Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 31.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на двадесет и осми ноември 2017год.,в
състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.Славова
,като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 8207 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание Чл.79 от ЗЗД във вр. с Чл.327,ал.1
от Търговския закон и Чл.86, ал.1 от ЗЗД от „К.А.”ЕООД/в несъстоятелност/ срещу
„Р.П.”ЕООД, „В.П.”ЕООД и „Р.И.”ЕООД.
Ищецът „К.А.”ЕООД/в несъстоятелност/ моли да бъде
постановено решение по силата на което тримата ответници „Р.П.”ЕООД,
„В.П.”ЕООД и „Р.И.”ЕООД при условията на солидарност да бъдат осъдени да
заплатят сумата 117 600 лева, представляваща дължима цена за доставени
стоки по фактура № 4280/10.03.2010год.; сумата в размер на 35 890, 72
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 117 600 лева за
периода от 19.12.2012год. до 09.12.2015год., както и сумата в размер на
329 235,60 лева, представляваща дължима цена за доставени стоки по фактура
№ 4770/10.12.2010год. и сумата 100 480,68 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 329 235, 60 лева за периода от 19.12.2012год. до
09.12.2015год., както и при условията на евентуалност да се заплати сумата от
329 235,60 лева в случай, че съдът приеме, че сключеният между страните
договор е развален и която сума представлява стойността на предоставения по
развалената сделка чамов материал.
Ответниците „Р.П.”ЕООД, „В.П.”ЕООД и „Р.И.”ЕООД
оспорват предявените срещу тях искове по съображения, изложени в отговора на
исковата молба.
Съдът като прецени доводите на страните,
събраните по делото доказателства, приема
за установена следната фактическа обстановка :
По делото е представена и е приета като
доказателство издадена от „К.А.“ЕООД фактура № 4280/10.03.2010год. за доставка
на материали на стойност от 117 600 лева.Няма спор, а и се установява, че
фактурата не е подписана от представител на получателя „Р.П.“ЕООД.
Между страните няма спор, че правоотношението между
„К.А.“ЕООД и „Р.П.“ЕООД, отнасящо се до фактурираните с фактура №
4280/10.03.2010год. материали, е възникнало по силата на Договор от
05.02.2010год., с който „К.А.“ЕООД се е задължило да достави на „Р.П.“ЕООД
дъбов паркет и друг дъбов материали, конкретизирани в Приложение №1 към
договора, на обща стойност от 117 600 лева с ДДС. Задължението на
получателя „Р.П.“ЕООД е било да заплати уговорената в договора цена в срок до
100 работни дни след получаването на материалите.
По делото е представена и е приета като
доказателство издадена от „К.А.“ЕООД фактура № 4770/10.12.2010год. за доставка
на материали на стойност от 329 235,60 лева.Няма спор, а и се установява,
че фактурата не е подписана от представител на получателя „Р.П.“ЕООД.
Между страните няма спор, че правоотношението
между „К.А.“ЕООД и „Р.П.“ЕООД, отнасящо се до фактурираните с фактура № 4770/10.12.2010год.
материали, е възникнало по силата на Договор от 10.12.2010год., с който „К.А.“ЕООД
се е задължило да достави на „Р.П.“ЕООД дъбов паркет и друг дъбов материали,
конкретизирани в Приложение №1 към договора, на обща стойност от
329 235,60 лева с ДДС. Задължението на получателя „Р.П.“ЕООД е било да
заплати уговорената в договора цена в срок до 27.12.2010год.
От представения по делото и приет като
доказателство констативно-приемателен за отговорно пазене от 10.12.2010год.
страните са се съгласили, че материалите предмет на договора ще станат
собственост на „Р.П.“ЕООД и ще му бъдат предадени едва след окончателното
плащане на цената, което съобразно условията в договора е следвало да стане
най-късно до 27.12.2010год.
Не се спори, а и се установява, че на
28.06.2011год. в Търговския регистър е вписано преобразуване на „Р.П.“ЕООД/ с фирмено
наименование към момента на преобразуването „В.П.“ЕООД/ чрез отделяне на
еднолично търговско дружество „В.П.“ЕООД. В представения в Търговския регистър
План за преобразуване, подписан и одобрен от двете преобразуващи се дружества изрично
е посочено, че върху новоучреденото дружество „В.П.“ЕООД преминава съществуващо
задължение на „Р.П.“ЕООД към доставчик „К.А.“ООД в размер на 117 600 лева
съгласно фактура № 4280/10.03.2010год.
Не се спори, а и се установява, че на 18.05.2012год.
в Търговския регистър е вписано преобразуване на „В.П.“ЕООД чрез отделяне на
еднолично търговско дружество „Р.и.“ЕООД. В представения в Търговския регистър
План за преобразуване, подписан и одобрен от двете преобразуващи се дружества
изрично е посочено, че върху новоучреденото дружество „Р.и.“ЕООД преминава
съществуващо задължение на „В.П.“ЕООД към доставчик „К.А.“ООД в размер на 117
600 лева съгласно фактура № 4280/10.03.2010год.
От приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице В.А., чието заключение съдът кредитира изцяло като обективно и
професионално изготвено се установява, че и двете процесни фактури №
4280/10.03.2010год. на стойност 117 600 лева и № 4770/10.12.201год. на
стойност 329 235,60 лева са осчетоводени от „В.П.“ЕООД, регистрирани са в
Дневника за покупки през м. март и м. декември 2010год. и за тях ответникът е
ползвал данъчен кредит.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна :
В тежест на
ищеца по предявения от него иск с правно основание Чл.327,ал.1 от Търговския
закон е да докаже съществуването на твърдяното от него материално
правоотношение,основано на договор за търговска продажба, както и че той е изпълнил
задължението си да достави стоката, предмет на договорите, за да има правото да
получи уговорената покупна цена.
В настоящия случай между страните не се спори, а и
от представените по делото фактури- двете данъчни фактури, както са описани в обстоятелствената
част на исковата молба, се установява, че получаването на стоките не е
удостоверено с подписа на упълномощен представител на ответника, поради което и
тези фактури представляващи изходящи от
ищеца частни документи сами по себе си не могат да бъдат доказателство, както
за наличието на договорни отношения между страните, така и изпълнението на
задължението на продавача на предаде стоката на купувача.
Същевременно обаче видно от приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури-№
4280/10.03.2010год. на стойност 117 600 лева и № 4770/10.12.201год. на стойност
329 235,60 лева. са били осчетоводени в счетоводството на ответника по дебита
на сметка 302 „Материали – ГСМ” общо със сумата на данъчната основа , по дебита
на сметка 4531 „Начислен данък за покупките, пълен кредит” със сумата на
начисления ДДС по кредита на сметка 4011
„Доставчици” със сумата за плащане-стойността на двете фактури.От наличието на
надлежно осчетоводяване на фактурите, както и с оглед на изразеното намерение
на ответника да ползва данъчен кредит за сумата, представляваща ДДС по тези
фактури съдът прави извода, че той е получил стоката, която е описана във
фактурите, т.е, че е налице твърдяното от ищеца в исковата молба материално правоотношение,
основано на сключен между страните договор за търговска продажба, по който той
е изпълнил задължението си предаде на купувача стоката, която е предмет на този
договор.
Неоснователен е доводът на ответниците, че
купувачът не дължи плащане на фактура № 4770/10.12.2010год. вследствие
развалянето от негова страна на договора от 10.12.2010год. поради
неизпълнението на задължението на продавача да достави фактурираните с
фактурата чамови материали. Видно от представения от самите ответници констативно-приемателен за отговорно пазене от
10.12.2010год. страните са се съгласили, че материалите предмет на договора ще
станат собственост на „Р.П.“ЕООД и ще му бъдат предадени едва след
окончателното плащане на цената, което съобразно условията в договора е
следвало да стане най-късно до 27.12.2010год. Тоест продавачът е имал готовност
да изпълни престацията предмет на задължението му – да предаде уговореното
количество чамов материал, но страните са се съгласили това да стане едва след
плащането на продажната цена или най-късно до 27.12.2010год. След като при
настъпване на падежа, а и в по-късен момент купувачът не е изпълнил
задължението си да заплати уговорената продажна цена, то той не може да упражни
правомерно правото си по чл.87, ал.1 от ЗЗД да развали двустранния договор тъй
като няма качеството си на изправна страна. Съответно след като плати
уговорената продажна цена той има правото да иска предаване на стоката, съобразно
уговорката между страните. Само за пълнота на изложеното следва да се добави,
че ответниците не ангажираха и доказателства относно това, че са развалили
договора чрез изявление, което да е достигнало било писмено, било устно до
насрещната страна по правоотношението, като за такова не може да се счита изготвянето на кредитното известие, което има
характера на чисто счетоводна операция.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че
искът е погасен по давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ГПК давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия
случай се установява, че и по отношение и на двете процесни фактури е било
уговорено от страните отложено плащане на цената. Съгласно чл.8 от Договора от 05.02.2010год.,
за който няма спор, че има отношение към правоотношението между „К.А.“ЕООД и „Р.П.“ЕООД,
отнасящо се до фактурираните с фактура № 4280/10.03.2010год. стоки, е
предвидено, че купувачът дължи плащане на цената в срок от 100 работни дни,
след предаване на материалите. След като от съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че през м. март 2010год. е осчетоводено задължението на купувача да
заплати цената, съобразно общото правило на чл.327, ал.1 от ТЗ, че продавачът
дължи плащане на цената след предаване на стоката или документите, които му
дават правото да я получи, то следва да се приеме, че най-късно към датата на
осчетоводяване е възникнало задължението на купувача да плати уговорената
продажна цена, съответно към този момент задължението му вече е станало
изискуемо. Тъй като обаче искът е предявен в съда на 12.12.2015год., т.е
непосредствено преди изтичането на общия пет годишен давностен срок по чл.110
от ЗЗД, то и възражението на ответника за изтекла давност по отношение
задължението му по тази фактура се явява неоснователно.
По
отношение пък на задължението на купувача по фактура № 4770/10.12.2010год.
задължението му е станало изискуемо едва на 27.12.2010год., съгласно приетото
от страните в чл.8 от Договора от 10.12.2010год.,
поради което и към момента на предявяването на иска на 27.12.2010год. това
вземане на ищеца също не е било погасено по давност.
Предвид изложеното съдът приема, че по отношение
на процесните фактури между страните по делото е бил налице валидно сключен
договор за търговска продажба, както и че ищецът е изпълнил своите задължения
по договора за търговска покупко-продажба и тъй като съгл. Чл.327,ал.1 от
Търговския закон купувачът е задължен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават правото да я получи , то в тежест на
ответника съгл. Чл.127,ал.1 от ГПК ще бъде да докаже, че е изплатил на
продавача-ищец по делото дължимата цена по договора, което той не стори в
настоящия процес. Съдът взема предвид и разпоредбата на Чл. 301 от Търговския
Закон, от която следва, че тъй като ответникът не се е противопоставил след
като е узнал, че от негово име се подписват други лица, се смята че той
потвърждава тези действия.
Предвид
изложеното съдът приема, че купувачът „Р.П.“ЕООД/ с фирмено наименование към
момента на преобразуването „В.П.“ЕООД/ не е изпълнил своето задължение по
договора за търговска продажба да заплати на ищеца напълно и в срок дължимата
цена по договора за продажба,поради което на осн. Чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
Чл.327, ал.1 от Търговския закон ответниците в качеството им на негови
универсални правоприемници следва при условията на солидарност да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 117 600 лева, представляваща дължима цена за
доставени стоки по фактура № 4280/10.03.2010год. и сумата в размер на 329 235,60 лева, представляваща
дължима цена за доставени стоки по фактура № 4770/10.12.2010год. На ищеца
следва да бъде присъдена и законната лихва от предявяването на исковата молба-
12.12.2015год. до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен искът
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД тъй като ищецът претендира обезщетение за
забавата от датата на поканата, а по делото не са ангажирани доказателства, че
е бил поканен да изпълни доброволно задължението си, считано от 09.12.2012год.
– датата, която в исковата молба ищецът е посочил за начален период на забавата
на ответника. По-конкретно представени са разписки по делото, но от тях не личи
те да са били връчени на представител на ответника, както и на коя дата е
станало това.
На осн. чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното
искане ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от
него разноски по производството в размер на 700 лева.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Р.П.”ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, „В.П.”ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** и „Р.И.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** да заплатят солидарно на „К.А.“ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от синдика К.К., със съдебен адрес ***,
на осн. Чл.327, ал.1 от Търговския закон сумата 117 600 лева, представляваща
дължима цена за доставени стоки по фактура № 4280/10.03.2010год., както и
сумата в размер на 329 235,60 лева,
представляваща дължима цена за доставени стоки по фактура № 4770/10.12.2010год.,
ведно със законната лихва от 12.12.2015год. до окончателното изплащане на
сумата, както и на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 700 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :