Определение по дело №1754/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -  2342                                        02.12.2019 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      втори въззивен гражданска състав

На:      втори декември                                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                           мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ

 

разгледа възз.гр.дело № 1754  по описа за 2019 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, подадена чрез ю.к.Ана Димчева, против решение № 151/16.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 462/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, с което ОД на МВР – Бургас е осъдена да заплати на З.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 928.54 лв., представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.06.2016г. - 30.06.2019 г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 365.00 лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото. С решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Средец държавна такса и разноски по делото в общ размер от 182.14 лв.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Излага се становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143, за да се приравни на дневен. Заявява, че по отношение полагането на нощния труд приложение намират правилата на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР. Посочва се, че за разлика от действалата преди това Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., в приложимите две наредби липсват разпоредби, които да уреждат увеличение на часовете нощен труд с коефициент, а е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 06 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради това, въззивникът счита, че съгласно действащата към процесния период правна уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1:1, т.е. осем часа нощен труд са равни на осем часа дневен труд, а не както е по КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на осем часа дневен труд. Според въззивника, целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8 часа, поради което в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях работно време. В съответствие с това, на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки отработен час. В тази връзка се счита, че районният съд неправилно е приел, че липсата на изрична норма в действалите през процесния период наредби на министъра на МВР представлявала празнота в специалната уредба и обуславяла субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. За неправилен се счита и извода на съда, че НСОРЗ и съответната наредба на министъра на МВР са действали едновременно, а не паралелно и алтернативно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и са същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Според въззивника, тези изводи на районния съд водят до неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец З.П.М., не се взема становище по жалбата.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1754/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Областна дирекция на МВР – Бургас.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                     2.