№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка К.а, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2515 по описа на Административен съд –
Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост.
Образувано е по жалба от К.Я.П. ***, ЕГН **********,
срещу Заповед № ЖН-25/15.10.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община
Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между Община Варна и К.Я.П.
за част от жилище – частна общинска
собственост, представляваща една стая и ½ ид.ч. от цялото жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „****“ № 17, сутерен.
В жалбата се твърди, че единственото
жилище на жалбоподателя е било незаконосъобразно съборено от страна на Община
Варна по време на обявеното бедствие от 2014 г., като това обстоятелство е
установено в хода на съдебно производство. Жалбоподателят оспорва констатациите на органите
за наличие на сигнали и жалби срещу него за нарушаване на обществения ред като
основание за отказ да бъде удължен срокът на наемното му правоотношение. Направил
е искане за удължаване на срока на настаняването, което не е удовлетворено,
като излага доводи за незаконосъобразно протекло производство по искането. Иска
да бъде отменена заповедта и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна счита заповедта
за законосъобразна и обоснована, издадена в съответствие с процесуалните и
материалните разпоредби. Посочва, че срещу обитателите на сградата на ул. „****“
№ 17 са постъпили множество сигнали за нарушаване на обществения ред вследствие
конфликти и битови свади, за замърсяване на района и за нарушаване на добрите
нрави. Твърди, че освен изтичането на срока на наемното правоотношение, тези
обстоятелства също са основание за издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Заповед
№ ЖН-25/15.10.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед,
срещу настанените в общинското жилище на ул. „****“ № 17 в районната
администрация са постъпили две жалби от живущи в района, сигнали и жалби за
нарушаване на обществения ред са постъпвали и в районното управление на МВР. От
страна на П. е постъпила молба за удължаване на срока на наемното
правоотношение, която е била разгледана от комисията по чл. 6 от Наредбата на
Общински съвет – Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на
гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, наричана
по-нататък „наредбата“). Със свое решение комисията е предложила да бъде
прекратено наемното правоотношение. С тези мотиви и на основание чл. 46, ал. 1,
т. 6 от ЗОС, чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата, кметът на района е прекратил
наемното правоотношение между район „Аспарухово“ и П. относно част от недвижим
имот общинско жилище – частна общинска собственост, състояща се от една стая и
½ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“ № 17,
сутерен. Със същата заповед е задължил П. да опразни заеманата част от
общинското жилище в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, а при
неизпълнение на заповедта е разпоредил жилището да бъде иззето по
административен ред съгласно чл. 65 от ЗОС.
Обжалваната заповед е връчена на П. чрез
препоръчана пощенска пратка, получена от пълнолетен роднина на 19.10.2020 г.
Жалбата е подадена в район „Аспарухово“ на 27.10.2020 г. от процесуален
представител. Жалбата е допустима като подадена от адресата на акта в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните в производството
доказателства се установява, че недвижимият имот, за който се отнася заповедта,
е актуван като частна общинска собственост с Акт № 9023/20.05.2016 г.,
представлява масивна двуетажна сграда с идентификатор 10135.5502.215.1, с
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № 17 и се състои от сутерен, СОС
10135.5502.215.1.1, СОС 10135.5502.215.1.2 и тавански етаж, като е включена във
фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“.
Със Заповед № ЖН-17/17.08.2017 г. П. е
настанен в част от общинското жилище, представляваща една стая и ½ ид.ч.
от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“ № 17, сутерен, с жилищна
площ 12,25 кв.м и полезна площ 49,26 кв.м, за срок от три години от датата на
връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че след изтичане на срока й, тя
може да се продължи за същия срок съгласно условията на наредбата. Заповедта е
връчена на П. на датата на издаването и на същата дата е сключен договор за
отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“.
В преписката се установяват постановление
на Районна прокуратура – Варна за отказ да бъде образувано досъдебно
производство по жалба от И Б срещу наематели на общински жилища на
ул. „****“ № 17; 2 жалби от живущи на ул. „***“ бл. 77 относно нарушения на
обществения ред и спокойствие от обитателите на сградата на ул. „****“ № 17; решение
по н.а.х.д. № 130/2020 г. на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление
№ 442а-148/12.08.2020 г. на Началника на ІV РУ на МВР – Варна срещу К.Я.П. за
нарушение на 16а, ал. 2 от ЗЗШОС; заявление от П. за продължаване на срока на
заповедта за настаняване от 22.07.2020 г. с приложена декларация, съгласно
която член на домакинството му е сестра му А Н К ,
ЕГН **********; протокол № 4/25.08.2020 г. на комисията по чл. 6 от наредбата и
заповед за назначаване на комисията от 11.03.2020 г.; писмо от 16.09.2020 г. от
Началника на ІV РУ на МВР – Варна до кмета на район „Аспарухово“ относно
постъпили сигнали срещу действията и поведението на живущи в общинското жилище
на ул. „****“ № 17; справка за извършена проверка на 31.07.2019 г. на адреса и
информация за съставен АУАН на К Я.П.,
гостуващ роднина на наемател на адреса.
С жалбата са представени доказателства за
предходно настаняване на жалбоподателя в Център за временно настаняване през
2014 г. и решение № 484/21.04.2020 г. на
Административен съд – Варна, ХІІ състав, по адм.д. № 3445/2019 г., с което е
отхвърлен искът на П. за имуществени и неимуществени вреди за незаконното
събаряне от Община Варна на единственото му жилище в гр. Варна, ул. „***“ № 81. Според справка в
деловодството на ВАС, срещу решението е подадена касационна жалба, за
разглеждане на която е насрочено о.с.з. на 01.03.2021 г.
При така установените факти и с оглед
определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваният акт е издаден от кмета на
район „Аспарухово“, който съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост е компетентен да прекрати наемното правоотношение, настанителната
заповед за което е издадена от същия орган.
Актът е в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59 от АПК.
Съдът констатира, че адресатът на
заповедта не е бил надлежно уведомен за започналата процедура, няма данни и
твърдения да му е била предоставена възможност да представи документи, да
изрази възражения, поради което е налице съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на участие на адресата на неблагоприятен акт в процедурата по
издаването му. Няма доказателства да му е било известно решението на комисията
по чл. 6 от наредбата по протокол № 4/25.08.2020 г., с което не е удовлетворено
заявлението му за удължаване на срока на настанителната заповед.
По приложението на материалния закон,
съдът намира, че съобразно посоченото в заповедта правно основание - чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата - наемните правоотношения
се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Изложените в заповедта
факти относно наличието на сигнали срещу живущи на същия адрес сочат на друго
правно основание – нарушаване на обществения ред и добрите нрави, което е
несъответствие между фактическите и правните основания за издаване на акта.
От събраните в административното
производство доказателства не може да се установи, че жалбите и сигналите за
нарушения на добрите нрави, които са посочени като фактическо основание за
издаване на заповедта, касаят поведение на П., предвид обстоятелството, че в
сградата на ул. „****“ № 17 има множество наематели със самостоятелни настанителни
заповеди.
Във връзка с изтичането на срока за
настаняване, каквато е правната квалификация на основанието за прекратяване,
посочена в заповедта, съдът констатира, че съгласно чл. 21, ал. 5 от наредбата,
при изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта, наемното
правоотношение може да бъде
продължено, след издаване на нова настанителна заповед, ако наемателят и
членовете на неговото семейство отговарят на условията за настаняване под наем
в общинско жилище, предвидени в чл. 4 от същата наредба и ЗОС.
Жалбоподателят е направил искане за
продължаване на наемното правоотношение на 22.07.2020 г. и това искане е било
прието за допустимо и разгледано от комисията по чл. 6 от наредбата, като
предложението на комисията до кмета на района е да се издаде заповед за
прекратяване на наемното правоотношение.
Предвид наличието на волеизявление от П.
за удължаване на срока, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение би
следвало да съдържа мотиви във връзка с упражняването на предоставената на органа
оперативна самостоятелност да продължи наемното правоотношение или не, тъй като
наредбата не предвижда издаване на самостоятелен акт в случай на отказ да бъде
удовлетворено искането за удължаване на срока на съществуващо наемно
правоотношение. В тези мотиви следва да бъде обективирана проверката дали П. и
непълнолетната му към датата на заявлението сестра, декларирана като член на
семейството му, отговарят на условията за настаняване в общинско жилище към
момента на заявлението и какви са обстоятелствата, поради които органът
преценява, че искането за удължаване не следва да бъде удовлетворено. Такива
мотиви в заповедта липсват и не могат да бъдат извлечени от протокола на
комисията по чл. 6 от наредбата, в който по т. 2 от дневния ред, отнасяща се до
9 заявления на различни граждани със същия предмет, са отразени само
съображенията, че съгласно чл. 13, ал. 3 от наредбата след изтичане на срока на
заповедта за настаняване, ако няма промени в условията на социалния статус на
наемателя, заповедта се преиздава за
нов тригодишен срок. Предвид цитираната от комисията норма по чл. 13, ал. 3 от
наредбата, която предполага обвързана компетентност на органа,
административният орган е следвало да посочи кои са съображенията и
обстоятелствата, които го мотивират да издаде обжалваната заповед със
съдържание в обратния смисъл.
Липсата на мотиви защо административният
орган е преценил, че заявлението за удължаване на срока не трябва да бъде
уважено и съответно да бъде прекратено наемното правоотношение препятства
съдебния контрол дали административният орган е упражнил в съответствие с целта
на закона предоставената му оперативна самостоятелност, което също обосновава
извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
По гореизложените съображения, съдът
приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон,
и следва да бъде отменена.
При този изход от производството,
направеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от жалбоподателя
е основателно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
платената д.т. в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат. Предвид
представения договор за правно съдействие и защита при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, възнаграждението следва да бъде определено по правилата
на чл. 38, ал. 2 от същия закон в минимално предвидения по чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. размер, или 500 лева, и присъдено общо на двамата
процесуални представители на жалбоподателя.
По гореизложените съображения и
на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по
жалба от К.Я.П. ***, ЕГН **********, Заповед № ЖН-25/15.10.2020 г. на Кмета на
район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение между Община Варна и К.Я.П. за част от жилище – частна общинска собственост, представляваща
една стая и ½ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“
№ 17, сутерен.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на К.Я.П. ***, ЕГН **********, сумата 10 (Десет) лева,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на адв. В.О.М. от ВАК, ЕГН **********, и на адв. Ц.К.Л.
от ВАК, ЕГН **********, общо сумата 500 (Петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 46, ал. 5,
изр. последно от Закона за общинската собственост, решението е окончателно.
Съдия: