№ 566
гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500555 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:21 часа се явиха:
Жалбоподателят-ищец Д. Д. А., редовно призована не се явява лично.
За нея се явява процесуалния представител адв. А. Ч., надлежно
упълномощен да я представлява.
Жалбоподателят-ответник Б. Г. Г. не се явява, редовно призован.
От процесуалния му представител адв. С. В. е постъпила писмена молба
и защита, с която моли да се даде ход на делото в отсъствието на ответника и
на пълномощника. Взема становище по подадената жалбата. Претендира
разноски.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение №107 от 06.02.2025г. на Пазарджишки районен съд
1
постановено по гр.д.№20245220100069 по описа на същия съд , е осъден
ответника Б. Г. Г. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Пазарджик, ул. „7-ма“ №18
да заплати на ищцата Д. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Б., обл.Пазарджик, ул.
„Я. С.“ №1, на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 1436.80лв., представляваща
обезщетение за ползването само от ответника на съсобственото семейното
жилище на страните, находящо се в с. Х., общ. Пазарджик, ул. „7-ма“ №18,
през периода от 03.03.2023г. до 08.01.2024 г., което ползване е осъществено
въз основа на решението за развод от 03.03.2023 г., постановено по гр. д.
№3453/2022г. на РС – Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на
обезщетение за разликата над 1436.80 лв. до претендираните 3000 лв.
ОПРЕДЕЛЕН Е на основание чл.57, ал.2 СК, размера на наема по наемното
правоотношение по чл.57, ал.1 СК между съпрузите Б. Г. Г. и Д. Д. А.,
възникнало по силата на съдебното решение за развод от 03.03.2023 г.,
постановено по гр. д. №3453/2022г. на РС – Пазарджик, в размер на 141.68 лв.
на месец, считано от 09.01.2024 г. докато е налице правото на ответника Б. Г. Г.
да ползва семейното жилище въз основа на съдебното решение или до
настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е определен наема, като
Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 141.68 лв. до претендирания месечен
наем от 300 лв. ОСЪДЕН Е ответника Б. Г. Г. да заплати на ищцата Д. Д. А.
съдебни разноски в размер на 492.52 лв; ОСЪДЕНА Е ищцата Д. Д. А. да
заплати на ответника Б. Г. Г. съдебни разноски в размер на 458.54 лв.
Решението се обжалва и от двете страни в производството.
Жалбоподателят ищец Д. Д. А. , ЕГН-********** чрез адв.Ж. обжалва
решението с въззивна жалба с вх.№5854 от 26.02.2025г. в неговите
отхвърлителни части- в частта, с която съдебният състав е отхвърлил иска за
заплащане на обезщетение с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, затова, че само
ответникът Б. Г. Г. ползва съсобствения имот за разликата над 1436.80лв. до
пълния предявен размер от 3000лв., както и в частта с която е отхвърлен
иска на ищцата с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, с което е поискано
съдебният състав да определи наем за ползването на семейното жилище от
ответника за разликата над 141,68лв. до пълния предявен размер от 300лв.,
обжалвам съдебния акт и в частта за съдебните разноски.
Поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния
2
закон и необосновано, поради което моли да се отмени в обжалваната част и
се уважите жалбата. Твърди се, че за да постанови обжалваният акт, съдът
приема, че е сезиран едновременно с осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и с
молба по чл. 57, ал. 2 СК от ищцата А., чийто брак с ответника Г. е прекратен
по силата на съдебно решение по гр. д. №202225220103453/2022г., влязло в
законна сила на 03.03.2023г., като със съдебният акт е утвърдено постигнатото
между страните споразумение, уреждащо местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на
децата, както и ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име. Твърди се още, че по силата на утвърденото
споразумение родителските права върху рождените им деца, Г. Б.ов Г. и Е.
Б.ов Г., са предоставени за упражняване на ответника-бащата на децата, като
на последния е предоставено и ползването на семейното им жилище
представляващо УПИ I- 302 (урегулиран поземлен имот означен като парцел
първи за имот с планоснимачен номер триста и две), в квартал 24 по плана на
с. Х., целия с площ от 1438 кв. метра , ведно построената в имота масивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. метра , при съседи
на имота: изток-УПИ II-310; запад - улица; юг -УПИ IX-303 и север-улица. И
че описаният имот е придобит по време на брака им с ответника чрез договор
за покупко-продажба оформен с Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №196, том XIII, рег. №16158, нот. дело № 2286 от 19.12.2013г. на
нотариус с рег. №423 на НК, поради което след прекратяването на брака
имотът остава в обикновена съсобственост между ищцата и ответника при
равни права. Твърди се, че За да определи на ищцата А. по-нисък от
претендирания с исковата молба размер на обезщетение на основание чл.31,
ал. 2 от ЗС, затова че лишена от ползването на съсобственото семейно
жилище, съдебният състав приел, че наемното правоотношение между
съпрузите по чл.57 СК има за предмет семейното жилище, а съгласно
дефиницията в §5, т.З0 от ДР на ЗУТ жилището представлява съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, като е
направен извод, че частта от дворното място, която не е заета от жилището
/жилищната сграда/, не служи пряко за задоволяване на жилищни нужди, а
има обслужващо и второстепенно предназначение, като в някои случаи дори е
възможно да се използва за нежилищни нужди, като например паркиране на
3
превозни средства, различни стопански дейности и др. С тези мотиви съдът
изключил от предмета на наемното правоотношение свободното дворно място
/незастроеното дворно място/, като приема и че ответникът Б. Г. не дължи
наем за тази част и по силата на съдебното решение за развод. В обжалвания
акт било посочено, че същият би дължал обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2
от ЗС, ако фактически и без основание ползва частта на другия съсобственик
или му създава пречки да ползва частта си, като съдът обвързва правните си
изводи с обстоятелството, че в хода на предпоследното о.с.з., процесуалният
представител на ответника е заявил, че не възразява ищцата да ползва
свободната част от дворното място.
Твърди се още, че съдебният акт е постановен при допуснато
съществено нарушение на процесуалните направила, тъй като при определяне
размера на обезщетението за това, че ищцата е лишена от ползване на общата
вещ от деня на получаване на писмената покана се позовал на направеното от
процесуалния представител на ответника в предпоследното о.с.з по делото на
възражението, че ответникът е съгласен да се ползва от ищцата дворното
място, като Подобни възражения липсват в отговора на исковата молба, както
и не са били направени и в първото по делото о.с.з, а при приключването му,
като на база това твърдение, съдът е изключил частта от дворното място за
определяне размера на обезщетението, при уредена в ГПК по чл. 133 от ГПК
преклузия, и то след обявяване на доклада за окончателен . В тази връзка
ищцата била лишена от възможността да ангажира доказателства относно
невъзможността, поради влошени отношения между бившите съпрузи, да
ползват съвместно дворното място в с. Х.. На следващо място решението
било постановено в нарушение на материалния закон, като неползващият
съсобственик имал право на обезщетение по силата на изричната разпоредба
на чл.31 ал.2 от 3С. И че Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на
обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване
на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска
реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Цитира се съдебна
практика -ТР 7 от 02.11.2012 год. по -тьлк. д. 7/2012 год., ОСГК на ВКС,
решение 19 от 11.03.2009 год. по гр. д. 3204/2008 год., ВКС, ІІ гр., о., решение
820 от 20.09.2011 год. по гр. д. 1009/2009 год., ВКС, I г. о., решение 516 от
11.01.2011 год. по гр. д. 1385/2009 год., ВКС, III г. о. и решение 4 от 18.02.2016
год. по гр. д. 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о. според която вземането по чл. 31 ал. 2
4
от ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една
обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното
предназначение и според онзи обем права, който притежава в
съсобствеността. Че Причина за разместването на блага в имуществените
сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на
съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия
съсобственик да ползва реално вещта според правата си; че Задължението за
заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с
получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността
да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в
забава при условията на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД . Допълва, че законодателят е
регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото
поискване по чл.31 ал.2 от ЗС и че е Достатъчно писмената покана да е
достигнала до своя адресат-ползващия имота съсобственик /напр. решение
№121 от 07.04.2014 год. по гр.д. 3230/2013 год., ВКС, IV г. о., решение №112
от 02.07.2013 год. по гр. д.№ 1011/2013 год., ВКС, II г. о./. и че веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
/Решение №50120 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 2742 / 2021 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Допълва, че по делото е прието като
писмено доказателство нотариална покана, връчена на ответника на
1
27.11.202Зг., с която е поискано наем за ползването на /2 ид. ч. от имота-
семейно жилище находящо се в с. Х., ул. „Седма” № 18 и представляващо
масивна едноетажна жилищна сграда от 100 м., ведно с дворно място от
1.5дка. Акцентира се, че по делото е разпитана и св. Д. А., заявила, че дъщеря
й е напуснала семейното жилище на 03.03.2023 г., живее на квартира, а
ответникът живее в съсобствения имот с друга жена. Допълва, че още с
отговора на ИМ, ответникът Г. бил направил искане по реда на чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК за спиране на делото, доколкото е налице висящо производство,
заведено от Г. за определяне на по-голям принос в придобиване на
съсобственото имущество, като Всички тези факти, налагат според
жалбоподателката извода, че отношенията между страните са силно влошени.
Счита за необоснован изводът на съда, че след като е налице процесуално
изявление в хода на производството, че ответникът не възразява ищцата да
ползва своята идеална част от имота, то същото е основателно, доколкото
5
ответникът не ангажира доказателства след получаване на писмената покана
за заплащане на обезщетение, ползващият имота Г. да е предоставил на
ищцата възможност да ползва своята идеална част от дворното място и тя да е
отказала. По изложеното жалбоподателката поддържа, че изводите са
неправилни в първоинстанционното съдебно решение, налице е лично
ползване, което представлява всяко осъществено от съсобственика поведение,
което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според
правата им; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да
я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание.
Заключава, че предпоставките за основателността на претенцията по чл.31, ал.
2 от ЗС на ищцата са налице-имотът е съсобствен между страните през
исковия период, ответникът го е ползвал и след отправената му писмена
покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването от страна на
другия съсобственик и по делото е доказан размера на претендираното
обезщетение. Като неоснователни се квалифицират изводите на съдебния
състав, че свободното дворно място, не заето от жилището, не служи пряко
за задоволяване на жилищните нужди, а има обслужващо и
второстепенно значение. Поддържа, че семейното жилище е съвкупност от
жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите
нужди на семейството, поради което незаетото от сградата дворно място
служи именно, за задоволяване битовите нужди на семейството.
Неправилен бил изводът на съдебния съда, че размерът на дължимия
наем, който да заплаща ответника Г. следва да се определи на 141,68лв., тъй
като по делото била приета и изслушана експертиза, в която е посочено, че
1
дължимият наем за ½ ид. ч. от процесния имот представлява сбор от /2 ид. ч.
наема, по пазарна стойност за УПИ I-302 в кв. 24 по плана на с. Х. и ½ ид. ч.
пазарната стойност за месечен наем на масивна жилищна сграда или в общ
размер на 167,50лв, като при изготвяне на заключението си, вещото лице не е
изключило незастроената площ от дворното място. Посочва, че в съдебната
практика решение № 123 от 04.04.2013 г. по гр. д. .№ 526/2012г. на ВКС, 4-то
г.о., Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС; Решение №627 от
08.03.2011г. II“. по гр. д. №176/2009г. на ВКС, 4-то г.о./ е прието, че при
определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от
6
семейното жилище от непълнолетните деца от брака, съда следва да приложи
точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ”-чл. 57 от
СК. Поддържа като неправилен изводът на съдебния състав, досежно
определяне по-нисък размер от определения от вещото лице. Моли да се
уважите депозираната въззивна жалба и се отмени Решение №107/06.02.2025г.
по гр. д.№69/2024г. по описа на РС Пазарджик в обжалваните части и на
основание чл. 266,ал.3 от ГПК, да се допусне до разпит едни свидетел при
режим на довеждане за установяване на влошените отношения между
страните по делото , които възпрепятстват съвместното ползване на дворното
място.
В срок е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна Б.
Г. с вх.№13274 от 12.05.2025г. в който се оспорва изцяло основателността на
посочената жалба и моли същата да се остави без уважение с присъждане на
разноските относими към тази жалба. По искането за допускане на свидетел
при довеждане за установяване на посочените в жалбата обстоятелства се
поддържа, счита същото за недопустимо, тъй като не се касае за новооткрити
или новонастъпили факти съгласно. чл. 260 т.5 и т.6 от ГПК Поддържа още, че
когато се иска допускането на свидетел „при режим на довеждане „ страната е
длъжна да посочи трите му имена........“ а не да пази това в тайна ! чл.156 ал.2
от ГПК.
Жалбоподателят-ответник Б. Г. Г. обжалва решението с въззивна
жалба с вх.№ 5530 от 24.02.2025г. чрез адв.С. В. в неговите осъдителни части,
а именно в частта, с която е уважен иска за заплащане на обезщетение за
ползването на семейното жилище от последния, за разликата между 677.50
лв. и уважения размер 1436.80 лв. или сумата 759.30 лв. , както и в частта, с
която е уважен иска по чл. 57/2/ от СК - и е определен размер на месечния
наем за същото жилище за разликата над 66.64 лв. до - 141.68 лв. В
посочените части смята, че решението е неправилно . Посочва ,че съдът е
приел, че за исковия период- 03.03.2023 год.-до 08.01.2024 год. че ответника .
Г. дължи на бившата му съпруга —Д. А. -обезщетение за периода от 10 месеца
и 5 дни - общо 1436.80 лв. представляваща — пазарния наем за собствената й
идеална част от бившето семейно жилище ползвана от ответника, като смята,
че тази сума е погрешно изчислена. Според жалбоподателя съдът е приел, въз
основа на заключението на в. л. инж. Сл. Б., че семейното жилище се състои от
две спални, хол, кухня , входно антре. баня и тоалетна. , и че това жилище
7
представлява къща застроена върху площ от 100 кв. м. в дворно място — също
в режим на СИО;че жилищната площ на двете спални и хола , пак според
заключението на в. л.- е общо- 43.74 кв.м. - измерена по вътрешните
конструктивни очертания на тези помещения и че от тази площ според съда-
на двете деца на страните се полага за ползване „...Две части или 29.16 кв.м.“,
а разликата до 100 кв.м. / която включва входно антре, кухня и баня- тоалетна /
е общо 70.84 кв.м.; че за притежаваната от ищцата ½ ид. част от нея или за
35.42 кв.м. - се дължал 4 лв. пазарен наем на един кв.м., а за посочената
квадратура- месечен наем- 141.68 лв. или за исковия период от 10 м. и 5 дни се
дължи сумата 1436.80 лв. за колкото е уважен този иск.
Според жалбоподателя, за едната част от жилището / двете спални и
хола / и за останалата част / входно антре, кухня и баня-тоалетна / съдът има
различен критерий за определяне на тяхната площ- респективно за едната
част — по вътрешни конструктивни очертания, а за другата част -
изхожда от застроената площ на къщата !При това-съвсем очевидно според
жалбоподателя ответник било, че не е възможно втората група помещения /
входно антре, кухня и тоалетна- баня / да са с обща площ -двойно по-голяма
от общата площ на двете спални и хола ! Позовавайки се на Наредбата за
жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство „- приета с
31 ПМС от 15.02.2008 год., с която се определя жилищната нужда на
длъжника и членовете на неговото семейство, според която когато
принудителното изпълнение е насочено върху жилището на длъжника, което
по принцип е несеквестируемо съгласно чл. 444 т.7 от ГПК, с която си служи
В.Лице- инж. Б., в неговото допълнително заключение. е неприложима за
случая, защото тя регламентира съвършено различна материя и проблематика
от тази, която е предмет на настоящето дело и счита всякаква аналогия е
недопустима ! Заключава и счита, че правилният начин за изчисляването на
дължимия на ищцата наем е следният-при застроена площ на къщата- бивше
семейно жилище - 100 кв.м. - частта на принадлежаща на ищцата е 50 кв.м.
идеални части от него. Тези части от жилището се ползват съвместно от трима
обитатели: ответникът - бивш съпруг на ищцата както и двете им
непълнолетни деца , по отношение на които той упражнява родителските
права и задължения след развода му с ищцата по силата на споразумението на
бившите съпрузи по чл. 51/1/ от СК. Допълва, че съгласно чл. 57/2/ от СК —
не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна
8
площ Това означавало, че за притежаваните от ищцата 50 кв. м. ид. части от
бившето семейно жилище — тя има право да търси наем от ответника за 1/3
от тази площ — или за 16.66 кв.м. по 4 лв. на кв. м. / съгл. основното
заключение. на в.л. / или сумата 66.64 лв. месечно , а за исковия период-
03.03.2023 год. до предявяването на иска-08.01.2024 год. или за 10 месеца и 5
дни — общо 677.50 лв. / справка в този смисъл- . P.№ 123 от 04.04.2013 год. на
ВКС по гр. д. № 526/2012 год. на IV г.о../ .Заключава, че за тази сума е
следвало да се уважи посочената искова претенция, и да се отхвърли за
разликата до претендираните 3000 лв. Затова моли, да се измените
обжалваното решение в посочената негова част по начина изложен по горе,
както и в частта за разноските свързани с този иск —по правилото на чл.78
ал.1 и З от ГПК-както следва .-в полза на ищцата- 232.33 лв. , а в полза на
жалбоподателя ответник- 681 лв.
Допълнено е, че с обжалваното решение съдът е уважил частично иска
за определяне размера на наема , дължим от ответника на ищцата за в бъдеще.
/ чл. 57/2/ от СК. /Моли, по изложените по горе съображения за определяне
размера на наемната цена във връзка с осъдителният иск за сумата 3000 лв. да
се измени решението и в частта за определяне на размерът на дължимия
месечен наем в размер на сумата 66.64 лв. месечно , респективно да се
отхвърли този иск за разликата между посочената сума и сумата 141.68 лв. с
присъждане на разноските във връзка с тази претенция.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника
от насрещната страна- с вх.№13362 от 12.05.2025г. от Д. Д. А. чрез адв.Т. Ж., в
който се оспорва подадената въззивната жалба , като неоснователна и моли да
я оставите без уважение и потвърдите решението на първоинстанционния съд
в обжалваните части. Поддържа, че решението в обжалваните части е
допустимо, обосновано, правилно и законосъобразно постановено, като не
страда от пороците посочени във въззивната жалба. Акцентира, че са
неоснователни оплакванията, че при постановяване на обжалвания съдебен
акт е приложен неправилно материалния закон, досежно прието по делото
оценъчно заключение, от което съдебният състав е извел изводът, че
семейното жилище се състои от две спални, хол, кухня, входно антре, баня и
тоалетна, което жилище представлява къща със застроена площ от 100кв. м. в
дворно място, също придобито в режим на СИО. Определя като
неоснователни и въведените възражения в депозираната въззивната жалба, че
9
неправилно е ценено от съдебния състав заключението на вещото лице, като
съдът е приел различен критерий за определяне ползваната жилищна площ от
ненавършилото пълнолетие дете/деца и площта на сервизните помещения в
жилищната сграда/къща. Определя като неоснователни и оплаквания от
въззивника за първи път пред въззивната инстанция, че използваната
„Наредба за жилищни нужди на длъжника и неговото семейство” от вещото
лице е неприложима, доколкото поддържа, че посоченият метод на изчисление
на дължимия наем във въззивната жалба е аналогичен с поставената
допълнителна задача в проведено о.с.з. 07.11.2024г. на вещото лице, да
изчисли необходимата площ чл. 2, ал. 1 т. 3 от Наредбата, както и сборът от
площите, предназначени за обитаване измерени по вътрешни конструктивни
очертания, а не като се изхожда от застроената площ. Като правилни и
законосъобразни се квалифицират изводите на районния съд, че с
прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност
на основание чл.27, ал. 1 СК, при равни дялове на съпрузите върху общото
имущество — чл.28 СК, както и че наемното правоотношение между
съпрузите по чл.57 СК има за предмет семейното жилище; че според
дефиницията в §5, т.30 от ДР на ЗУТ , жилището представлява съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Сочи
практика на ВКС, т. 1 от Постановление № 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС,
съгласно което понятието семейното жилище обхваща жилищните и
сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на
цялото семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на
семейството. Като правилно се определя приложения от материален закон при
определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от
семейното жилище от непълнолетните деца от брака., с уточнението, че
законодателят е възприел, че от площта на жилищната сграда /семейното
жилище/ следва да се изключи частта, която се припада на двете деца, тъй
като не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца
жилищна площ-чл.57, ал.2, изр. 2 СК. Като неоснователни се определят
оплакванията в жалбата за възприемане на различни критерии при определяне
на площта на жилището, доколкото съдът е посочил, че определение за
понятието жилищна площ е дадено в §1от ДР на Наредбата за жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС №31 от
10
15.02.2008 г., съгласно което жилищната площ се определя като сбор от
площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване - дневни,
спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене),
измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни
елементи стени и колони; че В ал.2 изрично е посочено, че в жилищната площ
не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите
(когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление,
нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани,
тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения
и други подобни. И че правилни са изводите на съдебния състав, че от
приетата и изслушана съдебно техническа и оценъчна експертиза, се
установява, че жилищната площ на процесното семейно жилище е 43.74 кв.м.,
като от тази площ на двете деца се полагат две части, или 29.16 кв. м. и тази
площ следва да се извади от площта на цялото жилище, която е 100 кв.м.; че за
останалата част от семейното жилище, чиято площ е 70.84кв. м. , въззивника Г.
дължи на ищцата А. наем за ползването наем за ползването на нейната ½
ид.ч., тъй като семейното жилище включва не само светлата жилищна площ,
но също така и обслужващите и спомагателните помещения в жилището /вж.
т. 1 от Постановление 12 от 28.XI.1971 г., Пленум на ВС (Относно понятие за
семейно жилище./ Като неоснователни се определят въведените оплаквания
във възз. жалба, че експертът неправилно е изчислил необходимата или
използваната площ от двете деца, без да съобрази чл. 2, т. 3 от Наредбата за
жилищни нужди на длъжника и членовете на неговото семейство”. И че
изрично разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от СК установява, че не се дължи наем за
ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, като тук не се
включва съпругът, следователно няма как да се приеме, че се касае за
тричленно семейство. С оглед на което се поддържа, че соченият за правилен
начин на изчисляване на дължимия на ищцата наем от възз. жалбоподател е
неправилен, незаконосъобразен, тъй като бившият й съпруг не е
ненавършило пълнолетие дете, за да се приеме, че се касае за трима
обитатели на семейно жилище и площта на ищцата да бъде намалена с 1/3 ид.
ч., така както е поддържано в жалбата. Счита за правилно посоченото от съда,
че месечният наем за 1 кв.м. от процесното жилище е 4 лв. И че следователно
дължимият от ответника и настоящ жалбоподател месечен наем по чл.57, ал.2
СК за ½ част от площта на семейното жилище /без ползваната жилищната
11
площ от децата/ е 35.42 кв.м. х 4 лв. = 141.68 лв.
Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба от
жалбоподателя ответник и се потвърди решението в обжалваните с нея части.
Адв. Ч.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам жалбата на
насрещната страна. Имах едно доказателствено искане за разпит на свидетел,
но ще го оттегля. Оказа се, че колегата е подал молба за приключване на
делото, но понеже и от него имаше наведени доводи въз основа на направени
доказателствено искане, но след като не се явява и не ги прави аз си отгеглям
доказателственото искане. Нямам други доказателствени искания, да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Ч.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите така подадената
въззивна жалба от доверителката ми Д. А. и да отмените решението на
първоинстанционната инстанция в тази му част и да постановите друго
таково, с което да определите наемната цена. Доводите са развити подробно,
както във въззивната жалба, така и в писмените отговори. Моля да ги
съобразите. Представям списък на разноските. Моля да ги присъдите.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
01.11.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:26 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12