Определение по дело №426/2016 на Районен съд - Генерал Тошево

         

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                            Гр.Г.Т., 02. 12. 2016 год.

  Районен съд гр.Г.Т. в закрито заседание на втори декември две хиляди и шестнадесета година,в състав:

                                                Районен съдия:Петър Петров

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00426/2016 год. по описа на съда и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 Постъпило е писмо изх. № 1875/ 01. 12. 2016 год. от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд Г.Т., с което по изпълнително дело № 20163220400011 по описа на СИС при РС Г.Т. се иска на длъжника по делото- Ю.Т.Т. от с. У., община Г.Т. да бъде назначен особен представител. Към писмото е приложено изп. дело № 00011/ 2016год. на ДСИ при РС Г.Т. и писмено молба от П.Я.А.- взискател по изп. дело.

  След справка с книжата по изпълнителното дело, съдът констатира, че съгласно Изпълнителен лист от 24. 03. 2016 год. по гр. д. № 155/ 2015 г на РС Г.Т. лицето Ю.Т.Т. ЕГН ********** *** е бил осъден да заплаща на децата си Я. Ю.Т. и Н.Ю.Т. със съгласието и чрез тяхната майка и законен представител П.Я.Т.- А. месечна издръжка за всяко едно дете по 90 лева, ведно със законната лихва.

   От изложеното следва, че майката П.Я.А.  има качеството на взискател по изпълнителното дело.

   Видно от приложените по изпълнителното дело върнати призовки за доброволно изпълнение, отправени до длъжника Ю.Т.Т. постоянния му адрес- с. У., община Г.Т., това лице не е открито. По делото има данни че длъжникът живее в друго населено място.

   Съгласно нормите на чл. 29, ал. 2 и на чл. 430  ГПК в изпълнителното производство от районния съд може да бъде назначаван особен представител на длъжника само ако той няма регистриран постоянен и настоящ адрес.

    Видно от Определение от 27. 08. 2012 год. по ч. гр. д. № 16015/ 2011 год. на С. градски съд практиката е приела, че законът предвижда назначаване на особен представител след призоваване по чл. 47 от ГПК само в исковото производство, по преценка на съда, разглеждащ делото, на разноски на ищеца. Разпоредбата на чл. 47, ал.6 ГПК е неприложима в останалите производства/ обезпечително, заповедно, изпълнително/.

   В настоящото производство районният съд е указал на взискателя по изпълнителното дело да внесе по сметка на съда депозит за разноски за особен представител на длъжника в размер на сумата от 150 лева, като в дадения й от съда срок взискателят е депозирала писмена молба, с която въз основа на представени към молбата писмени приложения е поискала да бъде освободена от заплащане на разноски за длъжника поради липсата на достатъчно парични средства.

   В случая, след като не са налице условията на чл. 430 ГПК, т.е. длъжникът да няма регистрирани постоянен и настоящ адрес, да е напуснал същите и  да се укрива, то длъжникът ще търпи в изпълнителното производство неблагоприятните правни последици да не участва в процеса лично или чрез представител.

  Предвид изложеното съдът следва да остави без разглеждане молбата на взискателя за назначаване на особен представител на длъжника по изпълнителното дело.

  С оглед изложеното и на основание чл. 430 ГПК съдът

 

                                         О П Р Е Д Е Л И :

 

  ОСТАВЯ без разглеждане молбата на П.Я.Т. ЕГН ********** *** Тошево като взискател по изп. дело № 11/ 2016 год. на ДСИ при ГТРС за назначаване на особен представител на длъжника по същото изпълнително дело.

   Определението подлежи на частна жалба от заявителя пред Окръжен съд Д. в едноседмичен срок от съобщението.

    Преписи от определението да се изпратят на ДСИ и на взискателя.

 

                                                                Районен съдия :