Решение по дело №4752/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260339
Дата: 2 октомври 2020 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова
Дело: 20171100504752
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                   

                           В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

                                №……………… гр.София, 02.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданска колегия,  ІV “В” състав, в публичното заседание, проведено на деветнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:                         

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                              Мария Богданова  

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от младши съдия Мария Богданова гр.дело № 4752 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.196 – чл.211 от ГПК /отм./, вр. с пар.2, ал.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г./.

 

         Образувано е по въззивна жалба на В.Ц.К. срещу решението от 09.03.2011г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, с  което е обезсилено, на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./, съдебно решение от 17.03.2009 г. /с допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива относно датата на обезсиленото решение, неправилно посочена като 21.10.2008г./ по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, в частта относно поставяне в дял на В.Ц.К. на недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „*****I“, в жилищна сграда - блок № *********, състоящ се от две стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 57,37 м2, при съседи: изток - апартамент № 49, запад - апартамент № 47, север - апартамент № 53, юг - апартамент № 44, заедно с таванско помещение № 3, с площ от 4,55 м2, при съседи: изток - таван на апартамент № 36, запад - таван на апартамент № 38, север - стълбище, юг - таван на апартамент № 53, заедно с 0,714 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата и е постановено изнасянето на имота на публична продан, както и в частта, с която В.Ц.К. е осъдена да заплати на Ц.Б.Й. сумата от 500,00 лв., деловодни разноски, сторени във фазата по обезсилване.

         Въззивницата В.Ц.К. поддържа доводи за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното решение, произтичащи от неправилния извод на първоинстанционния съд за изтичане на шестмесечния срок по чл. 288, ал. 6 от ГПК /отм./. Излага съображения, че към момента на подаване въззивната жалба решението по втората фаза на делбата все още не е влязло в сила, поради подадени множество жалби и молби по делото. Същото е било обжалвано с частна жалба от 06.04.2009 г. и срокът е започнал да тече едва след уведомяването ѝ за определение № 165 на ВКС. Счита, че дори да се приеме, че решението е влязло в сила, това е станало най-ранно на 23.02.2011г., когато се е запознала с определение от 12.04.2010г. на ВКС. Посочва, че към момента на подаване на молбата за обезсилване от 09.08.2010 г. все още не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 288, ал. 6 от ГПК /отм./. Твърди, че по делото са подавани множество жалби и молби, срещу постановени по първоинстанционното дело актове. Възразява срещу извода на районния съд за шиканиране на процеса от нейна страна. Първоинстанционното решението е обжалвано и в частта за разноските. Въззивницата излага съображения, че районният съд неправилно е присъдил на насрещната страна Ц.Б.Й. разноски за адвокатско възнаграждение, както с решението за извършване на делбата, така и са решението за обезсилване от 09.03.2011 г. С изложените доводи въззивницата мотивира искането си за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение в частта, с която решението по извършване на делбата е обезсилено на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./, както и в частта, с която е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение във фазата на обезсилване, в размер на 500,00 лв.

         Въззиваемата Ц.Б.Й., не подава писмен отговор в срока по чл. 201, ал. 1 от ГПК /отм./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните в рамките на въззивната жалба приема за установено следното:

Производството е делбено, във втора фаза - по извършване на делбата.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ц.Б.Й. срещу В.Ц.К., с която по реда на чл. 278, ал. 1 от ГПК /отм./ е заявена искова претенция за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/ и с предмет - следния недвижим имот: апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „*****I“, в жилищна сграда - блок № *********, състоящ се от две стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 57,37 м2, при съседи: изток - апартамент № 49, запад - апартамент № 47, север - апартамент № 53, юг - апартамент № 44, заедно с таванско помещение № 3, с площ от 4,55 м2, при съседи: изток - таван на апартамент № 36, запад - таван на апартамент № 38, север - стълбище, юг - таван на апартамент № 53, заедно с 0,714 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата.

С решение от 20.09.2006г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, е допусната делбата на процесния недвижим имот при квоти 5/6 ид.ч. за Ц.Б.Й. и 1/6 ид.ч. за В.Ц.К..

С решение от 17.03.2009г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, на основание чл. 288, ал. 3 вр. ал. 6 и 7 от ГПК /отм./, процесният недвижим имот е поставен в дял на съделителката В.Ц.К., като последната става собственик на имота при условие, че заплати на Ц.Б.Й. сумата от 60250,00лв.- за уравнение на дела, ведно със законната лихва, в шест месечен срок от влизане в сила на решението.

От страна на В.Ц.К. е подадена въззивна жалба, вх. № 1022721/13.04.2009г. /л. 5 от гр.д. № 14006/12г./ срещу решението от 17.03.2009г., в частта на определения от съда размер на дължимата от нея сума за уравняване на дела на Ц.Б.Й..

С разпореждане от 17.04.2009г., районният съд е дал указания на въззивницата да заплати в седемдневен срок от получаване на съобщението държавна такса по сметка на СРС в размер на 241,00лв.

Срещу разпореждането от 17.04.2009г. е подадена частна жалба, вх. № 1025574/15.05.2009г. от В.Ц.К., с която обжалва определения от районния съд размер на дължимата държавна такса. С разпореждане от 11.06.2009г. /л. 10 от гр.д. № 14006/12г. на СГС, II „А“ състав/ първоинстанционният съд е счел, че разпореждането от 17.04.2009г. не е изпълнено в указания седемдневен срок, поради което е върнал въззивна жалба, вх. № 1022721/13.04.2009г.

С частна жалба вх. № 1037176/18.09.2009г. В.Ц.К. отново се обжалва размера на дължимата държавна такса.

С определение от 12.11.2009г. по гр.д. № 9776/2009г. на СГС, IV „В“ състав, частна жалба, вх. № 1025574/15.05.2009г. на В.Ц.К. е оставена без разглеждане като предявена срещу неподлежащ на обжалване акт. Това определение е потвърдено с определение от 12.04.2010г. по ч.гр.д. № 36/2010г. на ВКС.

По въззивна жалба, вх. № 1022721/13.04.2009г. е образувано от гр.д. № 14006/12г. на СГС, II „А“ състав. След като е констатирал, че въззивната жалба е върната с влязло в сила разпореждане от 11.06.2009г., с определение от 02.11.2012г. СГС е прекратил производството по делото. Срещу това определение е подадена частна жалба от страна на В.Ц.К.. След като е констатирал, че по делото е налице частна жалба, вх. № 1037176/18.09.2009г., подадена срещу разпореждането от 11.06.2009г., която не е администрирана и по която липсва произнасяне, с определение от 26.04.2013г. по ч.гр.д. № 2707/2013год., ВКС е отменил определение от 02.11.2012г. по гр.д. № 14006/12г. на СГС, II „А“ състав, като е върнал на СГС частна жалба, вх. № 1037176/18.09.2009г. за администриране и произнасяне.

С определение от 05.03.2015 г. по ч.гр.д. № 5809/2014 г. на СГС, IV „Д“ състав частна жалба, вх. № 1037176/18.09.2009г. е оставена без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Това определение е потвърдено с определение от 27.07.2015г. по ч.гр.д. № 3745/2015г. на ВКС. 

С обжалваното решение от 09.03.2011г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, е обезсилено, на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./, съдебното решение по 3385/2006г. на СРС, 77състав в частта за възлагането на недвижимия имот на въззивницата В.Ц.К. и е постановено изнасянето на делбения имот на публична продан.

Настоящият въззивен състав констатира, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка относно датата на  обезсилваното възлагателното решение – погрешно е посочена датата 21.10.2008г.-  вместо  правилната 17.03.2009г., фигурираща в мотивите на обжалваното решение и съответстваща на действителната датата на постановеното по делото решение по втората фаза- на извършване на делбата- 17.03.2009г.

Предмет на въззивно обжалване в настоящото производство е решението от 09.03.2011г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав в частта, с която е обезсилено, на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./, съдебно решение от 17.03.2009г. /при допусната очевидна фактическа грешка относно датата в диспозитива на обжалваното решение- неправилно датата е посочена като 21.10.2008г./  по 3385/2006г. на СРС, 77състав - за възлагане на процесния недвижим имот на въззивницата В.Ц.К., поради неплащане от последната на определеното парично уравнение в предвидения 6-месечен срок.

Съгласно нормата чл. 288, ал. 6 от ГПК /отм./, шестмесечният срок за заплащане на паричното уравнение започва да тече от влизането в сила на решението за възлагане. В конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че към датата на постановяване на обжалваното решение от 09.03.2011г., решението за възлагане от 17.03.2009г. не е било влязло в сила. Срещу последното е подадена въззивна жалба, вх. № 1022721/13.04.2009г., с която въззивницата е оспорила размера на определеното ѝ парично уравнение и по този начин е препятствала неговото влизане в сила в частта, с която е задължена да заплати парично уравнение за имота. Въззивната жалба, поради неизпълнение на дадени от съда указания за заплащане на държавна такса, е била върната с разпореждане от 11.06.2009г. След постановяването на това разпореждане е била подадена частна жалба вх. № 1037176/18.09.2009г., с доводи за неправилност на определения размер на държавната такса. Независимо от извода дали с тази частна жалба се обжалва разпореждането от 11.06.2009г. или предхождащото го разпореждане от 17.04.2009г., тя е проявила своя суспензивен ефект по отношение на разпореждането от 11.06.2009г. и по този начин на решението за възлагане от 17.03.2009г. В този смисъл са и мотивите на определението от 26.04.2013г. по ч.гр.д. № 2707/2013год., ВКС, с което е отменено определението от 02.11.2012г. по гр.д. № 14006/12г. на СГС, II „А“ състав, с което се прекратява производството по делото, образувано по въззивната жалба от 13.04.2009г. Окончателно произнасяне по частна жалба вх. № 1037176/18.09.2009г. е направено с определение от 27.07.2015г. по ч.гр.д. № 3745/2015г. на ВКС и едва от този момент разпореждането от 11.06.2009г. за връщане на въззивната жалба и в този смисъл решението от 17.03.2009г. са влезли в сила. По този начин, към датата на постановяване на обжалвания акт - 09.03.2011г., възлагателното решение от 17.03.2009г. не е влязло в сила  /влязло е в сила на 27.05.2015г./ и 6-месечният срок за заплащане на паричното уравнение въобще не е започнал да тече. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, обусловили погрешен извод за началото и изтичането на срока по чл. 288, ал. 6 от ГПК /отм./ към момента на постановяване на решението.

Въпреки , че към момента на постановяването си обжалваното решение то се явява постановено в противоречие с чл. 288, ал. 7, изр. второ от ГПК /отм./,  следва да бъдат зачетени следните правно-релевантни факти, настъпили в хода на процеса, а именно:  с определението от 27.07.2015г. по ч.гр.д. № 3745/2015г. на ВКС е потвърдено оставянето без разглеждане на частна жалба вх. № 1037176/18.09.2009г., което в крайна сметка  има за резултат влизането в сила на възлагателното решение от 17.03.2009г. ,  поради което съдът приема, че  от този момент /27.05.2015г./ срокът по чл. 288, ал. 6 от ГПК /отм./ е започнал да тече. По делото не се установява, нито се твърди към 27.01.2016г. /моментът на изтичане на шестмесечния срок/,  въззивницата да е заплатила определеното парично уравнение за дела на другия съделител. Съгласно нормата на чл. 188, ал. 3 от ГПК /отм./ настоящата инстанция следва да съобрази фактът на влизане в сила на решението по втората фаза на извършване на делбата, настъпил в рамките на настоящия съдебен процес. От настъпването на този правно – релевантен факт на датата 27.07.2015г. за съделителката- въззивница в настоящото производство е започнал да тече законоустановения 6 месечен срок за заплащане на сумата за уравнение на дела на другата съделителка. След като по делото не е установено в рамките на този срок по чл.288,ал.6 от ГПК /отм./ , изтекъл на 27.0.2016г. от въззвницата да е заплатено определеното парично уравнение , решението с което имотът й е възложен подлежи на обезсилване, на основание чл.288,ал.7 от ГПК /отм./ и като последица от това- делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан, съгласно цитираната законова разпоредба.

Ето защо, обжалваното решение, с което решението по възлагане на делбеният имот е обезсилено, следва да бъде потвърдено като законосъобразен и правилен краен резултат.

Първоинстанционното решение е обжалвано и в частта, с която въззивницата е осъдена да заплати на съделителката Ц.Б.Й. сумата от 500,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във фазата по обезсилване на решението за вълзагане. По аргумент от чл. 70 от ГПК /отм./ по това обжалване следва да се произнесе настоящата въззивна инстанция. На първо място, съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение се дължи за всяка отделна фаза на делбата и районният съд правилно е присъдил отделно адвокатско възнаграждение във връзка с обезсилването на възлагателното решение. От друга страна, действително, в производството по делба е приложима специалната разпоредба на чл. 293а ГПК (отм.), съгласно която страните по дело за делба заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Същата намира приложение при нормалното развитие на делбеното производство. Когато обаче разноските са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и чл. 65 ГПК /отм./ – така т. 9 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. Конкретният случай е именно такъв – въззивницата не е внесла определената парична сума за уравнение на дела на въззиваемата, което е принудило последната да извърши разходи във връзка с обезсилването на възлагателното решение. Във въззивната жалба не са изложени доводи относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Независимо от това, следва да се посочи, че той е съобразен с чл. 7, ал. 4 вр.ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и интереса на представляваната страна /стойността на притежавата от нея идеална част от правото на собственост върху процесния имот/.

         Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.

За въззивното производство страните не са заявили искания за разноски, поради което те остават в тяхна тежест така, както са извършени.

 

Съдът не обсъжда, като ирелевантни, с оглед предмета на спора по настоящото дело, доводите на въззивницата, изложени в молбата й с вх. № 138946 от 19.10.2017г., свързани с изнасянето на делбения имот на публична продан и направеното искане  всички последващи решението от 09.03.2011г. съдебни актове и изпълнителни действия да бъдат прогласени за нищожни. Тези искания не могат да бъдат разглеждани от съда в рамките на настоящото производство, с оглед дължимата от съда проверка, свързана с инстанционен контрол, ограничен върху  обжалваното решение. Още повече, с окончателно определение от 13.04.2017г. по ч.гр.д. № 741/2017г. на СГС, II „д“ състав, разпорежданията на делбения съд за издаване на изпълнителни листове за изнасяне на публична продан на процесния недвижим имот и за дължимите от въззивницата разноски са отменени.

Воден от горните мотиви Софийски градски съд

 

                             Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.03.2011г. по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав,  с  която е обезсилено, на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК /отм./, съдебно решение от 17.03.2009 г. / с допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива относно датата на обезсиленото решение, неправилно посочена като 21.10.2008г./ , постановено по гр.д. № 3385/2006г. на СРС, 77състав, в частта относно поставяне в дял на В.Ц.К. на недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в гр. София, ж.к. „*****I“, в жилищна сграда - блок № *********, състоящ се от две стаи, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 57,37 м2, при съседи: изток - апартамент № 49, запад - апартамент № 47, север - апартамент № 53, юг - апартамент № 44, заедно с таванско помещение № 3, с площ от 4,55 м2, при съседи: изток - таван на апартамент № 36, запад - таван на апартамент № 38, север - стълбище, юг - таван на апартамент № 53, заедно с 0,714 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж от мястото, върху което е построена сградата и е ПОСТАНОВЕНО изнасянето на описания делбен имот на публична продан, както и в частта, с която В.Ц.К. е осъдена да заплати на Ц.Б.Й. сумата от 500,00 лв., деловодни разноски, сторени във фазата по обезсилване.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.