Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 11759
по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 447379 от 10.07.2018 г.
по гр.д. № 24098/2017 г. на Софийския районен съд, 143 състав, е признато за
установено по искове на „Т.С.“ ЕАД срещу Р.В.Б., че:
1/ на основание чл. 422, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД Р.В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД част от сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. №2670/2017 г. на CPC, а именно: 700,82
лв.-главница за доставена топлинна енергия в имот на ответника в гр. София, кв.
*********, аб.№ 160893, за периода м. 12.2013 г. - м. 4.2016 г., както и
законната лихва върху главницата от 18.1.2017г. до изплащането й, като искът е
отхвърлен за сумата над този размер до пълния предявен от 796,70 лв.;
2/
на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД Р.В.Б. дължи
на „Т.С.“ ЕАД част от сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по
гр.д. №2670/2017 г. на CPC, а именно: 44,08 лв. - лихва върху главницата от
700,82 лв. за периода от 1.6.2016 г. до 12.1.2017 г., като искът е отхвърлен за
сумата над уважения размер до предявения от 116,32 лв. и за периода от
31.1.2014 г. до 1.6.2016 г.
3/ на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 79 от ЗЗД, че Р.В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение по гр.д. №2670/2017 г. на СРС - 49,94 лв. - главница за
дялово разпределение на топлинна енергия, както и законната лихва върху нея от
18.1.2017 г. до изплащането й;
4/ на основание чл. 422, вр. чл. 415
от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Р.В.Б. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по гр.д. №2670/2017 г. на СРС - 11.82 лв. -
лихва върху главницата от 49,94 лв., за периода от 31.1.2014 г. до 12.1.2017 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Р.В.Б. искове. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваната му
част, като се поддържа, че приетият от съда размер на задължението за заплащане
на топлинна енергия противоречи на установените от доказателствата по делото
факти. Излага се, че цялата сума, начислена от дружество се дължи, тъй като със
сумата за възстановяване са прихванати стари задължения. По отношение на
лихвата за забава намира, че ответницата е изпаднала в забава с изтичане на
последния ден от месеца на изтичане на срока за плащане на общата фактура. С
оглед изложеното се моли решението на СРС в обжалваната му част да бъде
отменено, като предявените от ищцовото дружество искове бъдат уважени.
Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от
името на Р.Б. не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 от ГПК е депозирана и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство Р.В.Б., с която се обжалва решението в частта, в която са уважени
исковете на дружеството – ищец. Твърди се, че първоинстанционния съд не е
обсъдил в цялост приетите по делото доказателства и не е разпределил правилно
доказателствената тежест, като е възложил в тежест на ответника установяване на
обстоятелства, чието установяване е в тежест на ищеца. Поради това се моли за
отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции в
цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от
името на „Т.С.“ ЕАД не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Не е депозирано становище от третото
лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 18.01.2017 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу Р.В.Б. за сумите: 796,70 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, кв. ********* за периода м.01.12.2013 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2017
г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва в размер на 116,32 лева за
периода 31.01.2014 г. – 10.01.2017 г.; 3/ 49,97 лв., представляваща цена за
осъществена услуга дялово разпределение за периода м.01.12.2013 г. – 30.04.2016
г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2017 г. до изплащането
ѝ; 4/ мораторна
лихва, изчислена върху цената за услугата дялово разпределение, в размер на 11,82
лева за периода 31.01.2014 г. – 10.01.2017 г..
На 01.02.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 2670/2017 г., по описа на СРС,
143 състав.
Срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено
възражение, във връзка с което на заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с Р.В.Б.. Поддържа,
че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от
ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В срока за
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорват предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 143 състав, решение за валидно и допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, главница за осъществена услуга
топлинно счетоводство, както и мораторна лихва върху главницата за
осъществената услуга, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците
за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството им на потребители
на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната
сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018
г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото е прието
Решение от 15.06.1999 г. на Софийския районен съд, 83 състав, по гр.д. №
2133/1998 г., с което е прекратен брака между ответницата Р.В. К. /понастоящем Б./ и А.А.К.. С решението
е постановено, че придобият по време на брака в режим СИО недвижим имот - апартамент
№ 67, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, след прекратяването на брака
остава в обикновена съсобственост и се възлага на Р. К.. Решението е влязло в законна сила на
21.12.1999 г. Въз основа на издаденото решение А.К.е депозирал заявление за
закриване на партида на 12.12.2016 г., което по същество представлява изявление
за прекратяване на правоотношението му с дружеството за в бъдеще. От приетото
по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че партидата все още се води на името на К..
Въз основа на
доказателствата по делото, настоящият състав счита за неправилен извода на
Софийския районен съд, че Р.Б. въз основа на решението, с което и е
предоставено ползване на жилището, е станала единствено задължена да заплаща
топлинната енергия, доставена до апартамент № 67. Б. отговаря за задълженията
към дружеството, доставчик, като съсобственик
на имота и страна по презумптивно правоотношение с дружеството, породено от
факта на придобиване на имота, заедно с А.К.. С решението за прекратяване на
брака в нейна полза не е учредено вещно право на ползване, а облигационно право
на безвъзмездно ползване, което може да бъде прекратено при промяна на
обстоятелствата. Предвид изложеното и съобразно постановките на цитираното
тълкувателно решение, за да се приеме, че Б. е задължена да заплаща целия
размер възнаграждението за доставена топлинна енергия, по делото следва да бъде
установено, че между нея и „Т.С.“ ЕАД съществува изричен договор, по силата на
който Б. се е задължила да заплаща топлинната енергия, доставена до имота, каквито
доказателства липсват. Наличието на облигационно отношение и обема на
отговорност са обстоятелства, установяването на които е в тежест на ищеца.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и по изложените доводи съдът приема, че
страни в правоотношението с „Т.С.“ ЕАД са и двамата съсобственици, които
отговарят при условията на разделност, като всеки от тях е задължен да заплаща
½ от цената за доставена топлинна енергия.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
абонатна станция.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото се
установи от прието заключение по съдебно-техническата експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено, че през процесния период ищецът Т.С.
ЕАД и ответникът Р.Б. са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия на дружеството, както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. Установява се също, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Т.С.“ ЕООД съгласно
изискванията на Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Установява се още, че през процесния период за топлоснабдения имот има
монтирани 2 отоплителни тела с 2 топлоразпределителя и щранг-лира за отопление
в банята, върху която няма възможност за поставяне на измервателно устройство. Установява
се също, че процесния период общото количество топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация е определяна за сградата етажна собственост като част от
общото количество топлинна енергия за отопление на сградата етажна собственост,
както и че делът на процесния имот в това количество е определен според
съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 215 куб. м. към пълния
отопляем обем на сградата етажна собственост в размер на 13 104 куб. м. Установява
се също, че за топлоснабдения имот е начислявана топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, както и че в имота е монтирани 2 брой технически изправни и сертифицирани водомери, по които се отчита
разхода, за отдадената от поставената щранг – лира топлинна енергия се определя
по изчислителен път. Установява се също, че общият топломер, монтиран в
абонатната станция на сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот е преминавал метрологични проверки за определяне техническата му
изправност и експлоатационна годност на всеки две години.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че през процесния
период, включващ и задълженията по изравнителни сметки, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 700,86 лева.
По делото
липсват данни за твърденията за прихващане със сумата за възстановяване по
изравнителни сметки за периода от 05.2013 г. -30.04.2014 г. и 05.2015 г. –
04.2016 г. с други задължения спрямо Б., каквото твърдение е направено едва с
въззивната жалба, поради което същото се явява и преклудирано.
Предвид
наличието на доказателства по делото за осъществена услуга дялово разпределение
/заключението по съдебно-техническата експертиза и представените от третото
лице – помагач писмени доказателства/ съдът намира, че се дължи заплащане на
цена за осъществена услуга дялово разпределение, чийто размер, определен по
реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 49,94 лева.
Доколкото ответникът
Р.Б. отговаря за ½ част от вземанията за доставена и незаплатена
топлинна енергия, то се налага извод, че искът за главница, представляваща
стойността на доставена в топлоснабдения имот през процесния период топлинна
енергия е доказан до размера от 350,41 лева. Поради същите съображения искът за
заплащане на цена за осъществена услуга дялово разпределение се явява
основателен до размера от 24,97 лева. Поради това и решението в частта, в която
са уважени исковете над тези размери е неправилно и като такова следва да бъде
отменено.
По отношение на
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава за
заплащане на задължението за заплащане на топлинна енергия, настоящият състав
намира следното:
По отношение
режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана след
31.01.2014 г., са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2014 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на ищеца
от 2014 г. следва, че, макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен
срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за
заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Макар с
определението по чл. 140 ГПК на ищеца да е указано, че не сочи доказателства за
датата на публикуване на общата фактура, респ. на месечните дължими суми,
последният не ангажира такива. Ето защо съдът намира, че ответницата не е
изпаднала в забава в периода, за който се претендира обезщетение, поради което
искът за заплащането му следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното неправилни
са изводите на Софийския районен съд за частична основателност на претенцията,
поради което и с оглед въведения довод за необоснованост на обжалвания съдебен
акт, решението на Софийския районен съд, следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на
цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази част се
явява неоснователна. По изложените съображения досежно иска за обезщетение за
неизпълнение в темпорално отношение на задължението за заплащане на цена за
доставена топлинна енергия, и в тази част решението на първостепенния съд
следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора следва да се пререши въпроса за разноските, сторени пред
първоинстанционния съд съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Настоящият
състав, предвид липсата на молби за изменение на решението на
първоинстанционния съд в частта на разноските, се съобрази с приетите от
първоинстанционния съд разноски, както следва: за ищеца разноски в размер на 75
лв. - държавна такса, 500 лв. - възнаграждение на вещи лица и определено по
реда на Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. С оглед уважените части от исковете от тази сума в тежест
на ответницата следва да се възложи сумата от 144,41 лв.
Следва да се
възложат на ответницата Б. и разноските, сторени от дружеството в хода на заповедното производство, съразмерно с
уважената част на исковете, в общ размер на 28,88 лева.
В решението на
СРС са приети и разноски, направени от Б., в размер на 350 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях следва да й бъдат присъдени 215,22 лв.
С оглед изхода
на делото право на разноски в настоящото производство има единствено въззивника
– ответник, представил доказателства за плащане на държавна такса в размер на
100 лева. Съобразно уважената част от въззивната жалба на Б. се следват
разноски в размер на 50,37 лв. „Т.С.“ ЕАД е направила разноски единствено във
връзка с депозираната въззивна жалба, която настоящият състав счете за
неоснователна, поради което и не се дължат разноски на дружеството.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 447379 от 10.07.2018 г. по гр.д. №
24098/2017 г. на Софийския районен съд, 143 състав, в частта, в която
е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79
от ЗЗД, че Р.В.Б., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *****сумата над 350,41 до 700,82 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия в имот, представляващ ап.
67, находящ се в гр. София, кв. *********, аб.№ 160893, за периода м. 12.2013
г. - м. 4.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.1.2017г. до
изплащането й, и е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Р.В.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата 44,08 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 700,82 лв. за периода от 01.6.2016 г. до 12.01.2017
г., и е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, че Р.В.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****разликата над
24,97 лева до пълния предявен размер от
49,94 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия,
както и законната лихва върху нея от 18.1.2017 г. до изплащането й, е признато
за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че Р.В.Б.,
ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата 11.82 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 49,94 лв., за периода от 31.1.2014 г. до 12.1.2017г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.02.2017 г. по гр.д. №2670/2017 г. на СРС, както и в частта, в която Р.В.Б.,
ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
сумата над 144,41 лв. до 553,50 лв.,
представляваща сторени разноски от ищеца в първоинстанционното производство,
както и сумата над 28,88 лв. до 61,50
лв., представляваща разноски, сторени в заповедното производство от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК
*****и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за
признаване на установено, че Р.В.Б.,
ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД,
с ЕИК *****, сумата над 350,41 лв. до 700,
82 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия в недвижим
имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София, кв. *****, аб.№
160893, за периода м. 12.2013 г. - м. 4.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 18.1.2017г. до изплащането й, както и сумата над 24,97 лева до пълния предявен размер от
49,94 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна
енергия, ведно със законната лихва върху нея от 18.1.2017 г. до изплащането й,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.02.2017 г. по гр.д. №2670/2017 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответницата Р.В.Б., ЕГН **********, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, сумата 44,08 лв., представляваща лихва за забава, изчислена върху
главницата за доставена топлинна енергия от 700,82 лв., за периода от 01.06.2016
г. до 12.01.2017 г., както и сумата 11,82
лв., представляваща лихва за забава, изчислена върху главницата за дялово
разпределение от 49,94 лв., за периода от 31.01.2014 г. до 12.01.2017г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.02.2017
г. по гр.д. № 2670/2017 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 447379 от 10.07.2018 г. по гр.д. № 24098/2017 г. на Софийския районен съд,
143 състав, в частта, в която е признато за установено на основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, че Р.В.Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата 350,41 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия в недвижим имот, представляващ ап. 67, находящ се
в гр. София, кв. *****, аб.№ 160893, за периода м. 12.2013 г. - м. 4.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.1.2017г. до изплащането й, и
искът е отхвърлен за глаеница за доставена топлинна енергия е отхвърлен за
разликата над 700,82 лв. до пълния предявен размер от 796,70 лв, в частта, в
която е признато за установено на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, че Р.В.Б., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата 24,97 лева, представляваща главница
за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва
върху нея от 18.1.2017 г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 01.02.2017 г. по гр.д. № 2670/2017 г. на
СРС, в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК Р.В.Б., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****сумата
144,41 лв., представляваща сторени разноски от ищеца в първоинстанционното производство,
както и сумата 28,88 лв., представляваща разноски, сторени „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****в
заповедното производство, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Р.В.Б., ЕГН **********, сумата 63 лв., представляваща част от
разноските, сторени от ответника в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *****, да заплати на Р.В.Б., ЕГН **********, сумата 152,21 лв., представляваща сторени разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *****, да заплати на Р.В.Б., ЕГН **********, сумата 50,37 лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.