Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Д., 27.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви в публично заседание на двадесет
и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР А.
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 444/2017 г. по описа на Д.я районен съд, и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба и уточняващи такива от 02.03.2017 г. и от 22.03.2017
г. /депозирани в изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане по чл.
127 от ГПК от 10.02.2017 г./ на *** с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат *** ***, с която срещу ***, представлявано от **я ***, са предявени
следните искове: 1) за заплащане на сумата от 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева петдесет стотинки/,
представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за месец август **
г., ведно със законната лихва считано от 08.02.2017 г. до окончателното й
изплащане; 2) за заплащане на сумата от 127,50
лв. /сто двадесет и седем лева петдесет стотинки/, представляваща
неизплатена част от трудово възнаграждение за месец септември ** г., ведно със
законната лихва считано от 08.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 3) за
заплащане на сумата от 18,04 лв.
/осемнадесет лева и ** стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на цялото трудовото възнаграждение от 400 лв. за м. август ** г.,
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 30.08.** г. до
08.02.2017 г.; 4) за заплащане на сумата от 14,58 лв. /**надесет лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на цялото трудовото
възнаграждение от 400 лв. за м. септември ** г., определено по размер на
законната лихва за времето на забава от 30.**.** г. до 08.02.2017 г.; 5) за
заплащане на сумата от 350,** лв.
/триста и петдесет лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.
224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за ** г.,
ведно със законната лихва считано от 08.02.2017 г. до окончателното й
изплащане; 6) за заплащане на сумата от 2,76
лв. /два лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на задължението по чл. 224 от КТ определено по размер на
законната лихва за времето на забава от 16.01.2017 г. до 08.02.2017 г.; 7) за
установяване на трудов стаж като се приеме, че трудовото правоотношение между
страните не е прекратено на 27.12.** г., както е посочено в трудовата книжка на
ищцата, а на 16.01.2017 г. В условията на евентуалност, ако не бъде уважена
исковата претенция за заплащане на трудовото възнаграждение за м. август и м.
септември ** г., е предявен иск за заплащане на сумата от 1 267 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева/,
представляваща обезщетение за положения от нея извънреден труд през м. август и
м. септември ** г.
Според изложените в исковата
молба твърдения, поддържани в съдебно заседание и чрез упълномощения адвокат,
между страните е било налице трудово правоотношение, считано от 01.03.** г., по
силата на което *** е заемала длъжността „**”. Въпреки, че работното време по
договора било фиксирано на 4 часа неговата фактическата продължителност било
около 9 часа. Според ищцата между страните имало уговорка трудовото възнаграждение
да бъде в размер на 400 лв., като в платежните ведомости била отразявана сумата
от 272,50 лв.
Работодателят не изплатил
дължимото трудово възнаграждение за м. септември и октомври ** г., поради което
*** е поискала прекратяване на трудовото правоотношение, с отправяне на
едномесечено предизвестие до ответника. По същото време ищцата заболяла тежко,
като лекуващият лекар издал болничен лист до *** г. Въпреки това работодателят
издал на 27.12.** г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните. В тази връзка ищцата счита, че за нея е налице правен интерес да
поиска „промяна в датата” на заповедта за прекратяване на трудовия договор,
като вместо: 27.12.** г. да се посочи датата 15.01.2017 г.
***претендира и обезщетение по
чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за ** г.,
в размер на 350,** лв. Предвид на това, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
търсената искова защита, с оглед заплащане от ответника на процесните суми.
В срока по чл. 131 от ГПК ***е
представила отговор на исковата молба, според който предявените искове са
неоснователни и недоказани. Настоява се отхвърляне на исковата претенция, тъй
като ищцата е изложила твърдения в исковата молба, които не отговарят на
действителното фактическо положение. Според ответника действителният размер на
уговореното между страните трудово възнаграждения възлиза на 272,50 лв. На
следващо място се сочи, че *** е ползвала неплатен годишен отпуск през м.
септември ** г., което е съобразено при определяне на дължимото трудово
възнаграждение през същия месец. В тази връзка се оспорва и исковата претенция
за заплащане на обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение
(съобразно посоченото в исковата молба и уточняващите такива). Ответникът
настоява, че в полза на ищцата не се следва и претендираното обезщетение по чл.
224 от КТ. Оспорва се и претенцията за установяване на трудов стаж, както и
предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на обезщетение за
положения от *** извънреден труд през м.
август и м. септември ** г.
Според ответника
между страните не е имало устна /неформална/ договорка трудовото възнаграждение
на ищцата да бъде в размер на 400 лв. на месец, като същото е било 272,50 лв., както
е посочено и в трудовия договор. В тази връзка представителят на ***представя ведомостите за
получени от *** заплати за периода от месец март ** г. до месец юли ** г.
По отношение на трудовото
възнаграждение за месеците август и септември ** г. ответникът не отрича, че
същото е било дължимо, но в по-малък от претендирания от ищцата размер – 213,61 лв. за месец август ** г. и 160,21 лв. за
месец септември ** г. (стойността на нетното трудово възнаграждение,
което се дължи на ищцата по трудов договор, след приспадане на дължимите данъци
и задължителни социални и здравни осигуровки). Посочените суми са съобразени с
ползваните от ищцата за периода от 12.**.** г. до 16.**.** г. включително
ищцата, по нейна молба, 5 работни дни неплатен отпуск, през който период трудово възнаграждение не й се дължи.
Ответникът сочи,
че на 06.02.2017 г., т.е. преди образуване на настоящото дело, чрез банков
превод, е изплатил изцяло дължимото на ищцата трудово възнаграждение за
месеците август и септември ** г., като забавянето на изпълнението от страна на
работодателя се дължи изцяло на поведението на А.. Същата не е указала
необходимото съдействие – същата не пожелала да получи сумите в брой, както и
да се подпише за получаването им във ведомостите за заплати. Поради тази
причина едва през м. февруари
По отношение
на дължимото обезщетение по чл.
224 от КТ, според ответника, същото е в размер на 231,63 лева, като то е изцяло
заплатено на ищцата на 06.02.2017 г., чрез банков превод, поради което
предявеният иск е изцяло неоснователен и недоказан.
Работодателят
настоява, че с молба вх. № 4/30.**.** г., адресирана до него, ищцата е
упражнила правото си по чл. 326, ал. 1 от КГ да прекрати трудовото
правоотношение между страните с едномесечно предизвестие, считано от 01.10.** г.
до 31.10.** г., като след изтичането на така определения срок от един месец,
трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона, без да са необходими
други действия на страните. Т.е. трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 01.11.** г. на основание чл. 326, ал. от КТ.
Ответникът оспорва
предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд за месеците август и септември **г. както по основание,
така и по размер. Твърденията на работодателя са, че ищцата не е полагала
извънреден труд в посочения от нея период, тъй като уговореното между страните работно
време, съобразно трудовия договор, е 4 часа и то е спазвано.
Д. районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото, че между
страните е било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов
договор № 006/01.03.** г. Според този договор, сключен между ***,
представлявано от **я ***, от една страна като работодател, и ***, от друга
страна като **, ищцата е приела да изпълнява длъжността „**” в обект на
ответното дружество. Видно от същия договор работното време е определено на 4
часа, като уговореното месечно трудово възнаграждение е в размер на 272,50 лв.
С молба с вх. № 4/30.**.** г. *** е поискала от ответника да бъде освободена от
работа, считано от 01.10.** г., като същевременно ищцата заявява, че отправя
предизвестие до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение за
периода от 01.10.** г. до 31.10.** г.
Правото на едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на **а или служителя с предизвестие е уредено
с разпоредбата на чл. 326, ал. 1
от КТ. Това е субективно право, което може да бъде упражнено само по
преценка на **а или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на
трудовия договор на това основание. Същият не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява
трудовия договор на посоченото по-горе основание. При прекратяване на трудовия
договор по чл. 326 ал.1 КТ **ът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя
и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява
съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с
изтичане на срока на предизвестието – в тази насока е изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2,
т. 1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят
и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 от КТ
законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор
възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна
обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на **а
или служителя за неспазения срок на предизвестието. В тази насока е
задължителната съдебна практика - Решение № 34/24.03.2017
г. по гр. дело № 2962/** г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Може да се
направи извода, че след едностранното прекратяване на трудовия договор от **а или служителя с
предизвестие, издадените актове от ръководителя (работодателя), нямат правно значение.
Оставането на работа от страна на **а или служителя, след прекратяване на
трудовия договор, няма правни последици. В този смисъл настоящият състав
приема, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 01.11.** г.
Издадената впоследствие от работодателя заповед № 0**/27.12.** г., според която
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ се прекратява трудовото правоотношение
между страните, не е породила правно действие, тъй като към датата на нейното
постановяване не е било налице валидно трудово правоотношение между страните.
По искане на ищцата по делото е
допусната и назначена съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице г-жа *., по
която след запознаване с доказателствата по делото и извършена справка в
счетоводството на ответника, дава заключение, че по счетоводни
данни няма полагане на извънреден труд от ищцата.
За пълнота на
заключението в.л. е изчислило, в случай на доказване твърденията на ищцата, че
положения от нея труд вместо уговорения 4 - часов работен ден е бил 8 часа, за
процесните месеци извънредния труд би бил по размери както следва:
·
за м. август ** г., за 92 часа в
брутен размер 408,75 лв., и в нетен размер 324,34 лв.
·
за м. септември ** г., за 60 часа
в брутен размер 306,56 лв., и в нетен размер 237,52 лв.
По отношение
уговореното между страните трудово възнаграждение за м. август ** г. експертизата сочи начисленото
в брутен размер 272,50 лв., от което след удържане на дължимите от ищцата суми
за социално и здравно осигуряване, и за данък по ЗДДФЛ в размер на **о 58,89
лв., на ищцата е изплатено на 07.02.2017 г. НТВ (нетно трудово възнаграждение) в
размер на 213,61 лв. За м. септември ** г. начислено в брутен размер 204.38
лв., от което след удържане на дължимите от ищцата суми за социално и здравно
осигуряване, и за данък по ЗДДФЛ в размер на **о 44,17 лв., на ищцата е
изплатено на 07.02.2017 г. нетно трудово възнаграждение в размер на 160,21 лв.
Според в.л. обезщетението
за забава в изплащането на трудово възнаграждение е в размер на **о 12,58 лв.,
от което: 1) за м. август ** г. върху дължимото НТВ от 213,61 лв.,
считано от 26.**.** г. до датата на плащане 06.02.** г. в размер на 7.95 лв.;
2) за м. септември ** г. върху дължимото НТВ от 160,21 лв., считано от 26.10.**
г. до датата на плащане 06.02.** г. в размер на 4,63 лв.
По отношение
размерът на обезщетението по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишно отпуск от 17
дни, същото е в размер на 220,51 лв., като на 06.02.2017 г. ответникът е изплатил
обещетение по чл. 224 от КТ в размер на 231,63 лв.
Предявените искове, предмет на
настоящото дело, черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 128 и чл.
242 от КТ, според които положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.
С разпоредбите на чл. 128, т. 2 и чл. 270 от КТ е установено задължение на
работодателя да плаща в установените срокове на **а или служителя уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. При неплащане или неплащане в
пълен размер, **ът или служителят има право на иск срещу работодателя за
плащане на пълния размер на уговореното трудово възнаграждение, както и правото
да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Липсата на парични средства
или други препятствия и обстоятелства не освобождават работодателя от
задължението за заплащане щом са налице предпоставките за това. С оглед
възмездния характер на трудовото правоотношение законодателят е вменил като
основно задължение на работодателя да плаща в установените срокове на **а или
служите уговореното възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 242
от КТ положеният труд по трудов договор е възмезден, т.е. възмездността е
съществена характеристика на трудовото правоотношение. Тя се изразява в това,
че срещу изразходваната от **а работна сила работодателят му дължи насрещна
престация, която да възмезди изразходваната от него психическа и физическа
енергия, съставляваща съдържание на положения от човека труд. Именно затова
задължението на работодателя да плаща с установените срокове уговореното
трудово възнаграждение е закрепено от законодателя като основно негово
задължение към **а. Следва да се има предвид, че трудовото възнаграждение
включва както основното, така и допълнителните възнаграждения.
По силата на чл. 128 от КТ
работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на **а или служителя
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. При неизпълнение на
това задължение от страна на работодателя – пълно или частично, **ът или
служителят има право на иск за заплащане на пълния размер на дължимото трудово
възнаграждение, като липсата на парични средства или друго препятствие не
освобождават работодателя от задължението за плащане на уговореното трудово
възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно
с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. Възмездността
представлява съществена характеристика на трудовото правоотношение, което съдът
намира за безспорно съществуващо и установено в настоящия казус. С нормата на
чл. 245 от КТ законодателят е въвел
гаранции за изплащането на трудовото възнаграждение, съобразно
възприетите системи за определяне на трудовото възнаграждение. Съгласно чл.
245, ал. 2 от КТ неизплатената част се дължи ведно с лихва, равна на основния
лихвен процент за съответния период.
В настоящия случай съобразно
заключението на вещото лице, по изслушаната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, относно въпроса за трудовото възнаграждение на
ищцата за месеците август и септември ** г., се установява, че на 07.02.2017 г.
(преди образуване на настоящото дело) в полза на *** са изплатени сумите от: 213,61 лв. за месец август ** г. и 160,21 лв. за
месец септември ** г. (като тези суми са стойността на нетното трудово
възнаграждение, което се дължи на ищцата по трудов договор, след приспадане на
дължимите данъци и задължителни социални и здравни осигуровки). На следващо
място при изчисляване на тези суми работодателят се е съобразил с ползваните от
*** за периода от 12.**.** г. до 16.**.** г. включително, по нейна молба, 5
работни дни неплатен отпуск, през който период трудово възнаграждение не й се
дължи. В тази връзка следва да се отбележи, че с молба № 003/12.**.** г. ищцата
е поискала от ответника да ползва неплатен годишен отпуск в размер на 5 работни
дни – оспорването от страна на *** на подписа й под молбата, не е проведено
успешно. Съгласно изслушаното и прието заключение по назначената
съдебно-графическа експертиза подписът положен под цитираната по-горе молба е
положен от ищцата.
В тази връзка не
се доказа по делото, че между страните е имало устна /неформална/ договорка
трудовото възнаграждение на ищцата да бъде в размер на 400 лв. на месец.
Събраните гласни доказателства – чрез разпита на свидетелите М.Г.М. и Д.Р.Д., и двете посочени
от ищцата, не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно
твърдението на ***, че действителната продължителност на работния й ден е била
8 часа, вместо отразените в трудовия договор – 4 часа. На първо място и двете
свидетелки не споделят лични и непосредствени впечатления от подлежащия на
установяване факт – нито едната свидетелка не е присъствала на работното място
на ищцата в рамките на един в продължение на осем и повече часа. Действително
свидетелките са посещавали ищцата на местоработата й в различни часове на
работния ден, но от това не следва извода, че действителното работно време на
ищцата е продължавало осем и повече часове. На следващо място показанията на
тези свидетели са диаметрално противоположни на данните, изнесени от
свидетелите, ангажирани от ответника: ***. и ***.а.
Следва да се отбележи също така,
че трудовият договор се сключва в обикновена писмена форма, като условие за
действителност, като всички съществени елементи от трудовия договор, в това
число размерът на трудовото възнаграждение и продължителността на работното
време, се установяват само с писмен акт.
При условие, че
ищцата навежда твърдения за наличие на симулативност в сключения от нея трудов
договор, по отношение на размера на уговореното трудово възнаграждение и продължителността
на работното време, нейна е доказателствената тежест да установи сочените
обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 17
от ЗЗД с привидния договор страните умишлено прикриват сключената между тях
сделка, създавайки у третите лица една невярна представа относно истинското
съдържание на действителното съществуващото правоотношение между тях, като по
този начин страните симулират сделка със съдържание и последици, различни от
действително желаните. Симулацията, като съгласуваност между две и повече лица,
се създава от две успоредни сделки – привидна и прикрита, намиращи се в
определено съотношение на зависимост помежду си – привидната сделка е способ, а
прикритата – цел. В обсъжданата хипотеза оспореният трудов договор,
представлява частен диспозитивен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, тъй като от тяхното настъпване цели изгодни правни
последици за себе си. В случая доколкото ищцата твърди, че е участвала в
сключването на симулативен трудов договор, то последната носи тежестта да я
докаже действителните клаузи на договора, включително като си осигурят т. нар.
„обратен документ”. По същността си той представлява нарочен частен документ,
по смисъла на чл. 180 от ГПК, подписан и от двете страни или само от страната,
на която ще се противопостави и съдържащ данни за привидността на изразеното
съгласие и наличието на друга прикрита, дисимулирана сделка. Обратният пълен
документ разкрива всички клаузи на прикритото споразумение и сочи по несъмнен
начин за действителната воля на договарящите.
Разкриването на различните
проявни форми на симулативност, доколкото в случая се излагат твърдения за
наличието на симулативност на процесния договор е възможно да бъде осъществено
успешно, както по **ия исков реда, така и по пътя на възражението.
Законодателят е ограничил възможността /чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК/ при
установяване на привидността на гражданско-правните сделки да се използват
гласни доказателствени средства.
Изложените по-горе съображения
налагат извода, че предявените искове за заплащане на сумите от: 127,50 лв.,
представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за месец август ** г.
и 127,50 лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за
месец септември ** г., като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.
Неоснователни са и обусловените
от главните искове исковете по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумите от 18,04
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цялото трудовото
възнаграждение от 400 лв. за м. август ** г., определено по размер на законната
лихва за времето на забава от 30.08.** г. до 08.02.2017 г., и 14,58
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цялото трудовото
възнаграждение от 400 лв. за м. септември ** г., определено по размер на
законната лихва за времето на забава от 30.**.** г. до 08.02.2017 г.
По отношение на исковата
претенция за сумата от 350,** лв., същата се основа на нормата на чл. 224, ал.
1 от КТ, сочеща, че при прекратяване на трудовото правоотношение **ът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен
отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Съобразно
заключението на в.л. този иск е изцяло неоснователен и недоказан. На отхвърляне
подлежи и иска за заплащане на сумата от 2,76 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на задължението по чл. 224 от КТ определено по размер на
законната лихва за времето на забава от 16.01.2017 г. до 08.02.2017 г.
На отхвърляне подлежи и
претенцията за установяване на трудов стаж, че трудовото правоотношение между
страните не е прекратено на 27.12.** г., както е посочено в трудовата книжка на
ищцата, а на 16.01.2017 г., тъй като процесният трудов договор е прекратен,
считано от 01.11.** г., съобразно изложените по-горе мотиви.
Относно предявеният в условията
на евентуалност, ако не бъде уважена исковата претенция за заплащане на
трудовото възнаграждение за м. август и м. септември ** г., иск за заплащане на
сумата от 1 267 лв., представляваща обезщетение за положения от ищцата
извънреден труд през м. август и м. септември ** г.:
Съгласно
чл. 143 от КТ понятието извънреден труд е трудът, който се полага с
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител, извън установеното за **а работно време, т.е. в
процесния случай като извънреден би се явил трудът над 4-часовия работен ден. Разпореждането
на работодателя за полагане на извънреден труд представлява изрично
волеизявление, чрез което се възлага работа в повече от установеното работно
време, а във втората хипотеза на цитираната норма от страна на **а и по негова
инициатива се изпълнява работа в повече от установеното работно време със
знанието и мълчаливото допускане на работодателя.
Необходимо
условие за полагането на извънреден труд да е налице разпореждане /писмено или
устно/ на работодателя, което следва да бъде съ**ено на **а, като положеният
извънреден труд следва да се отчита в специална книга по смисъла на чл. 149 от КТ,
като от неизпълнението на това си задължение работодателят не може да черпи
права. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че такава книга в
ответното дружество не е водена. Полагането на извънреден труд подлежи на
доказване с всички доказателствени средства. В този смисъл, неводенето на
писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля
доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма положен извънреден труд. В тежест на **а/служителя
е да установи твърденията си за положен от него труд извън установеното за него
работно време, за което са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и
свидетелски показания.
В
настоящия случай по делото не са събрани доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин, че ищцата е полагала извънреден труд през
процесния период. Въз основа на свидетелските показания не може да се установи
с категоричност, че ищцата е **ла по 8 часа дневно, вместо по 4 часа, както е
вписано в трудовия договор. Показанията на двете свидетелки, посочени от ищцата,
не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод в посочения по-горе
смисъл. По делото не са представени присъствени форми с различно съдържание в
сравнение с тези, които е представил работодателя пред Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Д. (по повод извършената проверка по подаден сигнал за нарушение
на трудовото законодателство от ***, с оглед установяване наведените от ищцата
твърдения в тази връзка).
Изложените съображения мотивират
настоящият състав да приеме, че предявеният в условията на евентуалност иск за
заплащане на сумата от 1 267 лв., представляваща обезщетение за положения
от ищцата извънреден труд през м. август и м. септември ** г.
Водим от горното, Д. районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕГН
********** *** срещу ***, представлявано от **я ***, обективно съединени искове:
1) за заплащане на сумата от 127,50 лв. /сто двадесет и седем лева петдесет
стотинки/, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за месец
август ** г., ведно със законната лихва считано от 08.02.2017 г. до
окончателното й изплащане; 2) за заплащане на сумата от 127,50 лв. /сто
двадесет и седем лева петдесет стотинки/, представляваща неизплатена част от
трудово възнаграждение за месец септември ** г., ведно със законната лихва
считано от 08.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 3) за заплащане на
сумата от 18,04 лв. /осемнадесет лева и ** стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на цялото трудовото възнаграждение от 400 лв.
за м. август ** г., определено по размер на законната лихва за времето на
забава от 30.08.** г. до 08.02.2017 г.; 4) за заплащане на сумата от 14,58 лв.
/**надесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане на цялото трудовото възнаграждение от 400 лв. за м. септември **
г., определено по размер на законната лихва за времето на забава от 30.**.** г.
до 08.02.2017 г.; 5) за заплащане на сумата от 350,** лв. /триста и петдесет
лева и девет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за ** г., ведно със
законната лихва считано от 08.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 6) за
заплащане на сумата от 2,76 лв. /два лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на задължението по чл. 224 от КТ
определено по размер на законната лихва за времето на забава от 16.01.2017 г.
до 08.02.2017 г.; 7) за установяване на трудов стаж като се приеме, че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено на 27.12.** г., както е
посочено в трудовата книжка на ищцата, а на 16.01.2017 г.; 8) за заплащане на
сумата от 1 267 лв. /хиляда двеста шестдесет и седем лева/, представляваща
обезщетение за положения от ищцата извънреден труд през м. август и м.
септември ** г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Д.я окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: