№ 227
гр. Кърджали, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500223 по описа за 2022 година
С решение № 197/11.08.2022 г., постановено по гр.дело № 152/2022 г. по
описа на Районен съд – М., С. С. М. от гр. М. е осъден да заплати на Г. Й. Ш.
от гр. М. сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болки и страдания и влошено
емоционално състояние, вследствие нанесената му от ответника на 11.08.2021
г. в гр. М. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от
НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
извършване на деянието 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен искът в останалата му част и до пълния предявен размер от 15 000
лв., като неоснователен. В полза на ищеца са присъдени направените по
делото разноски в размер на 300 лв. съобразно уважената част на иска, а по
сметка на Районен съд – М. сумата от 200 лв., представляваща дължима
държавна такса, както и сумата от 408,96 лв. – заплатено възнаграждение за
вещо лице в производството по гр.д. № 152/2022 г. по описа на Районен съд -
М..
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Г. Й. Ш.
от гр. М. чрез представител по пълномощие. Решението се обжалва като
неправилно в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за
1
разликата над 5 000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Сочи се,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с поведението си ищецът
е допринесъл за настъпването на вредоносният резултат, че усложненията на
здравето не били изживени в степен по-висока от обичайната, както и че при
определяне размера на обезщетението не е отчел в пълна степен
обстоятелството за преимуществено служене с лявата ръка, от което бил
лишен за продължителен период от време и което довело до необходимостта
за хранене с чужда помощ, невъзможност да управлява МПС и затруднения
при изпълнение на служебните му задължения. С оглед на изложеното моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер от 15 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване
на деянието – 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане. Моли за
присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.
В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по
пълномощие, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.
Претендира присъждане на направените в инстанциите разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна С. С. М. от гр. М.,
чрез представител по пълномощие е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Моли се обжалваното
решение да бъде изцяло потвърдено.
В съдебно заседание въззиваемият се представлява от представител по
пълномощие, който поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира за
присъждането на направените по делото разноски. Предявява възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение, въззивният съд констатира, че същото е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Предявен за разглеждане е иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно
основание по чл. 45 от ЗЗД.
Не е спорно по делото, че с протоколно определение в проведеното
открито съдебно заседание на 07.01.2022 г. по Н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на
Районен съд – М., на основание чл. 382, ал. 7 и чл. 384, ал. 3 НПК е одобрено
Споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, с което С.
С. М. от гр. М. – ответник по предявения иск, е признат за виновен в това, че
на 11.08.2021 г. в гр. М. причинил на ищеца Г. Й. Ш. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване
на лявата лакътна става, довели до трайно затрудняване на движението на
лявата ръка за повече от един месец – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с
ал. 1 НК, за което престъпление извършителят е осъден на наказание
“пробация” по чл.42 “а” ал.2 т.1 и т.2 от НК, с наложени пробационни мерки.
Определението на съда е влязло в сила на 07.01.2022 г.
Така одобреното от наказателния съд споразумение, по аргумент от чл.
383 НПК, има последиците на влязла в сила присъда. Влязлата в сила присъда
на наказателния съд, в т.ч. споразумението, е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Когато в хода на наказателното производство не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск на пострадалия и той го предяви по общия ред на
чл. 45 ЗЗД (какъвто е настоящият случай), при преценката си за наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
задължителни за гражданския съд са деянието, противоправността и вината
на ответника по делото. Всички останали факти, които имат отношение към
гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени с
допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело, независимо дали по отношение на същите
са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното
производство. Съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, когато
същото не е част от състава на престъплението и ответникът - деец го
противопоставя своевременно като защитно възражение в производството по
иска по чл. 45 ЗЗД (в настоящия случай с отговора на исковата молба),
3
подлежи на пълно и главно доказване от въвелата го страна.
Така, в очертаната по-горе правна рамка, приложима в настоящия спор,
се извеждат следните изводи: по силата на влязлото в сила споразумение по
Н.о.х.д. № 1/2022 г. по описа на Районен съд – М., се приема, че на 11.08.2021
г. в гр. М. ответникът е причинил на ищеца, виновно и противоправно, средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, изразяваща се в
счупване на долния край на лявата раменна кост и изкълчване на лявата
лакътна става, довели до трайно затрудняване движението на лявата ръка за
повече от един месец. Доколкото процесуалният ред, по който е приключило
наказателното производство не съдържа в себе си изискване за излагане от
наказателния съд на мотиви по смисъла на чл. 305, ал. 3 НПК, в частност –
посочване на установените обстоятелства, в обема на доказателствената
съвкупност, събрана в първоинстанционното съдебно дирене по настоящия
спор и във връзка със своевременно въведеното от ответника защитно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия ищец, настоящият въззивен състав приема от фактическа страна
следното: от показанията на св. Хюсеин Халибрям, - че на 11.08.2021 г. в гр.
М. се движел с личния си автомобил по ул. „Гюмюрджинска“ към центъра на
града, като до магазина на „Наркооп“ и чейндж-бюрото, намиращи се на
главния път видял, че има конфликт. Тъй като познавал и Г. и С. (страните по
делото), паркирал наблизо и се върнал към тях. Имало и други хора. Двамата
били вече отделени един от друг. Г. си държал ръката и казал, че може би е
счупена. От показанията на св. Ф. М. по повод на конфликта приема, че С. му
се е обадил, като му съобщил, че се разминали с Г. по пътя, който започнал да
му маха с пръст, обърнал при пощата и дошъл зад него. Когато свидетелят
пристигнал при тях, те вече се били спречкали. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Ф. М. в частта им, в която сочи, че С. е бутнал Г.
(който е паднал) вероятно при самозащита, и че С. е бил провокиран от Г.,
тъй като посоченото представлява предположение, както и не обсъжда
описаните други два случая на предходни конфликтни ситуции между С. и Г.,
тъй като са неотносими към процесния. Съдът не обсъжда и показанията на
св. Е. М., тъй като показанията му касаят конфликт между двамата, различен
от предмета на настоящия спор.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
4
на ищеца е било причинено счупване на долния край на лявата раменна кост,
изкълчване на лявата лакътна става и охлузване кожата на десния крак.
Счупването на долния край на лявата раменна кост и изкълчването на лявата
лакътна става са довели до трайно затрудняване движението на лявата ръка за
повече от 1 месец, а охлузването кожата на десният крак е причинило болка и
страдание. Описаните увреждания са получени при действието на тъп твърд
предмет и по време и начин е било възможно да са възникнали така, както е
съобщил пострадалият /на 11.08.2021 г. около 18,00 часа е бил бит с юмруци
и ритници и повален на земята от познато му лице/. На Г. Ш. е било
приложено консервативно лечение с гипсова имобилизация, медикаменти и
физиотерапия, като въпреки приложеното лечение, съобразено с правилата на
добрата медицинската практика, към момента не е налице пълно излекуване
на травмата. Флексията в лявата лакътна става /сгъване/ в крайната й фаза, е
болезнена и невъзможна, а екстензията /разгъването/ е възможна на 40
градуса. Налице е ригидност на мускулатурата и оточност в областта на
лявата лакътна става. На ищеца е предписано продължаване на
рехабилитацията за подобряване на състоянието му и увеличаване обема на
движения в лявата лакътна става.
Св. Е. А. М. – приятел на ищеца, сочи в показанията си, че му е
известно, че през август месец на миналата година на Г. е била счупена лявата
ръка. Сочи, че е лекуван в гр. Кърджали и доста пъти му се е налагало да
пътува до там по повод лечението. Сочи, че още ходи на прегледи и в София.
Свидетелства, че са му останали проблеми с ръката, защото доколкото го е
виждал, той не можел да си служи с ръката си както преди. Сочи, че Г. е
левичар. Около два месеца бил с гипс и през това време го хранела майка му.
След сваляне на гипса ходел на рехабилитация, за раздвижване. Лекарите му
казали, че активността на ръката няма да се възвърне на 100%. Освен
храненето, не можел да кара кола, приятелите му го возели, когато се
налагало да пътува. Г. се променил и психически. Отдалечил се от хората, по
едно време не вдигал телефона на приятелите си. При излизане навън се
оглеждал, защото изпитвал страх. Доколкото знаел Г. пиел някакви
успокоителни. От 2-3 месеца и към момента Г. бил безработен.
В показанията си свидетелят Д. А. Я. – приятел на ищеца и негов
колега, сочи, че му е известно, че на Г. е счупена лявата ръка. Около два
5
месеца ръката му била в гипс и той не можел да работи, бил в болнични.
Сочи, че раздвижването на самата ръка било трудно. Г. ходел на 3
физиотерапии, но лекарите му казали, че ръката може да не се оправи
напълно. Свидетелят сочи, че дори след като гипсът бил свален, не можел да
кара кола, трудно му било и самото хранене. До м. януари не шофирал, след
това започнал да шофира, но със затруднение. Сочи, че Г. е левичар, по време
на работа пишел с лявата ръка, сега му било много трудно и затова от скоро
той напуснал работа. След случката се променил и емоционално – по-рано
бил контактен, сега се затворил в себе си. И до ден днешен изпитвал страх от
С. - на срещи на кафе или на ресторант с приятелите си, той се оглеждал,
споделял, че сънува кошмари, постоянно говорел за случката, имал някаква
травма.
Показанията на последно посочените двама свидетели, които
установяват здравословното и емоционалното състояние на пострадалия ищец
след побоя, съдът кредитира изцяло, тъй като не са опровергани от други
доказателства по делото и се подкрепят от заключението на обсъдената
съдебно-медицинска експертиза.
Предвид така установените фактически обстоятелства, се приема за
доказано причиненото на ищеца от ответника непозволено увреждане –
счупване на долния край на лявата раменна кост, изкълчване на лявата
лакътна става, от което същият е претърпял и търпи болки и страдания и е
било влошено емоционалното му състояние, които неимуществени по своя
характер вреди следва да бъдат обезщетени, като са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тази връзка следва да бъде обсъдено
своевременно въведеното от ответника защитно възражение за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия, установяването на което би било
основание за намаляване на дължимото от деликвента обезщетение.
Съдебната практика приема, че съпричиняването може да се изрази в
действие или бездействие. Увреденият не извършва непозволено увреждане,
но съпричинява вредата и тогава, когато е създал реална възможност за
настъпването й или е превърнал създадената от деликвента реална опасност в
действителност. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в
хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по
тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за
настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си
6
увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. В контекста на
посоченото, настоящият въззивен състав приема, че не е доказано в
производството пострадалият ищец чрез свои действия или бездействие да е
допринесъл за настъпването на вредата; нито е доказано да е създал реална
възможност за настъпването или да е превърнал създадената от деликвента
реална опасност в действителност, поради което изводът, който се налага е, че
възражението за съпричиняване е недоказано и като такова е и
неоснователно. Ето защо и липсват предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на следващото се на ищеца обезщетение.
Следващият спорен по делото въпрос е свързан с размера на
обезщетението. От значение в тази връзка са следните установени по делото
обстоятелства: причинената травма на лявата ръка на пострадалия
представлява средна телесна повреда по смисъла на НК, довела до трайно
затрудняване на движението й за повече от един месец. Установено е, че в
близо едногодишен период след причиняването, травмата не е излекувана,
въпреки адекватно проведеното лечение – сгъването в крайната фаза на
пострадалата ръка е болезнено и невъзможно, а разгъването е възможно до 40
градуса, налице е регидност на мускулатурата и оточност на лявата лакътна
става, от което пострадалият ищец продължава да търпи болки и страдания и
неудобства. Освен това, пострадалата лява ръка е активната ръка на ищеца,
тъй като същият, според обсъдените неопровергани свидетелски показания е
левичар, което обстоятелство в значителна степен усилва негативните
последици от счупването, както по отношение на общото здравословно
състояние на пострадалия, така и върху качеството му на живот въобще.
Установено е, че за лечението на ръката е било приложено консервативно
лечение с гипсова имобилизация в продължение на 35 дни, след свалянето на
гипса е било предприето раздвижване и рехабилитация, но въпреки
проведените 6 бр. последващи физиотерапии, двигателните функции на
ръката не са възстановени в пълния обем, с неблагоприятна прогноза за
пълното й оздравяване. От значение за определяне дължимия размер на
обезщетението, освен претърпените физически болки и страдания -
интензивни в първите няколко седмици, с нестихващ и понастоящем
характер, довели до невъзможността ищецът да се обслужва сам, да се храни
сам, да шофира, пълноценно да върши работата си, което го принудило да
напусне в по-късен етап, е причинената психична травма, изразяваща се в
7
затваряне в себе си и изолиране от приятелите си, поява на чувство на страх,
когато в по-късен етап започнал да излиза навън, на безпокойство, поява на
нощни кошмари. Предвид обсъденото и преценявайки активната млада
възраст на пострадалия, чийто начин на живот, социална и трудова
ангажираност са се променили драстично, без данни и прогноза за пълно
оздравяване на ръката и отчитайки установените психологични последици,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от
него неимуществени вреди възлиза на 15000 лв.
Въз основа на горното съдът намира предявеният за разглеждане иск за
изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Върху
присъденото обезщетение се дължи законна лихва, считано от датата на
увреждането – 11.08.2021 г. до окончателното му изплащане съгласно чл. 84,
ал. 3 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му отхвърлителна
част, с която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения
размер на обезщетението от 5000 лв. до пълния му предявен размер от 15000
лв. следва да се отмени, вместо което се постанови друго, с което ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение в размер на
сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; както и допълнително сумата от
600 лв. за адвокатско възнаграждение до пълния му размер от 900 лв.,
заплатен в първоинстанционното съдебно производство.
С оглед изхода на делото на въззивника се дължат направените в
настоящата инстанция разноски в размер на 500 лв., представляващи платено
в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и
съдействие от 22.08.2022 г. В тази връзка е неоснователно възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, тъй като
минималното дължимо възнаграждение, изчислено в случая по реда на чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. (в редакцията до изменението й с ДВ, бр. 88 от
2022 г.) възлиза на 980 лв., т.е уговореното и заплатено възнаграждение от
500 лв. е под този размер.
По сметка на Окръжен съд – Кърджали ответникът следва да заплати
държавна такса върху уважения иск в размер на 400 лв.
8
Мотивиран от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 197/11.08.2022 г., постановено по гр.д. №
152/2022 г. по описа на Районен съд – М. в частта, с която предявеният от Г.
Й. Ш., ЕГН **********, от гр. М., ул. „К. П. в.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, със
съдебен адрес: гр. К., к. „О.“, ет. *, офис № *, адв. кантора „Я.“ срещу С. С.
М., ЕГН **********, от гр. М., ул. „З. С.“ № * иск по чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане е отхвърлен за разликата над уважения размер от
5000 лв. до пълния му предявен размер от 15000 лв., ведно със законната
лихва върху тази разлика, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, от гр. М., ул. „З. С.“ № * да
заплати на Г. Й. Ш., ЕГН **********, от гр. М., ул. „К. П. в.“ № *, вх. *, ет. *,
ап. *, със съдебен адрес: гр. К., к. „О.“, ет. *, офис № *, адв. кантора „Я.“
допълнително сумата от 10000 лв., освен присъдените с
първоинстанционното съдебно решение 5000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди –болки и страдания и
влошено емоционално състояние, вследствие нанесената на 11.08.2021 г. в гр.
М. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК,
ведно със законната лихва върху сумата от 10000 лв., считано от датата на
увреждането 11.08.2021 г. до окончателното й изплащане; допълнително
сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение до пълния му
размер от 900 лв., заплатено в първоинстанционното съдебно производство;
както и сумата в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, от гр. М., ул. „З. С.“ № * да
заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху
уважения иск в размер на 400 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10