Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 14769 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на Б.К.Б. срещу Н.Д.Г., за установяане в
отношенията между страните че ищцата, в качеството и на ипотекарен гарант не
дължи на ответника общо сумата 109800.42лв., от която сумата 100000.00лв.
главница, сумата 2007.29лв. разноски сторени в изпълнителното производство,
ведно със законната лихва върху главницата от 24.01.2019г. до окончателното и
изплащане, която към 30.10.2019г.
възлиза на 7793.33лв, предмет на изпълнителният лист издаден на 30.05.2019г.,
въз основа заповед за изпълнение от 30.05.2019г. по реда на чл. 417 ГПК, по
гр.д. № 4665/2019г. на СРС, по който е образувано изп.д. № 20198440402116 по
описа на ЧСИ С.Я., р-н на действие СГС, с взискател Н.Д.Г. и длъжник „У.М.“
ЕООД /заличен/ и ипотекарен длъжник Б.К.Б., поради следното: вземането на
кредитора по процесният изпълнителен лист е погасено по давност; липсва
основание за насочване на изпълнението спрямо ищцата, в качеството и на
ипотекарен гарант, предвид прекратяване и заличаване на глания длъжник;
вземането е погасено поради плащане.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищцата твърди, че по изпълнителен лист от
30.05.2019г. издаден въз основа заповед за изпълнение от 30.05.2019г. по чл. 417 ГПК, по гр.д. № 4665/2019г. на
СРС, на основание н.а. № 27/10.02.2011г. за учредяване на договорна ипотека, е
образувано изп.д. № 20198440402116 по описа на ЧСИ С.Я., р-н на действие СГС, с
взискател Н.Д.Г. и длъжник „У.М.“ ЕООД /заличен/ и ипотекарен длъжник Б.К.Б..
Излага, че Н.Д.Г. като физическо лице предоставил на „У.М.“ ЕООД паричен
заем, обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, включително процесният МАГАЗИН
№ 6, обективирана в н.а. № 27/10.02.2011г.
Впоследствие „У.М.“ ЕООД продало на „М.Е.Т.ЕООД, със собственик и
представляващ Н.Д.Г. процесният МАГАЗИН № 6, с н.а. № 183/05.09.2012г.
Продажбата е извършена за сумата 306000.00евро, представляваща остатъчен дълг
от главницата по договор за кредит сключен между продавача „У.М.“ ЕООД
/заличен/ и „У.К.Б.“ АД, по който купувача „М.Е.Т.ЕООД, със собственик и
представляващ Н.Д.Г. изцяло е заместил продавача „У.М.“ ЕООД /заличен/
С н.а. № 122/08.08.2013г., „М.Е.Т.ЕООД, със собственик и представляващ Н.Д.Г.,
продало на ищцата Б.К.Б. ½ ид.ч. от процесния МАГАЗИН № 6.
Твърди, че вземането по изпълнителният лист не се дължи, като погасено по
давност, т.к. са изтекли 8 години от учредяване на ипотеката и 6 години от
датата, на която ищцата придобила собствеността върху ипотекирания МАГАЗИН № 6.
Твърди и, че липсва основание за насочване на изпълнението спрямо ищцата, в
качеството и на ипотекарен гарант, предвид обявяване в несъстоятелност по гр.д.
№ 6527/2017г. на СГС, прекратяване и заличаване на глания длъжник „У.М.“ ЕООД
/заличен/, което е станало на 14.08.2017г.
Твърди и, че вземането не се дължи, т.к. е погасено поради плащане на
сумата 306000.00евро със сделката по н.а. № 183/05.09.2012г., от „У.М.“ ЕООД
/заличен/ в полза фактически на Н.Д.Г. –
собственик и представляващ „М.Е.Т.ЕООД, като физическото лице – управител и
дружеството са свързани лица.
Ответникът изразява становище за недопустимост на иска, като предявен от лице, което
няма качеството длъжник в изпълнителното производство, както и като основан на
факти настъпили преди образуване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание..
В евентуалност възразява, че искът
неоснователен. Ищцата е придобила имота обременен с ипотека, поради
което и отговаря за задълженията на длъжника в изпълнителното производство.
Давността за предявяване на вземането не е изтекла, т.к. тече от датата, на
която е станало изискуемо, а това е падежа на ипотечното задължение –
10.02.2016г. Погасяване на длълга чрез плащане не е налице, т.к. физическото
лице Н.Д.Г. е различно от юридическото такова „М.Е.Т.ЕООД, със собственик и
представляващ Н.Д.Г., а сделката по н.а. № 183/05.09.2012г. няма общо с
ипотечната и цената по нея е формирана като стойност на задължението на
продавача към трето лице в размер на 306000.00евро, което купувача е поел.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен, установителен и има за предмет предприето от длъжника,
респ. от ипотекарният длъжник оспорване на изпълнението по образувано срещу
него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и
взискателят в изпълнителното производство. На основание ал.2 от посочената разпоредба,
искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила/за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.)/. Вземането на ответника по основание и размер е установено с
издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК . Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1
от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното
решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение
и същата се ползва с изпълнителна сила. По тези съображения, разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда
Няма спор и се установява от събраните писмени доказателства, че през
2019г. е образувано изпълнително производство с предмет вземания на ответника Н.Д.Г.
срещу длъжника „У.М.“ ЕООД /заличен/, като ищецът Б.К.Б. има качеството на
ипотекарен длъжник в изпълнителното производство с оглед субективните предели
на изпълнителния лист, поради което разполага с правен интерес и е активно
процесуално легитимирана да търси защита.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи
факти, които изключват или погасяват спорното право.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Съдът намира на първо място доводът за недължимост на вземането поради
това, че длъжникът по изпълнението – „У.М.“ ЕООД /заличен/ не съществува,
респективно липсва процесуална легитимация за неоснователен, по следните
съображения: Не е спорно, че посоченото дружество е заличен търговец в резултат
на проведено производство по несъстоятелност. Изпълнението обаче в процесния
случай, е насочено срещу ипотекарния длъжник - ищец, който е надлежна страна в
изпълнителното производство съобразно субективните предели на изпълнителния
лист по чл. 429, ал.3 ГПК, като взискателят е насочил изпълнение за
удовлетворяване на вземанията си именно от цената на ипотекираната вещ.
Неоснователен е и доводът за недължимост поради погасяване на вземането по
давност.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадената
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК. Съобразно вече изложените мотиви неподаването на възражение по чл.
414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в
сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.
422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила.
Давността за вземането по процесният изпълнителният лист тече от датата на
влизане на заповедта за изпълнение в сила. Ищцата основава исковата си
претенция на обстоятелството, че е изтекла давността за вземането, считано от
влизане в сила заповедта за изпълнение. Следователно се позовава на юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на
защитата по реда начл. 439 ГПК.
Страните не спорят, че срещу заповедта не е подавано възражение в
двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК . По делото не установено кога заповедта е връчена
на длъжника. Видно е, че изпълнителен лист е издаден на 30.05.2019г., поради
което съдът приема, че това е датата, към която заповедта е влязла в сила. От
този момент е започнал да тече 5 годишният давностен срок по чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Следователно към датата на предявяване на иска –
11.11.209г. давностният срок не е изтекъл.
Неоснователно е и възражението за недължимост поради плащане. Не е
установено, че Н.Д.Г. – собственик и представляващ „М.Е.Т.ЕООД, като
физическото лице – управител и дружеството „М.Е.Т.ЕООД са свързани лица. От
друга страна не може да се приеме, че с извършване на сделката по н.а. №
183/05.09.2012г. „У.М.“ ЕООД /заличен/ фактически е осъществило плащане в полза
на „М.Е.Т.ЕООД на сума в размер 306000.00евро. Съгласно уговорките по същата тя
няма общо с ипотечната и цената по нея е формирана като стойност на
задължението на продавача към трето лице в размер на 306000.00евро, което
купувача е поел.
Поради изложеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за
основателност на иска не е установено. Поради това искът подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответната
страна, в претендираният размер от 3530.00лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.К.Б., ЕГН **********, от гр.София, кв. „*******“ ул. „***********,
предявен срещу Н.Д.Г., ЕГН **********,***, за установяане в отношенията между страните
че ищцата Б.К.Б., ЕГН **********, в качеството и на ипотекарен гарант не дължи
на ответника Н.Д.Г., ЕГН **********, общо сумата
109800.42 /сто и девет хиляди и осемстотин, 0.42/лв., от която сумата
100000.00 /сто хиляди/лв. главница, сумата 2007.29 /две хиляди и седем,
0.29/лв. разноски сторени в изпълнителното производство, ведно със законната
лихва върху главницата от 24.01.2019г. до окончателното и изплащане, която към 30.10.2019г. възлиза на 7793.33
/седем хиляди седемстотин деветдесет и три, 0.33/лв, предмет на изпълнителният
лист издаден на 30.05.2019г., въз основа Заповед за изпълнение от 30.05.2019г.
по реда на чл. 417 ГПК, по гр.д. № 4665/2019г. на СРС, по който е образувано
изп.д. № 20198440402116 по описа на ЧСИ С.Я., р-н на действие СГС, с взискател Н.Д.Г.,
ЕГН ********** и длъжник „У.М.“ ЕООД /заличен/ и ипотекарен длъжник Б.К.Б., ЕГН
**********, поради следното: вземането на кредитора по процесният изпълнителен
лист е погасено по давност; липсва основание за насочване на изпълнението
спрямо ищцата, в качеството и на ипотекарен гарант, предвид прекратяване и
заличаване на глания длъжник; вземането е погасено поради плащане, на основание
чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Б.К.Б., ЕГН **********, от гр.София, кв. „*******“ ул. „***********, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Д.Г., ЕГН **********,***,
сумата 3530.00 /три пиляди петстотин и тридесет/лв., представляваща
сторените в производството пред СГС съдебни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: