Р Е Ш
Е Н И Е
№ 407 / 12.06.2012 година, гр. Хасково
Том V, стр.13-14
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Десети граждански състав
на десети май две хиляди и дванадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Десислава Вълканова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Вунов гражданско дело номер 2630 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове от „Обединена българска банка” АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р.А.У..
Ищецът твърди, че съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.12.2005 г. чрез клона си в гр. Хасково отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 3 000 лв. Съгласно чл. 4 договорената лихва по кредита била в размер на 15.75% годишно, а при забава на плащането по главницата и/или при друго неизпълнение клаузите на договора от страна на кредитополучателя, просрочените суми се олихвявали с наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент и надбавка от 5 пункта годишно - чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора. Сумата по кредита била изцяло усвоена от ответника на 28.12.2005 г., но той не изпълнил поетите задължения за плащане на кредитните вноски и изпаднал в забава от 10.01.2009 г. Съгласно чл. 15, ал. 2 от договора при неплащане на която и да е погасителна вноска, банката имала право да направи предсрочно изискуем целият ползван кредит. На това основание и поради неплащане на 24 погасителни вноски, дължими съответно на 10-то число всеки месец, считано от 10.01.2009 г. до 10.01.2011 г., на 01.02.2011 г. ищцовата банка наредила счетоводно записване на кредита като предсрочно изискуем и предприела действия по събиране на вземането си, като подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Към заявлението, по което било образувано ч.гр.дело 432/2011 г. по опис на ХРС, било представено препис-извлечение от счетоводната сметка на длъжника към 01.02.2011 г., според което задължението на ответника възлизало на сумата от 2 057,46 лв., включващо главница в размер на 1 474,72 лв.; договорна лихва за периода от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. в размер на 229.61 лв.; наказателна лихва за периода от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. в размер на 353.13 лв. По посоченото ч.гр.д. били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.02.2011 г. за процесното вземане. По молба на ищеца при ЧСИ Захари Запрянов било образувано изп. дело срещу ответника, но на 27.07.2011 г. било получено съобщение за подаденото от длъжника възражение. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на гореописаните вземания на ищеца спрямо него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2011 г. до окончателното й погасяване на задълженията, както и 283,21 лв. - направени деловодни разноски по заповедното производство. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Б.Д., оспорва исковете като допустими, но неоснователни и недоказани. В случая липсвали доказателства, установяващи получаване и изплащане на главницата, а претенцията за лихва не била съобразена с размера на законовата лихва за всяка просрочена вноска. Последната следвало да бъде определена съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 Закона за потребителския кредит /ЗПК/, аналогичен на чл. 19, ал. 2 ЗПК /отм./ Не се дължало лихва върху лихва, каквато била претенцията за наказателна лихва за периода от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. Освен това клаузите относно договаряне на лихва - чл. 4 и чл. 5 от договора били нищожни, тъй като противоречали на разпоредбите на ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна следното:
От заверено копие на договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.12.2005 г. се установява, че между страните по делото е било постигнато съгласие, по силата на което „Обединена българска банка” АД е предоставило кредит в размер на 3 000,00 лв. с годишен лихвен процент от 15,75 % на Р.А.У., който от своя страна е следвало да го погаси в рамките на 60 месечни анюитетни вноски, считано от 10.01.2006 г. на 10 число на месеца, с краен срок за издължаване 10.12.2010 г. В чл. 5, ал. 1 и 2 е уговорено, че при забава на плащането по главницата по кредита, както и при друго неизпълнение клаузите на договора от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща размера на горепосочения договорен лихвен процент и надбавка от 5 пункта.
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 432/2011 г. по описа на РС-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление от 02.02.2011 г., към което са приложени гореописания договор и извлечение от счетоводните книги на „Обединена българска банка” АД, ищецът се е снабдил със заповед № 236/07.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на документ и изпълнителен лист за сумата от 1 474,72 лв. за главница, с 229,61 лв. договорна лихва от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г., с 353,13 лв. наказателна лихва от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. и законната лихва върху главницата от 02.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 283,21 лв., разноски по делото за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 01.07.2011 г., получено от ищеца на 27.07.2011 г., му е било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е сторено.
Със споразумение от 10.05.2012 г. ответникът е признал гореописаните вземания на ищеца и е изразил готовност да ги погаси при определени в споразумението условия.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и обосновано, се установява, че уговореният кредит бил отпуснат на ответника чрез заверяване на неговата сметката на 28.12.2005 г. След 10.12.2008 г. той преустановил плащанията по кредита, като оставащата непогасена част от главницата възлизала на 1 474,72 лв. Дължимата договорна лихва за периода от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. била в размер на 219,05 лв., а дължимата наказателна лихва за същия период била 349,05 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Не се спори по делото, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, развило се на основата на договора за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ. Неговото съдържание е подробно регламентирано в представения договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.12.2005 г. На следващо място, от кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като на 28.12.2005 г. е превел сумата по посочената сметка на ответника. При това положение следва да се приеме, че в тежест на последния е възникнало задължението да погасява главницата и лихвите съобразно уговореното, но от 10.12.2008 г. той е преустановил плащанията, поради което дължи на банката сумата от 1 474,72 лв., представляваща непогасена част от главницата. В този смисъл е и представеното споразумение от 10.05.2012 г., съдържащо признание на този неизгоден за страната факт, което съгласно чл. 175 ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. В случая осъществяването му следва да се приеме за установено по несъмнен начин с оглед събраните доказателства по делото и липса на други такива, които да го опровергават.
Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника за нищожност на клаузите относно уговорените възнаградителна и наказателна лихви. На първо място, ЗПК /отм./ е влязъл в сила на 01.10.2006 г., а процесният договор е сключен на 27.12.2005 г., поради което и доколкото в посочения нормативен акт не се съдържат изрични разпоредби за неговото обратно действие, то той се явява неприложим в случая. Не намира опора в доказателствата по делото и тезата, че в договора имало неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, което водело до тяхната нищожност. Съгласно чл. 146, ал.1 от същия закон неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Няма данни те да са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а и не се касае за договор при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възражението по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност е направено едва в последното, трето поред с.з. по делото, поради което се явява преклудирано и не следва да се обсъжда. На последно място, следва да се отбележи и че уговорената в договора за банков кредит лихва по чл. 4, ал. 1 има характер на възнаграждение, което кредитополучателят дължи на банката за ползването на предоставените му парични средства. Макар и да има известно сходство с наказателна лихвата по чл. 5, ал. 1 от договора, те не са идентични. Последната освен обезщетителна функция, има и обезпечителна функция, сходна на гаранционно-обезпечителната функция на неустойката - да стимулира кредитополучателя към изпълнение. В този смисъл е Определение № 591 от 18.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 47/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева. Поради това настоящият съдебен състав счита, че е допустимо да се уговаря, претендира и евентуално да се присъжда възнаградителна и наказателна лихви, уговорени в договора за кредит, стига те да бъдат изискуеми, определени по период и размер, с оглед техния характер и функции. В конкретния случай тези предпоставки са налице, доколкото по отношение на вземанията за възнаградителна и наказателна лихви между страните е налице валидна облигационна връзка, като след 10.12.2008 г. ответникът е преустановил плащанията по кредита, поради което основателно ищецът му е начислил наказателната лихва, предвидена в чл. 5, ал. 1 от договора. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период дължимата договорна лихва възлиза на 219,05 лв., а наказателната лихва – на 349,05 лв. До тези размери претенциите са основателни и доказани, а до пълните предявени размери от 229,61 лв. и съотв. от 353,13 лв. следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива съразмерно на уважената част от исковете, а именно сумата от 776,72 лв., съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
При постановяване на решението съдът констатира, че по делото не е събрана изцяло дължимата държавна такса, която ищецът е следвало да внесе по сметка на съда. В тази връзка е необходимо да се уточни, че в случая е подадена искова молба за установяване съществуването на няколко вземания, за които е била издадена заповед за незабавно изпълнение по развило се заповедно производство, поради което е налице кумулативно съединяване на искове. По силата на чл. 72, ал. 1 ГПК държавната такса следва да се определи върху цената на всеки един иск, като съгласно приложимия в случая чл. 1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, таксата е 4 на сто върху нея, но не по-малко от 50 лв. От тази сума трябва да се приспадне платената такса в заповедното производство и получената разлика представлява размера на дължимата държавна такса за довнасяне. (така и в Определение № 640/16.07.2010 г. по ч.т.д. № 436/2010 г., I т.о., ТК на ВКС, докладчик съдията Тотка Калчева). Доколкото ищецът е представил първоначално вносна бележка за сумата от 41,15 лв., а по ч.гр.д. № 432/2011 г. по описа на РС-Хасково е заплатена същата сума, той ще следва на основание чл. 77 ГПК да бъде осъден да довнесе по сметка на съда сумата от още 76,69 лв., представляваща дължима държавна такса за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Р.А.У., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания на ”Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. ”Света София” № 5 спрямо него по договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.12.2005 г. за сумите от 1 474,72 лв. за главница, 219,05 лв. договорна лихва от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г., 349,05 лв. наказателна лихва от 10.01.2009 г. до 01.02.2011 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 432/2011 г. на Районен съд – Хасково - 02.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и направените по него разноски в размер на 283,21 лв. за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение, като исковете за договорна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 229,61 лв. и за наказателна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 353,13 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.А.У., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ”Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. ”Света София” № 5, сумата от 776,72 лв., представляваща направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ”Обединена българска банка” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. ”Света София” № 5, на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 76,69 лв., представляваща дължима държавна такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.