РЕШЕНИЕ
гр.София,14.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І състав, в закрито заседание на четиринадесети октомври 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
:ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Кузманова ч. гр. дело № 7375 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на С.О.срещу
постановление за разноски от 18.01.2019 г. обективирано в съобщение с изх. № 003761 по изп.дело № 220188440403507 по описа на ЧСИ с рег. № 844, с
което е оставено без уважение възражението за намаляване на адвокатското
възнаграждение от 448 лв. на 200 лв. Твърди се, че процесуалният представител
на взискателя единствено е подал молба за образуване изпълнителното
дело, което не представлява фактическа и правна сложност. Моли съда,
постановлението за разноски да бъде отменено и да бъде постановено решение за
определяне разноски за адвокатско възнаграждение в размер до 200 лв., както и
изменение на пропорционалното възнаграждение на ЧСИ. Претендира разноски в
размер на 173 лв. (25 лв. – държавна такса; 48 лв. – заплатена такса по
Тарифата към ЗЧСИ, 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение).
Взискателят
Т.Л., счита жалбата за недопустима и неоснователна. Поддържа, че при сключване
на договора за правна помощ страните не са знаели, че длъжникът ще изпълни
доброволно задължението. Сочи, че искането за налагане на запор вече попада в
хипотезата на чл. 10, т. 2 №1 за определяне минимален размер на адвокатските
възнаграждения. Претендира за разноски-200 лв.-адв.възнаграждение.
ЧСИ рег.№ 844 по реда на чл.436,ал.3 ГПК в
мотивите си по реда чл. 436, ал. 3 ГПК, счита жалбата за неоснователна, тъй
като адвокатското възнаграждение е определено законосъобразно, в него е
отчетено и че адвокатския хонорар е предмет на свободно договаряне между
страните.
Съдът констатира от фактическа
страна следното:
Производството по изп. дело 20188440403507 ЧСИ с рег. № 844 е образувано въз
основа на молба с вх. № 058046/21.12.2018 г., с която взискателят
Т.Д.Л.чрез проц. си представител адв.
Д.е поискала да се образува изп. дело за събиране на:
3 000 лв. главница, ведно със законна лихва от 09.03.2015 г. до окончателното
плащане, 76,10 лв. имуществени вреди и 937,70 лв. разноски пред СРСпо гр. дело № 2200/2016 г., СРС, 82 състав, удоставерени с изпълнителен лист от 11.12.2018 г. Поискано е и адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 17.12.2018 г. в размер на 448 лв.,
което ЧСИ е включил в поканата за доброволно изпълнение, получена от длъжника
на 04.01.2019 г. и изпълнена от него на
21.01.2019 г. На 16.01.2019 г. С.О.е подала възражение до ЧСИ по повод размера на
адвокатското възнаграждение, оставена без уважение
При така констатираната
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбата на
чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сочи, че минималният размер на възнаграждението за образуване
на изпълнително производство е 200 лв. В т. 2 са изброени действия, различни от подаване на молба
за образуване на изпълнителното производство,
които аргументират заплащането на допълнително възнаграждение по методиката
конкретизирана там. Видно от
данните по делото, такива действия не са
предприемани, освен
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело с изискуемото съдържание по чл.426,
ал.2 ГПК. Не са налице
предпоставките предвидени в
разпоредбата
на чл.10, т.2 от Наредбата, за кумулиране на
възнагражденията. При това положение, взискателят има право на адвокатско
възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело по
чл.10, ал.1, т.1 в размер на
200 лв.
На корекция подлежи и
пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ тъй като при изпълнение на парично
вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно
интереса, а не само върху главницата по изпълнителния лист, поради което в нея
са включени и разноските по изпълнението. Главницата е 3 000 лв., присъдена е
върху тази сума и законна лихва от 09.03.2015 г., която към 02.01.2019 г. е
1 165,57 лв.; 76,10 лв. – главница, 84 лв. обикновена такса за изп. дело и 200 лв. адв.
възнаграждение или общо 4 525,67
лв.След като базата за пресмятане на таксата по чл. 26, б. „в“ е тази, пропорционалната такса следва да бъде 382,05 лв.
При този изход на делото на
жалбоподателя С.О.се следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на
173 лв. (25 лв. – ДТ; 48 лв. – такса по Тарифата към ЗЧСИ и 100 лв. – юриск. възнаграждение), които взискателя дължи.
Въз основа на изложеното
Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №
005034/30.01.2019 г. на длъжника С.О.постановлението,
обективирано в съобщение от 18.01.2019 г. по изп. дело № 20188440403507 на ЧСИ С.Я.с рег.
№ 844 КЧСИ за отказ да намали размера на адв.възнаграждение
в полза на взискателя по делото, ВМЕСТО което ПОСТАНОВЯВА
:
НАМАЛЯВА размера на адв.
възнаграждение за пълномощника на взискателя Т.Д.Л.по изпълнителното
дело от 448 лв. на 200 лв.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 564,23 лв. на 382,05 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.81 ГПК, Т.Д.Л., ЕГН ********** *** 33, сумата 173 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.