О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
28.07.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 28 юли Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1438 по описа за 2020 година.
Делото е образувано по искова молба
на „ЮБЦ” ООД, гр. София против А.А.И.. На ответника е изпратен препис от
исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за
отговор на исковата молба е изтекъл и по делото не е постъпил отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№271/2020 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателства по делото: договор за мобилни услуги от 24.03.2017г., приложение
– ценова листа, декларация – съгласие от 24.03.2017г., допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен фиксиран номер
+359********* от 08.09.2017г., декларация съгласие от 08.09.2017г., приложение –
ценова листа от 08.09.2017г., фактура от №********** от 25.01.2018г., фактура
№********** от 25.02.2018г., фактура №********** от 25.04.2018г., общи условия
на „Теленор България“ ЕАД, Договор за цесия от дата 12.07.2019г.; Извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 12.07.2019г.; Договор за цесия от 29.11.2019г.; Извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 29.11.2019 г.; пълномощно; Уведомление за цесия;
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№271/2020
г. по описа на Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.09.2020 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните
проекта си за доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на „ЮБЦ” ООД, гр. София против А.А.И.. Ищецът твърди
в исковата си молба, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК, срещу А.А.И. е образувано ч.гр.д. № 271/2020 г. по описа на PC - Стара Загора. В срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. Твърди, че предявява исковата си претенция
срещу А.А.И. въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с
прехвърлител на вземанията ’’ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия
от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по договор
за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена
неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР” прехвърлил
вземания в общ размер на 245074,10 лева спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* твърди,
че встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК. Ищецът кредитор придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бивал
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. На 24.03.2017 г. потребителят подписал договор за ползването на мобилен
номер **********, при избран тарифен план Стандарт, с месечна абонаментна такса
20,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На 08.09.2017 г. абонатът подписал допълнително
споразумение за ползвания мобилен номер **********, с което А.И. подновил
условията на тарифния план, избирайки абонамент Тотал, с месечна абонаментна
такса 30,99лв. за срок от 24 месеца, като с подписване споразумението на
абоната било предоставено за ползване устройство
Alcatel U5 Black със сериен номер
354492080822100.
Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03203339 от
24.03.2017 г., между ответника А.А.И. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД били издадени
фактури за периода от 25.12.2017 г. до 24.04.2018 г. на обща стойност 322.38 лева,
а именно: №**********/25.01.2018 г. №**********/25.02.2018 г., №**********/25.04.2018
г. За потребените от
абоната ответник услуги за периода 25/12/2017-24/01/2018 г. Теленор издал: фактура № **********/ 25/01/2018 с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 26,78 лв. /без ДДС/, от които: 25,82 лв без ДДС - незаплатен месечен абонамент по
избрания тарифен план Тотал 30,99 лв. с ДДС; 0,30 лв. - незаплатена цена за услугата „Гласова поща“; 0,58 лв. - незаплатена цена за други
ползвани услуги към номера 0700/0800/00800;
0.08 лв. - незаплатена
цена за разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума била платима в срок 09.02.2018г. Към
фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. За потребените от абоната ответник услуги за периода 25/01/2018-24/02/2018 Теленор
издал:
фактура
№ **********/ 25/02/2018 с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 27,89 лв. /без ДДС/, от които: 25,82 лв без ДДС - незаплатен
месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 30,99 лв. с ДДС; 1.24 лв. - дължима такса за временно
възстановяване на изходящия трафик; 0,58 лв. - незаплатена цена за други ползвани
услуги към номера 0700/0800/00800; 0,19 лв. - незаплатена цена за услугата „Кратки текстови
съобщения“;
0,06 лв. - цена за
разговори към „Грижа за клиента“. Дължимата сума била платима в срок 12.03.2018г. Към
фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща
стойност 60,73лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г. и за месец 02/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на задължението на абоната ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 60,73 лв. ангажирало
договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като
във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор Теленор
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти
и издал по абонатен номер №********* на дата 25.04.2018г. крайна
фактура №********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 322,38 лв. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 261,65лв. и
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 60,73 лв. Така,
абонатът бил в неизпълнение на договорите си,
като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 30.99 лв. за
мобилен номер ********** до 08.09.2019 г. съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 08.09.2017 г. Неизпълнението на ответника обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната,
съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за
мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на
настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Претендираната сума в размер на 322,38 лв. била формирана като сбор от
незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 60,73 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване
на договора в размер на 261,65 лв., ведно с мораторна лихва върху
главницата в размер на 51.29 лв. за периода от 14.05.2018 г до
06.12,2019 г. Цената на иска
представлявала сума, за която е издадена фактура
от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за цесия/,
начислена била мораторна лихва за
забава и посочен периодът й/иск
по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът-ищец в производството -
цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/. Представените фактури сами по себе
си не били основание за плащане, но длъжникът ответник
сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга за което не
заплатил, респ. бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на
ответника обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД да начисли обезщетение
за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите. Към настоящия момент, предвид
постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите, дължимата
неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване на договорите
била в размер както следва: Чл. 1.1.
б. „а” Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.”. Чл. 1.1.
б. ”б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.” Приложени били уговорените правила за начисляване
на неустойката като за номер **********
била начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на
тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x25,82 лв. без ДДС = 77,47 лв., както и неустойка за предоставено за ползване с
допълнително споразумение от 08.09.2017 г. устройство Alcatel U5 Black в размер на 184,18 лв., представляващи
разликата до стандартната цена за предоставеното устройството. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД абонатът,
подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и приел Общите Условия на
Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Сочи,
че според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27
от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от
18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от оператора
на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“. Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не
санкционен.
Сочи, че когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за
мобилни услуги страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи
условия и те били неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването
му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД. Съгласно чл. 23, месечната цена за
провеждане на разговори се дължало и се заплащало от потребителя ежемесечно,
независимо дали повикванията са осъществени от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването
на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата
сума.
Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършвала в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът
подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал мобилни/телефонни номера **********, не
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение изпаднал в забава. Издадена му била фактура и в срок не я заплатил.
Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално
право от два договора за цесия. В чл. 1.6 от първия договор за
цесия, сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част
от договора за цесия: „списък/таблица
в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. ” В чл. 5,3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Цедентът декларирал в
чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение № 1, не съществували други
правоотношения. Сочи, че представянето на Приложение № 1 в цялост
би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на
лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват. Предмет на втория договор били 745 броя вземания в общ размер на
245 074, 10 лева спрямо физически и юридически лица, подробно индивидуализирани
в Приложение № 1 неразделна част от договора от дата 29.11.2019г. / чл. 1, ал.
1 /.
Приложение № 1
представлявало списък/таблица в електронна форма
на компактдиск, съдържащ информация за вземанията но договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях както следва: име/фирма,
ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани
вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било индивидуализирано по характер,
длъжник, период, падеж и стойност. С оглед спазване разпоредбите на ч.л. 2, ал. 2, т. 3 на
Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от
страна на цесионера, цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ,
че вземането е включено в предмета на договора за цесия. Документът
представлявал извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и
трябвало да послужи на цесионера за
осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии сочи, че съгласно чл. 6, ал.2 от
договора за цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването му,
„ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД имал качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента
във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания.
Нямало никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на мобилния
оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от
29.12.2019г.
Връчването на исковата
молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи
прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера било възприето като надлежно уведомяване
на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Моли
съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника А.А.И., че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на 322.38 лева - представляваща сбор от главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 60,73 лв., неустойка
по договора, сключен
между А.И. и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в
размер на 261,65 лв., ведно с мораторна лихва в размер на 51.29 лв. за периода
от 14.05.2018 г до 06.12.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски в
исковото производство и заповедното произвдство.
От изложените в
исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за
предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 271/2020г. по описа на Старозагорския районен
съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди,
че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги от 24.03.2017г. Тежестта да се докажат фактите, от които
произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на
твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него,
респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по
договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на
договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил
правата на цедента по договора за потребителски кредит.
УКАЗВА на страните,
че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: