Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, XXV
състав, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретаря Елица Трифонова, след като разгледа
докладваното гр.дело №10906 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от А.Н.К. срещу З. “Л.И.”
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ - за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 25 000
лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди,
като пострадало лице от ПТП, настъпило на 17.07.2017г. в гр.Варна, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, ведно с обезщетение за забава в размер на
4 791.67 лева за периода от 17.07.2017г. до 06.06.2019г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 06.06.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди,
че на 17.07.2017г. в гр.Варна около 13.40ч. се движел по ул.“Козлодуй“ с
мотопед марка „Пиаджо“ с рег.№***като предимството му било отнето и бил блъснат
от л.а. „Мазда“ с рег.№В **-**, управляван
от С.Н.Г.при предприемане от последната маневра „завиване на ляво“, вследствие
на което по непредпазливост му причинала телесни повреди. Било образувано ДП №**/2017г. и съдебно производство по АНД №**/2017г. по описа на ВРС, което приключило с Решение
№**/**.2017г., с
което С.Н.Г.била призната за виновна в
причиняване на процесното ПТП.
По ДП била
назначена СМЕ , съобразно която било установено, че на ищеца са причинени
следните телесни повреди : счупване на външния малеол на дясната подбедрица и
оток на меките тъкани, наранявания и контузии в областта на кръста, контузия на
гръден кош, контузия на лявата ръка и рамо и двата крака в областта на
коленете, разкъсно-контузна рана на лява предмишница, ожулвания и
кръвонасядания. Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в спешното
отделение на МБАЛ“Света Анна“ –варна, където престоял около 5 часа. Бил
прегледан от специалисти, били му направени изследвания, рентгенови снимки,
ехография. Лекарите обработили хирургически разкъсната рана на лявата му
ръка и му поставили гипс тип ботуш на десния крак и го освободили за
домашно лечение. Близките му му помогнали да се прибере у дома. От спешния
център му били изписани лекарства, но поради силните болки в десния крак
няколко дни по-късно ищецът посетил специалист, който заменил гипсовия ботуш с
обездвижваща шина тип ортеза. През следващите 40 дни ищецът останал обездвижен,
претърпял големи неудобства, изразяващи се в невъзможност да се придвижва, с
огромна рана на лявата ръка, която била привързана и не можела да му служи, с
болки в лявото рамо, които му пречили да ползва патерици. Наложило се съпругата
му да ползва отпуск, за да полага грижи за него. Особено неудобство за него
било, че съпругата и синовете му трябвало да му помагат за хигиенните и
физиологичните му нужди. През първите две седмици се налагало да се сменят превръзки през два дни, което го принудило да
моли колегите си да го водят и връщат обратно. След свалянето на ортезата,
движението на крака му останало ограничено, трудно слизал и се качвал по
стълби, трудно му било да шофира. Бил в болничен престой почти 4 месеца с
посещение накрая в санаториум, където след консултация със специалисти преминал
курс от десет различни процедура за раздвижване. Кракът му престанал да се подува
и диапазонът на движение се разширил. Опитал се да се върне на работа, но след
изкарани няколко смени бил принуден да използва годишния си отпуск, тъй като
кракът му започнал отново да се подува, при което се ограничило движението и
изпитвал силни болки. Ищецът бил младши инспектор и работата му изисквала да е
в постоянно движение на 12-часови смени.
Твърди, че и
към настоящия момент изпитва болки в областта на глезена, в областта на лявото
рамо, засилващи се при влажно и студено време. Вследствие и като резултат от
травматичните увреди и преживения стрес излага, че е претърпял и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.Твърди, че и до
настоящия момент не са отшумели напълно физическите болки, въпреки положените
от него грижи за здравословното му състояние.
Сочи, че
автомобилът на виновния водач С.Н.Г.бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ – полица №BG/22/116002900406
в ответното дружество.
Излага, че
ответникът оценил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
11 000 лева.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът
ЗАД “Лев Инс” е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
Оспорва се механизма на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва се, че ПТП е настъпило вследствие на виновното и
противоправно поведение на водача С.Н.Георгиева. Сочи се, че липсвали данни за
пътните и атмосферните условия и видимостта по време на настъпване на ПТП,
както и за поведението на ищеца. Твърди се, че ПТП е настъпило при условията
на съпричиняване от страна на
пострадалия А.К.. Счита се, че той е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като е имал възможност и е могъл да види маневриращото МПС, да
спре и да предотврати настъпването на ПТП.
Исковете се оспорват и по размер. Твърди
се, че е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 11 236 лева, с
което застрахователят е изпълнил своевременно задълженията си. При определяне
на този размер бил отчетен и приноса на пострадалия за настъпването на ПТП.
Оспорват се твърденията на ищеца за характера, интензитета и продължителността
на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита се, че размерът е
завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва се иска за
присъждане на законна лихва от деня на събитието по арг. от чл. 409 КЗ. Сочи
се, че застрахователната претенция е заведена в дружеството на
12.03.2018г.
Отправя се искане за отхвърляне на
исковете като неоснователни.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1763 е отразено, че на 17.07.2017г. М.П.-дежурен ПТП при ОД на МВР е посетил пътен участък на ул.Козлодуй в гр.Варна и е констатирал наличие на ПТП, при което участник 1 извършва маневра ляв завой и се сблъсква с насрещно движещия се участник 2, съгласно изчертаната схема на ПТП. За участник 1 е вписан С.Н.Г.като водач на л.а. Мазда 626 с рег. №***, а за участник 2 –А.Н.К. като водач на Пиаджо с рег. №***. За пострадал е посочен А.Н.К. – фрактура на десен глезен, коляно и лакет. Описани са щетите по МПС, участвали в ПТП : по отношение на МПС Опел Астра– заден ляв калник и задна лява врата; по отношение на мотор Сузики– деформация на резорвоар, кормило, спойлер, преден калник.
Представен е Лист за преглед в спешна медицинска помощ на А.Н.К. до ортопедичен кабинет при МБАЛ“Света Анна“гр.Варна. Поставена е диагноза : Счупване на външен/латерален/ малеос. Направена е гипсова имобилизация.
Съгласно медицинско удостоверение №654/2017г., издадено от МБАЛ „Света Анна -Варна“ АД след извършен преглед на А.Н.К. на 21.07.2017г. е установено следното : десният долен крайник е имобилизран с шина. Лявата предмишница е в мека превръзка, след снемането, на която се установило : Г-образна рана с добре очертани ръбове по предно-вътрешната повърхност,в горна трета; Под долното хоризонтално рамо е установено дълбоко ожулване с неправилна форма, диаметър около 6-7 см. ПО задната повърхност на левия лакът е установен оток и мораво кръвонасядане на площ с диаметър 4-5 см. Движенията в лявата раменна става са ограничени и болезнени. По предната повърхност на дясното бедро, с редна трета, личи синкаво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 10 см. Под него е установено червеникаво ожулване с диаметър около 4.5 см. При палпация в областта на кръстеца е установена болезненост засилваща се при сядане и движение. По предната повърхност на лявото коляно е установено дълбоко червеникаво ожулване с диаметър около 4 см. Заключението е, че се касае за счупване на външния глезен на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана по лявата предмишница, контузия на лявата раменна става, контузия в областта на кръстеца, ожулвания и кръвонасядания в описаните области. Счупването на външния глезен на дясната глезенна става обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2 месеца. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Съобразно представените болнични листи ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспобност от 17.07.2017г. до 25.10.2017г.
С Решение №***/**.2017г., постановено по АХД №**/2017г. по описа на ВРС С.Н.Г.е призната за виновна в това, че на 17.07.2017г. в гр.Варна при управление на МПС- лек автомобил Мазда 626 с рег. №***нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл.37,ал.1 ЗДвП:“При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне на срещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинила на А.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния малеол на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение на долния десен крайник за около 1.5-2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342,ал.1 НК.
С молба до Изпълнителния директор на ЗАД „Лев Инс“ А.Н.К. е описал ПТП от 17.07.2017г., от което са му нанесени телесни увреждания с участието на водач, чийто автомобил е застрахован в дружеството като е отправил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лева.
Свидетелят З.Н.Н. излага, че познава ищеца, който му бил колега и работел в Първо РУ. През лятото на 2017г. А.К. му се обадил и казал, че е катастрофирал, че са го блъснали Свидетелят бил на работа и тръгнал веднага със служебния автомобил. Уведомил полицейските командири и началниците и организирали патрул да отиде там. Слезли на произшествието, но Н. не бил там, тъй като бил отведен с линейка. Съпругата на Н. се обадила на свидетеля притеснена и той я закарал до болницата, след което се върнал на произшествието. Прибрали моторчето на ищеца. В края на деня Н. бил изписан от болницата, имал гипс на десния крак, имал шевове и превръзки на лявата ръка. Свидетелят и колегата му И. му помогнали да се прибере в тях. На втория ден му помогнали като го закарали на превръзки и му намерили патерици. Ходили доста често да му помагат, защото той бил почти неподвижен.Кракът му бил на една възглавница на леглото, ръката му не можела да се обърне. Болките му били големи, нетърпими.Бил в болничен три месеца. През това време се чували и виждали със свидетеля постоянно, ходили при него постоянно и го водили на превръзки. Н.не можел да се придвижва с патериците, понеже десният му крак бил счупен с гипс, а лявата му ръка била превързана и нямало как да сложи патерица и да се придвижва. Това било в порядъка на един месец, че дори и повече. След този месец се придвижвал с патерици поне още месец. След като му зараснала раната на ръката започнал малко по-добре да се движи, но не бил във възможност, защото кракът му се надувал и не било удобно за него. Съпругата му и двамата му синове се грижили за него. Първоначално съпругата му си взела отпуск, за да му помага в тях. Когато тя и синовете му не можели да му помагат, му помагали свидетелят и колегата И.. Когато Н.се върнал на работа след няколко смени почувствал пак болка в крака. Наложило се да си пусне цялата отпуска,защото нямало как да си вземе още болнични. След като приключил с болния и с отпуските ходил на санаториум. Смените му били по 12 часа и имало случаи да ходят, да охраняват обекти, пеша ходили по двойки и с колата. Той карал патрулен автомобил, даже имал страха да не би да не може да управлява, защото имало натиск на крака и го заболявало. Наложило се да си търси друга работа в самото районно управление в друга служба, за да може да бъде на по-малко часове работа и да бъде в канцелария и така се прехвърлил в служба“КОС“ , занимавал се с оръжия. От преместването му паднала заплатата, защото нямал извънреден труд и допълнителни мероприятия. Към настоящия момент, когато времето застуди, започвал да го боли кракът , даже се надувал. Когато го хванела болката, вземал лекарства. На физическите изпити – бягане, скачане, лицеви опори и др., които държали всяка година прилагал бележка, че не може да се яви. Вече не карал мотор. Обичал да кара колело, но вече не можел, защото кракът трябвало да има натиск.
Свидетелят И.Ж. И.излага,че е колега на ищеца в Първо РУ. Сочи, че в средата на месец юли 2017г. , когато почивал, му се обадили колеги и му казали, че А. е катастрофирал тежко в централната част на града на ул.Козлодуй. Опитал се да се свърже с него, но той не му вдигнал и се обадил на колегата си З.Н.. Той му обяснил къде се намира, но когато отишъл Н.го нямало, бил отведен с линейка. Останали там до идването на КАТ да обслужат ПТП-то. Със З. завели съпругата ми до болницата и там разбрали, че има счупване на десния крак и разкъсно-контузна рана на лявата предмишница. На втория или третия ден се наложило да го отведат във Военна болница, тъй като имал много силни болки и не можел да спи. Там му сменили гипса. З., който го закарал до там разказал, че премахнали гипса и са поставили ортеза. Много трудно се придвижвал с патерици, почти невъзможно, защото от разкъсно-контузната рана на ръката нямало как да има опора с тях и се налагало да му помагат съпругата или децата му, а когато те били ангажирани и се налагало да ходи до болница доста често през два- три дни, свидетелят го водил, водил го и до адвокати. Когато се налагало да ходят някъде бил без патерици, помагали му кракът да се качи в колата,а после да слезе. Това продължило три-четири месеца. Болката му била постоянна и много силна. Ноември месец се върнал на работа и продължили да си работят нормално с него, но само две смени, тъй като смените в патрулната смяна били 12-часови и натоварването било доста голямо, защото било свързано с вървене. На първия ден се оплаквал от силни болки в крака и ръката. На втория ден му се надул крака и се наложило да използва цялата си годишна отпуска, за да може да се лекува. По това време свидетелят го карал на процедури по рехабилитация. По принцип бил водач на патрулен автомобил и шофирал, но доста плахо, заради болката в десния крак. Стресът и уплахата от ПТП-то не били преминали и в първите му смени се налагало свидетелят да шофира. Притеснявал се често как колегите му гледат на него, тъй като се налагало използване на физическа сила при задържане на лица, гонене, за да могат да бъдат задържани, а той не можел да бъде толкова ефективен и повечето работа се струпвала на другия колега, с който бил. След няколко месеца се наложило да смени длъжността, след като видял, че нещата няма да се случат, а работата му харесвала доста повече от сегашната му. В момента работил като служител в кабинет, но въпреки това пак имал болки, защото се налагало да изпълнява и други задачи –охрана на мероприятия, митинги, мачове. Продължавал да пие хапчета за обезболяване, защото пак му се появявали болки и подувания. Не можел да бъде полезен на баща си, на който преди постоянно помагал с двора и водел на лекари и затова приключили с двора и къщата.
Съгласно заключението на проведената по делото СМЕ след извършена справка с медицинската документация по делото е установено, че ищецът е получил следните травматични увреждания : счупване на външния глезен на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана по лявата предмишница, контузия на лявата раменна става, контузия в областта на кръстеца, ожулвания по лявата предмишница, дясното бедро, лявата колянна област, травматичен оток и кръвонасядане в областта на левия лакът.Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в областта на левия горен и долните крайници, пояса. Счупването на външния глезен на дясната глезенна става е обусловило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за период не по-малък от 2 месеца. В своята съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните травматични увреждания отговарят добре да са получени по начин отразен в исковата молба.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ механизмът на настъпване на ПТП е следния : на 17.07.2017г. около 13:40 часа в светлата част на деня в гр.Варна, кръстовището между ул.Козлодуй и ул. Дебър л.а. Мазда 626 с рег.№*** с водач С.Н.Г.се движел по ул.Козлодуй в позоска запад към изток с намерението да извърши маневра завой на ляво в кръстовището с ул.Дебър и да продължи движението си по ул.Дебър.Мотопед Пиаджо с рег.№*** с водач А.К. *** посока изток към запад с намерението да продължи движението си направо през кръстовището с ул.Дебър. След навлизане в кръстовището водачът на л.а. Мазда предприема извършването на маневра завой наляво, като навлиза косо с лентата за насрещно движение и навлиза в траекторията на движещия се срещу него мотопед Пиаджо. Водачът на мотопеда не успява да предприеме аварийно спиране или извършване на маневра и се удря в автомобила. За лекия автомобил ударът е в предната лява част,а за мотопед Пиаджо ударът е в предната част на мотопеда. Автомобилът остава на място след удара.Вследствие на удара водачът на мотопеда се отделя от него, плъзга се по предния капак на автомобила и се удря в лявата част на предното челно стъкло на л.а., след което изпада вляво от него, спрямо посоката на движение на л.а. Мотопедът пада на пътната настилка на дясната си страна, непосредствено пред автомобила и се завърта около остта си до положението, в което е намерен при извършения оглед. Вследствие на удара настъпват материални щети по двете превозни средства и телесни увреждания на водача на мотопеда. Водачът на л.а. не се е убедил, че няма превозни средства, движещи се в обратна на неговата посока и е навлязъл в траекторията им на движение. Водачът на мотопеда не предприел аварийно спиране или извършването на маневра преди удара, което означава, че автомобилът е навлязъл в траекторията на движение на мотопеда не повече от 1 секунда преди удара. Причината за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движещи се превозни средства и навлизане в траекторията на движещия се срещу него мотопед. Не са налице обективни данни, по които да бъде изчислена с точност скоростта на движение на двете превозни средства. След удара л.а. остава на място и не се удря повторно в падналия пред него на пътната настилка мотопед. След удара мотопедът пада на пътната настилка непосредствено пред ла. Без да се отдалечава от него. С оглед положението, в което са били установени превозните средства след удара и разликата в масите им експертът е приел, че скоростта на движение на л.а. е била в рамките на 20 км/ч, а скоростта на мотопеда в рамките на 30 км/ч. Водачът на мотопеда не е имал възможност да предприеме спиране или да извърши маневра с цел да избегне произшествието. Водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи движещият се в обратна посока мотопед и да изчака преминаването му преди да предприеме извършването на маневра в кръстовището.
Съдът с оглед
гореустановената фактическа обстановка прави следните правни изводи :
Съобразно разпоредбата
на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ , застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди
на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на
моторни превозни средства. За основателността на предявения иск по делото
следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки : вреди,
които стоят в причинна връзка с
осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен
договор, по който застрахован е причинителя
на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане.
По делото не е спорно обстоятелството, че лек автомобил марка”Мазда 626” с рег.№**/* е бил застрахован към датата на ПТП в З. “Л.И.” по застрaховка Гражданска отговорност на автомобилистите.
Представеният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ като с оглед на разпоредбата на чл.179,ал.1 ГПК същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени в присъствието на длъжностното лице –съставител, предвид и на което съдът намира за доказани следните факти : че на 17.07.2017г. длъжностно лице при ОД на МВР е посетило процесния участък и е вписало като участници в ПТП лек автомобил Мазда 626 и мотоциклет с водачи съответно С.Г.и А.К..
Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. С влязло в сила решение №**/**.2017г., постановено по АХД №**/2017г. по описа на ВРС С.Н.Г.е призната за виновна в това, че на 17.07.2017г. в гр.Варна при управление на МПС- лек автомобил Мазда 626 с рег. №** нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл.37,ал.1 ЗДвП:“При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне на срещно движещите се пътни превозни средства“ и по непредпазливост причинила на А.Н.К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния малеол на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение на долния десен крайник за около 1.5-2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр.чл.342,ал.1 НК, поради и което деецът и неговата вина, както и механизма на ПТП са безспорно установени по делото. Тези обстоятелства се установяват и от проведената по делото САТЕ.
Не се установяват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно проведената САТЕ водачът на мотопеда не е имал възможност да предприеме спиране или да извърши маневра с цел да избегне произшествието, а водачът на лекия автомобил е имал възможност да забележи движещият се в обратна посока мотопед и да изчака преминаването му преди да предприеме извършването на маневра в кръстовището. Горното обуславя извода, че причината за настъпване на ПТП стои изцяло във вина на водача на лекия автомобил.
Съгласно заключението на СМЕ причинените на ищеца травматични увреждания са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско. От проведената по делото СМЕ и гласните показания на двамата разпитани свидетели безспорно се установява, че на ищеца са причинени телесни увреждания от процесното ПТП, изразяващи се в счупване на външния глезен на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана по лявата предмишница, контузия на лявата раменна става, контузия в областта на кръстеца, ожулвания по лявата предмишница, дясното бедро, лявата колянна област, травматичен оток и кръвонасядане в областта на левия лакът.
Според показанията на свидетелите ищецът е изпитвал силни болки, в продължение на месец не е можел да се придвижва самостоятелно дори и с помощта на патерица заради раната на ръката. Бил е обгрижван от съпругата си и двамата синове, а при невъзможност от тяхна страна е бил подпомаган от двамата свидетели, които са и негови колеги. Ищецът се върнал на работа след три месеца, но продължавал да изпитва болки в крака и същият се надувал, защото трябвало да работи по 12-часови смени в патрулен полицейски екип. Наложило се да си вземе цялата отпуска, за да продължи да се лекува, защото след прекъсване на отпуска за временна неработоспособност същата не е било възможно да бъде продължена. След повторното си връщане на работа изпитвал затруднение при управление на патрулния автомобил и се притеснявал затова как ще го възприемат колегите му, тъй като се налагало да се гонят лица, за да бъдат задържани и да се прилага сила при задържането им, което го правело неефективен заради болките в крака. Поради тези причини сменил длъжността и преминал да работи в канцелария в служба КОС, където възнаграждението било по –ниско. И до сега изпитвал болки в крака и пиел болкоуспокояващи.
Предвид събраните в хода на процеса доказателства съдът намира, че в конкретния случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца неимуществени вреди възлиза в размер на 25000 лева, като от тази сума следва да се приспадне вече получената като обезщетение в размер на 11 000 лева или искът е основателен за сумата от 14 000 лева, а за разликата до претендираните 25 000 лева следва да се отхвърли.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ лихвата за забава се дължи от датата
на уведомяване на застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430,ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или от датата на
предявяване за застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. По делото липсват данни дали и кога застрахованият е уведомил
застрахователя за ПТП. Видно от
съдържанието на писмото по искането на ищеца към застрахователя за заплащане на
обезщетение е, че тази дата е 12.03.2018г., поради и което обезщетението за
забава се дължи от тази дата върху сумата от 14 000 лева. Обезщетението за
забава възлиза в размер на 1 753.90
лева.
По разноските :
На основание чл.83,ал, т.4 ГПК внесената от ищеца държавна такса следва да му бъде възстановена при надлежно поискване от негова страна.
Ищецът не е правил разноски за заплащане на депозити за експертизи и свидетели така както е описал в представения списък по чл.80 ГПК. Сумите са изплатени от бюджета на съда.
Направено е искане за
определяне на адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител по реда
на чл.38 ЗАдв. С оглед материалния интерес адвокатското възнаграждение следва
да се определи по реда на чл. 7,ал.2,т4 от Наредба НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, редуцирано съобразно уважената част от иска и възлиза в размер
на 752.48 лева.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати внесените от бюджета на съда депозити съобразно отхвърлената част от иска в размер на 212.04 лева.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса по уважените искове в размер на 630.16 лева.
Ответната страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение, но не е представила доказателства по делото такова да е било заплатено.
На горните съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ“ЛЕВ ИНС“, ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление ***
да
заплати на А.Н.К., ЕГН:********** с адрес *** сумата от 14 000 /четиринадесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП от
17.07.2017г., реализирано в гр.Варна, ул.“Козлодуй“, което е
причинено по вина на водача на автомобил
марка”Мазда”, модел „626” с рег.№* ***С.Н.Г., застрахован по договор за гражданска отговорност при
ответното дружество,на основание чл.432,ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба
06.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1753.90/хиляда седемстотин
петдесет и три лева и деветдесет ст./
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от датата на уведомяване на застрахователя - 12.03.2018г. до датата на
исковата молба 05.06.2019г., на
основание чл.423,ал.1 и чл.429,ал.2,т.2 КЗ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за присъждане на застрахователно обезщетение за
разликата до 25 000 лева, както и иска за присъждане на обезщетение за забава за
разликата до 4 791.67 лева и за
периода 17.07.2017г. – 11.03.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“ЛЕВ ИНС“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат Ц.И.И.-член на Софийска адвокатска колегия сумата от 752.48 /седемстотин петдесет и два лева и четиридесет и осем ст./ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“ЛЕВ ИНС“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Варна сумата от 842.20 /осемстотин четиридесет и два лева и двадесет ст./ лева, представляваща дължим депозит за експертизи и държавна такса, на основание чл.78,ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: