№ 1062
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502634 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалбата на Е. В. П., чрез
пълномощника му адв. Х.П. срещу Решение № 264448/05.07.2021г. по гр.д.№
10456/2020г. по описа на СГС, I-10 състав, с което са отхвърлени предявените
от него срещу „Банка ДСК“ АД, искове с правно основание чл. 439 ГПК, за
установяване несъществуването поради изтекла погасителна давност на
следните вземания: за сумата от 32 320,50 евро, представляваща задължение
за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно със
законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за
сумата от 3 822,56 евро, представляваща неустойка за забава за периода
28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата от 2 879,97 лв., представляваща
разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013 г., издадена по
гр.д. №37391/2013 г. по описа на СРС, 53-ти състав.
Моли съда да отмени изцяло решението, като неправилно и
незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на
материалния закон.Твърди, че първонистнационният съд неправилно е приел,
1
че давността не е започнала да тече от дата на изискуемостта на задължението
– 27.06.2012г., когато кредита му е обявен за предсрочно изискуем, а от по-
късна дата. Неправилно е приел, че след издаването на заповедта за незабавно
изпълнение, за признатите с нея вземания е започнала да тече нова
петгодишна давност, тъй като тази разпоредба касае само постановените и
влезли в сила съдебни решения. Неправилни били и изводите на съда относно
прекъсването на давността, като твърди, че с нито едно от действията си по
и.д.№ 860/15 на ЧСИ не е прекъснато теченето на давността. Счита, че
наложената по това дело възбрана, вписана на 17.12.2015г. не е прекъснала
давността, тъй като по искане на ЧСИ е била заличена на 24.08.2020г.т.е. тя е
заличена с обратна сила и се счита несъстояла се. Излага съображения за
незаконосъобразни действия на ЧСИ и моли да бъде констатирана тяхната
нищожност.
Твърди, че задължението за лихви е погасено с кратката тригодишна
давност. Намира, че след като солидарните длъжници не са своевременно
уведомявани за действията на ЧСИ по отношение на другия длъжник,
действията на ЧСИ са незаконосъобразни и не прекъсват давността.
Счита, че не дължи и сумите за разноски, поради погасяване на
главното задължение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.Счита за правилни
констатациите в първоинстанционното решение относно прекъсването на
давността с описаните изпълнителни действия, както и преценката на вида и
теченето на давностните срокове. Намира, че е приложима разпоредбата на
чл. 117 ал.2 от ЗЗД и за влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение.
В откритото с.з. жалбоподателят, чрез представителя си по пълномощие
поддържа жалбата. Претендира разноски. Във връзка с новопредставените в
тази инстанция доказателства, счита че след като „Банка ДСК“ АД не е внесла
дължимата такса за извършаване на публична продан по и.д.№ 860/15 е
налице отказ от страна на банката от принудително изпълнение и това
заличава всички извършени изпълнителни действия.
Ответната по жалбата страна, редовно призована не изпраща
представител в с.з.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
2
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
Въз основа на събраните пред СГС писмени доказателства са на
направени правилни констатации от фактическо естество.
Пред настоящата инстанция е представено допълнително ч. гр. д. №
37391/13 по описа на СРС, от което е видно, че заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени с определение от
31.03.2021г. по гр.д. № 37391/13 само по отношение на сумата 5 087,88 евро,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 24.02.2011г. до
04.09.2013г. и за сумата в размер на 183,24 евро, представляваща такси. Тези
вземания не са предмет на настоящия установителен иск, съобразно предмета
на делото, очертан в исковата молба.
Въз основа на събраните писмени доказателства е направен
обоснования извод, че задължението на ищеца съм ответника не е погасено по
давност и искът с правно основание чл. 439 от ГПК е неоснователен и
недоказан.
По направените възражения в жалбата, съдът намира следното:
Действително падежът на задължението за главница е настъпил с
обявяването на кредита за предсрочно изискуем от ответника на 27.06.2012г.
На 05.11.2013г. е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу него за
задължението по договора за кредит по ч. гр. д. № 37391/13 по описа на СРС.
Същата му е връчена и той е подал в срок единствено възражение по
отношение на дължимостта на договорната лихва и заемните такси. До
момента на подаване на възражението, ищецът е следвало да направи своите
възражения за изтекла погасителна давност до този момент. След като не е
направил това тези възражения са преклудирани.
Правилен и и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд,
че новата давност, която тече от влизането в сила на заповедта за незабавно
изпълнение по отношение на сумата от 32 320,50 евро, представляваща
задължение за главница по договор за ипотечен кредит от 22.10.2008 г., ведно
със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до изплащане на вземането, за
сумата от 3 822,56 евро, представляваща неустойка за забава за периода
28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата от 2 879,97 лв., представляваща
разноски по делото, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 05.11.2013 г., издадена по
3
гр.д. №37391/2013 г. по описа на СРС, 53-ти е петгодишна на основание чл.
117 ал.2 от ЗЗД. Макар и в разпоредбата изрично да е посочено като
основание само влязло в сила съдебно решение, с оглед характера и
последиците придадени на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение
същата има последиците на влязло в сила съдебно решение – установително
действие и преклудиране на обхванатите от обективните предели факти,
стабилитет и изпълнителна сила. Съдебната практика приема, че
разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ГПК, следва да се счита приложима и за
влязлата в сила заповед за изпълнение. Новата давност е винаги петгодишна
независимо дали вземанията, които са установени със заповедта се погасяват
с общата или с кратката давност, поради което и за вземането за лихви тече
нова петгодишна давност.
Давността не е изтекла, тъй като е била прекъсната от предприетите от
кредитора изпълнителни действия по и.д.№ 860/15 и по и.д.№ 564/20 по описа
на ЧСИ Г. Д.:
На 09.12.2015 г. с молбата за образуване на изпълнително дело срещу
ищеца ответникът е поискал по изпълнително дело № 20157810400860 на
ЧСИ Г. Д. налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на
притежаваните банкови сметки и дружествени дялове, възбрана върху всички
недвижими имоти;
На 15.12.2015 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г. Д.
е връчено запорно съобщение до „У.Б.АД и „Ц.К.Б.“ АД за налагане на запор
върху сметките на ищеца;
На 17.12.2015 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г. Д.
е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;
На 18.02.2016 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г.
Д.. е извършен опис на недвижим имот, собственост на ищеца и е насрочена
публична продан на имота в периода 13.03.2016 г. – 13.04.2016 г.
На 22.02.2016 г. по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г. Д.
е извършена оценка на недвижимия имот;
На 14.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ
Г.Д. ответникът е поискал налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника по изпълнително дело № 20157810400860 на ЧСИ Г. Д., на
притежаваните банкови сметки и дружествени дялове, възбрана върху всички
4
недвижими имоти, собственост на ищеца, опис, оценка и насрочване на
публична продан на недвижим имот на ищеца;
На 21.08.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ Г. Д.
е наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца;
На 11.09.2020 г. по изпълнително дело № 20207810400564 на ЧСИ Г. Д.
с поканата за доброволно изпълнение до ищеца е насрочен опис на недвижим
имот на ищеца.
Всички описани по-горе изпълнителни действия са от такова естество,
че прекъсват теченето на давността, съобразно разрешението дадено в т. 10 на
ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. След всяко прекъсване на давността започва
теченето на нова давност.
Без правно значение е посоченото от ищеца действие, чрез което е
поискано от взискателя спиране на публичната продан и то не може да заличи
с обратна сила предприетото изпълнително действие, което е прекъснало
теченето на давността.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че след като, според
него някои от действията на ЧСИ са незаконосъобразни (нищожни според
него) те не могат да прекъснат теченето на давностните срокове. Липсват
доказателства някои от изброените по-горе действия на съдебния изпълнител
да са били отменени, като незаконосъобразни по съответния ред по чл. 435 и
сл. от ГПК. След като те не са били обжалвани в съответния срок,
недопустимо е да се навеждат доводи за тяхната незаконосъобразност в
настоящото производство и тя да се преценява в него.
Изложеното във въззивната жалба, че действията, предприети срещу
другия солидарен длъжник не са били съобщавани на съдлъжника , доколкото
изобщо има доказателства за това, не променят извода относно прекъсването
на теченето на давността.
Предвид изложеното, законосъобразен се явява извода на
първоинстанционния съд, че липсват новонастъпили факти след издаването
на заповедта за изпълнение, които да са погасили задължението на длъжника
по нея или да обосновават извод за липсата на ликвидност или изискуемост
5
на процесните вземания. Поради това предявените отрицателни
установителни искове за несъществуване на вземанията следва да бъдат
отхвърлени.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционния съд, следва да бъде потвърдено изцяло
обжалваното решение.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
При този изход на производството на въззивника не се дължат разноски.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264448/05.07.2021г. по гр.д.№
10456/2020г. по описа на СГС, I-10 състав, с което са отхвърлени предявените
от Е. В. П. ЕГН ********** срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК ********* искове с
правно основание чл. 439 ГПК, за установяване несъществуването поради
изтекла погасителна давност на следните вземания: за сумата от 32 320,50
евро, представляваща задължение за главница по договор за ипотечен кредит
от 22.10.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 05.09.2013 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 3 822,56 евро, представляваща
неустойка за забава за периода 28.06.2012 г. – 04.09.2013 г., за сумата от 2
879,97 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от
05.11.2013 г., издадена по гр.д. №37391/2013 г. по описа на СРС, 53-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6