РЕШЕНИЕ
105
гр. Плевен, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105202 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника К. Г. Д. от гр. П. за сумата от 1 487, 33 лв.,
от които 1 405, 25 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2021 год. до 30. 04. 2022 год. и сумата
82, 08 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2021 год. до
07. 06. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Твърди се, че с
разпореждане, постановено по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на ***
районен съд е било уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника. Твърди се, че заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в
законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК ищецът е предявил иск за
1
установяването на съществуване на вземането му за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу ответника за негов топлоснабден имот-
апартамент, находящ се в гр. П., ***, ап. ***, с аб. № ***. Твърди се, че
основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на
ищеца са следните: като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ответникът е клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.
07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Твърди се, че за ответника важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
2
от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на основание чл.
31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответникът е ползвал доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия през периода от 01. 01. 2021 год. до 30. 04. 2022 год. и не е
погасил задължението си. В заключение ищецът моли съда да признае за
установено по отношение на ответника вземането за сумата 1 487, 33 лв., от
които 1 405, 25 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2021 год. до 30. 04. 2022 год. и сумата
82, 08 лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 03. 2021 год. до
07. 06. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори
между страните, че ответникът К.Г.Д. е собственик по силата на наследствено
правоприемство на апартамент ***, находящ се в гр. П.,***, с аб. № ***.
Видно е, че до смъртта й на *** год. собственик на гореописания имот е била
майката на ответника- ***, както и че ответникът е нейн единствен наследник
3
/срв. приложеното удостоверение за наследници № *** от *** год., издадено
от Община П./. Разпоредбата начл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването
на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на
публикувани общи условия и без да е необходимо изрично писмено съгласие
на потребителите. В случая е безспорно, че общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „***” АД на потребители в гр. П. са
публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-14. 12. 2007 год. и същите
обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден
имот.Съгласно разпоредбата на чл. 31ал. 1 от Общите условия месечните
дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това
задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия /ал. 6 на същия член/.За установяване на задълженията на
ответника към ищцовото дружество по делото е приложено препис-
извлечение от сметка, което не е оспорено от страните. От същото се
установява, че ответникът дължи на „***” АДгр. П. сумата от 1 405, 25 лв. за
неплатена топлинна енергия за периода от01. 01. 2021 год. до30. 04. 2022 год.,
като лихвата за забава върху тази сума възлиза на82, 08 лв.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер от общо 1 487, 33 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 79, 74 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 625,
47 лв., от които 76, 47 лв. внесена държавна такса, 449, 00 лв. внесен депозит
за особен представител и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Г. Д.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 1
4
487, 33 лв., от които 1 405, 25 лв. представляващи стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 01. 2021 год. до 30. 04. 2022 год. и 82, 08
лв. представляващи лихва за забава за периода от 02. 03. 2021 год. до 07. 06.
2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 405, 25 лв.,
считано от 14. 06. 2022 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Г. Д. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
сумата от 79, 74 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 625, 47 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5