№ 264
гр. П., 23.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на шестнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
СъдебниВАЛЕНТИН Й. КРЪСТЕВ
заседатели:СОНЯ ХР. ГЪРКОВА
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
и прокурора Т. Т. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Коста Ст. Стоянов Наказателно дело
от общ характер № 20245200200515 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да
бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за
подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на
чл. 312 от НПК.
Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при
произнасяне по реда на чл. 312 от НПК – след влизане в сила на съответния
акт на съда.
Подс. А. С. Г. ред.пр. се явява лично.
За него се явява адв. Валери П. и адв. Т. К. редовно упълномощени .
За ОП-П. се явява прокурора Г..
За частни обвинители С. О. Ш. Х. и Г. Х. Х. се явява преупълномощеният
от адв. М., адв. Е. Т..
1
По хода на делото:
Прокурорът: - Да се даде ход на делото.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Адв. П.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. П.: - С оглед установеното от мен, че по делото моят доверител не е
дал обяснения и моля да отмените хода по същество, за да даде обяснения.
Прокурорът: - Не възразявам.
Адв. Т.: - Не възразявам.
При така направеното изявление съдът намира, че следва да се отмени
определението, с което е приключено съдебното следствие по делото, за да
даде възможност на подсъдимият да даде обяснения, ето защо
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определението № 237 от проведено съдебно заседание на
08.04.2025 г., с което е обявено съдебното следствие за приключено.
Подс. А. Г.: - На 17 миналата година февруари 2024г. бях в къщи с
приятели и семейството ми. Имах обаждане от приятелка и ме покани да ходя
на рожден ден в с. М.К.. Не помня точния час някъде след обяд към 15.30-
16.00 ч., след което тръгнах в посока за с. М.К. с автомобила си Мерцедес.
Преди гр. П. пак говорих с приятелката ми по телефона, но телефона ми и
колата са включени с блутут. Има екстра когато телефона ми е включен, когато
и да вляза в колата автомобила прави връзка с телефона чрез блутут. Говорих с
нея, поне два пъти. Единият път беше преди с.З., след това преди да вляза в
гр.П.. В интервал от 20 минути. Не помня в колко часа беше излизам от гр. П.
в посока с. М.К. на моста на река Л.А. застигам автомобила, не помня
2
марката. След моста може би половин километър застигам автомобила и
приемам да го изпреварвам. Имам пътна лента обозначена, че мога да го
изпреваря, непрекъсната. Имаше знак 60 км/ч. Имаше после знак отменящ
ограничението. Излезнах и внезапно шофьора пред мен, явно не ме видя,
засича моя автомобил, тръгвам да го изпреваря, след това той дърпа волана на
ляво и понеже автомобилът ми е оборудван с „асистент шофиране“ има такава
опция където когато се движиш и почва да свети таблото, че има автомобил
пред тебе, за да намаля сам скоростта. Отсреща нямаше никой, бяхме само
двата автомобила. При предприемането на маневрата се получи удара.
Натискаш спирачката, но самият автомобил започва да вибрира волана и
когато е близо с автомобил и те засича и се получава това започва да вибрира
волана и каквото и аз да направя да избягам в тази посока самият автомобил
те вкара точно там и не натискаш ли рязко спирачката, за да спреш за моя
сигурност започва да намаля сам. Самото стъкло предното го виждам само аз
има дисплей, който показва какво се случва на самото пътно платно и нямаше
как да го избягам и се получи удара. От моя дясна страна, след което другият
автомобил отиде в мантинелата. Автомобилът ми спря по средата на пътното
платно. Самият автомобил го прави това, намаля постепенно и спира. Слезнах
от колата и веднага прибягах до другия автомобил. Не помня телефона в
колата ли ми беше, на пътя ли. В паниката отидох да видя какво става в другия
автомобил. Жената на пострадалия викаше за помощ. След това се опитах да
отворя вратата, но не можеше и я изкъртих. Помогнах на жената, защото тя
беше повече в съзнание и попитах добре ли е. Тя попита в паниката какво
стана. Казах, че съм ги ударил и съжалявам. Побутнахме мъжът й той
изпъшка, стенеше и тя каза да го свалим да му помогне. Свалихме го и
почнахме да направим изкуствено дишане. Вече бяха дошли и други хора.
Опитахме се да му помогнем аз и жената на пострадалия. Свалихме го, в
паниката забравих, че има и друга врата. През вратата на шофьора я прегърнах
жената и я извадих от там. Тя каза, че нищо и няма. След това свалихме
пострадалия на земята до колата. Опитахме се да му помогнем. Тя каза, че е
медицинска сестра, аз я попитах как да помогна и тя ми каза как да направим
изкуствено дишане. Бяха дошли други хора, но само гледаха. Когато дойде
патрула ме издърпа на страни и ме държеше там до патрулката. Поискаха да
подпиша нещо документи, направиха ми проба за алкохол. След това не знам
какво стана с пострадалия и жената. Не мога да си спомня, мисля, че си
3
тръгна жената след това. Много съжалявам г-н Съдия и Съдебни заседатели.
Съжалявам много за случилото се, няма как да го върна просто, съжалявам за
жената, за пострадалия. Надявам се Господ да ми прости и се надявам за
снизхождение.
И друг път съм минавал по този път. Пред моста на Л.А. имаше
ограничение на скоростта 60 км/ч и аз намалих колата. Преди удара се движех
със 100 км/ч.
Пред автомобила, който ударих нямаше друг автомобил.
„Автомобилният асистент“ няма как да се деактирива, няма как при включено
положение, един път трябва сам да го деактивираш чрез компютъра на колата
и има джойстик, който се намира от лявата страна.
Преди да тръгна след обяд бях употребил алкохол. Не съм пил водка.
Водката в колата е останала от преди. Бях пил 4 бири.
Когато вадехме пострадалият от колата, нямаше обезопасителен колан,
аербеците не бяха излезнали, волана беше цял. Нямаше колан.
СТРАНИТЕ/всяка една по отделно/: - Нямаме искания.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Извършени са
всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: - Поддържам повдигнатото и предявено обвинение на
подсъдимия.В конкретния случай пряка причинна връзка съществува само
между причинения противоправен резултат и нарушение на нормите на чл.20
ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Нарушенията на горепосочените две правила за
движение са допринесли за настъпване на произшествието и не е налице
припокрИ.е нито взаимното им изключване в конкретното инкриминирано
поведение на подсъдимия. Както в теорията, така и в съдебната практика е
изяснено, че съдържанието на задължението за контрол върху МПС по
4
смисъла на чл.20 ал.1 ЗДвП включва задължение за непрекъснато и
всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, включително и останалите
участници в движението, един от които в случаят е попътно движещият се
автомобил м.“Нисан“, мод.“Алмера Тино“ с ДК№ ........, управляван от
пострадалия. Всяко закъснение в предприемане на мерки за безопасност
представлява и нарушение на изискванията на чл.20 ал.1 от ЗДП /в този см.
Решение №94/27.01.1975г. по н.д.№1501/74г. на трето н.о. ВС/,като е без
значение мотивът на закъснението да се вземат такива мерки, в настоящия
случай-отклонение вниманието на подсъдимия към комуникацията, която е
извършвал с мобилния си телефон. Причина е и употребеното от него
значително количество алкохол, което безспорно е дало отражение на
съзнанието му да не функционира пълноценно; отсъствието на преценка
относно скоростта на движение на управлявания автомобил, разстояние от
други коли, хора, предмети, увеличило времето за реакция, довело до ниска
бдителност, концентрация и намалена зрителна яснота. Била е налице
обективна възможност подсъдимият като водач на МПС да възприеме пътното
препятствие - попътно движещият се автомобил м. “Нисан“, мод.“Алмера
Тино“ с ДК№ ......... Движенето се е извършвало на прав участък с възможност
водачите да възприемат движещите се пред тях автомобили на значително
разстояние, независимо, че движението се е извършвало в тъмната част на
денонощието. При управление на автомобилите с включени къси светлини
отпред и габаритни червени светлини отзад, зоната на осветеното от фаровете
с 2 lux била около 60 метра. Посд.Г. е имал техническа възможност да
възприеме светещите отзад светлини на автомобила м. “Нисан“, мод.“Алмера
Тино“ с ДК№ ........ на разстояние от минимум 200 метра, но не е бил с
насочено внимание; не е контролирал постоянно пътната обстановка,
отстоянието на автомобилите, скоростта, с която е приближавал, а при
необходимост - реакция с предприемането на маневра „изпреварване“ ако
пътната обстановка е позволявала или „аварийно спиране“. Изготвеният
технически анализ показва, че в момента, в който водачът А. Г. възприел
движещият се пред него автомобил, той е отстоял на около 42.22 метра от
него.За времето си на реакция 1.6 сек. следвало да измине разстояние от
62.93метра при скоростта,с която се е движел от около 141 км./час,тоест не е
имал техническо време да реагира,да преведе автомобила в режим на
аварийно спиране, да предприеме друга маневра, в случай че последната е
5
била възможна /заобикаляне,изпреварване/.
Подсъдимият като водач на лек автомобил м. “Марцедес“, модел „S350
Майбах“ с ДК№........ е имал техническа възможност да предотврати
настъпване на произшествието при скорост не по-висока от 109.70 км./час при
предприемане на аварийно спиране от отстоянието от 42.22м., в който е
възприел автомобила, управляван от пострадалия, движещ се попътно със
скорост от около 57 км./час,при което положение е могъл да застигне
автомобила м. “Нисан“, мод.“Алмера Тино“ с ДК№ ........ със запас от 1 метър,
без да го удари. Константна е съдебната практика-в случай, че при наличие на
обективна възможност за това, водачът на МПС по различни субективни
причини не забележи появилото се препятствие на пътното платно и поради
това предприеме закъсняла реакция извършва именно такова нарушение на
ЗДвП. В настоящия случай подсъдимият въобще не е имал техническа
възможност за такава, поради изключително късното възприема на
опасността, когато тя е отстояла на едва на около 42 метра от него и възникне
ПТП, той извършва именно нарушение на чл. 20ал.1 от ЗДвП /в този см.
Решение №164/14.04.1988г. по н.д. №148/88г.,трето н.о. на ВС, Решение
№1234/01.12.1976г. по н.д.№1097/76г.,трето н.о. на ВС, Решение №59/
08.06.2011г. по н.д. №650/2010г. на ВКС,Решение №616/ 06.03.2012г. по н.д.
№2791/ 2011г. на ВКС и др./. При извършения оглед не са установени
обективни находки автомобилите да са били в режим на спиране преди
настъпване на удара.
Налице е извършено от страна на подсъдимия при управление на МПС и
второ нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на
разпоредбата на чл.21ал.1 ЗДвП : „при избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/h:за пътно превозно средство категория „В“ 90
км/h в извън населено място,като е управлявал моторното превозно средство
със скорост на движение около 141 км/h,което е довело до невъзможност да
прецени ситуацията и да спре, така и до настъпване на толкова сериозни
увреждания за пострадалия Х., приключило с летален изход за същия. Тази
висока скорост на движение, без никакви индикации за намаляването й или
спиране при настъпване на удара е в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилата смърт на последния. На първо място, такава висока скорост
неминуемо води до намаляване възможността на водача да се ориентира и да
6
реагира адекватно при възникване на критична ситуация. На следващо място,
ударът с такава висока скорост е основна причина за настъпване смъртта на
пострадалия. Видно от експертното заключение е, че у постр. Х. не са
констатирани директни травматични увреждания, но смъртта му е настъпила
вследствие на силния импулс и голямата по величина инерционна сила,
действаща върху тялото именно вследствие на удара с такава висока скорост.
Ето защо следва да се приеме, че нарушението на чл.21ал.1 от ЗДвП е в
безспорна причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и резултатът от
него, явяващ се смъртта на пострадалия.
Обвинението намира, че поведението на дееца се субсумира под нормата на
чл. 342 ал.3, б.“в“,предл. първо,във вр. с ал.1,предл. трето от НК, а именно –
извършено е престъпление по транспорта при проявление на евентуален
умисъл като разновидност на умишлена вина, каквото е и предявеното
обвинение. Обективните действия на дееца доказват, че той е действал в
разрез с всички отрицателни фактори, очертани от конкретната пътна
обстановка, което означава допускане на настъпилия противоправен резултат.
Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост около два пъти над
максимално допустимата за този пътен участък. Няма никакви
доказателствени следи за намаляване на скоростта преди да „забие“
автомобила си в задната част на попътно движещия се, управляван с
допустима и съобразена скорост /в предвид тъмната част на денонощието/,
автомобил от пострадалия, и което МПС е било ясна предвидима опасност,
причинявайки смърт на неговия водач и безспорно застрашило безопасността
на пътуващата в него свидетелка-негова съпруга.
Субективната увереност на подсъд.Г. за ненастъпване на съставомерните
последици, почиваща /базираща се/ на обективно съществуващите фактори
/едно или повече определени конкретни обстоятелства/, разграничава
съзнаваната непредпазливост от евентуалния умисъл. Тези фактори може да
зависят или да са очаквано външно въздействие. Фактите по настоящето
наказателно производство сочат, че такава увереност не е налице, защото
подсъдимият не е разчитал на конкретни обстоятелства, а на шанса да не се
стигне до причиняването на предвидените в закона вредни последици, като не
са били предприети никакви действия за предотвратяването им. Евентуалният
умисъл при транспортните престъпления може да е налице и тогава, когато са
застрашени животът и здравето на самия водач, ако той е допускал /приемал/
настъпването на общественоопасните последици, свързани с живота и
здравето на другите участници в движението. Установената оказана помощ
след произшествието не е обстоятелство, което само по себе си да е
достатъчно, за да се прецени обосновано, че деецът не е допускал
настъпването на съставомерните последици, като с деянието си съзнателно е
нарушил правилата, гарантиращи безопасността на движението, и е създал
такава пътна ситуация, при която настъпването на пътнотранспортното
7
произшествие е било неизбежно /практически е предоставил безопасността на
движението на случайността, като се е надявал само на добрия случай, че
няма да настъпят съставомерните последици/. По чудо не се стигнало до
сблъсък на автомобила на пострадалия с насрещно движещите се
автомобили. Изисканата справка от АПИ л.102 –за времевия диапазон 19.20-
19.40 в обхвата на настъпилото ПТП са преминали над 60 автомобила, някои
от които управлявани от разпитани по делото свидетели-очевидци. Вследствие
на първия удар автомобилът, управляван от пострадалия безконтролно,
засилен от високата кинетична енергия от понесения удар отзад от автомобила
на обвиняемия, се ударил в мантинелата и се отклонява в посока изток в
резултат на ударния импулс като частично навлиза в насрещната лента,след
което отново се връща към мантинелата. Обективните действия на
подсъдимия, упоменати по-горе, наред с пияното състояние, в което се е
намирал при управление на автомобила от 1.02 промила алкохол / бутилка
водка „Свой“ с липсващи около 200 грама е намерена на пода на предна дясна
седалка на автомобила, който е управлявал, видно от допълнително
изготвения протокол за оглед на ВД. Непрекъснато отклонено внимание към
провеждани разговори от телефона му, докато е управлявал автомобила-в
18.58 ч. е налично изходящо обаждане от него с продължителност 18 минути,
непосредствено след което изходящо видеобаждане с продължителност 3
минути,както и видеочат в 19.18ч. с продължителност над четири минути –
когато е настъпило ПТП със свид.М. Б. от с.М.К., към която е пътувал и с
която поддържал лични отношения /това видно от протоколите за оглед на ВД-
доброволно предадения от него мобилен телефон и разпечатки от мобилните
оператори/, са все обстоятелства, които доказват, че подсъд.А. Г. е действал в
разрез с всички отрицателни фактори, очертани от конкретната пътна
обстановка. Това означава, че има допускане на настъпилия противоправен
резултат, поради липсата на каквито и да са положителни фактори, които да
му дават обоснована увереност, че произшествието може да бъде избегнато.От
интелектуална страна подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието поради липса на ментални предпоставки, които да сочат
обратното; предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
поради начина, по който е реализирал управлението на колата, с конкретните
характеристики на пътната обстановка, при ярко нарушение на пътните
правила с превозно средство със собствена маса 2045кг. и скорост от около
141 км./час,което само по себе си е смъртоносна сила.
Изцяло като защитна позиция следва да бъдат възприети обясненията,
които подсъдимият даде. Доказателства за внезапно „кривване“ на
автомобила, управляван от пострадалия в пътната лента,по която се е движел,
с което е „засякъл“ автомобила, управляван от подсъдимия, с което го е
изненадал, не са налични. Напротив,съпругата на пострадалия, пътувала на
предна дясна седалка, сочи праволинейно движение, когато е настъпил
удара,отзад в лявата частта на автомобила им, който е бил пълна изненада за
тях. Тези показания кореспондират с обективните находки, които са били
установени при извършения оглед по реда на чл.155 от НПК, намерените и
иззети веществени доказателства и заключението на автотехническата
8
експертиза. Всички те сочат, че автомобилът на пострадалия се е движел
съблюдавайки всички относими правила за движение по пътищата в дясната
част на пътното платно в посока гр. Пловдив със съобразена скорост от 57 км.
час, малко преди настъпване на ПТП скоростта е била ограничена до 60 км.
час –моста на река Л.А.. А и твърдяната маневра от подсъдимия не се е
налагала, тъй като автомобили пред този на пострадалия попътно на него не е
имало към момента на удара. Досежно коланът-пострадалият е бил с поставен
такъв-видно от показанията, които даде неговата съпруга, която след
настъпване на ПТП го е откопчала, състоянието в което е намерен при
извършения оглед и заключението на съдебномедицинската експертиза.
Тоест,в настоящият случай за съпричиняване на вредоносния резултат въобще
не би могло да се говори.
С оглед гореизложеното считам обвинението за доказано от обективна и
субективна страна, поради което следва да бъде признат за виновен по него.
Законодателят е предвидил санкция за извършеното престъпление от 10 до 20
години лишаване от свобода. Считам, че няма пречка наказанието да бъде
определено към долната граница, а в случай, че установите аргументи за
приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и под неговия минимум от
10 години лишаване от свобода. При индивидуализация на наказанието като
смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства следва да се отче:
необремененото съдебно минало на обвиняемия /реабилитиран/ и относително
добрите му характеристични данни като личност, а като отегчаващи -
негативните му такива като водач на МПС, няма как да не се отчете голямата
скорост, с която се е движил и то с алкохолно опИ.е, което е средно установено
при него и многократните му санкционирания за превишаване на скоростта,
води до хипотезата, че не е дисциплиниран.
С оглед гореизложеното,моля за Вашия съдебен акт.
Адв. Т.: - От името на частните обвинители, които представлявам аз
също пледирам за осъдителна присъда, като Ви моля подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение. Считам, че от събраният
доказателствен материал, както от обективна, така и от субективна страна
беше доказан състава на престъплението, за което е поставен пред съд.
Считам, че от субективна страна безспорно се установи, както нямаше
спор в целия процес относно авторството на престъпното деяние, по
отношение на време, място и обстоятелство, при които също е настъпило.
9
От доказателствените материали за мен безспорно се доказаха
извършените от подсъдимият нарушения, които са довели до тежкия
съставомерен престъпен състав. Доказа се, че като водач е допуснал две
нарушения, а именно чл. 20 и чл. 21 ал.1 от ЗДвП. Установи се, че при
пътуването си подсъдимият е допуснал тези нарушения при пътуването си от
гр. Велинград до с. М.К.. По време на това пътуване се установи, че
многократно е провеждал разговори със свид. М. Б., към която е пътувал.
Вниманието му е било изцяло ангажирано с тези разговори, не е следял
всеобхватно пътната обстановка, разположението и движението на останалите
участници в движението и всъщност възприемане на движения ще пред него
МПС от пострадалия.
От САТЕ се доказа, че подсъдимият е възприел автомобила на
пострадалия на разстояние 42 м. Това разстояние не е позволявало и е нямало
достатъчно време за своевременна реакция. Подсъдимият е могъл да види
движещия се от него автомобил на разстояние от 200 метра, а при пълна
тъмнина в нощни условия на 60. Настоящият случай не може и няма как да
бъде приравнен на абсолютна пълна тъмнина, предвид пътният участък,
интензивният трафика и това, на което се спря представителя на обвинението,
че по справка на АПИ там са минали повече от 60 автомобила, и пътното
платно е било силно осветено. Няма неизправност при осветителната уредба
на „Нисана“, дори напротив. Налице се доказателства, че същият е бил е с
изправна система включително осветителна система т.е. работили са и задните
светилни. Не без значение за липсата на своевременна реакция от страна на
подсъдимия за късното възприемане на движещия се лек автомобил „Нисан“ е
обстоятелството, че е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта от 1,02 промила. При такава концентрация на алкохол в кръвта
научно доказано е, че човек, изпада в еуфорично състояние, понижава се
неговото внимание и преценката. Точно това се забелязва в поведението на
подсъдимия по време на управлението на „Мерцедеса“ и това е довело до
нарушение на чл. 20 ал.1 от ЗДвП. В тази насока се събраха на свид. С. Х. и Б.
Р., които описват поведението на подсъдимия след произшествието точно по
този начин, като приповдигнато.
По несъмнен начин беше доказано следващото нарушение по чл. 21 ал.1
от ЗДвП, което също стои в пряка и необосредена причинна връзка за
10
настъпилия резултат. При нормативно въведено ограничени от 90 км/ч и при
липсата на друг ограничителен знак, вероятно той бързайки за срещата със
свид. Б. и афектиран може би от многобройните разговори по между им, той е
избрал скоростта за движение, която надвишава с 50 км/ч въведеното
нормативно ограничение. Вече говорих за влиянието на алкохола върху
емоционалното състояние и възприятието на подсъдимия на околната
действителност, за това вие преценете дали изпитото количество алкохол му е
повлиял да се движещи се с такава скорост, да придобие увереност да се
движи с такава скорост и съответно движейки се с такава скорост да може да
възприема адекватно заобикалящата го действителност. За мен с оглед
особеностите на конкретния случай, двете допуснати нарушения са допуснати
при пряк умисъл. Не може да си правоспособен водач, който познава ЗДвП да
се движиш по път, който не е автомагистрала и да избереш съзнателно
скорост на движение, която е 140 км/ч. Така е и по отношение на другото
нарушение. Налице е практика на ВС, според която самото управление на
МПС представлява източник на повишена опасност, тъй като за да бъде един
човек правоспособен водач е необходимо да отговаря на правни и медицински
критерии и да е преминал необходимото обучение, както теория така и
практика. Подсъдимият е професионален водач дори. Няма как да се твърди,
че той не познава правилата от ЗДвП. Напълно наясно е бил, че следва да
контролира МПС и да не следва да нарушава ограниченията на скоростта, за
да не бъде опА. за себе си и останалите участници в движението.
За никого не остана съмнение от изводите на САТЕ и от наличието на
достатъчно свидетелски показания и то на такива на очевидци. Обясненията,
които чухме днес аз считам, че не кореспондират в една част с останалия
доказателственият материал и те по-скоро са средство за защита доколкото
обясненията имат двойствена природа, освен годно доказателствено средство
са и средства за защита на подсъдимия. Дълбоко съмнение изразявам за това,
че тези автоматични системи продължават да работят, когато самият водач
предприеме действия за контрол на автомобила. Те са предвидени и тяхното
предназначение тогава, когато водачът е нещо разсеян, започва едно тресене
на волана, започват различни индикации от самите системи на автомобила,
които да подскажат, че той следва да поема контрол над автомобила. След
като приеме контрол на автомобила и след като започна да въздейства над
контрола на автомобила, то теми се изключват. Изрично стана въпроса дали е
11
имало друг автомобил пред Нисана, е такъв е нямало. Т.е. абсолютно
необяснимо и неподкрепено с каквито и да било доказателства е описаното от
подсъдимия отклоняване на Нисана наляво, както каза и Представителят на
обвинението това не кореспондира с изчисленото доказаното място на удара
и обективните находки по делото. Категорично е доказано пряката причинно
следствената връзка от допуснатите нарушения от подсъдимия и причинената
смърт на пострадалия. Всички телесни увреждания се доказаха от СМЕ.
Сега понеже по делото има спор и продължава да има спор по отношение
на това бил ли водачът на „Нисан“ с колан, следва да бъде кредитирано
заключението на СМЕ, които посочват, че са налице видими данни от
направената аутопсия за това, че има следи от поставен колан на починалото
лице, отворена лявата въздушна възглавница, не без значение е и самото
отпуснато състояние на обезопасителния колан, което се вижда на
Фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието. Няма как
коланът да бъде в такова отпуснато състояние ако същият не е бил поставен
към момента на настъпване на удара. Ако коланът не е сработил и не е бил
поставен по време на настъпване на удара същият би бил в работно и
прибрано положение, а не в положение, където виси пред предната лява врата.
Отделен е въпросът за ефективността на предпазния колан предвид силата на
удара, доказват, че същият е ефективен основно при челен удар и когато
скоростта е до 90 км/ч при този зверски удар от 140 км/ч е без значение дали
си бил с колан или без колан имайки предвид ротационното движение на
автомобила след настъпването на удара.
От субективна страна правилно приемам, че обвинението е повдигнато
за умишлено причиняване на смърт при управление на МПС. Съгласно чл. 11
ал. 2 от НК деянието е извършено при евентуален умисъл когато деецът
съзнава общественоопасния характер на деянието. Предвиждал е вероятното
настъпване на общественоопасните последици и е допуснал настъпването на
тези последици. За да бъде доказано деянието от субективна страна следва да
изследваме всички елементи от обективните страна на деянието. В случая
при подсъдимия е налице интелектуалния елемент на умисъл, защото той е
правоспособен водач. Преминал е необходимото обучение за ЗДвП и не
предполагаме, че той ги познава, а той е длъжен да познава. Всеки водач на
МПС и вменяем член на обществото, какъвто е той е наясно, че движейки се с
140 км/ч при ограничение от 90 км/ч използвайки мобилното си устройство
12
все пак независимо от екстрата на автомобила, за да инициираш разговор ти
се отклонява вниманието. Той е бил насяно, че с това поведение няма пълната
концентрация върху управлението на самият автомобил и по този начин е
наясно, че би могъл да допусне ПТП, с което да увреди не само себе си, а и
останалите участници в движението. Бързането за срещата със св. Б. е явно
мотива за бързането и поведението на подсъдимия, и може би заради тази
среща се е примирил за настъпването на общественоопасните последици. За
мен е налице и волевия елемент на евентуалния умисъл, а именно допускане
на възможността да настъпи произшествие,от което да пострада самият водач
или да пострадат и загинат други хора. Изследвайки поведението на
подсъдимия стигаме до извода, че той се е отнасял безразлично към
възможността той да причини произшествие нарушавайки Закона за движение
по пътищата и знаейки, че шофира след употреба на алкохол. Всичко това
преследвайки целта си да отиде час по-скоро до с. М.К.. Налице е правомерен
мотив за срещата със св. Б. за осъществяването, на която обаче
съставомерните обществени последици т.е. причиняване на смърт от ПТП е
само един възможен, вероятен косвен резултат от деянието. Деянието на
подсъдимия е несамонадеяно според мен, защото при самонадеяността деецът
лекомислено се надява, че съзнателно допусканите от него общественоопасни
последици няма да настъпят, защото е взел някакви мерки според неговите
сили, умения, опит възможности, а в настоящият случай т.е. при евентуалният
умисъл деецът допуска настъпването на общественоопасните последици без
да вземе мерки за предотвратяване на тези последици. Процесният случай е
именно такъв. Подсъдимият не е следил адекватно пътната обстановка и то
след употребата на алкохол може да доведе до взимане на адекватни мерки,
преценка на обстоятелствата и съответно предприемане на такива действия,
които въпреки нарушенията да доведат до избягване на ПТП-то. За това дали е
налице евентуален умисъл следва да се съди дали нарушенията на правилата
за движение по пътищата са допуснати умишлено или при условия на
непредпазливост.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия моля да
вземете предвид следните обстоятелства: аз считам и на всички ни е известно,
че деянието е с висока обществена опасност предвид времето мястото,
обстановката при което е настъпило. Става въпрос за междуселищен,
натоварен път с интензивно движение, пак подчертавам 60 автомобила, които
13
са доказани, че през този времеви интервал са минали. В крайна сметка е
причинен такъв резултат, в който е отнето най-висшето благо - човешкия
живот.
Самият деец дали е с висока обществена опасност вие преценете предвид
допуснатите нарушения и предхождащото деянието поведение. На Вас
оставам да прецените дали е по безопасно да се движи с 60 км/ч при
ограничение 90 км/ч. това по повод в хода на изследването на поведението на
водача Х., който според защитата се е движил прекалено застрашително
бавно в пътният участък. Напротив поведението му е било на нормален водач
прибрал съпругата си след работа, които едва ли е предполагал, че ще се
стигне до тук. Дали е бил пък водачът Х. повлиян от алкохола, понеже в
миналото заседание доста остро ме реплектираха колегите, че всъщност не са
били предприети реанимационни действия, то ако си прочетат СМЕ ще видят,
че има предприети такива действия на него му е влИ. адреналин и атропин без
ефект изрично е указано там. Това са такива медикаменти, които обосновават
отчетеното налично количество от 0,26 промила алкохол в кръвта.
Множеството на брой нарушаване на подсъдимия следва да бъдат
ценени като отегчаващи вината обстоятелство включително такива свързани с
нарушаване режима на скоростта и има доста издадени заповеди за
принудителни административни мерки, т.е. нито наказанието, нито тези мерки
са изиграли своя възпиращ ефект на поведението на подсъдимия, за да доведе
до настоящият трагичен инцидент.
До колкото на С. Х. са причинени леки телесни повреди, охулзвания и
други правни те не влияят на съставомерността на квалификацията на
деянието, то няма как да бъдат подминати, но следва да бъдат отчетени, като
отегчаващи вината обстоятелствата при индивидуализацията на наказанието.
До колкото при умишленото причиняване на смърт при управление на МПС
алкохола не е част от квалификацията, в случая аз моля да го вземете предвид
като сериозно отегчаващо отговорността обстоятелство, защото тук не става
въпрос за 0,25 промила алкохол в кръвта, а става въпрос за двойно
превишаване на разрешеното количество алкохол в кръвта, което може да бъде
отчетено в кръвта на някого.
Моля внимателно да цените обстоятелствата за здравословното
състояние на подсъдимия, тъй като аз имам чувството, че те се използват, за
14
да се омаловажи тежестта на извършеното деяние и същото здравословно
състояние по някакъв начин се преекспонира.
Ако бъде признат за виновен наличието на повече от едно нарушение
също за мен е отегчаващо вината обстоятелство, защото неговото деяние ще
бъде съставомерно и наказуемо дори да е допуснато само едно нарушение на
една разпоредба от ЗДвП. В закона също така са посочени само минимално
изискуемите обстоятелства за съставомерност на деянието и тяхното
проявление над необходимото за съответната квалификация следва да се
съобразява именно при определяне на наказанието, за това при превишението
на скоростта с повече от 50 км/ч следва да бъде отчетено като отегчаващо
обстоятелство. За това считам, че следва да бъде определено наказание над
средното до максималния размер на санкцията предвидена в закона. Следва да
бъде лишен от право да управлява завинаги МПС на основание чл. 342 ал. 4 от
НК.
Моля да присъдите на адв. М. адвокатско възнаграждение за безплатно
представителство на двамата частни обвинители. Има представен договор с
молба по делото.
В случай, че не признаете подсъдимия за виновен по повдигнатото
обвинение т.е. за умишленото причиняване на смърт при управление на МПС,
то моля да сторите това по чл. 343 ал.3 предл. 1 б. Б във вр. 1 , във вр. с чл. 342
от НК т.е. за причиняване на смърт при управление на МПС след употреба на
алкохол по непредпазливост във вина на самонадеяност и моля да наложите
максималното наказанието лишаване от свобода и наказание по чл. 343б, което
да бъде определено съразмерно на другото наказание по-тежкото, като моля
да вземете предвид всички доводи, които изложих при индивидуализацията на
наказанието.
Адв. П. : – В конкретният случай задачата на защитата е изключително
тежка, затова съм направил подход, с който ще оборя ОА и ще предложа на
вниманието ви правната квалификация, която следва да бъде приложена в
този казус и която трайно и последователно Българският съд прилага за
разлика от казаното от Прокурора, което е принесено едно към едно от делото
на М.Ц..
На първо място искам да посоча, че записаното на лист 2 по отношение
15
на телефона използван от поздащитният ми включително и там където е
казано, че е държал в ръце или на поставка за кафе отпред на таблото в крайна
сметка ви моля да приемете, че не е доказано. Това произлиза и от
показанията на свид. Б., която заяви, че когато е провел разговора, той не се е
движил, а в останалия случай е имало ехо и което отговаря, че разговора се е
провеждал с тези устройства, които са позволени и не отклоняват
вниманието. Няма никакво доказателство да има кафе, неща които да са
описани в тази част на ОА.
Второ по същият начин стои въпроса и с тези изчисления от 18 минути и
3 минути. Ако ги съпоставяте недоказано остава отклонение на вниманието
включително и това, че е налице нарушение от провеждането на разговорите
по този начин, който позволява закона и не се санкционира. Това, че е
провеждан един разговор от 18 минути и 3 минути преди събитието и то на
разстояние още когато е в гр.П. и по никакъв начин не влияе на движението на
МПС и поведението на водача, за да се твърди, че има отклонение на неговото
вниманието.
В ОА не чух от Прокурора по някакъв начин да обоснове това, което е
записано лист 2, че при огледа е намерена бутилка водка, при което липсват
200 мл Това е направено съвсем целенасочено, за да се покаже едва ли не, че
тази водка е употребявана. При предявяване на това веществено
доказателство аз тогава заявих, че това веществено доказателство не знам
защо е включено. Не са взети дактилоскопски следи, нито се доказва, че е
отваряна бутилката и няма следи от слюнка, за да се твърди, че някой по време
на движението е употребил тези 200 мл. за това аз ви моля да отхвърлите
подобно твърдение и да не го зачитате и оставите без внимание тази лека
закачка, която най-общо казано за наличие на бутилка с алкохол в колата. В
един автомобил може да има разни неща сечива, и т.н. По нататък искам да
кажа, че тук се твърди, за казано от полицейски служител, като ви моля да
вземете предвид, че в хода на съдебното следствие свидетеля, който беше
казал тези неща Т. И. бе изключен от свидетелите, които бяха допуснати и
съответно неговите показания, които са били зачитани в ДП следва да бъдат
игнорирани.
На следващо място искам да посоча, че така многократно повторената
скорост от 141 км/ч за мен остана хипотетична и недоказана. В основата си на
16
това твърдение внимателния преглед, които направих на съдебно заседание и
въпросите, които зададох на автоекспертите и липсата на една такава
увереност и прецизност в техните отговори най-вече за изчисленията, които
бяха направили за да използват този метод „делта ве“, за да се получи тази
скорост на движение и тези показатели, за да се стигне до обвинителна теза.
Известно е, че едно такова дело се доказа от техническа експертиза, но аз
смятам, че като вземете предвид, че има неточности при замерване на самите
автомобили и от там нататък чрез математически изчисления и физически
параметри да се стигне до скоростта на движение, а така също и да се приеме,
че тази скорост в конкретния случай не е точно тази, която трябва да бъде,
която е реалната и тука тази неточност мултиплицира едни предположения.
Аз помолих изрично да не се приема, като в този случай, поисках да се даде
възможност да се направи с други методи изчисления, вие сте в правото си да
преценявате съответните искания, не ми дадохте тази възможност, но моля да
приемете, че това което каза подсъдимия, не само защото е защитна теза, но
той е пряк очевидец, че няма точно тази скорост да бъде точно тази. Повечето
от нас са пътували по този път и знаем какво представлява моста на Л.А.. Аз
като човек, който от дълги години е работил в областта на движението в КАТ и
т.н. искам да кажа, че твърдението от прокурора, че някой може да премине с
тази скорост е не възможно. При една скорост 140 км/ч ще представляват
площадка за изстрелване на МПС-то, което ще бъде един летящ болид при
падането си не се знае в коя посока ще премине. Пък да не говорим, че при
изчисленията, не свидетелствам в момента просто го казвам като факт,
съжалявам, че не ги изисках максималната допустима скорост е означена,
безопасната е 60 км/ч, а максималната е 80 км/ч. Над 80 км/ч ви гарантирам,
че автомобилът ще бъде летящ болид и ще загуби сцепление и т.н. Що се
отнася това, че прокурорът казва, че след това не може да развие тази скорост
от 140 км/ч. Има един автомобил „Мерцедес“ и останали автомобили. Този
автомобил майбах и ако се погледне характеристиката, то може да се развие
такава скорост, но тя едва ли е 140 км/ч.
Моля съдът да вземе предвид фактите и обстоятелствата, които бяха
разкрити в хода на съдебното следствие и за които искам да отбележа. На
първо място това е, че подсъдимият е оказал пълно съдействие след
произшествието, не се е укрил, оказва съдействие и при разследването, и при
телефонното обаждане от неговия глас се чува „Извикайте Спешна помощ“.
17
Значи от този момент той е оказвал съдействие. Оказал е първа помощ на
свидетелката за изваждане на пострадалото лице.
На противно мнение съм по отношение на записаното на лист 5 в
началото по отношение на описаната фактическа обстановка и най-вече
твърдяното, че това е безспорно доказано. Тук са вкарани някакви
предположения, че не е наблюдавал непрекъснато и необхватно пътната
обстановка и останалите участници в движението. За да могат да бъдат
включени тези квалификационни признаци трябва да има доказателства, а не
само едни твърдения. Смятам, че тук някак си представителя на частното
обвинение показа отношение по въпроса за това, че пострадалото лице е
управлявало автомобила с много ниска скорост, като заяви, че това е негов
избор. Но аз моля да приемете, че този избор при управление на автомобил от
57 км/ч нощно време е винаги една хипотетична заплаха за останалите
участници в движението, защото те няма как да предположат, че когато е
налице регламентирана скорост някой ще се движи с много по-малко от нея,
което означава спирачни усилия, разминаване с насрещни превозни средства.
Но тук въпросът ми е доста засегнат от процесуалния представител на
частните обвинители, но в крайна сметка някак си той доста така пак от
медицинска гледна точка заяви, че този водач е бил с 0,26 промила алкохол, но
тези промила алкохол са в резултат на вливките, които са направени и от тях се
е получило това наличие алкохол. Трябва да сме много внимателни, защото аз
и миналия така реплекирах колегата, защото нито едно от тези вещества,
които той твърдеше не съдържат алкохол, включително и някаква съставка
стабилизиращ, за да може да се покаже и докаже как този елемент алкохола,
като формула се е появил в кръвта, за това тук бих перифразирал думите на
Прокурора по отношение на това което каза, че вода на пострадалото лице
също е бил в състояние, при което не е бил внимателен, конкретен, не е
наблюдавал всеобхватно пътната обстановка, не е управлявал МПС с
концентрирано внимание, защото в крайна сметка това количество алкохол е
причината за мен за тази ниска скорост. Сега ние отговор на този въпрос не
получихме, като процесуални представители, защото се бяхме подготвили и
поискахме със съответните експертни знания и умения да се прецени в един
минал момент дали това количество не е било повече, и дали водачът не е бил
в по-висока степен на опиянение, разбира се съдът ни отказа, с цялото ми
уважение, но това е сериозно препятствие ние да защитим тезата си, защото
18
изложих достатъчно мотиви, че е възможно да се направят тези изчисления от
лекар токсиколок, за да стигнем до по-обективно възприемане на фактите, но
те са свързани. В единият случай може да бъде по-висока скорост и по-ниска
скорост водени от едни и същи фактори алкохол.
Ще се спра по нататък на правната страна на ОА т.е. от лист 5 нататък.
На първо място в това, което виждам на стр. 5 е налице поредният парадокс,
тъй като в текста, който е изложен, за да се подкрепи тезата, че е налице
нарушението на чл. 20 ал.1 се твърди отново бланкетно както и обстоятелства,
които са предположения и останаха недоказани. Няма нито едно
доказателство, което се събра от обективна страна, че моят подзащитен не е
наблюдавал непрекъснато пътната обстановка. Това е само от страна на
прокурора, че има някакво кафе, което не се доказа, че е гледал телефона,
някакви предишни събития се преекспонират в конкретния случай.
Другото, което искам да кажа, че в конкретния случай, имаме объркване,
което ще развия от моя гледна точка на правната аргументация на деянието, че
имаме едно объркване с този текст защото от една страна се цитира текста на
нормата на ал.1, което след автоматично в края на израза това автоматично се
пренася на ал.2. Няма задължения водачът по ал.1 да предприеме каквито и да
са действия, които да са разписани в ал. 2. Явно прокурорът не е отчел тези
факти.
На второ място се посочва, чл. 21 ал.1 и се приема като абсолютен
фактор скоростта от 141 км/ч, като е добавено в пияно състояние с установено
техническо средство. Не знам как да го обясня, но ние обвинение по чл. 5 ал. 3
нямаме очевидно е. Следователно това, което колегата каза, че чл. 342 не е
необходимо да има обвинение, защото там има квалифициращ признак е
несериозно там има квалифициращ признак. След като ние нямам обвинение
по чл. 5 ал. 3 всяко позоваване на подобно обстоятелство, срещу което не сме
се защитавали не следва да бъде кредитирано. Съответно ясно и категорично
е, че в този случай тази непрецизност на прокуратурата, която аз изтъкнах в
началото, но така или иначе минахме през АС не беше забелязана. То няма как
в конкретния случай да се вкарват наличието на алкохол като някакъв
признак, което да бъде отчетено рефлектиращ съответно допринесъл на ПТП.
По същият начин ще продължа, че веднъж синтезирано, както беше
направено пред вас в изложението на Прокурора веднъж синтезирано на стр. 5
19
се изложиха обстоятелства за двете бланкетните норми, които влизат по чл.
342 по чл. 20 и чл. 21 след което се доразвиват по-нататък на лист 6, като
отново се преповтарят тези грешки т.е. за наличие на значително количество
алкохол, след като нямаме обвинение, от там влиянието, че липсва на
внимание на пътя, ограничено време на реакция и т.н. Всички тези фактори,
които са част от предполагаемо психическо и физическо състояние подлежат
на доказване с определени експертни знания и факти, за които не беше
ползвана такава експертиза и да се вкарват в ОА и изтъкват като фактор на чл.
20 е несериозно.
Направих си труда внимателно да проуча всички тези съдебни решения,
които Прокурорът е посочил в конкретния случай, и които в крайна сметка е
налице лош прочит. Като почнем от НОХД № 1501, в което са използвали цели
абзаци в ОА, минем през следващото НОХД № 14888 и т.н. всички тези
решения, които са посочени в крайна сметка касаят други случаи и инциденти
и там някъде са вкарани отделни изрази и средства, разсъждения в мотивите
на съда по чл. 20 ал. 1. Има една по-съвременна практика, която доказва ясно
несъвместимостта на чл. 20 ал.1 и чл. 21 в конкретния казус. Аз ще я развия.
Не беше редно да се пренебрегват дори обективни факти именно тези
решения и особено искам да кажа, че тук някъде на лист 6 е посочено
решение № 2791 - няма такова, има № 2792, в което изрично е казано, че
разграничителните критерии между владеенето на автомобила, като
самостоятелно нарушение на чл. 20 и хипотезата когато е резултат на друго
решение свързано със скоростта т.е. дееца следва да носи отговорност само
когато изгубването на контрола става, поради заспИ.е на водача, отклонение
на вниманието, разсейване и други. Когато от загубата на контрола е във
връзка със скоростта то правилната квалификация и нарушение на Правилата
за движение е само чл. 20 ал.2. Т.е. не може в конкретната хипотеза да се
отчита, че чл. 20 е водещ и следва да се зачита пак казвам с недоказани факти
и обстоятелства извън фактическата обстановка с предположение да се вземе
като водещ елемент и да се товари делото с подобно обвинение. По
нататък в това решение също трябваше Прокурорът да види, че ВКС се е
произнесъл по тези разграничителни критерии за разсейването и т.н., като в
конкретния случай, то правилната квалификация на нарушението, както казах
малко преди това където Прокурора е смесил първата част е цитирал текста, а
във втората част вече е навлезъл в чл. 20 е винаги чл.20 ал. 2 когато имаш
20
препятствие и да намалиш скоростта и т.н., но ние обвинение за това нямаме.
В крайна сметка чл. 20 ал. 1 е несъстоятелен като обвинителна теза в
конкретния случай. В този случай самият Прокурор показва, че неговата теза
за приложимата норма на чл. 20 ал.1 е несъстоятелна именно с посочването
на тези съдебни решения.
По отношение на правната квалификация дадена от Прокурора аз считам
с оглед събраните доказателства, че не издържа като факт, като аргумент
върху, който следва да почива вашата присъда. Ще се опитам да бъда
убедителен на база освен теоретичните фактори свързани с
разграничителните критерии между престъплението, за което е привлечен
подсъдимия и тези по чл. 343. Тук бих искал да кажа следното: че аз лично не
споделям становището, че деянието извършено от подсъдимия е с евентуален
умисъл и в крайна сметка Прокуратурата не възприе и не оформи правилно
правната квалификация, тя е неточна. В конкретния случай са налице всички
специфични обстоятелства, които водят до безспорния факт, че от страна на
моя подзащитен е имало субективната увереност, че ще избегне настъпването
на общо опасния резултат. Той не е подценявал фактическата обстановка,
както и той заяви, в конкретния случай движението с тази скорост, която само
искам да обърна внимание не е два пъти над допустимата както се твърди в
ОА, дори да се приеме, че е 141 км. Говори ясно, че това деяние е извършено
по непредпазливост от подсъдимия. Бих го квалифицирал като небрежност, но
повече за мен е като самонадеяност. Формирането на вината включва знание
за обстановката и предвижда на начина, в който определено поведение би
рефлектирало в елементи от обективната действителност. Ако възприятията са
точни осъзнаването, че деянието е общественоопасно и сигурно или вероятно
ще предизвика обществени последици съставя интелектуален компонент на
умисъл. За да е налице волевия е необходимо дееца да желае настъпването на
тези последици или да се съгласява и примирява с тях. Става въпрос за
психични процеси протичащи в съзнанието, които усложняват доказването. За
вината обичайно се съди по думите и действията на подсъдимия и по
емоционалното му състояние и други фактори. Вън от съмнение е, че съдът е
длъжен да аргументира изводите си за наличие на умисъл с изтъкване на
конкретни обстоятелства, с които е обективиран. Тази принципна постановка
считам, че следва да бъде отнесена към настоящия казус, като се съпоставя с
установените факти въз основа, на които да се направи извод за субективното
21
отношение на дееца към деянието и вередносния резултат
При евентуален умисъл дееца е мотивиран от преследване на определена
цел, като вредоносния резултат е страничен или косвен по отношение на
целения. Ако се установи какъв е целеният резултат ще е възможно да се
прецени дали насочвайки към постигането извършителят е допускал
съставомерния общественоопА. резултат, което от своя страна би било
индиция за евентуален умисъл. Именно заради това практиката е
обективирана към изследване на причините за осъществяване на деянието
независимо, че не са елемент от състава. По делото така или иначе не се
установи водещ мотив до толкова значим за подсъдимия, че в името на
постигнатото да се е примирил с мисълта да причини смърт.
С оглед на разпределението на доказателствената тежест аз считам, че
подзащитният ми е човек, който не е заплаха за обществото, има добри
характеристични данни, но в никакъв случай качвайки се в този автомобил той
не е имал за цел нито да убие някой на пътя, дори като евентуален умисъл,
нито като пряк умисъл, нито пък да убие себе си. По делото беше приета и
съдебно психологична експертиза направена на него, че той има притеснения
и това е повлияло върху поведението му, но той не е самоубиец.
Обратното на Прокурора ще кажа, който буквално е пренесъл текста
включително и за тежестта на автомобила, какво би станало ако другите
водачи, минали 60 автомобила, за ще кажа,че това са необективни данни които
Прокурора използва. Често пъти критикувам Прокуратурата в нейните
действия и моля да ги отчете при постановяване на присъдата. Какъв беше
проблема на Прокурора или Разследващия полицай трябваше да се ползват
какви ли не усилия тогава когато беше задържан автомобила да се направи
съответното изследване преди да откачат батерията, да се вземат тези данни,
не беше направено. Какъв беше проблема на Прокурора да установи записите
и съответната скорост. Да бяхме ги извикали тези хора и да установим кога са
минали. Вкарването на такива хипотези, че някой е минал там в някакъв
период от време категорично не доказва какъвто и да евентуален умисъл от
страна на моя доверител, че той е имал мотив да убие и други хора. В този
момент, когато е станало произшествието има свидетелски показания на
Александров, който каза, че е бил на 500 метра и е наближил на 200 метра,
каква опасност е бил моят подзащитен за него. В този момент не е имало
22
други автомобили. Това, че автомобилът е със значителни габарити и е тежък
в никакъв случай не е отегчаващо вината обстоятелство и да се приеме, че са
налице цел, мотиви и подбуди за умисъл да се съди по това обстоятелство и
съответно със скоростта на движение. Нямаме факти и обстоятелства, че
някой е бил в съседната лента и съответно действията му са били насочени
към съответно заплаха за останалите. Аз считам, че не е възможно при
конкретната пътна обстановка да се предвиди точния резултат, по-специално
липсва сигурност на подсъдимия, че няма да увреди и себе си. По делото
както казах няма суицидни намерения. В крайна сметка, вие чухте, че аз
мисля, че достатъчно опит ще има във вас поне като водачи да знаете, че този
автомобил е високо технологичен и действително в този случай се задействат
едни системи и с оглед това, че има айбиес и вещите лица когато ги питахме,
казаха, че самият автомобил намалява без да има остатъчни следи. Всички
действия на подсъдимия включително и обясненията, които даде,
фактическата обстановка, която беше разяснена ясно и категорично показва,
че са налице белезите за ПТП извършено по непредпазливост, а не такова по
чл. 342. Както казах дали деянието е умишлено и непредпазливо следва да
съди по отношение на дееца, което в конкретния случая не е целено да бъде
убито по какъвто и да е начин пострадалото лице. Сами по себе си
нарушенията извършения от подзащитният ми на правилата за движение
представляват, както каза колегата или умишлено или непредпазливо деяние.
Те създават предпоставка за произшествие, но при конкретния случай с оглед
обвинителната теза, изложеното, и на база събраните доказателства, които
тази теза я оборват създава ясно и категорично вероятност до степен да се
приеме, че не е налице умисъл от страна на моя подзащитен да извърши
престъпление. И така искам да си зададете преди да вземете решение отговор
на един въпрос: Ако така разсъждаваме, че във всяко нарушение направилата
на движение водят не двусмислено до евентуален умисъл и квалифицирането
по този състав, които е доста по-тежък, то в такъв случай, защо законодателя е
създал нормата на чл. 343, защо тя изобщо съществува?
Бих искал да се позова в хода на моята пледоария на Решение, което като
аргумент е противно на изложеното от Прокурора, но както казах то се ползва
доста в съдебната практика и е структуроопределящо № 400/30.10.1987г. по
НОХД № 366/1987 на 3-то Нак. отделение. В това решение изключително
мотивирано от ВС на РБългария е изложено обстоятелството, че при тази
23
фактическа обстановка, която е идентична с нашата незаконосъобразно е
прието, че извършеното деяние от подсъдимия представлява престъпление по
чл. 342 ал.3 б.А и същото е било извършено при евентуален умисъл. Съдът
категорично е стигнал, че в конкретния случай с оглед тези факти и липсата
на съставомерност на едно от деянията по чл. 20 ал.1 говори за
непредпазливост и то при условията на самонадеяност: Обстоятелствата се
казва в това решение, че подсъдимият съзнателно нарушил някои правила за
движение също не дава основание да се приеме, че е налице извършено
престъпление при евентуален умисъл, щом като той не е допускал и не се е
отнасял безразлично към причиняване на резултата. Нито е познавал Х., нито
е познавал неговата съпруга, нито е познавал автомобила, нито са имали
предишни отношения, това е извън всякакви такива алогични разсъждения, че
между това семейство и моят подзащитен са имали някакви предишни такива
взаимоотношения. В конкретния случай се казва, че той самият подсъдими
каза, че той не се отнася безразлично към своите действия и съжалява за
стореното, но то е сторено по непредпазливост, а не умишлено и в тази насока
именно в това решение е казано ясно и категорично, че това е постоянната
практика на съдилищата по този род дела основана на правилното разбиране
на ЗДвП и на даденото тълкуване на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на
ВС.
Не мога да не се спра и ще искам да посоча още едно съдебно решение,
което е по НОХД № 811/2024г. на ВКС 2-ро Нак. отделение № 511/1.11.2024г.
с председател Б.Г., П.Ш. и В. И.. П.Ш. по делото на М.Ц. е с особено мнение.
Именно в това решение, което е според мен доста обстойно, изключително
добре е развита теорията най-вече от правна гледна точка, защо ВКС приема,
че възприето от ПАС по-тежка квалификация по чл. 342 е незаконно. Тук моля
да вземете предвид един нюанс, който Прокурорът не изтъкна, до някъде
беше засегнато от частичното обвинение, но смятам, че колегата не го
представи пред вас по съответният начин, а то е, че нормата на вината е
определена според отношението на извършителя към настъпилия вредоносен
резултат, при което деянието по чл. 343 от НК винаги е непредпазливост.
Докато самото нарушение на правилата на движението може да е умишлено и
непредпазливо. Представителят на частното обвинение във втората част каза:
„в конкретния случай са налице всички обосноваващи факти и обстоятелства,
които изтъкнах, които водят до еднозначни възможността вие, като съдебен
24
състав да преквалифицирате деянието на по-леко наказуемото и при
определяне на присъдата да вземете предвид не нормата на чл. 342, а тази чл.
343. До колкото осъзнах от представителя на защитата на частните обвинители
той е склонен да приеме такова разрешение.
Ще се позова още на едно решение където тук в средата на пледоарията
говорех за това разликата между чл. 20 и чл. 21, че в конкретния случай при
тази фактическа обстановка не може да се съвместяват е Решение №
217/9.04.2024г. по НОХД № 1148/2023г. на І- Нак. отделение, именно там е
казано: „Тъй като по делото няма данни подсъдимия да е загубил контрол
поради заспИ.е, разсейване или да е отклонил вниманието си поради друго
обстоятелство, което да се изследва или да е доказано с оглед установяване
наличието на предпоставките на чл. 20, то не следва да се приема, че тази
норма е била относима и приложима по съответния казус. Невъзможността на
подсъдимия да овладее автомобила в резултат на несъблюдаване именно на
правилата относно режима на скорост, поради което нарушението намиращо
се в причинна връзка с произшествието е съставомерен резултат единствено
по чл. 21 ал.1 , а не по чл. 20 ал.1.“ Т.е. моля да вземете предвид, че в
конкретния случай моят подзащитен е демонстрирал субективната си
увереност, че безпроблемно и без аварийно ще приеме ефекта от неговата
висока скорост с оглед придобитата от него умения, тъй като е правоспособен,
времето е позволявало, пътя е бил сух, вечерта не е била с мъгли, имал е
видимост, като в този случая моля да съобразите и следното обстоятелство, че
е налице от разяснения от разяснения дадени в т. 3 б. Б от Постановлението на
ВКС № 1/83г., в което е казано, „че вината е отношение на дееца към
последиците предвидени от съответния състав на НК, а не към нарушаване на
съответните правила за движение и в рамките на установените по делото
факти“. Т.е. налице е категорично, че може да се приеме, че подсъдимият е
действал самонадеяно под формата на непредпазливост, при което
нарушавайки до известна степен, аз продължавам да твърдя, че скоростта не е
правилно определена скоростта, но все пак както той призна пред вас над
допустимата. Той е бил е уверен с оглед възможностите на автомобила,
изтъкна го пред вас модерен, един от най-съвременните, че ще предотврати
каквото й да е произшествие, но в конкретния случай е надценил своите
възможности.
Моля при постановяване на присъдата ще си позволя известна волност,
25
но все пак аз съм длъжен като адвокат да поискам ако преквалифицирате
деянието по чл. 343 ал. 1, то в конкретния случай да не е по ал. 3, и съответно
да имате предвид и разпоредбата на чл. 343а. В този случай е налице тази
възможност с оглед това, че подсъдимия е оказал пълно съдействие след
произшествието, участвал е в съобщаване на произшествието, съдействие по
изваждането на пострадалия и съпругата му и при постановяване на присъдата
да отчетете и приложението на чл. 55 ал. 1. В многобройната практика на ВКС
е казано, че евентуално прилагането на нормата на чл. 343 ал. 4, като хипотеза
не следва да бъде прилагана освен в случаите, когато се определя доживотен
затвора поне такава е практиката, за това моля да постановите условно
осъждане при по-голям изпитателен срок, лишаване от право да управлява
МПС, което вие ще прецените като възможност с цел поправяне на
подсъдимия. Отделно от това ви моля да приемете, че той е с добри
характеристични данни, има семейство, полага труд, възприел е критично
отношението към случая.
В съдебната практика има много спор по въпроса дали следва тези
предишни нарушения да тежат в такава степен, че да определят едно по-тежко
наказание или да са приети като някаква форма на отегчаваща вината аз моля
да приемете с оглед забраната в чл. 56 от НПК тогава когато е в състава на
нарушението да се приемат тези факти като отделно от това т.е. за
отегчаващи. Моля да приемете, че моят подзащитен е извършил нарушения,
които са били във времето и е в крайна сметка се е поправил. От 2018 г. насам
той няма нарушения. Моля за вашият справедлив акт в днешния ден, който е
денят на Конституцията и правото.
Адв. К. : – Дано днес на този свят за нас празник юристите
справедливостта да възтържествува. Вие безспорно ще признаете подсъдимия
за виновен в извършване на престъпление от което е последвала смъртта на
пострадалия. Въпросът е дали ще го признаете за виновен по квалификацията,
която ви е предложена от Държавното обвинение, или по квалификация, която
ние защитата ще предложим. В този смисъл аз смятам, че Държавното
обвинение внесе в съда един напълно необоснован и неправилен прокурорски
акт - ОА срещу подсъдимия. Необоснован заради това, защото многократно в
хода на ДП правата на обвиняемия бяха нарушавани и то нарушавани от
26
прокурора, тъй като ние като защита на обвиняемия многократно искахме
събиране на доказателства, които по едни безспорен и категоричен начин да
могат да очертаят една фактическа обстановка, която ще бъде безспорно
доказана. На колко наши доказателствени искания прокурорът отговор с „Да“,
на нито едно. Можеше както каза колегата да уважи искането ни веднага да се
направи експертиза на автомобила. Ако беше направена експертиза на
автомобила навреме, както ние поискахме тогава нямаше да се стигне до там
да падне акумулатора и да се изтрие паметна на дистрО.а. Простичко ще го
обясня. ДистрО.а е устройство, което зададеш ли му данните то само коригира
автомобила. Пътуваш ли с 90 км ако наближиш по-бавно движещ си
автомобил дистрО.а сам спира автомобила. Ако решиш обаче да изпревариш
този автомобил, който се движи с по-ниска скорост и подадеш газ, дистрО.а се
изключва. Подаваш газ, влизаш в коловоза и отоново се включва
автоматично. При подаването на газ обаче ускоряваш т.е. няма да преповтарям
колегата. Съгласна съм с всичко, което каза, но смятам, че единственото
безспорно доказателство в това производство са обясненията на подсъдимия
дадени в ДП и дадени днес. Обясненията на подсъдимия са основно гласно
доказателствено средство поставено на първо място в НПК и вие ще трябва да
ги вземете като безспорни, когато обсъждате доказателствата по делото
заради това, защото няма нито едно доказателство, което да оспори тези
обяснения. Какво обяснява подсъдимия: „Пътувах с нормалната скорост
определена, в един определен момент пред мен се движеше автомобил с по-
малка скорост, дадох мигач да го изпреваря, но той или не ме е видял, не знам
защо, кривна на ляво“. САТЕ подкрепя тези обяснения, защото удара в
автомобила на подсъдимия е от дясно, отпред и отдясно. Удара в Нисана е
отзад и отляво. Е плюс това забележете, че самият удар е станал в ширината
на платното, по което се движат двата автомобила на лентата за движение. Тя
е пет метра, удара е на 2,5 метра от манитинелата т.е. по средата на платното
на движение, е как тогава да каже, че пострадалия автомобил се е движил
правомерно, при положение че трябва да се движи плътно в дясно. Как да
кажем, че се е движил правомерно със скорост с 57 км/ч, как да кажем, че този
водачът е управлявал правомерно автомобила при наличие на алкохол 0,26
констатирано след като е взета кръвната проба след аутопсията, аутопсията е
направена след 14 часа след смъртта. На мен в този процес ми дойде малко
повече да слушам предположения, била му оказвана първа помощ и у
27
пострадалия се е появило това количество алкохол. Ми не е вярно. Не работим
от вчера. Аз поне работя 44 години вече. Така или иначе за всяко едно
доказателство се крие не само правна, но и житейска логика. Според мен
какво се е случило пострадалия след като е пил алкохол в гр. Пловдив е
отишъл на повикване на съпругата му да я вземе от гр. П.. Пияното ми
състояние е факта, който го е накарал да пътува предпазливо с 57 км/ч.
Пияното му състояние е това, което го е накарало да не забележи, че зад него
автомобила е тръгнал да го изпреварва или ако го е забелязал в последния
момент в уплахата си и несигурността си в следствие на алкохола е кривнал на
ляво и се доказа точно този момент и от САТЕ, не само с обясненията на
подсъдимия. За съжаление обаче в разрез на чл. 107 ал.3 държавното
обвинение събираше само и единствено обвинителни доказателства. Макар,
че хипотезата на чл. 107 от НПК задължава представителя на Държавното
обвинение да събира, както обвинителни, така и оправдателни доказателства.
Защо не го направи прокурора за нас остана неизвестно. Нарушавайки правата
на подсъдимия не събирайки оправдателни доказателства съобразно дадените
обяснения от подсъдимия и отказвайки да уважи, което и да е разумно
доказателство и обективно доказателствено искане в ДП Прокурорът внесе
един абсолютно необоснован и неправилен ОА. Да не говорим за вината. Ако
прокурорът не беше счел и не беше поддържал, че деянието е извършено при
евентуален умисъл нямаше да внесе такава квалификация. Квалификацията е
обусловена от формата на вината. И тук заявявам, че не съм съгласна с
квалификацията и не съм съгласна, че деянието подсъдимият е извършил при
форма на вината - евентуален умисъл. Считам, че деянието е извършено по
непредпазливост, при по-тежката форма на вина чл. 11 ал. 3 предл. 2 от НК, а
именно престъпна самонадеяност /все пак частното обвинение беше по
обективно от държавното, защото алтернативно завия пред вас, че ако
приемете другата форма на вина престъпна самонадеяност и т.н./ т.е. за мен
частното обвинение прояви по-голяма обективност по отношение фактите и
обстоятелствата в настоящия казус. Подсъдимият е предвиждал настъпване на
общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати. Защо е
мислил да ги предотврати, за това защото на първо място се предоверява на
себе си, като опитен водач на автомобила. Той е абсолютно е уверен в себе си,
че може да се справи с всяка ситуация, познава добре пътя, автомобила му е
луксозно возило, което разполага с такава електрО.а, която във всеки един
28
момент може да предотврати каквото и да е ПТП. Преди малко обясних
простичко защо. Ако прокурорът се беше съгласил и направил овреме
експертизата, която поискахме тези данни, щяха да бъдат доказани. Но това не
се случи, акумулатора падна, данните изчезнаха от устройството и сега какво
остана предположенията в ОА или обясненията на подсъдимия и
предположения на кое ще предпочетете да дадете вяра на основното
доказателствено средство каквото са обясненията на подсъдимия. В тази
насока има една невероятно монография на проф. Момяна Г.. Аз я прочетох от
край до край, но съм си извадили само основно, което касае настоящият
случай. Монографията се нарича За субективната страна на престъпленията
по чл. 342 и 341 от НК. В нея е развита тезата за подробните характеристики
относно субективния елемент при тези престъпления. И най-вече относно
приликите и разликите при евентуалния умисъл и при пристъпната
самонадеяност. Приликата е само една казва проф. Г.. Приликата и в двата
случая дееца предвижда възможността да настъпят неблагоприятни
последици от деянието. Разликите обаче се крият в самият волеви момент.
При евентуалния умисъл престъпният резултат, които деецът допуска не е цел
на деянието. Аз цитирам проф. Г. и тези последици не следват от мотива на
поведението на дееца, а самият мотив обяснява деянието, но не и
последиците, които е допуснал докато при престъпната самонадеяност
мотивът и целта не обхващат престъпните последици, защото дееца е мислел
да ги предотврати. И тук има несъвпадение между цел и резултат.
Следователно най-същественото различие между двете форми на вина трябва
да търсим в изразите „допуснал и мислил да предотврати“. При евентуалния
умисъл макар и предвиждайки възможността да настъпят неблагоприятни
последици дееца не се отказва от намисленото и осъществява деянието по
избрания от него начин, защото преследва някакви негови други цели и има
мотиви. При престъпната самонадеяност дееца предвижда възможността да
предизвика не благоприятни последици, но има изграден модел как да ги
предотврати. Аз изброих по-горе как е мислил да ги предотврати. Именно
заради това и позовавайки се на тази постановка на проф. Г. аз смятам, че тя е
правилната и тя е намерила израз в редица решения, както на съдилищата така
и на ВКС. Смятам, че в конкретния случай в никакъв случай не може да се
говори за евентуален умисъл, няма нито една данна, която да я подкрепя.
Единствената категорична данна е техническата експертиза, която обяснява
29
как е станал удара, къде е станал удара, каква е скоростта на движение на
двата автомобила, медицинската експертиза, която обяснява последиците от
ПТП, наличието на алкохол, макар и недоказано с експертиза, защото се оказа
един официален документ, но така или иначе кръвта е взета при аутопсия и е
изследвана и така или иначе имаме такова наличие. Разчитах, че колегата ще
каже, защото той като автоинженер, защото има такива данни, ако върнем 14
часа назад, горе долу, колко алкохол ще се получи в кръвта на пострадалия
към момента на удара. Още един пропуск в ОА, никъде в ОА не е записано, че
подсъдимият е оказал помощ, за изваждането и на двамата пострадали.
Никъде в ОА не е описано, че пострадалия е имал наличие на алкохол в кръвта
на пострадалия, никъде не се говори за съпричиняване от страна на
пострадалия. Вярно е, че е ОА, но да се пише чак такъв ОА, като се игнорират
сериозни безспорни доказателства аз смятам, че това не е оправдано.
Справедливо е, ако приемете нашата теза да признаете подсъдимия за виновен
в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 4 във вр. с чл. 343 ал. 3 б. Б от
НК. Това е точната квалификация според мен и аз мисля, че тя почива на
обективни данни събрани в хода на ДП и събрание тук пред вас. Ако приемете
тази квалификация мисля, че с оглед личността на подсъдимия, която е добре
охарактеризирана, той има прекрасни характеристични данни, на второ място
той е неосъждан. На трето място вие през месеците виждате неговото
здравословно състояние, което е продиктувано най-вече от и осъзнаване на
това, което е извършил. Неговото здравословно състояние не се преекспонира,
както заяви представителя на частното обвинение, напротив. Вие знаете, че
заради здравословното му състояние му беше изменена мярката за
неотклонение. За съжаление това здравословно състояние се влошава Той
мина през белодробна емболия, което може да му коства и живота. Пред вас са
представени три психологически становище, от които става ясно, какво му е
състоянието, каква е неговата критичност към извършеното, как се отразява
на неговото психическо здраве, че даже има моменти, в които в третото
становище се намеква за суицидни намерения, ето защо този семеен човек,
който наистина е допуснал грешка, така е, не може да не го отчетем, да
приемете тезата на колегата дали е допуснал едно или две нарушения по ЗДвП
не е налице нито едно отегчаващи вината обстоятелства. Налице са
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият до
настоящият момент е оказвал пълно съдействие на органите на ДП, както и
30
тук. Признава вината си, осъзнава я, има критично отношение, което
означава, че е започнало превъзпитанието. Заради това питам необходимо ли е
да изтърпява ефективна присъда, за да се превъзпита. За мен тази личност не
заслужава да бъде в затвора. По-възрастните юристи казваме, когато
общественото мнение влезе в съдебната зала, тогава законът излиза през глава
през прозореца. Вярно е, че през последните 1,2 години тези престъпления
имат широк обществен отзвук, но всеки казус си е сам за себе си и по всеки
един казус по всяко едно дело ще следва индивидуално да преценяте по
отношение на подсъдимия трябва ли и по какъв начин този подсъдим да се
превъзпитава, чрез ефективно наказание или чрез условно наказание. Аз
апелирам към вас ако приемете, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелствата с оглед личността на подсъдимия и ако
приемете квалификацията, която ви предлагам да му наложите наказание от
три години лишаване от свобода, като отложите изпълнението на наказанието
за максималния изпитателен срок за 5 години. По отношение искането за
лишаване от правоуправление предоставям на вас и вашата справедлива
преценка. В горния смисъл моля да постановите вашата присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А. С. Г.: - Поддържам
казаното от адвокатите ми. С най-голямо уважение никакъв умисъл не съм
имал. Много съжалявам, но няма как да го върна.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А. С. Г.: - Моля за снизхождение.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.40
часа.
31
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
32