№ 195
гр. Благоевград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500050 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК.
Против решение № 504070 от 13.10.2020г.,постановено по гр.д.
№412/2020 по описа на РС Разлог е постъпила въззивна жалба от адв.П.С.,в
качеството му на процесуален представител на ДГ „Мечо Пух“
гр.Добринище.Счита,че решението е неправилно,като съдът не е приложил
материалния закон,съобразно действителния му смисъл и не се е съобразил с
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,в сила от
01.07.2007г.,а така също съдът неправилно е тълкувал чл.25 от КТД.Развити
са подробни съображения за основателност на своите оплаквания.Прави се
довод,че решението е недопустимо в частта,с която съдът е присъдил
възнаграждение и за м.август 2019г.,за който период ищцата няма заявена
претенция,а за м.април 2020г. ,за който месец в исковата молба има две
заявени претенции,не е отхвърлил иска.Според въззивника не е било ясно
дали лицето подписало исковата молба и това,подписало трудовия договор са
едно и също лице.Моли да бъде отменено решението,претендират се
разноски.
1
От въззиваемата страна П. П. Х. е постъпил писмен отговор.В същия
подробно са развити съображения за неоснователност на жалбата по всички
доводи на въззивника.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от
страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен
акт.
Съгласно правомощията на въззивната инстанция,съгласно чл.269 ГПК,
съдът се произнася по валидността на постановеното решение служебно,а по
допустимостта само в обжалваната част.По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
В развилото се производство пред РС Разлог не е било спорно,че между
страните е възникнало трудово правоотношение на основание сключения
трудов договор №1 от 01.11.2017г.,изменен с допълнително споразумение от
07.01.2019г., 15.01.2019г.и 22.01.2020г.
Не се оспорва и обстоятелството,че на 19.06.2016г. е сключен
Колективен трудов договор за системата на народната просвета между
Министерство на образованието и науката, Съюз на работодателите в
системата на народната просвета на България /СРСНПБ/, Сдружение на
директорите в средното образование в РБ – работодатели, и Синдикат на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда
„Подкрепа“, Независим учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България – синдикати, който има задължителен
характер и се прилага за работниците и служителите, членове на
синдикалните организации и работодателите, членове на организациите на
работодателите – страни по договора /чл.4/,който договор разпростира
действието си и в периода,посочен в исковата молба.
Доказано е с издаденото удостоверение от РСО КТ „Подкрепа“ към ДГ
„Мечо Пух „ гр.Добринище,че ищцата е неин синдикален член.
Със съдебно-счетоводна експертиза е установен размера на
претендираното от ищцата допълнително трудово възнаграждение за периода
2
от м.септември 2018 г. до м.май 2020г. включително.
Действително трудовия договор е подписан от работник/служител/ П.П.
Калайджиева,но доп.споразумение от 22.01.2020г. е подписано от П. П. Х..С
удостоверението за идентичност на имена , издадено от Община Банско /
л.116/ от делото се установява,че се касае за едно и също лице.
Като писмено доказателството по делото са приети Вътрешни правила
за работната заплата в ДГ „Мечо Пух“ ,утвърдени със заповед №30 от
08.11.2018г.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Основният спор по делото е дали договореното в чл.25 от КТД на
посочените по-горе организации , дава право на ищцата,член на синдикалната
организация „Подкрепа“ да претендира към основното й трудово
възнаграждение да се начислява допълнително възнаграждение,съобразно
придобития от нея трудов стаж,преди 01.07.2007г.,но не в сферата на
образованието и не попадащ в обхвата на пар.1 от НСОРЗ.
В разпоредбата на чл.50 ал.1 КТ законодателят е определил кръга от
въпроси, които могат да се уреждат с КТД. Това са въпроси на трудовите и
осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона. Не са императивни разпоредбите, с
които се дава възможност на страните да се отклоняват от тях. Повелителни
са тези законови разпоредби, в които точно и изчерпателно е определен
обемът и съдържанието на съответните права и задължения на страните по
трудовото правоотношение и те не могат да се отклоняват от тях, в този
смисъл решение № 449 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 113/2009 г. на ВКС, ГК,
Четвърто ГО.
С определение № 661 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1250/2017 г.,
IV г. о., ГК, е прието,че „Възможността допълнителни трудови
възнаграждения да са предмет на уредба както в колективен трудов договор,
така и във вътрешни правила за работната заплата в съответното предприятие
е изрично предвидена с нормите на НСОРЗ /чл.2 ал.1 т.1 и т.2, чл.2 ал.1 т.1 и
т.2 чл.3 т.3,чл.5 ал.1,чл.6 ал.1 т.2,чл.13 и др./“.
3
С оглед на изложеното,съобразно практиката на ВКС следва да се
приеме,че с процесния КТД е договорено заплащане на допълнително
възнаграждение с постоянен характер и това не е в противоречие с
действащия нормативен акт НСОРЗ,която изрично дава възможност за това.
Във въззивната жалба се повдига въпроса дали правилно
първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл.25 от КТД,който
гласи,че министерството и работодателите при определяне
продължителността на трудовия стаж и професионален опит,за които се
заплаща допълнително трудово възнаграждение,зачитат изцяло за придобит
трудов стаж и професионален опит по смисъла на НСОРЗ,придобития трудов
стаж до 01.07.2007г. по трудово и служебно правоотношение.След това в
чл.26 от КТД са уредени въпроси,детайлизиращи приложението на чл.12 ал.4
от НОСРЗ.
В пар.1 ЗР НСОРЗ е определено,че за работници и служители, които
към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово
правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на
работодателя по чл.123 и чл.123 а КТ, размерът на допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на
наредбата, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово
възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и
получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и
други трудови възнаграждения.А съгласно чл.12 ал.4 НСОРЗ допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се изплаща и когато
работникът или служителят е работил по трудово правоотношение в страната
на същата, сходна или със същия характер работата, длъжност или професия
като по сключения трудов договор,но при друг работодател.
Т.е. в НСОРЗ са регламентирани отделните хипотези,при които се
зачита трудовия стаж и професионалния опит,даващи основание за
допълнително възнаграждение.
Безсмислено би било в чл.25 КТД повторно да се препраща към тези
разпоредби,без да се влага друго съдържание ,а и буквалния текст на чл.25
КТД сочи,че по изключение ,за кръга субекти по отношение на които се
4
разпростира действието на този КТД,придобитият преди 01.07.2007г. трудов
стаж,независимо на каква длъжност и в каква сфера на труда , следва да се
зачита изцяло ,като трудов стаж и професионален опит,съответно даващ
възможност да се начисли допълнително възнаграждение.
Обстоятелството,че това правило не е залегнало във Вътрешните
правила за работната заплата в ДГ „Мечо Пух“ не означава,че съдът трябва
да се съобрази с това,доколкото КТД е предвидил тази благоприятна
последица за служителя.Основание за това е разпоредбата на чл.22 ал.2
НСОРЗ ,която гласи ,че вътрешните правила за работната заплата се
утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните
актове и на условията, договорени в колективния трудов договор т.е.
колективния трудов договор е с предимство при прилагането му пред
вътрешните правила.
Представените пред въззивния съд новосъздадени писмени
доказателства не повлияват съществено изводите на съда,доколкото са
свързани с изразено мнение на страните и трети лица за прилагане
разпоредбата на чл.25 КТД,което мнение е без правно заначние.
На основание тези изводи,въззивният съд намира,че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно.
Според настоящия състав на въззивния съд,неоснователни са
доводите на въззивника за недопустимост на решението в частта,с която е
присъдено допълнително възнаграждение за месец август 2019г.Исковата
молба е единствено от изложени обстоятелства и отправено към съда
искане.От обстоятелствата в настоящата искова молба е видно,че ищцата
претендира,че й се следва допълнително трудово възнаграждение за целия
пер4иод от м.септември на 2018г. до м.май 2020г. включително,като няма
твърдения,че в м.август такова е заплатено.След това в петитума на исковата
молба се претендира заплащане на възнаграждение от обща сума от 1950.50
лв. за целия период от м.септември на 2018г. до м.май включително на 2020г.
и го е посочила по размер за отделни месеци.Явно се касае за техническа
грешка,тъй като в изброяването по месеци м.август на 2019г. липсва,а месец
април 2020г. е посочен два пъти.
5
С първоинстанциионното решение искът е уважен глобално за сумата
от 1990.50 лв. за целия период, обобщаващо посочен от ищцата м.септември
2018г. до м.май на 2020г.,без да е конкретизиран по месеци.
Т.е. диспозитивът на съдебното решение е в съответствие с общото
искане на ищцата,без да е конкретизиран по месеци,поради което съдът се е
произнесъл по цялото заявено искане и поради това не може да се приеме,че
се е произнесъл по незаявена искова претенция.Доводът е неоснователен.
Установено е също така с надлежни писмени доказателства
идентитетът между работника/служителя/ подписал трудовия договор и
доп.споразумения и ищцата по делото,поради което и този доводът е
неоснователен.
В обобщение обжалваното решение следва да се потвърди
изцяло,като в тежест на въззивника следва да се отнесат направените по
делото разноски от П.Х. общо в размер на 550 лв.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 504070 от 13.10.2020г.,постановено по гр.д.
№412/2020 по описа на РС Разлог.
ОСЪЖДА ДГ „Мечо Пух“ гр.Добринище да заплати на П. П. Х.
направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 550
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7