Р Е Ш
Е Н И Е
№………./…….11.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 1001 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл. 48 от КЗ.
Образувано е по искова молба на С.Г.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. С.Й. ***, с която срещу
Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Граф Игнатиев 2 ет.2, представлявано от С. Л., с която
в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове за
присъждане :
на сумата от 35 000лв. като частична претенция от 49 000
лева, представляваща
обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания, психически шок и
емоционален стрес, както и на
на сумата от 6000лв. като частична претенция от 6 908 лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби – изразяващи се в разходи за медицински
консумативи за стабилизация с 4 винта, импланти за тибията и такса за болничен
престой, както и двата
вида вреди са вследствие на ПТП, настъпило
на 14.09.2016г. на Автомагистрала А2 в района на гр. Нови Пазар по вина на
водач на товарен автомобил „***" с рег.№ ***с прикачено ремарке „***" с per. № Р ***, управляван от гръцкия
гражданин Г.К., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 14.09.2016г. около 00,05 часа ищцата управлявала лек автомобил
„Пежо 306" с рег.№ В 3492 РК по автомагистрала „Хемус" в посока Шумен
Варна в района на с. Енево, обл. Шуменска. Малко преди това гръцкият гражданин Г.К.преустановил
движението на управлявания от него товарен автомобил „***" с рег.№ ***с прикачено ремарке „***" с per. № Р *** и паркирал в аварийната лента
на автомагистралата до бензиностанция „Шел Енево Юг", без да е настъпила
техническа повреда на автомобилния състав и без да го обозначи по надлежния
начин с предупредителен светлоотразителен триъгълник. Ищцата навлязла в лентата
за влизане в бензиностанцията, възприела табелата, че бензиностанцията е
затворена и продължила движението си напред в единствената възможна посока да
се престрои отново в магистралата, като в този момент се блъснала в паркираната
в аварийната лента товарна композиция. В резултат на удара ищцата изгубила
съзнание, виновният водач я извадил от автомобила, била транспортирана в спешно
отделение на „МБАЛ Шумен" АД, където дошла в съзнание със затруднено
дишане и болки в дясната гръдна половина. От извършените прегледи се установили
следните травми: множество счупвания на V, VI, VII ребра в дясно, полифрагмента
компресионна фрактура на Тх 12, фрактура на пищял на десния крак, бималеоларна
фрактура на десния глезен, хематом на клепача на дясно око, сътресение на
мозъка, разкъсно-контузна рана на ляво коляно, разкъсно-контузна рана на лява
ръка. След 13 дни болничен престой на 27.09.2016г. била преместена в „МБАЛ Св.
Анна-Варна" АД, където под обща анестезия й била монтирана плака с винтове
на счупена тибия на долен десен крайник, след което същият бил гипсиран. Била
извършена операция и на десния глезен. Ищцата лежала десет дни в ортопедично
отделение, а след това била преместена в неврохирургия, където под посточнен
рентгенов контрол оперативно били имплантирани дивергиращи педикулни винтове за
укрепване на счупения торакален прешлен Тх12. Болничният престой и оперативните
намеси били съпроводени с множество болки с висок интензитет и силен психически
ерес. През първите два месеца след изписването спяла в полуседнало състояние,
поради невъзможност да си поема достатъчно въздух легнала. Сънувала кошмари и
спорадично се задавяла през нощта. Ищцата имала нужда от помощ при ежедневното
си обслужване за период от около осем месеца. На 22.02.22017г. претърпяла нова
оперативна интервенция под пълна упойка за изваждане на имплантираните уреди в
десните тибия и фибула. През февруари 2017г. била насочена от ортопед и за
повторна операция на глезена. И към настоящия момент ищцата имала ограничения в
движението на снагата, оток и видима деформация в същата област, както и
ограничен обсег на движението. Ищцата заплатила със собствени средства
необходимите консумативи и лекарства за лечението си в общ размер от 6908 лева,
от които 5400 лева за стабилизация с 4 винта, 1450 лева за импланти за тибията
и 58 лева за болничен престой. На 10.04.2018г. пострадалата предявила претенция
пред ответника за заплащане на обезщетение в размер на 53835,60 лева при
отчетено съпричиняване от нейна страна от 30 %, но не получила такова. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не се
оспорва настъпването на ПТП. Оспорва се твърдението, че вина за ПТП има
гръцкият водач. Твърди се,ч е същият е спрял в аварийната лента за проверка на
състоянието на автомобила и е бил с включен авариен сигнал, което се
забелязвало от достатъчно разстояние. Сочи се, че ищцата неправомерно се е
движила в аварийна пътна лента, с което е предизвикала ПТП. Несъобразена била и
скоростта й на движение, която била около 90 км/ч. Счита, че вероятно
пострадалата е задрямала преди удара. При условията на евентуалност се твърди
съществено съпричиняване на ищцата поради горепосочените нарушения, както и
поради неизползване на обезопасителен колан, като се настоява за намаляване на
обезщетението. Оспорва се да са претърпени всички описани от ищцата вреди.
Оспорва се и като завишен размера на обезщетението съразмерно с претърпените
вреди. Настоява се за отхвърляне на заявените искови претенции и присъждане на
разноските, сторени в съдебното производство.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съобрази заключенията на комплексната съдебно-автотехническата
експертиза и съдебно-медицинска, както и заключението на допълнителната САТЕ,
показанията на допуснатите до разпит свидетели, приема за установено от
фактическа страна следното :
Производството по делото е образувано по иск
за обезщетяване на вреди при условията на чл.513, ал.1 във чл.511, ал.1, т.2 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.1, т.2
от КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на
Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което
обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата,
претенцията се обработва от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /бюрото/, в случаите, когато няма кореспондент за територията на
РБ на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент, но съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата е приело решение да ликвидира щетата.
Разпоредбата на чл.513, ал.1 от КЗ визира,
че в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511,
ал.1 от КЗ, и при спазване на реда по чл.511, ал.3 от КЗ бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл.506, ал.2 от КЗ бюрото е
представително национално бюро на застрахователите за РБ в съвета на бюрата,
като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
държавите членки и в държавите, подписали Многостранното споразумение.
С посочените разпоредби е закрепена
възможността пострадалото при реализирано на територията на РБ ПТП, осъществено
от МПС с чуждестранна регистрация от държава членка на системата Зелена карта,
да насочи правото си на обезвреда към СНЦ НББАЗ гр.София.
За установяване отговорността
на бюрото в тежест на ищеца се възлага да докаже освен наличието на
специфичните условия на 513, ал.1 от КЗ, така и
наличието на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по
чл.45 от ЗЗД: виновно противоправно действие, извършено от сочения делинквент;
настъпили за ищеца вреди –телесни увреждания и психически страдания,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите; вид и тежест на
неимуществените вреди, претендирани от ищеца, вид на имуществените вреди, както
и да обоснове размера на претендираните обезщетения Единствено субективният
елемент на ФС на НУ по чл.45 от ЗЗД – вината – се предполага - до доказване на
противното.
Ответникът следва да установи релевираните
възражения, вкл.твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, а
именно, че последният е проявил поведение, което е пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Не се спори по
делото, че на 14.09.2016г. около 00.05 часа на автомагистрала Хемус, в района
на с.Енево, обл.Шуменска между л.а. ***с рег. № ***, управляван от ищцата С.Г.Г.,
и товарен автомобил „***“ с рег. № *** с прикачено
ремарке „***“ с рег. № ***с водач гръцкия гражданин Г.К.е настъпило ПТП.
Не се спори, че
към датата на настъпване на ПТП е налично застрахователно правоотношение по
полица за сключена застраховка ГО № 19012632101 при ЗД „Интергалоника“, със
срок на действие за периода от 03.08.2016г. до 02.11.2016г., т.е. валидна към
датата на застрахователното събитие по отношение на МПС „***“ с рег. № ***. Доколкото не се твърди противното, на територията
на РБ не е налице кореспондент на чуждестранния застраховател, което легитимира
НББАЗ гр.София като надлежен ответник по предявения срещу него иск.
За настъпилото
събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №307-11496 от
14.09.2016г.от дежурен служител при ОД на МВР Шумен и е образувано ДП №
327/2016г. по описа на РУ Нови пазар, което по искане на пострадалата, ищцата С.Г.,
и прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство
№894/16/04.01.2017г. на Районна прокуратура Нови пазар.
За установяване
механизма на настъпване на ПТП, настъпилите в резултат на същото вреди,
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, както и причинната връзка
между ПТП и вредоносния резултат, по делото са допуснати комплексна
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска и допълнителна САТЕ.
От заключението по
автотехническите експертизи, които съдът кредитира като изготвени от експерти,
притежаващи необходимите специални знания, и при липса на данни за
пристрастност към някоя от страните по делото, както и от обясненията на вещите
лица, дадени в съдебно заседание, се установява, че на 14.09.2016г. около
00.05 часа на АМ Хемус, на километър 369 + 000, на територията на Община Нови
пазар л.а.
***с рег. № ***, управляван от С.Г.Г. в посока от гр.Шумен към гр.Варна, се
блъска в задната част на товарен автомобил „***“ с рег. № *** с прикачено ремарке „***“ с рег. № ***, паркиран в
аварийна лента до Бензиностанция Шел Енево Юг. В резултат на удара Г. губи
съзнание и получава телесни повреди, лекият автомобил е получил цялостна
деформация, а на ремаркето са увредени задни светлини, капак, предпазна
престилка, пневматично окачване, ел.инсталация. След удара на предната част на
л.а. в гредата на задния мост на ремаркето, по-нататъшното внедряване се е
преустановило и превозните средства са останали съюзени в това положение.
Като се води от
обективираното в исковата молба, вещото лице сочи, че водачът на л.а. е имал
намерение да навлезе с автомобила на територията на бензиностанцията,
разположена в дясно от пътя. За да навлезе там, траекторията на движение на
л.а. трябва да пресече мисленото продължение на аварийната лента на АМ Хемус. В
този момент водачът въприема поставена табела на входа, че бензиностанцията не
работи. Водачът на л.а. реагира като продължава движението си наляво и напред,
вече в аварийната лента, в която се намира т.а. с прикаченото към него ремарке,
при което последва сблъсък на л.а. в задната част на ремаркето.
Пътното платно
непосредствено преди точката на удара е съставено от три ленти за движение - лява и дясно скоростни, разделени с
единична бяла прекъсната линия, и отделителна за десен завой към
бензиностанцията, отделена в началото си с единична прекъсната линия, след
което с двойна непрекъсната линия – при дъгата на завоя.
Преди входа на
бензиностанцията е имало разположени информационни табели : „Опасен участък“,
намаляване на скоростта до 70 км/ч при
дъжд и сняг; наименование на бензиностанция, преброителен пункт. В района на
бензиностанцията ограничението на скоростта е било 40 км/ч.
Произшествието е
настъпило в тъмната част на денонощието, при ясно време, добра видимост,
частично осветление от светлини на бензиностанцията, намираща се в дясно от
пътното плътно.
Към момента на удара
л.а. се е движил със скорост 90 км/ч, при което е имал техническа възможност да
възприеме и разграничи спрелия с включени аварийни светлини т.а. от разстояние
70 метра преди точката на удара. Принципно разстоянието на нощно забелязване на
примигващи светлини, при ясно време, насложени със светлини от осветлението на
бензиностанцията варира от 150-360 метра с оглед техническите възможности на
автомобила и водача като напр. пречупване на светлината с оглед качеството и
замърсеността на предното панорамно стъкло, острота на зрение, натрупана умора
при конкретен маршрут.
Критичната скорост, при
която водачът на л.а. е имал възможност да вземе завоя за навлизане към двора
на бензиностанцията и да продължи към задната част на паркинга на
бензиностанцията е била около 40 км/ч.
По пътната настилка не
са били намерени следи от простъргване и от протриване на гуми, при което
експерта прави извод, че спирачната система на л.а. не е била задействана.
Вещото лице докладва, че
след завоя за бензиностанцията аварийната лента с частно предназначение за
целите на бензиностанцията /изхода от бензиностанцията към магистралата/ е била
защрихована /с цел забрана за използване до края на бензиностанцията/, за да е
възможно да бъде използвана като ускорителна лента за включване в общи трафик
на магистралата.
По делото липсват данни
имало ли е поставена табела на входа на бензиностанцията и ако да – какво е
обозначавала; няма ясни данни какво е било намерението на водачката,
приближавайки към бензиностанцията в аварийната лента, както и нейното
физическо и психическо състояние непосредствено преди ПТП. Затова при наличните
факти и обстоятелства, според вещото лице техническите причини за настъпване на
ПТП са неправомерно използване на аварийната лента от товарния автомобил и
движение на л.а. със скорост, която не му позволява да спре преди точката на
ПТП при отклонение от завоя в дясно. Технически правилната маневра за избягване
на удар с аварийно спрелия товарен автомобил, която водачът на л.а. е могъл да
предприеме е да заобиколи от ляво спрелия състав, което е било приложимо при
отсъствие на автомобили в дясна пътна лента на АМ или да навлезе с маневра
десен завой в бензиностанцията при отсъствие на прегради, непозволяващи
навлизане в двора.
По отношение възражението за съпричиняване на
вредите от страна на пострадалия водач на л.а., основаващо се на твърдение, че
ищцата неправомерно се е движила в аварийна лента, с несъобразена скорост, и не
е ползвала обезопасителен колан :
Както се установява по делото липсват категорични
данни относно твърдението, че бензиностанцията е била в ремонт, съотв. поради
тази причина аварийната лента на бензиностанцията с частно предназначение за
включване в общия трафик на магистралата да е била с ограничен достъп. Затова
при липса на безспорни доказателства в тази насока следва да се възприеме като
неправомерно поведението на ищцата да не продължи през бензиностанцията с оглед
връщане на пътя, а да пресече двойната непрекъсната линия на аварийното платно,
за да се включи в трафика на АМ. На следващо място, ако и да се приеме, че съответното платно, преминаващо
през бензиностанцията с предназначение включване в трафика на АМ, е било
затворено, то ищцата е нарушила императивното изискване на разпоредбата на
чл.25 от ЗДвП, съгласно която като водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Доколкото
ограничението за движение на АМ е в рамките на 140 км/ч и при липса на
категорични данни относно намерението на водача на л.а. /извън твърденията й за
влизане в бензиностанцията/, то при движение на автомобила с 90 км/ч не е
налице превишаване на допустимите стойности за съответното съоръжение. С оглед
заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ, еднопосочно с извода на
експерта по основната експертиза, че критичната скорост, при която водачът е
имал възможност да вземе завоя за навлизане в бензиностанцията е около 40 км/ч,
то следва, че в конкретната обстановка ищцата се е движила с несъобразена
скорост. Това й е попречило да вземе безаварийно завоя наляво за включване в
трафика на АМ. На следващо място съдът кредитира заключението на вещите лица по комплексната САТЕ и МЕ, че в
съответствие с механизма на настъпване на произшествието телесните увреждания
на водача на л.а. могат да се получат както при управление на автомобила с
поставен обезопасителен колан, като и без него. С оглед факта, че експертът не
е намерил данни да свободно инерционно движение на тялото на водача в салона на
л.а. следва да се приеме, че шофьорът е бил с обезопаситилен колан. Освен това,
сочи се, че в динамиката на сблъсъка части и детайли от конструкцията на
ремаркето са проникнали в салона на л.а., при което са причинени голяма част от
телесните увреждания на водача на този автомобил. Затова следва да се приеме,
че е налице съпричиняване на настъпилите за ищцата вреди с оглед нарушаване
императивното изискване на разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.2 от Правилника за
приложение на Закона за движението по пътищата, а именно на забраната за
застъпване и пресичане на двойната непрекъсната линия, съотв. на разпоредбата
на чл.25 от ЗДвП, като не е съобразила поведението си на пътя преди включване в
трафика на АМ, както и че се движила със скорост, несъответстваща на
възможностите и намеренията на водача, при което е нарушена разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В резултат на настъпилото произшествие са причинени
материални вреди на автомобилите и телесни увреждания на водача на л.а.
След преглед на
представените медицински документи вещото лице по СМЕ заключава, че ищцата е
получила контузия на главата, мозъчно сътресение, травматичен оток и хематом
/кръвонасядане/ по клепачите на дясното око, контузия на гръден кош, счупване
на 5,6,7 ребра в дясно по дясна мишнична линия /аксиларна/, многофрагмено
компресивно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, двуглезенно
/бималеоларно/ счупване в областта на десния глезен, счупване на дясна тибия
/голям пищял/ в областта на тибио-фибиларната синдесмоза /тъканна връзка между
двете кости/, разкъсно-контузна рана на лявото коляно и лявата ръка. Относно степента и интензитета на
претърпените болки и продължителността им, продължителността на
възстановителния процес на ищеца и търпяните физически болки и страдания, както
и влиянието на телесното увреждане върху общото здравословно състояние на
пострадалото лице вещото лице изнася, че съответно счупването на 5-6-7-мо десни ребра обуславя
трайно затруднение на снагата за период от около 2.5-3 месеца. Установената
бималеоларна фрактура и фрактура в дисталния край на дясна фибула
/двуглезенното счупване на десния долен крайник и счупване в областта на долния
край на дясна фибула/ определя трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период не по-малък от 3.5-4 месеца при благоприятно развитие на
оздравителния процес, а като се следва да се има предвид и допълнителната
хирургична интервенция във връзка с екстракцията на остеосинтезиращия материал,
а именно операцията от 22.02.2017г. – период от около 5-6 месеца. Според вещото
лице многофрагментното счупване в областта на 12-ти гръден прешлен определя
трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца.
Останалите травматични увреждания определят временно разстройство на здравето неопасно за живота и отзвучават в
рамките на 2-3 седмици.
След извършеният преглед
към момента на изготвяне на експертизата вещото лице изнася, че в хода на
оздравителния процес са настъпили дегенеративни промени в областта на глезенна
става, довели до нейната деформация и ограничение в движението на ставата при
дорзална фрексия – сгъване към гърба на ходилото. Основната функция на крайника
– опорна е напълно възстановена. Следва да се провеждат допълнителни контролни
прегледи с оглед на продължителността на възстановяването, провеждането на
допълнителни физикални и рехабилитационни мероприятия, вкл. носене на
„подходящи“ обувки.
Експертът докладва, че
разходите за медицински консумативи и болничен престой са съотносими към
проведеното лечение на получените травматични увреждания.
По делото са събрани гласни доказателства,
посредством разпита на св.Гаро Жан Силвериян, живее на семейно начала с ищцата,
и св. Мариета Светославова Атанасова, дъщеря на ищцата. Показанията на
свидетелите са еднопосочни и взаимнодопълващи се, като от същите се установява,
че ищцата е била в силен шок след катастрофата. Първоначално е пролежала в
болницата в гр.Шумен, за да бъде стабилизирано състоянието й. Десният й крак е
бил гипсиран; цялата била в рани и превръзки; имала стъкла по главата.
Впоследствие била преместена в ортопедично отделение на МБАЛ „Св.Анна“
гр.Варна, където престояла около две седмици и е направена операция на глезен с
поставяне на импланти. След преглед в Неврохирургията на болницата се оказва
необходимо да бъде извършена операция на гръбнака с оглед наличието на увредени
прешлени. След операцията ищцата се прибира у дома. В началото се налага да
лежи почти неподвижно поради двете операции – на глезен и на гръбнак. Поради
болките приемала болкоуспокояващи; сънят й бил нарушен; станала нервна и
избухлива. За около три месеца се налага да бъде напълно обслужвана при
поддръжане на хигиената, при ставане и придвижване. С оглед проблемите при
зарастване на крака се наложило да се извърши трета операция, която била
направена в гр.София, ИСУЛ, при която били извадени имплантите от глезена. Към
настоящия момент състоянието на ищцата било доста по-добро, но походката й се
променила и все още накуцвала. Дълго време отказвала да се качва в кола, а вече
не желаела да шофира. Станала по-затворена, общуването с нея се
затруднило.
По делото са приети писмени доказателства за
извършени от С.Г.Г. разходи за потребителска такса в размер на 58 лева за
пролежаване в МБАЛ Шумен – фактура № 78750 от 27.09.2016г. и фискален бон; талон
за медицинско изделие и фискален бон от 30.09.2016г. на стойност от 1450 лева;
талон за медицинско изделие стабилизация с 4 винта, фактура №27128 от
13.10.2016г. и фискален бон на стойност от 5400 лева, за които се сочи, че са
направени през оздравителния период от
ищеца.
ВЪЗ ОСНОВА на изложените факти и обстоятелства, безспорно установени от
еднопосочните и взаимнодопълващите се писмени и гласни доказателства, както и
предвид компетентните експертни заключения, се налагат следните правни изводи :
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ищецът установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на института на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на
застрахователя за обезвреда на настъпилите за ищеца в резултат на деликта
неимуществени и имуществени вреди.
По безспорен начин е установен механизма на ПТП, противоправното
поведение на делинквента, факта на причиняването на вредите и пряката
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. С оглед фактите,
установени по делото, се налага извода, че водачът на т.а. е нарушил
специалните правила, приложими за АМ, и закрепени в разпоредбата на чл.58, т.1
от ЗДвП, а именно забраната при
движение по автомагистрала водачът да
спира на пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално
обозначените за това места. Доколкото т.н. аварийна лента е активна лента за
движение, то превозните средства нямат право да престояват върху нея.
Единственото изключение е, когато водачът на пътно превозно средство е принуден
да спре поради независещи от него обстоятелства, при което може да направи това
върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, като през
нощта и при намалена видимост сигнализира спряното пътно превозно средство с предупредителен
светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал /арг. чл.59, ал.1 от ЗДвП/. По делото не се установява наличието на тази хипотеза, т.е. авария на
т.а., поради което е и неприложима.
С пълно и пряко доказване ищецът доказва и наличието на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпилите за него
болки и страдания от причинените травми, техния характер, степен и
продължителност във времето.
Не се спори относно наличието на валиден договор за застраховка „ГО” към
датата на реализиране на ПТП за т.а., който обичайно се намира в държава членка
или в трета държава, чието Национално бюро е страна по Многостранното
споразумение.
Установява се, пострадалата е изпълнила задължението по чл.380 от КЗ за
подаване на претенция към НББАЗ, като искането й за обезщетяване е оставено без
уважение, видно от писмо с изх. № 1-1329/25.05.2018г. по щета №BG-18-GR88.
Същевременно съдът намира, че по делото е установено наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице за настъпване на вредите,
изразяващо се в управление на л.а. при нарушение на правилата за движение,
регламентирани с разпоредбите на чл. 63, ал.2, т.2 от Правилника за приложение на Закона за движението по
пътищата, съотв. на разпоредбата на чл.25 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Приносът на пострадалия, на осн.чл.52, ал.2
от ЗЗД, съдът определя в размер на 30 процента.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление
№ 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС, понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение,
съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
причиняване на вредите. Следва задължително да бъдат изтъкнати и надлежно
оценени всички обстоятелства, обосноваващи размера на дължимото по чл.52 ЗЗД
обезщетение. С оглед определяне справедлив размер на
дължимото обезщетение, следва да бъдат съобразени характера, степента и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от причинените с ПТП
травми, така и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
В конкретния случай ищцата е млад човек в
трудоспособна възраст. Ищцата е получила открити рани; претърпяла е три
хирургични интервенции; търпяла е болки и неразположение повече от 6 месеца. От
събраните доказателства се налага извода, че претърпяното ПТП е внесло в живота
й промяна, както на физическо, така и на психическо ниво. Травмите на психиката
са попречили на ищцата да организира живота и личното си пространство, тъй като
се страхува да пътува в кола и да шофира. Същевременно към настоящия момент са
налице данни за ограничение в десния глезен и деформация в същата област, с
промяна на походката.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват средна
по степен и продължителност, понесена от ищеца травма, като свързаните с нея
болки и страдания, с оглед критериите за справедливост, могат да бъдат
репарирани със сумата от 50 000 лева.
Съгласно т.7 от Постановление №
17/18.11.1963 т. на Пленума на ВС по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД,
регламентиращ възможност за намаляване на обезщетението за вреди при деликт,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е необходимо и
достатъчно да се установи причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата, и виновно.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо
само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите
не биха настъпили, респ. не биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по
време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е.
предпоставките за отчитане на съпричиняването и неговия размер са безспорно
установена причинно-следствена връзка между поведението на увредения и вредите,
заедно с преценка кои от тях не биха настъпили, или биха имали по-малък обем
/брой, интензитет/, при липса на личен принос. Предвид
заключението на автотехническата експертиза и изложените по-горе изводи приносът
на ищцата за причиняване на резултата - настъпилите травматични увреждания – съдът
намира за безспорно доказан. По изложените съображения размера на обезщетението, определено по реда
на чл.52 от ЗЗД, дължимо за компенсацията на причинените болки и страдания,
следва да бъде редуциран до 35 000 лева, съответно на участието на пострадалото
лице в причиняването им. Като основателен и доказан искът следва да бъде уважен
изцяло в предявения размер.
По отношение на иска за плащане на
претърпените имуществени вреди за медицински разходи : Съдът приема, че са направени във връзка с проведеното лечение, тъй като стойността им не
се поема от здравната каса. Заявеният иск следва да бъде уважен до размер на
сумата от 4835.60 лева при отчитане степента на съпричиняване от 30 % от общия
размер 6908 лева.
Поради уважаване на исковете съдът намира за
основателна и акцесорната претенция за мораторните лихви, считано от датата на подаване
на исковата молба – 22.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
разноските:
С оглед резултата
по спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част в размер на 4848.28 лева.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената
част от иска ищецът следва да заплати на ответното дружество сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на
33.07 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Граф Игнатиев 2 ет.2,
представлявано от С. Л., да заплати на С.Г.Г.
с ЕГН ********** ***
сумата от 35 000лв., предявена като частична претенция от 49 000
лева,
представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни увреждания, психически шок и
емоционален стрес, вследствие на
ПТП, настъпило на
14.09.2016г. на Автомагистрала А2 в района на гр. Нови Пазар по вина на водач
на товарен автомобил „***" с рег.№ ***с прикачено ремарке „***" с per. № Р ***, управляван от гръцкия
гражданин Г.К., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2018г. до окончателното плащане, както и
сумата от 4835.60 лв., предявена като частична претенция от 6 908
лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – изразяващи
се в разходи за медицински консумативи за стабилизация с 4 винта, импланти за
тибията и такса за болничен престой, са вследствие на ПТП, настъпило на 14.09.2016г. на
Автомагистрала А2 в района на гр. Нови Пазар по вина на водач на товарен автомобил
„***" с рег.№ ***с
прикачено ремарке „***" с per. № Р ***, управляван от гръцкия
гражданин Г.К., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба – 22.11.2018г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 4835.60 лв. до
първоначално предявения размер от 6000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул. Граф Игнатиев 2 ет.2,
представлявано от С. Л., да заплати на С.Г.Г.
с ЕГН ********** *** сторените
разноски в размер на 4848.28 лева.
ОСЪЖДА С.Г.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на
Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. Граф Игнатиев 2 ет.2, представлявано от С. Л. сторените
разноски в размер на 33.07 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: