№ 2455
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело №
20221100509325 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20073586 от от 22.03.2021 год. по гр. д. № 67216/2019 г. по описа на СРС,
141 състав е УВАЖЕН осъдителен иск с правно основание чл.92 ЗЗД от „Икис Лайт“, ЕИК
********* срещу „Бумекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК
*********, с което е признато за установено, че ответниците дължат в условията на пасивна
солидарност на ищеца сумата 8646,49 евро /с левова равностойност от 16911,00 лева/,
представляваща неизплатен остатък от неустойка за забавено изпълнение на задълженията
за построяване и въвеждане на сграда в експлоатация, съгласно чл. 18, ал. 1 от
предварителен договор от 06.10.2017 г., ведно със законната лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЕНИ са като неоснователни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят в условието на пасивна солидарност на
ищеца сумата 12395,00 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на забавено изпълнение на договорно задължение по чл. 6 от
предварителен договор от 06.10.2017 г., сочени за надхвърлящи размера на уговорената
неустойка, и изразяващи се в заплатена наемна цена на помещение за периода м.01.2019 г. –
м.10.2019 г. включително, и на паркомясто за периода м.01.2019 г. – м.11.2019 г.
включително.
В срокът по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от
1
ответниците „Бумекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК *********,
който обжалва решението на СРС като неправилно, необсновано и постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че е
нарушено правото на защита на ответника „Билдтрейд Груп“ ООД, доколкото не е назначен
особен представител по делото по реда на чл.29, ал.4 ГПК, въпреки че по делото са налице
достатъчни данни за основателността му. Решението, според въззивниците, е постановено и
при друго процесуално нарушение, а именно отказ да спре производството при наличие на
основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК и наличие на образувано тълкувателно дело.
Поддържат заявеното в отговора на исковата молба, че са изправна страна по договора и не
дължат сумата, уговорена като неустойка. Излагат подробни съображения защо според тях
обекта е изграден в нужната степен и завършеност, както и че е предаден на ищеца в
уговорения срок. Заявява, че неустойката е прекомерна по размер, което се възприемало от
съдебната практика, като основание за нейната нищожност. Моли съда да отмени
обжалваното решение, като постанови друго, с което изцяло да отхвърли претенциите на
ищеца. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ищеца „Икис Лайт“, ЕИК *********, с която въззивната жалба се оспорва като
недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и
законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от „Икис Лайт“, ЕИК *********,
с която са предявени срещу „Бумекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК
*********, действащи в условията на пасивна солидарност, обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата 8646,49 евро /с левова равностойност
от 16911,00 лева/, представляваща неизплатен остатък от неустойка за забавено изпълнение
на задълженията за построяване и въвеждане на сграда в експлоатация, съгласно чл. 18, ал. 1
от предварителен договор от 06.10.2017 г., ведно със законната лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2019 г., до окончателното изплащане, както и
сумата 12395,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на забавено изпълнение на договорно задължение по чл. 6 от предварителен
договор от 06.10.2017 г., сочени за надхвърлящи размера на уговорената неустойка, и
2
изразяващи се в заплатена наемна цена на помещение за периода м.01.2019 г. – м.10.2019 г.
включително, и на паркомясто за периода м.01.2019 г. – м.11.2019 г. включително, ведно със
законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.11.2019 г.,
до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.2017 г. между „Бумекс“ ЕООД, ЕИК *********
и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК *********, от една страна, в качеството на продавач-
изпълнител, и „Икис Лайт“, ЕИК *********, от друга страна, в качеството на купувач-
възложител, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
по силата на който страните се задължили да сключат окончателен договор в нотариална
форма в срок до 45 дни след покана от страна на продавача-изпълнител и след въвеждане на
сградата, по местонахождение на имота, в експлоатация с разрешение за ползване. По силата
на чл. 6 от договора, продавачът-изпълнител поел задължението да построи, довърши и
предаде на купувача-възложител недвижимите имоти в срок до 01.01.2019 г. Между
страните било уговорено, че при забава, продължаваща повече от един месец, продавачът-
изпълнител дължи 0,2 % на ден, но не повече от 10 % от стойността на договора (арг. от чл.
18, ал. 1 от договора). Ищецът твърди, че сградата била въведена в експлоатация с
разрешение за ползване на 10.07.2019 г. Поради изпадане на ответниците в забава за
изпълнение на задължението си по чл. 6 от договора, същите дължали в условията на
солидарност неустойка в размер на 17952,00 евро, от които след покана на 12.04.2019 г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер от 18200,00 лева, като дължими останали
8646,49 евро. Ищецът поддържа, че в резултат на забавеното изпълнение на договорно
задължение по чл. 6 от договора претърпял и вреди, надхвърлящи размера на уговорената
неустойка, под формата на извършени разходи за наемна цена на помещение за периода
м.01.2019 г. – м.10.2019 г. включително, и на паркомясто за периода м.01.2019 г. – м.11.2019
г. включително, в общ размер на 12395,00 лева. Ето защо, ищецът предявява посочените по-
горе искове. В о.с.з. поддържа исковете. Претендира разноските по производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба от ответниците
„Бумекс“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен собственик на
капитала, чрез упълномощения по делото адвокат и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителите В. К. и О.Т., в който изразяват становище за
неоснователност на предявените искове. Навеждат твърдения, че предварителният договор
за покупко-продажба от 06.10.2017 г. е прекратен поради бездействие от страна на ищеца и
мълчалив отказ да придобие имотите, предмет на договора, посредством Нотариална покана
№ 6193, т. II от 09.09.2019 г. на нотариус с peг. № 041 на НК. Поддържа становище, че
Бумекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК ********* са изпълнили
точно в темпорално отношение задължението си по чл. 6 от договора, съобразно степента на
завършеност на обекта, посочена в чл. 4 от договора, поради което и държането на имота е
било предадено на ищеца от началото на 2019 г. Излагат, че сумата от 18200,00 лв. е
недължимо платена в полза на ищеца, тъй като не е сключено споразумение, което да
урежда задължение на ответника за заплащането й, като спорът относно това обстоятелство
3
е предмет на изследване в друг исков процес. Оспорват претенцията по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД като недоказана. При тези твърдения, моли съдът да постанови решение,
с което да отхвърли предявените искове. В о.с.з. и в писмена защита поддържа възраженията
си. Претендира разноски.
На основание чл. 101, ал. 3 ГПК поради неотстраняване на нередовността в указания,
съгласно разпореждане № 105999/01.06.2020 г., срок, процесуалното действие по подаване
на отговор с вх. № 5049904/07.04.2020 г. от страна на ответника „Билдтрейд Груп“ ООД,
ЕИК *********, представлявано едновременно от В. И. К. и О.М.Т., чрез упълномощен
адвокат, съдът намира за неизвършено. Ответникът не изразява становище по същество на
спора.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е правилно. Съображенията
за това са следните.
За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е
необходимо да се докаже осъществяване в обективната действителност на две материални
предпоставки. Първо, наличието на действително облигационно отношение, в която да е
налице валидна уговорка за неустойка. Задължение на ищеца е в условията на пълно и
главно доказване да установи реализирането на тази първа предпоставка. Второ,
обезпеченото с клаузата за неустойка задължение на ответника да не е изпълнено от
последния. Ответниците следва да установят пълно и главно, че са изпълнили точно – в
количествено, качествено или темпорално отношение, задължението си, във връзка с което е
уговорена неустойката или да установят, че са погасили задължението чрез плащане.
Доколкото така е разпределена доказателствената тежест и от съда в първоинстанционното
производство, не са налице процесуални нарушения в тази насока.
Страните не спорят, че между тях е сключен на 06.10.2017 год. договор с описаните
предмет, съдържание – права и задължения на страните и сроковете, в които всяка страна се
ангажира да изпълни съответстващото й задължение.
Първият спорен въпрос пред настоящата съдебна инстанция е дали е накърнено правото
на защита на ответника „Билдтрейд Груп“ ООД и доколко същото има за резултат
недопустимост на постановеното съдебно решение.
За третите лица /извън съдружниците/ решението на Общото събрание на дружеството с
ограничена отговорност за избор на управител, оттегляне на овластяването му, за избор на
нов управител има действие от вписването в Търговския регистър; за третите лица
управителят е избран, респ. освободен от датата на вписването на обстоятелството, когато
настъпва и проявлението на конститутивния му ефект. До извършване на вписване на
промяна в обстоятелствата, касаещи управлението и представителството на дружеството,
4
приетото решение обвързва само съдружниците, но не и третите лица /включително
държавни органи и съдилища/. Съответно дадените задължителни за съдилищата указания в
ТР № 1/6.12.2002 г., са че конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по
чл. 74 ТЗ настъпва занапред- от влизането му в сила, така и заличаването на вписването като
последица от успешното му провеждане има действие само занапред.
Вписаните в търговския регистър лица за управители на всяко от търговските дружества
- ответници по делото, са овластени по силата на закона да представляват дружествата,
съответно да упълномощават процесуални представители. Решенията по предявени искове
по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на търговското дружество, с което вписаните като
управители лица, са изключени като съдружници и са заличени като управители, няма
обратно действие и не е обуславящо за изхода на спора по настоящото дело. До вписването в
Търговския регистър на нови управители, вписаните управители представляват търговското
дружество, тъй като съгласно чл. 140, ал. 4 ТЗ избор и освобождаване на управител имат
действие от вписването им в търговския регистър. Ако съдът счита, че има опасност от
нарушаване правото на защита на търговските дружества, ако се приеме, че е налице
противоречие в интересите между представляван и представител, може за делото да назначи
особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК. (Определение № 602 от 20.09.2013 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3101/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева). Произнасяне
в аналогичен смисъл е налице и в Определение № 25.09.2013 г. по ч. т. д. № 2988/2013 г. на
ВКС, I ТО, като е прието, че изходът на спора по производството по чл. 74 ТЗ не е обуславящ
развитието на друго исково производство, по което дружеството има качеството на страна.
Аргументирано е с това, че съгласно задължителните за съдилищата указания в
Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС /т. 3/,
конститутивното действие на решението, с което е уважен иск по чл. 74 ТЗ настъпва
занапред - от влизането му в сила, като заличаването на вписването, като последица от
успешното му провеждане, също има действие занапред. Настоящият състав напълно
възприема даденото в практиката по чл. 274, ал. 3 ГПК разрешение. Искът по чл. 74 ТЗ е
конститутивен и при уважаването му постановената с него правна промяна има действие
занапред - от влизане в сила на решението. Поради липсата на обратно действие на отмяната
по чл. 74 ТЗ на решение на общото събрание на търговско дружество за избор на управител,
тя не е от значение за представителната власт на управителя в отношенията на дружеството
с третите лица за периода от вписване на избора на управителя до вписване на заличаването
му в търговския регистър въз основа на влязлото в сила конститутивно решение по чл. 74
ТЗ. Да се приеме противното означава да се придаде обратно действие на последиците на
решението по чл. 74 ТЗ, съответно на заличаването на вписани в регистъра обстоятелства,
каквито те нямат.
Предвид изложеното и доколкото не са налице данни по делото, а и от служебна
справка, направена в ТРРЮЛНЦ към АВ се установява, че и към настоящия момент като
управители на дружеството – ответник „Билдтрейд Груп“ ООД са вписани В. К. и О.Т., не е
налице основание да се приеме, че е налице промяна в управлението и представителството
5
по делото. Разногласията, противоречията и всички обстоятелства, свързани с вътрешните
отношения между съдружниците и управителите, докато не бъдат приети и обявени по
съответния за това ред, респ. отразени в регистъра, не обвързват нито третите лица, нито в
съда по конкретното дело да приеме, че действия по делото са опорочени поради липса на
представителна власт. Съгласно чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. Управителят О.Т. се явява в насроченото и
проведено на 24.11.2020 год. открито съдебно заседание, когато има възможността да се
противопостави на извършените до момента процесуални действия от другия управител,
респ. процесуалния представител. Изявления, изразяващи изрично противопоставяне не са
направени, поради което следва да се приеме, че приема действията като валидно извършени
и ги потвърждава. Нещо повече, съдът, е предоставил възможност да се потвърдят
действията от упълномощения адвокат, като действия по изпълнение на указанията не са
предприети.
Налице е възможност за съда, ако прецени, че има опасност от нарушаване правото на
защита на търговските дружества и ако се приеме, че е налице противоречие в интересите
между представляван и представител, може за делото да назначи особен представител по чл.
29, ал. 4 ГПК. Такава би била хипотезата, в която са явно противоречиви позициите на двама
управители, които могат само заедно да представляват дружеството, тъй като това
съответства на целта на закона. Съществено в случая е, че процесът при противоречие на
двамата управители, които могат само заедно да представляват търговеца, не може да
осигури защита на интереса на дружеството. Това тълкуване, което предлагам, е
разширително и не е с оглед буквата на закона, но е с оглед целта му, а тя е да се осигури
защита на интереса на представлявания, който не може сам да изрази волята си, когато
законовият представител: 1) не може или 2) когато има съмнение (явен конфликт на
интереси), че няма да защити интереса на представлявания. Считам, че и двете хипотези
попадат в приложното поле на разпоредбата. Разпоредбата не трябва да се тълкува
стеснително, тъй като по този начин тълкувателният извод, до който ще се достигне, ще е в
противоречие с целта на закона. Недопустимо е правна норма, която е предвидена в защита
на интересите на страната в процеса, която сама не може да изразява волята си, да се тълкува
по начин, който не гарантира интереса на този страна, а точно обратното – накърнява
правото й на защита в процеса. В настоящия случай, поведението на представляваните по
делото, не може да се определи като будещо съмнение относно правилното и пълноценно
реализиране защитата на ответното дружество.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ГПК се прилага по преценка на съда, и то в случаите,
когато има реална опасност за противоречие на интереси. Самото противоречие в интересите
на представителя и представлявания може да възникне в много различни форми, които не
следва да се свеждат до явните случаи, а трябва винаги да се анализират задължително
въпросите за икономическите интереси и за свързаните лица. Тези проблеми, свързани с
явния и потенциалния конфликт на интереси между представител и представляван, следва да
6
бъдат обект на изследване от съда.
Ако се следва друго схващане, тоест, че възможността за назначаване на особен
представител по чл. 29, ал. 4 ГПК не е относима към ЮЛ, съдът ще развие процес, в който с
аргумент, че противоречието между управителите на дружеството може да се реши само от
общото събрание и това е проблем само на самото дружество, ще се стигне до това, че
дружеството просто няма да бъде представлявано надлежно, което е значимо накърняване на
интересите му. Така се рискува самият процес да не осъществи основната си функция на
защита на интересите на страните и равностойно процесуално участие. Съдът само ще
регистрира нарушението на интересите на дружеството, а самият процес може да се
превърне в средство за осъществяване на това нарушаване поради недобросъвестността само
на единия управител или и на двамата. Щом законът не прави разграничение в
представителството на ФЛ и ЮЛ, то при невъзможност да бъде формирано решение за
представляваното търговско дружество, включително поради влошени отношения между
отделните представляващи го негови управители, налице е противоречие по смисъла на чл.
29, ал. 4 ГПК в интересите представляван – представител. (Определение № 205 от
25.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 933/2012 г., II т. о., Определение № 859 от 20.12.2012 г.
на ВКС по ч. т. д. № 733/2012 г., І т. о.).
Именно с оглед необходимостта от преценка на конкретните обстоятелства по делото,
настоящият състав на въззивния съд счита, че не е допуснато нарушение от първата
инстанция при отказа да се назначи особен представител на ответното дружество
„Билдтрейд Груп“ ООД. На първо място, процесуалното поведение на управляващите и
представляващите дружеството, не позволява да се направи несъмнен извод, че е налице
непреодолимо неразбирателство и невъзможност да се постигне съгласие между тях, което
да резултира в противоречие на интересите не представляван и представител по делото. От
една страна, според заявеното в двете молби, съответно от 30.06.2020 год. и от 02.07.2020
год., където изрично е направено искане за назначаване на особен представител по реда на
чл.29, ал.4 ГПК проблемите между съдружниците датират от март 2019 година. Исковата
молба срещу двамата ответници, респ. и дружеството „Билдтрейд Груп“ ООД е предявена на
21.11.2019 год., като е налице период от осем месеца, в който дружеството е имало
предостатъчно време да уреди въпроса относно управлението и представителството си.
Каквото задължение има и съгласно чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ, разпоредбата на която
предвижда, че в хипотеза на липса на вписан управител повече от 3 месеца, дружеството
може да бъде прекратено. От друга страна, непосредствено след получаване на исковата
молба, а именно на 04.03.2020 год. лично от управителя В. И. К., последният упълномощава
на 06.03.2020 год. адвокат Н. А., която да представлява дружеството по настоящото дело,
въз основа на което последната подава и отговор на исковата молба на 03.04.2020 год.
Проследявайки действията на лицето В. И. К. се стига до извода, че последният оспорва
собствените си действия, изразяващи се в упълномощаване на адвокат за извършване на
процесуално представителство по дело, като е действал с ясното съзнание, че не разполага с
правомощията да упълномощи такъв.
7
В депозираната молба от 30.06.2020 год., молител по която е твърдения за изключен
като съдружник и управител О.Т., последният се позовава на действия, осъществени преди
образуване на настоящото дело. Отбелязано е, че по силата на сключен на 12.11.2015 год.
договор между „Билдтрейд Груп“ ООД и „Бумекс“ ЕООД, последният, в качеството си на
собственик се задължава да прехвърли в полза на посочени от „Билдтрейд Груп“ ООД лица
определени обекти, построени върху собствения на „Бумекс“ ЕООД недвижим имот. В
нарушение на постигнатите уговорки, а именно да подписват договорите с третите лица
заедно и приходите да отиват за „Билдтрейд Груп“ ООД, в качеството му на строител,
„Бумекс“ ЕООД е извършил самостоятелно продажби и е получил сумите от реализирането
им. Позовава се на образувано и приключило с влязло в сила решение дело между страните,
където е назначен особен представител на дружеството. В депозираната на 02.07.2020 год.
молба, молител по която е твърдения като единствен останал съдружник и управител В. И.,
последният излага твърдения именно в обратната насока, че не е налице необходимост от
назначаване от особен представител, доколкото условие за това е противоречие между
интереси на представител и представляван, а не невъзможност да се постигне вътрешно
съгласие между управителите. Последното е в абсолютно противоречие с твърдението, че е
нарушено правото на защита, като не е назначен особен представител на ответното
дружество.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че изразените становища в двете молби,
макар и на пръв поглед да изразяват противоречие в интересите на представител и
представляван, касаят именно вътрешните отношения между управителите и предвид всичко
гореизложено, не могат да обосноват наличие на хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК.
Вторият спорен момент между страните е относно основанията за спиране на
производството, а именно наличие на дело пред друг съд, решението по което е относно
преюдициален, обуславяш настоящото дело въпрос.
За да е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК то се предполага наличие на
материалноправна преюдициална зависимост между две правоотношения, което
дефинитивно означава субективното право или задължение, част от съдържанието на едното
правоотношение да възниква от фактически състав, включващ целият фактически състав на
другото правоотношение. От така определената дефинитивност се извежда, че тази
зависимост и съответно необходимост от разрешаване на обуславящото правоотношение
следва да е налице още при предявяване на обусловения иск. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК има за цел да осигури задължително зачитане на силата на пресъдено нещо на
решение по преюдициален спор, като по този начин преодолява постановяването на
противоречиви решения, което е и основание за отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Към
настоящия момент, когато делото се разглежда пред въззивната инстанция, не е налице
опасност от постановяване на противоречиви решения, респ. да се стигне до извънредната
процедура за отмяна на влезли в сила решения по реда на чл.303 ГПК. Делото, предмет на
разглеждане по което е нищожността уговорената между страните клауза за неустойка, е
приключило с влязло в сила съдебно решение, видно от постановеното Решение №710 от
8
13.06.2022 год., постановено по т.д.№ 1049 по описа за 2021 год. на 20 състав, СГС. Съдът се
е произнесъл, като е приел, че клаузата за неустойка не е нищожна. В мотивите на
Тълкувателно решение №1/2020 год., постановено по к.д. №1/2020 год. на ОСГТК на ВКС е
разгледан въпроса относно кога съдът и без сезиране се произнася по нищожността на
дадена сделка или клауза и кога е необходимо да е направено изрично искане или
възражение от страната във връзка с нищожността. Доколкото не се констатира нищожност
на някое от основанията, за които съдът има задължение да следи служебно - противоречие
със закона, несъобразяване на разпоредба, установяваща форма за действителност и правна
невъзможност на предмета, както и не са въведени възражения нито пред първата, нито
пред настоящата инстанция за нищожност на някое от основанията, за които се иска изрично
позоваване – заобикаляне на закона, нарушение на добрите нрави, липса на воля,
привидност или липса на основание, то съдът намира, че клаузата е валидна и обвързва
ответниците.
Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя изводите на първата инстанция,
респ. определя като неоснователни възраженията, че липсва основание на което да дължат
сумата, уговорена като неустойка, доколкото са изпълнили задълженията си по договора.
В разглеждания случай по делото е доказано, че на 16.10.2017 г. между страните е бил
сключен договор, който по своето правно естество е търговска сделка /арг. от чл. 286, ал. 1
ТЗ/ и има комплексен характер - съдържа елементи, както на изработката / чл. 258 - чл. 269
ЗЗД. / - в частта, в която ответниците са поели задължението за извършат строителство на
конкретен обект в напълно завършен вид - до степен годна за обитаване и ползване, срещу
заплащане на възнаграждение, така и на предварителен договор за покупко-продажба - в
частта, в която е поето задължение от ответниците да продадат на ищеца процесния
апартамент. Този ненаименован от закона договор, за който липсва специална уредба, се
подчинява на общите разпоредби на ЗЗД /правилата на договора за изработка и на
предварителния договор/. Въз основа на преценката на доказателствата, съдът приема за
установено, че страните са сключили валидно договора и са обвързани от уговорките по
него. За ответника е възникнало задължението да извърши строителството на процесния
обект, съобразно уговорените степен на завършеност и срок, съответно да изгради сградата с
акт образец 15 до 01.01.2019 год. Точният текст на чл.6 гласи „ПРОДАВАЧЪТ –
ИЗПЪЛНИТЕЛ се задължава да построи, довърши и предаде на КУПУВАЧА –
ВЪЗЛОЖИТЕЛ недвижимия имот, подробно описан в чл.1 от настоящия договор в срок до
01.01.2019 год.“ По този договор, срочното изпълнение на задължението на ответника да
изгради сградата, в която се намира обещаното ателие, е обезпечено с клаузата на чл. 18,
ал.1, в която изрично е записано, че „при неспазване на срока за изпълнението по чл.6 с
повече от 30 дни …“ се дължи неустойка, като е уточнени и размерите. По своята правна
същност това е клауза за неустойка, която е действителна. Този извод произтича от
уговорения размер на обезщетението при забава при изпълнението на задължението на една
от страните /в случая на ответника/, които обичайно са присъщи именно на неустойката.
Както обикновено се практикува при сключване на договори, страните могат предварително
9
да определят размера на обезщетението за предполагаеми вреди от неизпълнението, които
вреди не е необходимо да се доказват /чл. 92, ал. 1 ЗЗД/, което е съществен елемент на
неустойката. Уговорената неустойка няма връзка с разпоредбата на чл.4 от договора, на
която ответниците многократно се позовават, доколкото неустойката е уговорена за
конкретен вид неизпълнение – неточно във времево отношение, а именно забавено с повече
от 30 дни, както и за конкретно задължение, именно това по чл.6. Безспорно по делото се
установява, а и не се спори, че удостоверението за въвеждане в експлоатация е получено на
10.07.2019 год., което дори да е необходимото условие за сключване на окончателен договор,
то същото е получено в шестмесечен срок след крайно уговорената дата – 01.01.2019 год.
Обстоятелство, което само по себе си е достатъчно за основателността на претендираната
неустойка, доколкото същата е обвързана единствено с неизпълнение на чл.6 от договора, от
съдържанието на която не може да се направи извод, че страните са я обвързали и с
описаното в чл.4, на което неведнъж се позовават страните, поради което не може да се
приеме, че дължимостта на неустойката зависи и от предвиденото в последната разпоредба.
За да бъде ангажирана пълната отговорност на ответниците за неизпълнение на
задължението им, е необходимо неизпълнението да е последица на тяхно виновно
поведение. Разпоредба на чл.306 ТЗ въвежда презумпция за наличието на вина, в случай на
забава в изпълнението, като именно ответникът следва да докаже наличието на
обстоятелства, които са предизвикали обективната му невъзможност за изпълнение.
Доказателствената тежест за полагането на грижата на добрия търговец е върху ответниците,
които следва да установят при условията на пълно и главно доказване, че са направили
всичко зависещо от тях за точно изпълнение във времево отношение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че в случая спрямо страните е приложима
разпоредбата на чл.302 от ТЗ, която предвижда, че по сключваните от тях сделки в
качеството им на търговци, същите следва да полагат грижата на добрия търговец. Грижата
на добрия търговец - чл. 302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в
съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й,
обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на
старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен
интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от
субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво
на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при
същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с
тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл. 63, ал. 2, именно защото търговецът е
професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване
на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск. Той носи отговорността при
по-строги условия отколкото нетърговеца - законът е по-строг към него, отколкото към
другите длъжници. Следователно горепосоченото правило за полагане на грижата на добрия
търговец, е налагало още при сключването на процесния договор ответниците, които
упражняват по занятие строителна дейност, да съобразят законовата регламентация на
10
строителството на сгради, като особен вид дейност, в т.ч. начина на извършване на
отделните строителни дейности, необходимите разрешения, процедури по започване и
приемане на извършената строителна работа /дейност, която се развива под контрола на
компетентни държавни органи /, условията и ред ът за приемане на завършени видове
строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части
от тях / Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството /Обн. ДВ. бр. 72 от 15 .08. 2003 г од ., изм. ДВ. бр. 37 от 04.05.2004 г од .,
изм. ДВ. бр. 29 от 07.04.2006 г од. /, правилата за въвеждане на обекта в експлоатация, което
не е възможно да се осъществи без свързването на вътрешните инсталации и уредби на
строежа с общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура /което се извършва
въз основа на договор със съответните експлоатационни дружества/ и без успешно
изпитване по предвидения ред на изградените инсталации, още повече, че незнанието на
правни норми, не извинява никого.
При това положение, ответните дружества, явяващи се строители и търговци, носят
отговорност за вредите от неизпълнение, в случая забавено изпълнение, доколкото за тях
законът изисква друга грижа, съгласно чл.63, ал.2 ЗЗД и допуска прилагане на по – завишени
изисквания към полаганата от страните грижа. Грижата на добрия търговец е грижа на
професионалист, упражняващ търговията по занятие, поради което предполага по-
внимателно и отговорно отношение в осъщестяване на търговските контакти, засилен
контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки. Съдържанието на грижата на
добрия търговец се определя от общоприетия за нуждите на търговския обмен абстрактен
мащаб за професионална грижливост, способности и умения, а нейното полагане е мярка за
дължимо усилие и старание. Завишените критерии спрямо търговеца са относими към
всички правоотношения, в които същият участва. Доколкото сключената между страните
сделка е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1, ал.1, т.14 от ТЗ и доколкото същата
влиза в обхвата на предмета на дейност на дружествата – ответници, то напълно оправдано е
спрямо тях да се прилагат по – високи критерии при изпълнение на задълженията си спрямо
насрещната страна по правоотношението. Ответниците не са доказали и наличието на
обстоятелства, свързани с форсмажорни събития, чиито последици не биха могли да бъдат
избегнати, дори при полагането на грижата на добрия търговец.
Предвид гореизложеното, ищецът е доказал в условията на пълно и главно доказване, че
е надлежна страна по договора, което е породило правото му да получи уговореното в
договора задължение.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите
нрави. В настоящия случай уговорената неустойка следва да обезщети забавено изпълнение
на основно задължение на продавача – изпълнител – да построи, довърши и предаде
процесния недвижими имот с разрешение за ползване, т.е. обезпечава изпълнението на
негово основно непарично задължение. Забавеното изпълнение на това задължение не е
11
обезпечено с други правни способи, освен с мораторна неустойка. При забавено изпълнение
на задължението, очакваните вреди са свързани с невъзможността имотите да се ползват
правомерно по предназначение, да се отдават под наем, както и да се налага ползването под
наем на други обекти. В тази част, въззивният съд препраща към констатациите на първата
инстанция.
Поради изложените мотиви и предвид, че становищата на двете инстанции съвпадат,
настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба с вх. №25176694 от 14.12.2021 год. срещу Определение №
********* от 28.10.2021 г., с което е оставена без уважение молбата на ответниците по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Настоящият състав на
въззивния съд споделя изводите на първата инстанция, като препраща към изложеното в
обжалваното определение. Предвид извода, че не е налице основание за ревизиране на
решението в частта за разноските, то частната жалба се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в
хода на делото разноски. Представен е списък с разноски по чл.80 от ГПК, договор за правна
защита и съдействие, в който в чл.2 е уговорен размера на възнаграждението, а именно 1800
лв. и начин на плащане, ведно с фактура №46/31.08.2022 год. и платежно нареждане,
удостоверяващи плащането и получаването на сумата. Предвид, че е доказано реално
заплащане на сумата от 1800 лева, за което е издадена и фактура, като се вземат предвид
материалния интерес по делото, действията осъществени от процесуалния представител на
ищеца - въззиваем, броя проведени заседания и сложността на делото, съдът намира, че на
въззиваемия следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер.
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20073586 от от 22.03.2021 год. на СРС по гр. д. №
67216/2019 г. по описа на СРС, 141 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №25176694 от 14.12.2021 год. срещу
Определение № ********* от 28.10.2021 г..
ОСЪЖДА „Бумекс“ ЕООД, ЕИК ********* и „Билдтрейд Груп“ ООД, ЕИК *********
да заплатят на „Икис Лайт“, ЕИК *********, сумата от 1 800 лева, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК, представляваща направени разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13