№ 1898
гр. Варна, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100501088 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 19550/
23.03.2022г. на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Прилеп” № 33
чрез пълномощника юриск. П. В., против решение № 399/20.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 9531/2021 г. на ВРС, 11-ти състав, в частта, с която е
прието за установено, че Д. Й. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к.
„Възраждане“, бл.65, вх.3, ет.6, ап.64, не дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, следните суми: сумата в размер на
2 855.82 лева с ДДС, представляваща главница за консумирана и незаплатена
вода за периода от 15.06.2020 г. до 13.07.2020 г. , за абонатен № 1512781 за
ап. 151, находящ се в кв. „Възраждане“, бл.28, вх.7, за която сума е издадена
фактура № **********/14.07.2020 г., както и сумата в размер на 253.85 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 855.82 лева, за
периода от 13.08.2020 г. до 28.06.2021 г. вкл., на основание чл. 124, ал.1 от
ГПК.
В жалбата си въззивното дружество, представлявано от юриск. П. В.,
излага становище за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно
решение, като постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Оспорва решаващия извод на съда, че не е доставил до обекта
на ищцата, а абонатът не е потребил 899 м3 ВиК услуги. Твърди, че
необсъдено останало възражението му, че през време на обявеното в страната
извънредно положение (13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., вкл.) със Заповед № ЗД-
44 от 16.03.2020 г. на Управителя на „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД временно е преустановено извършването на визуален отчет на
водомерите на потребителите, поради което и за м. март, април и май 2020 г.
1
водомерите на всички потребителите във Варненска област не са отчитани
визуално, а са начислявани служебно определени количества вода. Сочи, че
на 13.07.2020 г. е извършен реален отчет на водомера на абоната, при което е
осъществено изравняване с действителната консумация на вода в обекта.
Намира за неправилни изводите на съда, че отчетеното на 13.07.2020 г.
показание на водомера на ищцата от 1 187 м3 не е изравняване на
предходните служебно начислени количества вода за м. март – юни 2020 г., а
формираното потребление от 889 м3 е изразходено само за един месец. Сочи,
че показанието на водомера е удостоверено с подписа на ищцата в
съответните протоколи, както и потвърдено в констативния протокол от БИМ
от 02.10.2020 г. Претендира, че се дължи заплащане на количеството от 889
м3 вода, като реално потребено от ищцата, за който извод е ирелевантно
несъответствието с метрологичните характеристики на водомера, което от
своя страна е с отрицателен знак, следователно ищцата е потребила по-голямо
количество вода от отчетеното с нейния водомер. Твърди, че по силата на чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ поддържането в изправност
на индивидуалните водомери е задължение на потребителя, поради което ВиК
операторът не следва да понася отрицателните последици от неизпълнението
на това задължение от страна на ищцата. Позовава се и на данните от
проведената по делото СТЕ, съгласно които процесният водомер отчита по-
малко от действително потребеното количество вода.
На следващо място въззивникът излага, че ищцата не е потребила 889
м3 вода за един месец, тъй като видно от приложената справка и СТЕ, след
поставянето на нов водомер в имота на 03.11.2020 г., потреблението на вода
за обслужвания обект е в диапазона 9-15 м3/месечно, което е нормалният
разход на вода за тричленно домакинство от двама възрастни и едно дете.
Също така, сочи, че ищцата не е подала писмено възражение по реда на чл.
40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ срещу определеното
количество вода, което следва да се заплати. Твърди, че молба вх.№ М-147 е
подадена едва на 03.02.2021 г., шест месеца след издаване на процесната
фактура, поради което и отчетеното на 13.07.2020 г. показание на водомера не
е надлежно оспорено от потребителя. Сочи, че от проведената допълнителна
СТЕ се установява единствено невярното съдържание на протокола от
проведената метрологична експертиза № 41 от 02.10.2020 г., поради което и
същият не може да служи за доказване тезата на ищцата, а следва да се
проведе нова метрологична експертиза. Поради изложеното, въззивното
дружество намира предявените искове за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне в цялост, съответно за отмяна на обжалвания акт, в частта, с която
същите са уважени, както и за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д. Й. Б., представлявана от адв. Д. Д., в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор оспорва подадената
въззивна жалба като неоснователна и необоснована. Излага, че от
проведените първоначална и допълнителна СТЕ се установява несъответствие
на процесния водомер и с трите метрологични характеристики за точност,
като по отношение на показател Q3, грешката е очевидна - „+“ 79.4%, което
2
според уточненията на вещото лице означава, че водомерът отчита повече от
действително потребеното. Сочи също, че обстоятелството дали начислената
от ВиК оператора сума е за един месец или представлява изравняване за
периода без отчет е ирелевантно, доколкото от установеното несъответствие
на средството за измерване с метрологичните характеристики за точност
следва, че водомерът невярно е отчел количеството от 889 м3 преминала вода.
Оспорва твърденията на въззивника, че отразеното в констативния протокол
от метрологичната експертиза на средството за измерване № 41/02.10.2020 г.
на БИМ е невярно, тъй като водомерът е демонтиран от представител на ВиК
оператора, след което й е предаден и ищцата го е изпратила на БИМ. Сочи, че
показанието, при което е започнало измерването в лабораторни условия е
1 187 м3 и същото съответства на показанията, посочени в протокола за
демонтаж на водомера, при липса на установени технически повреди на
последния. Счита, че неоспорването на начислените количества вода чрез
подаване на възражение до ВиК оператора е ирелевантно за допустимостта и
основателността на предявения иск. Поради изложеното, отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната му част и
присъждане на разноски.
Жалбата е редовна и допустима, подадена е от лице, легитимирано с
правен интерес от обжалване на решението на ВРС в съответните части.
Същата съдържа изискуемите по чл. 260 oт ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 от ГПК.
Не са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК,
съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по възз. гражд. дело № 1088/2022 г. на
22.06.2022 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3