Решение по дело №353/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Прокуратурата на Република България, подадена чрез юрисконсулт Ц. М. против Решение №78 от 18.03.2025г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив /ТД на НАП-Пловдив/, с което е оставена без уважение жалба с вх.№40-16-460#2/04.03.2025г., подадена от Прокуратурата на Република България, срещу Разпореждане, издадено на основание чл.226 от ДОПК с изх.№ 40-16-460#1/21.02.2025г. от К. С., старши публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди, че в случая претенцията е насочена към събиране на публично държавно вземане. Моли решението на директора на ТД на НАП-Пловдив и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и да бъде върната преписката по компетентност на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че заявеното за събиране вземане няма характер на публично държавно вземане, поради което не подлежи на принудително удовлетворяване по реда на ДОПК. Поддържа, че видовете публични вземания са лимитативно изброени в нормата на чл.162 ал.2 от ДОПК и разноските по досъдебното производство, макар извършени с бюджетни средства, не са сред тях. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на Споразумение №6/04.04.2024г. по НОХД №734/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, влязло в сила на 04.04.2024г. и имащо характер на влязла в сила присъда, е издаден Изпълнителен лист №36 от 13.05.2024г., с който В. А. Д., с [ЕГН] от с.Ковачево, [улица], общ.Септември, обл.Пазарджик, в момента в Затвора Пазарджик е осъден да заплати сумата от 4766,27 лв., представляваща присъдени разноски в полза на Държавата по сметка на Окръжна прокуратура-Пазарджик.

Изпълнителен лист №36 от 13.05.2024г. е постъпил в ТД на НАП-Пловдив, офис Пазарджик, ведно с молба от Прокуратурата на Република България с вх. №40-16-460 от 14.02.2025г., с искане за образуване на производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

По повод това искане е издадено Разпореждане с изх. №40-16-460#1 от 21.02.2025г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което е отказано да бъде образувано производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК.

За да постанови разпореждането, административният орган приел, че разноските, направени от държавни органи, не са публични вземания, дори да са присъдени по дела с предмет публично държавно или общинско вземане, тъй като разпоредбата на чл.162 от ДОПК изчерпателно изброява кои вземания имат публичен характер. Приел е, че разноските, възникнали по повод възлагане извършването на определени дейности като експертизи, преводи, юрисконсултско възнаграждение и др. са с частноправен характер.

По жалба вх.№40-16-460#2/04.03.2025г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, подадена от Прокуратурата на Република България, срещу разпореждане с изх.№40-16-460#1 от 21.02.2025г., е издадено обжалваното Решение №78/18.03.2025г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което контролиращият административен орган е оставил оспорването без уважение, като е приел, че правилно, в съответствие с изискванията на приложимия процесуален закон, публичният изпълнител не е уважил искането и е отказал да образува производство по принудително изпълнение по реда на ДОПК за събиране на вземането по изпратения му изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и при наличието на правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

Обжалваното решение е постановено по реда на чл.267 от ДОПК от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване процесуалните правила, като съдържа нужните фактически и правни основания.

Страните не спорят по установената фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира по приложението на материалното право, в частност публични ли са вземанията, представляващи направени в досъдебно производство разноски от страна на Държавата в лицето на Окръжна прокуратура - Пазарджик.

Съгласно разпоредбата на чл.162 ал.2 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания: 1) за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета; 2) за други вноски, установени по основание и размер със закон; 3) за държавни и общински такси, установени по основание със закон; 4) за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; 5) за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; 6) по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции; 7) по влезли в сила наказателни постановления; 8) за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз; 9) лихвите за вземанията по т.1 – 8.

Според ал.4 на чл.162 от ДОПК, частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал.2.

При тази правна регламентация, съдът намира, че изброяването в чл.162 ал.2 от ДОПК действително е изчерпателно. В тази насока е и съдебната практика, в: Решение №12607 от 27.10.2010г. на ВАС по адм. д. №7165/2010г., I о.; Решение №14895 от 7.12.2010г. на ВАС по адм. д. №5979/2010г., I о.; Решение №868 от 18.01.2013г. на ВАС по адм. д. №9461/2012г., VI о.

Съдът намира, че позицията на приходната администрация е необоснована, тъй като в нормата на чл.162 ал.2, т.6 от ДОПК са включени изрично, като публични държавните и общинските вземания, тези вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

Съобразно използвания от законодателя подход по определяне кръга на публичните вземания, следва да се отбележи, че те се диференцират както по вид, така и по изпълнително основание. Дефинират се следните по вид категории: задължителни вноски към бюджета - данъци, акцизи, мита, осигурителни вноски и други вноски, установени по основание и размер със закон; вземания за равностойност на публични услуги - държавни и общински такси; вземания с репресивен характер, изхождащи от санкции, глоби, конфискации и отнемане на вещи в полза на държавата; вземания за възстановяване на недължимо платени суми от бюджета - незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по европейско и/или национално безвъзмездно подпомагане; вземания с компенсаторен характер – лихви.

Очертани са като публични вземания и вземанията, изхождащи от влезли в сила наказателни постановления, присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции. При тази условна втора група законодателят придава изрично значение на актовете, въз основа на които са установени по основание и размер съответните вземания като ги признава за публични извън посочените в т.4 – глоби, санкции, конфискации и парична равностойност на отнето в полза на държавата имущество.

В случая, за да се разреши правният спор е необходимо да се изясни каква е целта на закона при определяне на вземанията по т.6 и т.8 като публични такива.

Целта и значението на разпоредбата на чл.162 ал.2 от ДОПК е да се разграничат публичните от частните държавни и общински вземания, във връзка с различията в режима на тяхното събиране. Това разграничение се определя от няколко базови критерии: субектът на вземането, правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало и патримониумът, в който следва да постъпи.

Субект на вземанията по чл.162 ал.2 от ДОПК са публичните взискатели в лицето на Държавата или съответната община. Правоотношението, от което следва да изхожда вземането, без съмнение е с публичноправен характер, било то по предоставяне на услуги, облагане, налагане на санкции в общ смисъл или подпомагане. В част от тези аспекти упражняваната от държавните или общинските органи дейност има изпълнително-разпоредителен характер, а в друга обективира резултата от правораздавателна дейност.

Правораздавателната дейност не е административна дейност и почива на принципа на разделение на властите. Именно по тази причина вземанията по т.6 на чл.162 ал.2 от ДОПК са отделени в самостоятелна категория. В рамките на тези правоотношения субектът на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия. Според разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. Когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Налага се изводът, че вземането на държавата по чл.162 ал.2, т.6 от ДОПК е определено по основание със закон, а по размер със съответния съдебен акт. Това вземане не се дължи на гражданскоправен субект, а на публичноправен субект и целта му е да се възстановят разходите, които са извършени от държавния бюджет с цел упражняване на правомощията на изпълнителната и съдебната власт. Тези разходи са извършени от бюджета за конкретни нужди и тяхното възстановяване не е санкция или друг вид репресивно вземане, а същите не са били и недължимо платени или надплатени. Тяхното връщане в бюджета се налага от спазването и прилагането на законността, доброто финансово управление и осигуряване на непрекъсваемост във функционирането на държавния апарат.

Предвид това тези разходи като вземания, присъдени в полза на държавата със съдебен акт, по никакъв начин не мога да бъдат квалифицирани като частни вземания, след като целта им е да обезпечат функциите на публичноправната дейност.

Следователно вземанията на държавата по чл.189 ал.3 от НПК не следва да се поставят извън хипотезата на чл.162 ал.2, т.6 от ДОПК. Налага се изводът, че вземанията на държавата за разноски по наказателни дела, на основание влезли в сила присъди и приравнените на тях споразумения, подлежат на събиране по реда на ДОПК като публично държавно вземане.

При тези данни оспореният в настоящото производство административен акт и потвърденото с него разпореждане, като материално незаконосъобразни, следва да се отменят. На основание чл.160 ал.3 от ДОПК преписката следва да се върне по компетентност на публичния изпълнител за ново произнасяне и предприемане на съответните действия, съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски е основателна. Същите се следват в размер от 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.143 ал.1 от АПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

По правилото на чл.143 ал.1, във връзка с §1, т.6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

По изложените съображения, Административен съд Пазарджик, ХVІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №78/18.03.2025г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив и разпореждане с изх. №40-16-460#1 от 21.02.2025г., издадено от К. С. на длъжност старши публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, офис Пазарджик за ново произнасяне при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 100 лв. - разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.