва третото лице на основание чл. 226, ал. 2 ГПК като приобретател на спорното право
в хода на процеса, в който случай същият е обвързан от решението, дори и да не вземе
участие в процеса или когато при неблагоприятен изход на спора за подпомаганата страна
последната би имала иск срещу третото лице. Съгласно Определение № 20/98 г., на V г.о., не
е необходимо да се доказва правният интерес от конституиране на трето лице като
подпомагаща страна, когато за това е предвидена изрична възможност в закон (например чл.
226, ал. 2 ГПК, чл. 224, ал. 2 КЗ / отм./, чл. 191, ал. 2 ЗЗД ). Във всички други случаи, за да се
допусне привличане или встъпване на трето лице, трябва да се обоснове правният интерес от
неговото участие в производството, т.е. интересът му от решаване на спора в полза на
подпомаганата страна, като се посочи по какъв начин това ще се отрази на правното
положение на третото лице.
2
Съгласно разясненията дадени с Решение № 50021 от 7.10.2022 г. по т. д. № 1358/2019
г. на ВКС, I ТО, интерес от привличане по чл. 219 ГПК е налице в случай, че страната,
искаща привличането, има регресни права срещу третото лице, спрямо които правата -
предмет на първоначалните искове са преюдициални, т. е. следва да са в причинна връзка.
Следователно правният интерес се определя от материалноправните отношения между
привличащия и привлечения, които позволяват при неблагоприятно решение по главните
искове, първият да предяви иск против втория, в който процес, по силата на чл. 223, ал. 2
ГПК, третото лице ще бъде подчинено на мотивите на постановеното решение.
Предвид изложеното и при съобразяване на поддържаните от ответника твърдения
съдът намира, че следва да конституира „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД и взискателя по процесното
изпълнително дело „ПББ“ ЕАД като трети лица-помагачи на страната на ответника.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 45 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че вследствие на противоправното поведение на
ответника /проведено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение/, са
настъпили имуществени вреди за ищеца, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия на ЧСИ,
както и конкретния размер на вредите. В доказателствена тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по горните обстоятелства, а при установяването на фактическия състав
на вземането следва да докаже, че го е погасил.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Съдът намира, че представените от страните документи са допустими, относими към
предмета на доказване и са необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за изясняване на
спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „****“ № 89Б, и „ПББ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „******“ № 26, в качеството на трети лица-помагачи на
ответника ЧСИ У. Д..
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.04.2025 г. от 14:05 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба, а на третите лица-помагачи препис от
исковата молба и отговора.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4