Определение по адм. дело №96/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е образувано по уведомление с вх. № 636/04.03.2025 г. на Д. А. П. от [населено място] след разделянето му от адм. дело № 75/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, образувано по жалба на същото лице срещу Писмо с рег. № 03-00-402/06.01.2025 г. на главен инспектор към Министерство на отбраната.

С уведомлението е отправено искане, ако делото по първоначалната жалба приключи с благоприятен за Д. А. П. резултат и бъде невъзможно той да бъде изпълнен поради законова пречка, загубен правен интерес от негова страна поради вина на ЦВО МО или забавата на съдебните процеси от страна на първоинстанционния 162 състав по гр. д. № 57322/2021 г. на СРС и III въззивен състав на СГС по въззивно дело № 13089/2024 г. или други причини, да му бъде изплатена от ЦВО компенсационно сумата от 8573, 65 лева, ведно с лихвата към нея, която е била необходима за обучението му (през зимния период) от 3 месеца за новоназначени офицери, както и поради това, че писмото на началника на ЦВО от 14.12.2018 г., където е визирано от началника, че е нерентабилно и икономически неизгодно лицето да премине през такова обучение, е отменено със съдебен акт № 7662/05.12.2019 г. на VІ състав на АССГ.

След извършена служебна проверка е установено, че исковата молба (неправилно именувана „уведомление“) не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК и чл. 128, т. 2 от ГПК, приложими на основание чл. 204, ал. 5 от АПК, поради което с разпореждане на съда е оставена без движение. Със същото разпореждане на ищеца е даден едноседмичен срок да отстрани констатираните нередовности, в т.ч. да представи доказателства за внесена държавна такса за образуване на производството, като му е указана и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

Препис от разпореждането на съда е връчено по електронен път на лицето на 15.03.2025 г.

В определения за това срок е постъпило допълнително уведомление за отстраняване на допуснатите нередовности, с което е поискано освобождаване на ищеца от такси и разноски за тази инстанция на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. Посочено е, че лицето е продължително безработно, без право на парично обезщетение за безработица, социално слабо и няма спестени пари, с които да си позволи плащането на държавна такса и разноски по делото. Към уведомлението е приложена служебна бележка от ДБТ – Добрич за регистрацията на ищеца като безработно лице, заповеди от ДСП – Добрич за отпуснати в негова полза социални помощи по ЗСП за предишни години и декларация за материалното и семейното му положение, удостоверяваща, че притежава само един недвижим имот по наследяване от баща си и към настоящия момент няма източник на средства, с които да се издържа.

След преценка на изложените в уведомлението обстоятелства и приложените към него писмени доказателства съдът намира, че ищецът не разполага с достатъчно средства за внасяне на държавна такса и разноски по делото, поради което и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, следва да го освободи от заплащането им.

При това положение за страната отпада необходимостта от заплащане на дължимата държавна такса по иска в размер на 10, 00 лева.

След запознаване с останалите твърдения в допълнителното уведомление съдът намира, че са отстранени само част от констатираните недостатъци на исковата молба. Конкретизирани са основанието (отменен от съда отказ на началника на ЦВО при МО) и цената на иска, както и ответникът по иска – ЦВО при МО съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗРВСРБ, но не и периодът, за който се претендира обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), нито начинът, по който е определен размерът на тези вреди. В първоначалната искова молба е посочено, че се иска изплащане на компенсационна сума в размер на 8573, 65 лева, която е била необходима за обучението на ищеца (през зимния период) от 3 месеца за новоназначени офицери. С разпореждането за обездвижване на исковата молба съдът е дал указания на лицето да уточни исковата молба, като конкретизира какво представлява исковата сума и за какъв период от време се претендира тя. С последващото уведомление ищецът е изложил същите твърдения относно вида и размера на вредите и периода на тяхното причиняване – компенсационна сума от 8573, 65 лева, която е била необходима за обучението му (през зимния период) от 3 месеца за новоназначени офицери (лейтенанти) и ЦВО е трябвало задължително да осигури, без да посочи началния и крайния момент на този период и как е формирана процесната искова сума. Така описани, времетраенето, характерът и размерът на вредите не удовлетворяват изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, във вр. чл. 204, ал. 5 от АПК, поради което следва да се приеме, че исковата молба не е поправена в нейната цялост.

Неизпълнението на указанията на съда в пълен обем не дава възможност да се индивидуализира точно и ясно предметът на делото, т.е. да се определи фактическата обстановка, с която лицето свързва възникването на спорното право и на която основава претенцията си. Липсват предпоставките на чл. 129, ал. 5 от ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, във вр. чл. 204, ал. 5 от АПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по нея - да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСВОБОЖДАВА Д. А. П., [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], област Добрич, [жк], вх.Б, ет. 3, ап. 5, от заплащане на държавна такса и разноски по адм. дело № 96/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ВРЪЩА искова молба (именувана „уведомление“) с вх. № 636 от 04.03.2025 г., подадена от Д. А. П., [ЕГН], с постоянен адрес : [населено място], област Добрич, [жк], вх.Б, ет. 3, ап. 5, с която срещу ЦВО при МО е предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) в размер на 8573, 65 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 96/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, в която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца.