Определение по дело №19188/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21991
Дата: 28 май 2024 г. (в сила от 28 май 2024 г.)
Съдия: Гергана Велчова Кирова
Дело: 20241110119188
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21991
гр. София, 28.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110119188 по описа за 2024 година
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. чл. 19, ал.
4, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, от К. М. И., ЕГН **********, с адрес *** против
*** с искане да бъде прогласена недействителност на договор за
потребителски кредит, сключен на 14.09.2023 г.,а ако не бъде възприето,че
договорът е недействителен - иск по чл. 10а, ал. 2 ЗПК за прогласяване
нищожността на клаузата, предвиждаща начисляване на такса за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем.
В исковата молба се твърди, че на 14.09.2023г. ищецът сключил с
ответника договор за потребителски кредит № 928283, по силата на който
получил сумата от 450 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 44.00 %
и ГПР в размер на 54.38 %. В договора било уговорено, че заемателят ще
погаси кредита на 1 месечна вноска с размер на погасителната вноска: 474.75
лв. с крайна падежна дата - 29.10.2023г., такса за експресно разглеждане
234.25 - обща сума за плащане 709 лв. Поддържа, че притежава качеството
„потребител“, т.е. приложение следва да намерят правилата на ЗПК. Счита, че
договорът е недействителен с оглед размера на годишния процент на
разходите, който надвишавал пет пъти размера на законната лихва; поради
непосочване на компонентите, формиращи ГПР, и поради посочване на
грешен размер на ГПР, в който не била включена таксата за експресно
разглеждане на кредита, което ищецът определя като заблуждаваща търговска
практика по смисъла на ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Ако не
бъде счетено,че договорът за заем е недействителен,то ищецът намира
клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита за
нищожна, тъй като ЗПК забранявал събиране на такси, свързани с
отпускането, усвояването и обслужването на кредита, а в случая се касаело за
такса, свързана с отпускане на кредита. Тази клауза представлявала скрит
начин заемодателят да си набави допълнителни средства чрез нарушаване на
1
добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19. ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за такса експресно разглеждане била неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като умишлено въвеждала потребителя в
заблуждение. Счита, че недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е
налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не
е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере
реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване. Посочва, че съобразно нормата на чл.
23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс.
Ищецът твърди, че е заплатил сума в размер на 466 лв., с която сума е
заплатена изцяло чистата стойност на предоставения кредит в размер на
450,00 лв. Заявява, че уговорената възнаградителна лихва в процесния
договор надвишавала над 3 пъти законната лихва, следователно се явява
нищожна поради накърняване на добрите нрави.
С исковата молба са представени писмени доказателства, които следва
да бъдат допуснати, защото допринасят за изясняване на делото от
фактическа страна.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът *** оспорва
исковата претенция. Относно клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, намира, че е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй
като същата не е част от съществените параметри на договора за заем,
допълва се, че кредитополучателят сам е заявил услугата с цел по-кратък срок
за разглеждане на искането си, както и че се е възползвал от същата, поради
което за него е възникнало допълнително задължение. Неоснователно било
твърдението, че избраната от потребителя такса противоречала на чл. 143, ал.
2, т. 19 ГПК. От преддоговорната информация, самия договор и от естеството
на предоставената допълнителна услуга, било недвусмислено ясно какви ще
са конкретните задължения по процесния кредит и че таксата се дължи
отделно от лихвата и главницата, тъй като се заплаща за незадължителна
услуга, която не е обвързана с усвояването на кредита, поради което не
следвало да фигурира в ГПР. Изложеното оборвало и твърдението за
заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя. Поддържа, че
параметрите на договора са изготвени в съответствие с разпоредбите на ЗПК,
като същите са и индивидуално договорени. Излага съображения, че размерът
на ГПР бил в рамките на максималния допустим такъв, съгласно справка от
официалната страница на БНБ. Относно лихвата също се твърди, че клаузата
е била индивидуално уговорена. Сочи се, че кредитополучателят е разполагал
с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора. Релевират се
доводи за злоупотреба с права от страна на кредитополучателя.
Към писмения отговор са представени писмени доказателства, които
следва да бъдат допуснати.
2
Налице са предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от
ГПК ищецът следва да установи обстоятелствата, от които произтича
недействителност на договорното правоотношение, респективно на отделни
договорни клаузи, а в тежест на ответника е възложено да докаже,че при
сключване на договора,респективно към уговаряне на отделни договорни
клаузи не се достига до нарушаване на императивни норми на закона или на
добрите нрави.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА писмените доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.07.2024 г., от 11,00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани,
да им бъде изпратен препис от определението, а на ищеца – и от писмения
отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3