Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 30.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на десети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №4850 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.128, вр.чл.242 КТ с цена на иска 388,62
лв, чл.128, вр.чл.242 КТ, вр.чл.177 КТ с цена на иска 1023,15 лв. и чл.221,
ал.1 КТ с цена на иска 1168,52 лв.
Производството по делото
е образувано по подадена искова молба от Х.И.С., ЕГН**********, ***против В.Р. ***,
***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-***, в която
се твърди, че ищецът за периода от
15.01.2016г. до 29.05.2020г. е работил в ответното дружество на длъжността „***“
съгласно Трудов договор №02/15.06.2016г.
Твърди, че считано от 29.05.2020г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено със Заповед №6/28.05.2020г. на осн.чл. 327,ал.1, т.2 от КТ. Твърди,
че в началото на посоченият период работодателя е изплащал трудовото
възнаграждение на ищеца. След обявяване на извънредно положение в резултат на
пандемията на Корона вирус Ковид 19, на база Заповеди, издадени от ***я на дружеството,
ищеца е бил в платен/неплатен отпуск както следва: Съгласно Заповед № ЛС
03/16.03.2020г. от 16.03. до 06.04.2020г.
,16дни Платен /за2019г./ съгласно Заповед № ЛС 04/06.04.2020г. от 07.04 до
13.05.2020г.- 07.04- 14.04.2020г. и
от 15.04-13.05.2020г. общо 23 дни, от кои*** дни платен за 2020г. и 17 дни неплатен, съгласно заповед № ЛС
05/13.05.2020г. От 14.05 до
28.05.2020г.-14.05- 15.05.2020г.-2 дни платен от пуск за 2020г. и от
18.05-28.05.2020г.-9 дни неплатен отпуск. Твърди, че общо ползвания от ищеца
платен годишен отпуск за посочения период 16.03 2020г. до 28.05.2020г. е 24
работни дни. До настоящият момент, въпреки прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, за посочените периоди, в които ищеца е ползвал
като платен годишен отпуск, твърди, че трудово възнаграждение не му е изплатено
на ищеца. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
работодателят не му е заплатил трудовото възнаграждение за периода 01.03 -
16.03.2020г. - в размер на 590лв. Посочва, че Съгласно чл.6 от Трудовият
договор на ищеца, работодателят дължи заплащане на „допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж
при настоящия работодател, както и за всяка година трудов стаж на същата, сходна
или със същия характер работа, длъжност или професия“. Твърди, че видно от
приложеното заверено копие на трудовата книжка на ищеца е, че за периода
19.01.2011 г. до 16.04.2015г.- 3 години, 11 месеца и 28 дни- ищецът е работил в
„***“ООД гр. ***на длъжността „продавач- консултант“. Твърди, че заеманата длъжност безспорно е
сходна с последващата длъжност „*** , а този факт е известен на работодателя,
т.к. ***я и на двете дружества е един и същ. Твърди, че към датата на сключване
на трудовия договор между ищеца и ответника ищецът е имал почти 4 години трудов
стаж на сходна длъжност, поради което на осн.чл. 6 от трудовият му договор
дължимото допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит е било 4години X 0,6% = 2.4% месечно , като респ. същото е следвало да се
актуализира с всяка следваща година. Твърди, че към датата на прекратяване на
трудовото му правоотношение допълнителното възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит на ищеца е следвало да бъде 8 години х 0,6%= 4,8% Твърди, че за целия
период на съществуване на трудовото правоотношение на ищеца, не му е заплатено
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Твърди, че към настоящия момент и с оглед нормата на чл. 358,ал.1, т.3 от КТ
дължима и неизплатена сума за периода от 23.09.2017г. до 29.05.2020г. при
основно месечно възнаграждение в размер на 1115лв е както следва:
допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж е както
следва: за периода 23.09.2017г. - до 31.12.2017г. - 140лв., за периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г.- 540лв., за
периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г. -620
лв., за периода 01.01.2020г. до 28.05.2020г. -
260лв или общо в размер на 1560лв Допълнителното възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху
основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Твърди, че това
трудово възнаграждение по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има
задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги, когато са
налице законоустановените условия за получаването му. По силата на чл. 66. т. 7
от КТ това възнаграждение задължително трябва да се уговори от страните в
трудовия договор, но липсата на такава клауза, когато са налице основанията за
изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително
възнаграждение. Излага съображения, че съгласно ал. 2 и ал. 4 от Наредбата за
придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на
Кодекса на труда за времето през което работникът е работил в предприятието,
както и трудовият стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на §1 от ДР на
KТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.
Предвиден е и минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит, който е в размер на 0,6 на сто за всяка
година придобит трудов стаж. Към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца същият има 9 години трудов стаж на сходна длъжност.
Моли ответника да бъде осъден след допуснатото изменение в размера на претензиите,
да плати на ищеца на осн.чл. 128, вр. с чл.242 от КТ: за периода 16.03 2020г.
до 28.05.2020г. /24 работни дни, които ищеца е ползвал като платен годишен
отпуск 16 дни за 2019г. и 8 дни за 2020г./ - дължимо и неизплатено
възнаграждение общо в размер на 1023,15 лв. Дължимо и неизплатено трудово възнаграждение
за периода 01.03 до 16.03.2020г. - в
размер на 388,62 лв. и дължимото обезщетение съгласно чл.221,ал.1 от КТ -1168,52 лв, ведно със законната лихва за забава считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответника по делото. В съдебно заседание се явява
законния представител на ответника и оспорва иска по чл.221 КТ. Твърди, че са
оформили документите по начина, по който са представени по делото с цел ищеца
да отиде на борсата и да си получава от там обезщетение за безработица.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от Трудов
договор № 02/15.01.2016г., че Х.И.С. е работил при ответното дружество на
длъжност „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1115 лв., платен
годишен отпуск 20 работни дни и 30 дни предизвестие.
Видно от Заявление от 28.05.2020г., Х.И.С. е подал
същото до В.р. *** на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. С него работодателя е
уведомен, че на посоченото основание, Х.С.
прекратява трудовото си правоотношение, считано от получаване на заявлението поради
неизплащане/забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение. Отправена е
молба за оформяне на трудовата книжка и останалата документация, както и
изплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и чл.224 КТ.
Издадена е
Заповед № 6/28.05.2020г., подписана от законния представител на ответното
дружество Ю.Г., с която на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ е констатирано прекратяването
считано от 29.05.2020г. на трудовото правоотношение на Х.И.С.. Посочено е, че
на лицето не се дължи обезщетение на основание чл.224, ал.1 КТ.
Със Заповед № ЛС03/16.03.2020г., на основание
чл.173а, ал.1 КТ поради преустановяване на работата в предприятието във връзка
с обявеното извънредно положение, е наредено Х.И.С. да ползва 16 броя работни
дни платен годишен отпуск от 2019г. за периода от 16.03.2020г. до 06.04.2020г.
Със Заповед № ЛС04/06.04.2020г., на основание
чл.173а, ал.1 КТ поради преустановяване на работата в предприятието във връзка
с обявеното извънредно положение, е наредено Х.И.С. да ползва 23 броя работни
дни платен и неплатен годишен отпуск от 2020г. за периода от 07.04.2020г. до 13.05.2020г.,
от кои*** броя платен отпуск за 2020г. и 17 дни неплатен отпуск.
Със Заповед № ЛС05/13.05.2020г., на основание
чл.173а, ал.1 КТ поради преустановяване на работата в предприятието във връзка
с обявеното извънредно положение, е наредено Х.И.С. да ползва 11 броя работни
дни платен и неплатен годишен отпуск от 2020г. за периода от 15.05.2020г. до
28.05.2020г., от които 2 броя платен отпуск за 2020г. и 9 дни неплатен отпуск.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля П.Г.Ф.въпреки,
че е заинтересована от изхода на делото като служител на ответното дружество.
Показанията ѝ са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с
останалите събрани по делото доказателсва. От тях се установявя, че ищеца от
обявяване на извънредното положение на 13.03.2020г. до 28.05.2020г. не е ходил
на работа. Отсъствията му са оформяни като платени и неплатени отпуски. ***я на
ответното дружество е имал намерение да го уволни дисциплинарно, но решил да
оформи документите, така както са представени по делото за да може ищеца да
получава обезщетение за безработица.
Съдът възприема заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза като компетентно и обективно, безпристрастно
и обосновано. От него се установява, че неизплатеното трудово възнаграждение на
ищеца за периода от 01.03.2020г. до 16.03.2020г. е в размер на 388,62 лв. Дължимото
и незаплатено възнаграждение за платен годишен отпуск за периода от
16.03.2020г. до 28.05.2020г. е в размер на 1023,15 лв. Обезщетението по чл.221,
ал.1 КТ е в размер на 1168,52 лв.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 388,62 лв.:
Разпоредбата на чл.128 от КТ установява възмездност на
полагания от работниците/служителите труд, вменявайки на работодателя
задължението да престира уговореното трудово възнаграждение в предвидените
срокове, като при забавено изпълнение се дължи изплащането му заедно със
законната лихва, съгласно даденото в чл.245, ал.2 от кодекса разрешение. В този
смисъл за успешното провеждане на иск с посоченото правно основание, в тежест
на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между него и
ответника, а последният, да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на трудово възнаграждение. Изплащането
на уговореното трудово възнаграждение е не само задължение на работодателя по
чл.128 вр. чл.270 КТ, но и гарантирано от закона право на работника да го
получи в пълен размер /арг. чл.242 КТ/, като основен източник на средства за
издръжка.
В конкретния случай безспорно установено се явява
обстоятелството, че страните са били във валидни трудовоправни отношения, по
силата на които ищеца е изпълнявал задължението си да престира труд.
Безспорно е
установено по делото и не е спорно между страните, че към датата на завеждане
на исковата молба, ответника не е бил заплатил трудовото възнаграждение на ищеца
за периода от 01.03.2020г. до 16.03.2020 с общ нетен размер от 388,62 лв.
поради което искът следва да бъде уважен в предявения си размер от 388,62 лв.
след допуснатото изменение в размер на предявената претенция, в едно със
законната лихва върху сумата от предявяване на исковата претенция /24.09.2020г./
до окончателното изплащане на сумата.
По иска с
правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ, вр.чл.177 КТ с цена на иска
1023,15 лв.:
Съгласно чл.177 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на
отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни
дни. Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се
определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер.
По делото се установи, че през процесния период от
16.03.2020г. до 28.05.2020г. ищеца е ползвал общо 24 дни платен годишен отпуск.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза дължимото
възнаграждение за устновения ползван платен годишен отпуск е в нетен размер от
1023,15 лв. Не се установи и липсват твърдения в този смисъл, че посочената
сума е заплатена от ответника на ищеца по делото, поради което искът се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер след
допуснатото изменение от 1023,15 лв.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Трудовият
договор на ищеца е прекратен на основание чл. 327, ал.1,т. 2 КТ, поради
забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Ответника не оспорва, че
трудовото правоотношение е прекратено на това основание, само твърди, че това е
направено с цел ищеца да получава обезшетение за безработица и че е имал
намерение да го уволни дисциплинарно, но не го е направил. Факта на
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество се
установява и от представеното Заявление от 28.05.2020г., за което не се оспорва,
че е получено от ответника и е издадена заповед, с която е констатирано
настъпилото прекратяване на трудовото провоотношение на ищеца. Прекратяването
на трудовото правоотношение на посоченото основание настъпва с едностранното
изявление на работника и от датата на получаването му от работодателя, поради
което и същото е произвело действие. При прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ работникът или
служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза обезщетението
по чл.221, ал.1 КТ е в размер на 1168,52 лв., за която сума следва иска да бъде
уважен. Върху дължимата сума следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на исковата молба/24.09.2020г./ до окончателното ѝ изплащане.
Съобразно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
исковете. Своевременно е направено възражение
на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Договореното и заплатено такова е в размер на 550 лв. Минималния размер на адвокатското
възнаграждение съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 556,90 лв. при съобразяване на цената на
предявените искове преди тяхното изменение и частично оттегляне, поради което
адвокатското възнаграждение не е прекомерно. Следва адвокатското възнаграждение
да бъде присъдено съразмерно с уважената част на исковете, като се отчете и
оттегляне на един от исковете с цена от 1560 лева. Поради изложеното ответника
дължи на ищеца заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
367,85 лева.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 150,00 лв./3 иска по 50лв./, както и 100 лв. за вещо лице.
Следва да
се допусне предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 КТ, В.Р. ***, ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-***,
да заплати на Х.И.С., ЕГН**********,
гр.***, ***, сумата от 388,62 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.03.2020г. – 16.03.2020г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.128, вр.чл.242 КТ, вр.чл.177 КТ, В.Р. ***, ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-***,
да заплати на Х.И.С., ЕГН**********,
гр.***, ***, сумата от 1023,15 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за ползван платен годишен отпуск за периода 16.03.2020г.
– 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2020г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.221, ал.1 КТ, „ В.Р. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-***, да заплати на Х.И.С., ЕГН**********,
гр.***, ***, сумата от 1168,52 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2020г. до окончателното ѝ
изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК „ В.Р. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-***, да заплати на Х.И.С., ЕГН**********,
***разноски
за производството за адвокатско възнаграждение в размер на 367,85 лева.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, „ В.Р. ***, ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, ***, ***от Ю.Г.-*** да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 150,00
лв, както и 100 лв. за вещо лице.
ДОПУСКА
на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в
частта му относно присъденото трудово възнаграждение и обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: