Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Любомир Игнатов
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9741 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №116680 от 16.05.2019г.,
постановено по гр.дело №66819/2018г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в, ответникът З.“А.“АД
с ЕИК****** е осъден да заплати на ищеца „ДЗИ- О.З.”ЕАД с ЕИК****** сумата от 296,26лв.-
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски за нанесени щети по лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№******, ведно със
законна лихва върху главницата от 17.10.2018г. до окончателното изплащане и 54,59лв.
мораторна лихва за периода от 25.12.2016г. до 17.10.2018г., както и 760 лева
разноски.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника З.“А.“АД. Жалбоподателят поддържа, че в случая има
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца
водач. Твърди, че съдът не се е съобразил със заключението на вещото лице по
САТЕ относно механизма на настъпване на процесното ПТП и размера на вредите.
Счита, че обезщетението за настъпилите вреди следва да се разпредели поравно
между страните. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне
на исковете, както и присъждане на разноски.
Въззиваемият
ищец „ДЗИ- О.З.”ЕАД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски пред въззивната инстанция
за адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Ищецът,
въз основа на застрахователен договор по представената по делото
застрахователна полица за имуществена застраховка тип „Каско“, е приел за
разглеждане направеното от застрахования искане за изплащане на застрахователно
обезщетение и впоследствие е заплатил такова в размер на 281,26 лева, с което е
потвърдил валидността на застрахователното правоотношение и задълженията си по
него.
Съгласно чл.411 КЗ когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател
по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". В случая от
събраните по делото доказателства се установяват достатъчно ясно както механизмът
на настъпване на процесното ПТП и произтеклите от него имуществени вреди, така
и заплащането на обезщетение от страна на ищеца по сключената между него и
собственика на увредения автомобил имуществена застраховка „Каско“. Размерът на
обезщетението е правилно определен, тъй като в претенцията на ищеца освен
заплатената от него сума от 281,26 лева са включени и ликвидационни разноски в
законовоопределените рамки- в размер на 15 лева. Според заключението на вещото
лице реалният размер на настъпилата вреда е 289,96 лева. При приемане на
заключението в проведеното открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, а
и от показанията на разпитаната свидетелка (водачът на процесния автомобил) се
установява, че последният се е движел по път с предимство. В същото време
лекият автомобил „Хонда“ се е движел срещу знак Б1 и е следвало да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Опел Корса“. Следователно, както правилно е преценил и
първостепенният съд, налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки за
уважаване на регресния иск по чл.411 от КЗ. Не е установено съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил- в тази връзка и при доказателствена тежест на ответника,
доказателства не са представени.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360лева с ДДС, които следва да се присъдят изцяло.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №116680 от 16.05.2019г., постановено
по гр.дело №66819/2018г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в.
ОСЪЖДА З.“А.“АД с ЕИК****** да заплати на ищеца „ДЗИ- О.З.”ЕАД
с ЕИК****** сумата от 360лв. (триста и шестдесет лева)- разноски във въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/