Р Е Ш Е Н И Е №39
гр.Силистра, 25.06.2021
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
В. Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Румяна Пенева,с участието на прокурор при ОП-Силистра Г.В., като
разгледа докладваното от съдия Славова КАНД
№32 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №49/12.03.2021г.,
постановено по АНД №751/2020г., Силистренският районен съд е отменил
Наказателно постановление №19-001195/23.10.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Силистра, с което на „Товарни превози-Силистра“АД,на основание чл.414
ал.3 от Кодекса на труда (КТ) е
било наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“,в размер
на 2 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ.
Производството е образувано по касационна жалба на “Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Силистра, подадена от Директора,с искане да бъде отменен обжалваният акт на
СРС и, след решаване на спора по същество от настоящата инстанция, да бъде
потвърдено първоначално оспореното наказателно постановление.Оплаквани ята в
жалбата сочат на доводи за неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Акцент е
поставен върху твърдение,че въззивната инстанция не е
анализирала задълбочено представените по делото доказателства, което било
компрометирало фактическите ѝ изводи и, съответно довело до неправилно
приложение на закона.В една част възведените оплаквания сочат на довод за
необоснованост на съдебния акт, която, по аргумент от чл.348 НПК, не е
касационно основание и не подлежи на обсъждане.Поради горните съображения се
настоява за отмяна на атакуваното решение и съответно за потвърждаване на
процесното пред СРС наказателно постановление.
Ответникът по касация- “Товарни превози-Силистра“АД, чрез
представител по пълномощие адв.В.В.
***,изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.Излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и настоява, постановеният от
него акт да бъде оставен в сила като съответен на закона и фактите по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира
обжалваното решение за законосъобразно.Дава заключение за неговото
потвърждаване с отхвърляне на касационната жалба.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните,прие следното: Касационните основания,които са заявени и поддържани пред
настоящата инстанция се свеждат до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във
фазата на оценка на доказателствата /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН/.Акцентът в касационната жалба е
поставен върху оплаквания за неправилно формирани фактически изводи от
съда,като с оглед на събраните доказателства, се настоява за други заключения
относно фактите, което е типичен пример за довод за необоснованост на оспорения
съдебен акт. Последната, обаче, е изрично изключена от обсега на касационния
контрол с разпоредбата на чл. 348 ал.1 НПК, поради което и не подлежи на
обсъждане,вкл. в контекста на забраната от чл.220 АПК. Проверката на
обжалваното решение следва да се извърши на терена на касационните доводи и в
параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Спорът пред Силистренския районен съд
е бил съсредоточен върху въпроса:
След
прекратяване на трудовото правоотношение на св.К.Г.А.с „Товарни превози -
Силистра“АД със Заповед №09/30.09.20г.,считано от 01.10.2020г., за което е
изпратено и уведомление до НАП по чл.62 ал.3 КТ, продължил ли е същият да
полага труд срещу възнаграждение (при условията
на ТПО) при работодателя до 17.10.2020г.,вкл. и на
07.10.20г.- датата на проверката на контролните органи.
Съдът е приел,че по силата на ТД от 30.01.2015г.,
сключен на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ - до завършване на определена работа, К.А.е
работил като „портиер“ за „Товарни превози - Силистра“АД. Мястото му на работа
е било на пропускателния пункт на базата на дружеството в с.Калипетрово, където имало подвижна бариера. Впоследствие дружеството е било придобито от други
лица като на 13.08.20г. е вписана промяната в Търговския регистър,вкл. с нов
изпълнителен директор св.С.У.. Новото управително тяло на ТД решило да
организира по нов начин охраната на базата, посредством видеонаблюдение,
по повод на което са били прекратени трудовите договори с тримата работници,изпълнявали
длъжността „портиер“,вкл. със св.К.А., видно от Заповед №09/30.09.20г., считано
от 01.10.2020г. (л.13), за което е подадено уведомлението по чл.62 ал.3 КТ в
НАП. При тези данни съдът е приел,
че от 01.10.2020г. св.А. не е бил в трудовоправна
връзка с „Товарни превози - Силистра“АД, но е продължил да посещава бившето си
работно място,което не му е възлагано от работодателя или от длъжностно лице
при него,т.е. по своя инициатива. Обсъдил е и приложената на л.18 Декларация по
чл.402 ал.1 т.3 КТ, попълнена от него, приемайки, че същата не е годен източник
на категорични данни за предоставянето на труда му в полза на работодателя към
06-07.10.2020г., поради крайно противоречивите отбелязвания в същата, като
например:„нямам сключен договор с работодателя от 2015г.“, което е опровергано
от намиращите се на л.11 и л.12 ТД и Допълнително споразумение към него.Съдът е
анализирал показанията на разпитани- те по делото свидетели, вкл. и обяснения
на св.Кр.А. - че
е подписал заповед за съкращаването му, но не знаел че не е на работа, а
посещавал работното място, тъй като считал, че двамата му други колеги са в
отпуск, независимо, че ТПО и с тях са прекратени от 01.10.2020г. (л.53-л.54)
В обобщение СРС е приел за безспорно
установено, че прекратителната Заповед
№09/30.09.2020г. е била надлежно връчена на св.А. както и екземпляр от нея,
което се установява не само от саморъчно положения му подпис, но и от безпротиворечивите показания (по този въпрос) на св.Д.И.(счетоводител
на АД) и св.Р.П.(актосъставител). Това фактическо установяване е ключово за
разрешаване на повдигнатия спор и кореспондира с обясненията на изп.директор на дружеството-жалбоподател пред СРС,че от
01.10.2020г.е въведен нов режим на охрана чрез видеонаблюдение,
което обаче се осъществява от друго място, вътре в базата (не от пункта преди границата ѝ - будката до
бариерата, където е работил св.Кр. А.), достъпът до която е бил свободен. А щом всичко това
е така, то следва, че не се установяват елементите на трудово правоотношение в
контекста на чл.66 ал.1 КТ, както правилно е заключил и въззивният
съд.
Не подлежи на обсъждане оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт, в каквато
насока са изложените съображения в жалбата.Не са индивидуализирани нарушения на
съдопроизводствените правила, които по аргумент от чл.218 ал. 1 АПК, да
подлежат на касационен контрол. При установените по гореописания начин факти и
обстоятелства, съдът е извел верни изводи за липса на трудово правоотношение към
датата на проверката между св.К.А.и „Товарни превози - Силистра“АД, който се
споделя от настоящата инстанция,вкл. при условията на чл. 220 АПК.
Съдът е провел законосъобразно въззивното производство,при съблюдаване на принципите от
чл.13 и чл.14 НПК.Изслушал е в съдебно заседание актосъставителката
Р.П. и свидетелката Д.Т.,чиито показания е обсъдил,ведно с приетите писмени
доказателства. Освен това е изслушал като свидетели: К.Г.А.; изп.директор на АД-жалбоподател С.У.; счетоводителят на
дружеството Д. И.; другите двама портиери с прекратени трудови договори от
01.10.2020г.- Т. Г. Т. и К. М. Г., което е позволило формирането на фактически
изводи на широка доказателствена основа, вкл. с приети допълнително писмени
доказателства (л.50-л.62).Така осъществената процесуална дейност, е обезпечила
верността на фактическите изводи на СРС, обосновали и съответния на тях краен
резултат - за липса на трудовоправна връзка между
ответното по касация АД и св.Кр.А. след 01.10.2020г.А
щом това е така,то обективно не могат установените факти и обстоятелства да
бъдат вместени в приложената нормативна регулация от чл.1 ал.2 във връзка с
чл.62 ал.1 и чл.66 от КТ, което сочи на отсъствие на нарушение на трудовото
законодателство, санкционирано съгласно чл.414 ал.3 КТ.
В този контекст преценено,основателно
е искането на ответното по касация дружество за съдебни разноски,каквито
съгласно правилото от чл.63 ал.3 ЗАНН, в действащата редакция към
ДВ,бр.94/19г., се присъждат по реда на АПК, което в ракурса на чл.143 ал.1 АПК
означава,че същите следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на
органа,който е способен да се разпорежда и да отговаря по имуществени
претенции,т.е. разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния
пред СРС акт. В частта му за разноските решението на районния съд, като
необжалвано, е влязло в законна сила.Съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.6/14.,посл.изм.ДВ,бр.20/21г.), Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище София, а дирекциите „Инспекция по труда“ са териториални поделения на
Главна дирекция „Инспектиране на труда“,съгласно регламентацията от чл. 16 ал.1
от същия УПИАГИТ. Последните не са разпоредители с бюджетни средства и не могат
самостоятелно да поемат и да отговарят по имуществени претенции. Съгласно чл.18
ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,същите се определят по правилата от чл.7 ал.2, когато е наложена
имуществена санкция, какъвто именно е настоящият случай. Видно от чл.7 ал.2 т.2
Наредба №1/04г., минималното възнаграждение при санкция от 1000 до 5000 лева е
300 лева плюс 7% за горницата над 1000 лв.,т.е. още 105 лв.Освен това, при
отсъствие на материален интерес, възнаграждението при процесуално
представителство и защита по дела от административно-наказателен характер,
съгласно чл.18 ал.4 от Наредба №1/04г. е 300 лева, колкото е заплатила
страната. Следователно, направените разноски от ответника по касация са в
минималния размер,предвиден в Наредбата,поради което подлежат на пълно
възстановяване от касатора.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и
допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и
със закона.Ето защо, следва да бъде оставено в сила, воден от което и на
основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН, Административният
съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№49/12.03.2021г., постановено по АНД №751 по описа
за 2020 година на Районен съд
гр.Силистра.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,с
административен адрес:гр.София,бул.“Княз Ал.Дондуков“ №3, да заплати на „Товарни превози“АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление: гр.Силистра, Промишлена зона Изток, представлявано от изп.директор С.С.У., с ЕГН:**********,
сумата от 300.00 (Триста) лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.