РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Девня , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200014 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. Н. К., ЕГН: ********** от гр. Девня против
Наказателно постановление №20-0253-000591, издадено на 14.12.2020 г. от
Началника на РУ МВР - Девня, с което на въззивника за нарушение по чл. 21
ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т.
6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 900
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли
съда да го отмени.
В с.з., въззивникът се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат, който заявява, че оспорва жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в нея, по
същество счита, че нарушението не е извършено от въззивника, поради което
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РУ на МВР – Девня, редовно призована, не се
представлява и не представя становище по жалбата.
1
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител или становище по постъпилата жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2020 г. свид. К. П. СТ. – служител в РУ МВР – Девня
работил по контрол на скоростта с АТС на движещите се по ГПI-2 ППС в
района на гр. Девня. Спрял служебния си автомобил до пресечката за
зърнобаза „Кристера”, намираща се извън населеното място на гр. Девня, като
в него било позиционирано АТС тип TFR1-M с идент. № 567. В 16:43:20 часа
АТС фиксирало и заснело л.а. *** с рег. № ***, движещ се със скорост 128
км/ч. След установяване на собственика на автомобила в регистрите на КАТ,
същият бил поканен да се яви в РУ МВР – Девня за изясняване на случая във
връзка със заснетото нарушение. На следващия ден - 22.10.2020 г.
въззивникът К. се явил и попълнил декларация, че лично е управлявал
въпросното МПС на посочената дата и в посочения час. На същата дата в
негово присъствие му бил съставен АУАН за това че, в населено място е
управлявал МПС с превишена със 74 км/ч скорост /след отчитане на
допустимото отклонение на ТС в полза на водача/ над максимално
допустимата скорост за населено място от 50 км/ч.
Описаната фактическа обстановка се установява от събрания по
делото доказателствен материал, след съвкупна и поотделна преценка както
на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите, така и от
приобщените писмени доказателства по делото – АУАН, серия Д,
№900958; декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП от дата 22.10.2020 г.; покана от
21.10.2020 г.; разписка от 22.10.2020 г.; докладна записка рег. №253р-
12820/22.10.2020 г.; протокол за използване на АТС рег. № 253л-12817, клип
№10196, TFR1-M с идент. № 567; месечен график за м. октомври 2020 г.;
справка за нарушител; протокол №3-8-20 от проверка на мобилна система за
видеоконтрол; писмена справка с приложена към нея графично изображение
от кмета на Община Девня. Така изброените доказателствени източници са
еднопосочни и взаимнодопълващи се и изграждат по несъмнен начин
описаната фактическа обстановка.
2
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началника на РПУ – Девня, оправомощен с това съгласно заповед рег.
№365з-4282/26.08.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
При служебната си проверка съдът констатира наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на обжалваното НП, обуславящи неговата незаконосъобразност.
Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на наказателното
постановление са допуснати нарушения на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН касаещи описанието на нарушението и неговата правна
квалификация. Законосъобразното издаване на наказателното постановление
изисква пълно съответствие между описанието на деянието, вменено на
нарушителя и посочените като нарушени правни норми. Описанието на
деянието, дадено както в АУАН, така и в НП следва да може да се подведе
под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно
нарушение и съответстваща н асловестното описание на нарушението, което
в случая не е така. Съдът констатира несъотвествие между фактическото
описание нарушението и посочената в АУАН и НП правна квалификация. В
АУАН деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21 ал. 2 от ЗДвП,
докато неговото словестно описание съответства на нормата на чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП. В наказателното постановление като нарушена също е посочена
нормата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, но в същото фигурира и „вр. чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП“. Посочените разпоредби визират съставите на две отделни нарушения,
като описаното в АУАН и НП нарушение съответства на такова по чл. 21 ал. 1
от ЗДвП. Задължение както на актосъставителя, така и на административно
наказващия орган е да опишат извършеното административно нарушение и да
3
посочат точната и съответстващата му правна разпоредба, която е била
нарушена, за да гарантират правото на нарушителя да узнае какво точно
нарушение е извършил, с оглед пълноценно реализиране на защита си по
него. Констатираното от съда пълно несъответсвие между описанието на
нарушението посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП води до
объркване на нарушителя и ограничава правото му да разбере в какво точно
се изразява вмененото му във вина нарушение. За гарантиране на това право е
необходимо да е налице правно единство между описанието на нарушението
и правната норма, което в обжалваното наказателно постановление не е
налице. Допуснатото процесуално нарушение при издаването на
наказателното постановление е от категорията на съществените, тъй като
нарушава правото на защита на нарушителя и винаги е основание за
самостоятелна отмяна на административния акт. В случая същото е довело и
до материално правна незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, с което въззивника е санкциониран за нарушение, което не е
извършил.
Видно от показанията на свид. С. в случая нарушението е
установено от система за видеоконтрол „TFR1-M” с идент. № 567/12, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. От представената техническа документация за
АТС съответства на одобрения тип и е преминало последваща техническа
проверка на 23.09.2020 г. На клип №10196, ясно се вижда, че управляваният
от жалбоподателя автомобил *** с рег. № *** се е фиксираното от системата
МПС и движещо се по посоката на задействане на АТС, отразена в протокола
за използването му на дата 22.10.2020 г. Действително на едно от
изображенията се вижда и друг автомобил, вероятно лекотоварен, но видно е,
че същото не съответства на зададената посока на измерване на скоростта на
АТС. С оглед на това и съдът не споделя възражението на защитата, че
нарашението би могло да е извършено от друг водач, управляващ друго
МПС, а не процесното, управлявано от въззивника.
От представената по искане на защитата справка от кмета на
4
Община Девня безспорно се установява, че местонарушението, отразено в
АУАН се намира извън населеното място гр. Девня. На представеното
графично изображение са обозначени начало и край на населеното място,
като видно е, че зърнобаза Кристера остава извън тези граници. С оглед на
това категорично следва да се приеме, че описаното в АУАН и НП нарушение
не е извършено от въззвника, тъй като той се е движел с установената скорост
от 128 км/ч не в населено място, а извън него. Управлявайки автомобила си с
така установената скорост въззивникът безспорно е допуснал нарушение на
чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, тъй като максимално допустимата скорост за движение
на МПС от категорията на управляваното от него извън населено място е 90
км/ч. При това и след отчитане на допустимата грешка в полза на водача от 3
% /за скорост над 100 км/ч, видно от протокола за проверка на мобилна
система за видеоконтрол/ следва, че водачът е превишил максимално
допустимата за извън населено място скорост със 34 км/ч. Деятелността му
действително е наказуема, но не с предвидените в чл. 182 ал. 1 т. 6 санкции, а
с тази, визирана в нормата на ал. 2 т. 4 на чл. 182 от ЗДвП. Тази отговорност
на водача обаче не може да бъде реализирана с изменение на обжалваното
наказателно постановление от страна на съда, поради факта, че спрямо
нарушителя обвинение за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП не е било
възвеждано.
Съдът констатира, че в АУАН като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 21 ал. 2 от ЗДвП, а в НП освен разпоредбата на чл. 21 ал.
2 от ЗДвП е посочено и „вр. чл. 21 ал. 1” без да става ясно защо. Въпросното
несъответствие съдът би приел за несъществено и ненарушаващо правото на
защита на жалбоподателя, в случай, че от словестното описание на
нарушенията и в двата акта ясно и непровиторечиво бе посочено в какво
именно се изразява нарушението – движение със скорост над максимално
допустимата изобщо /при което административно – наказателната
отговорност на нарушителя за нарушение по чл. 21 ал. от ЗДвП би могла да
се реализира с изменение на обжалваното наказателно постановление/ или
движение със скорост над максимално допустима скорост за населено място
от 50 км/ч /както е в настоящия случай/. С оглед на това и съдът намира, че не
би могъл да измени наложените на въззивника санкции дори и в посока
намаление тъй като това означава би означавало съществено изменение на
административното обвинение едва с решението на съда от такова по чл. 21
5
ал. 2 от ЗДвП в такова по чл. 21 ал. 1 от същия закон, каквото не е било
вменено на нарушителя нито цифрово, нито текстово, респ. срещу което
същият не се е защитавал. По този начин би се нарушило правото на защита
на наказаното лице в административно – наказателното производство, което
то има от момента на съставяне на АУАН срещу него. В настоящия случай
производството е изначално опорочено със съставянето на АУАН
неотговарящ на изискванията на ЗАНН, което е довело до издаване на
незаконосъобразно наказателно постановление, което полежи на цялостна
отмяна от съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0253-000591, издадено
на 14.12.2020 г. от Началника на РУ МВР - Девня, с което на М. Н. К., ЕГН:
********** от гр. Девня за нарушение по чл. 21 ал. 2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 900 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6