РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Бургас, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104387 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 242, във вр. чл. 269 от КТ вр. чл.
128, т. 2 от Кодекса на труда.
Производството е образувано по подадена искова молба от М. Д. Я. с
ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Б**, ул. **, срещу
„ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес гр. Б**, ул. **, представлявано
от В. Д. К. - ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 933 лв., представляваща неплатено трудовото
възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., на основание
трудово правоотношение между М. Д. Я. и „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на ответното
дружество, като трудовото правоотношение възникнало въз основа на
сключен между тях трудов договор №** от 13.12.2016 г. Съгласно този
договор, ищецът бил назначен на длъжност „Работник облицовки и настилки“
с код по НКПД ***. Страните се договорили, че за извършената работа
работодателят дължи на служителя си основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 580 лв., платимо до 25-то число на месеца,
следващ месеца на полагане на труд. Договорено било още, че служителят ще
получава допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0, 6 %
от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година.
Твърди се също така, че трудовото правоотношение било изменено в
частта относно размера на дължимото трудово възнаграждение на няколко
пъти, като последното изменение било чрез Допълнително споразумение от
1
29.12.2023 г. Съгласно това изменение, работодателят дължал на служителя
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., платимо до 25-
то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
Въвежда твърдения, че ищецът полагал труд в периода от 01.05.2024 г.
до 31.05.2024 г., като изпълнявал стриктно и отговорно възложената му
работа, съобразно уговореното в трудовия договор и съпътстващата го
длъжностна характеристика. Въпреки това, ищецът не получил дължимото му
месечно трудово възнаграждение в уговорения срок – тоест най – късно до
25.06.2024 г., нито до настоящия момент.
Моли се за осъждане на ответника да заплати сумата за трудово
възнаграждение в размер на 933 лв., представляваща неплатено трудовото
възнаграждение за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., на основание
трудово правоотношение между М. Д. Я. и „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
28.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането. Претендират се
разноски. Представят доказателства..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се излага становище за неоснователност на предявените
искове.
Сочи, че дружеството имало не малко на брой назначени работници.
Възложил всички дейности по оформяне на трудови договори, декларирането
им в НАП, изготвяне на ведомости и за РЗ, както и всички други счетоводно –
административни функции на счетоводна кантора. Посочва, че по обективни
причини понастоящем не разполагат с трудовите досиета на работниците и не
могат да проверят дали действително този работник е бил назначен в
дружеството, на каква длъжност и с каква заплата.
С оглед защитата на интересите на дружеството, оспорва като
неистински приложените към исковата молба писмени доказателства. Така
приложените доказателства били неавтентични, като твърди, че подписите,
положени в тях не били на сочените лица. Прави възражение, че суми не се
дължат, поради направено плащане на дължимото трудово възнаграждение. За
този месец плащането на заплатите било сторено в брой.
Възразява в насока неоснователност на предявения иск, поради това че
се претендира брутно трудово възнаграждение, а работодателят дължи
нетното, тоест след удържане на личните осигуровки и заплащане на данък
общ доход.
Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. Прави
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото трудов договор № ** от 13.12.2016 г., сключен между М. Д. Я.
с ЕГН **********, и „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес гр. Б**,
2
ул. **, представлявано от В. Д. К., по силата на който ищецът е заел
длъжността „***“ при ответника, като последният е следвало да му заплаща
основно месечно възнаграждение в размер на 580 лв. Уговорено е
получаването на допълнително възнаграждение за прослужено време,
възлизащо на 0, 6 %. Приложена е и длъжностната характеристика към
договора. Посочените документи са представени в заверен от адвокат препис,
както и в оригинал.
Представена е справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от
КТ от 14.12.2016 г. от НАП.
По делото са представени Заповед за едностранно увеличаване на
трудовото възнаграждение от 29.12.2017 г., Допълнително споразумение от
01.01.2020 г., Допълнително споразумение от 29.04.2020 г., Допълнително
споразумение от 01.06.2020 г., Допълнително споразумение от 31.12.2020 г.,
Допълнително споразумение от 31.03.2022 г., Допълнително споразумение от
29.12.2022 г., Допълнително споразумение от 29.12.2023 г. Съгласно
последното, трудовото възнаграждение се изменя в размер на 933 лв. месечно.,
платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.
По делото е приета от ТД на НАП, гр. Б***, справка за регистрирани
трудови договори. Видно от същите, ищецът е имал регистриран трудов
договор с работодател „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД, сключен на 13.12.2016 г. и
прекратен на 31.05.2024 г.
По делото е разпитан свидетел.
От показанията на свидетеля А. В., без родство и дела със страните по
делото, се установява, че в периода 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. с ищеца били
колеги и работили заедно за ответното дружество. Ответното дружество не им
изплатило заплати за месец май 2024 г. Ищецът идвал на работа през този
период и не ползвал отпуск.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва по пътя на
пълното и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. между страните да е било налице трудово правоотношение,
което да не е прекратено през процесния период; 2. ищецът да е полагал труд
съобразно уговореното в трудовия договор. При доказване на посочените
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил дължимите
трудови възнаграждения.
По делото е спорно наличието на трудово правоотношение между ищеца
и ответното дружество. В тази връзка е оспорена автентичността на
подписите, положени върху представения по делото трудов договор, сключен
между страните. В резултат от това е открито производството по реда на
чл.193, ал.1 от ГПК. Съобразно разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК тежестта
за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го
оспорва, тоест ответната страна, доколкото върху трудовия договор е положен
подпис на управителя на работодателя /В този смисъл Решение № 18 от
3
13.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2233/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 60263 от
12.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2020 г., III г. о., ГК и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ГПК съдът извършва
проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на
свидетели или чрез вещи лица. Съдебната практика приема, че автентичността
на подписа може да бъде установена не само с графологична експертиза, но и
по другите начини, посочени в чл. 194, ал. 1 ГПК включително чрез
сравняване с други безспорни документи и разпит на свидетели /Така Решение
№ 57 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 871/2012 г., III г. о., ГК, Решение №
254 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 569/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 38
от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2016 г., II г. о., ГК и др./. Няма пречка
да се установява фактът на неистинността и чрез представяне или
приобщаване по делото на други писмени доказателства и документи, каквито
са и справките от държавни органи като НАП и НОИ, от които би могло да се
установи и съпостави съдържанието на оспорените документи.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че ответното дружество не
доказа, че подписите, положени върху оспорените от него документи - трудов
договор № 58/13.12.2016 г., в длъжностната характеристика, както и в
допълнителните споразумения, са неистински, тоест не изхождат от лицата, от
които е придадено вид, че са. Напротив, по делото се установява с
представените писмени доказателства, както и от свидетелските показания, че
подписите, положени върху оспорените документи, изхождат именно от
управителя на ответното дружество, както и от работника /ищеца по делото/.
Няма причина да не бъдат кредитирани в тази насока показанията на
разпитания по делото свидетел. Неговите показания са логични,
последователни и непротиворечиви, като се подкрепят от останалите, приети
по делото доказателства, които съдът кредитира. Нещо повече, показанията на
посочения свидетел се подкрепят изцяло от приетата по делото справка от ТД
на НАП, от която се установява, че в изпълнение на административните
изисквания на трудовото и осигурително законодателство, трудовото
правоотношение между ищеца и ответното дружество е вписано в регистрите
на компетентните държавни институции.
При това положение съдът намира за доказано наличието на
трудовоправна обвързаност между ищеца и ответното дружество. Установи се
от свидетелските показания, че ищецът е полагал труд за процесния период.
По тези съображения, съдът намира предявеният иск за основателен и
доказан до предявения размер от 933 лв., и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, които са в размер на 500 лв. за заплатен
адвокатски хонорар. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса съобразно ТДТССГПК върху
уважения размер на иска, която е 50 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал. 1 от КТ „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с
ЕИК ***** с адрес гр. Б**, ул. **, представлявано от В. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ
на М. Д. Я. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Б**, ул. **,
сумата от 933 /деветстотин тридесет и три/ лв., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода 01.05.2024 –
31.05.2024 г., ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с
ЕИК ***** с адрес гр. Б**, ул. **, представлявано от В. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ
на М. Д. Я. с ЕГН **********, с посочен адрес за призоваване гр. Б**, ул. **,
сумата от 500 /петстотин/ лв., представляваща направените в исковото
производство съдебно – деловодни разноски, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕКОСТРОЙ 2011“ ЕООД с
ЕИК ***** с адрес гр. Б**, ул. **, представлявано от В. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС – Бургас сумата от 50 лв. - ДТ върху уважения размер на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено,
тоест от 20.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5