Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4806 16.12.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6640 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С.И.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника му адв. С.Я., е предявил против Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2018 г. до окончателно й изплащане.
В исковата молба е посочено, че срещу ищеца било образувано ДП № 962/ 2013 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- гр. Пловдив, за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което било прекратено с постановление от 25.05.2018 г. След повдигане на обвинението на ищеца му било отнето разрешителното за носене на ловно оръжие, като той се принудил да го продаде и през време на наказателното производство не можел да упражнява хобито си- лов на диви животни, което довело и до промяна в начина му на живот. Към момента това разрешително още не било подновено, защото полицейската му регистрация останала. През цялото време на ДП ищецът го било страх да не бъде осъден невинен и да изтърпи реално наказанието „лишаване от свобода“. Ограничил срещите си с хора само от най- тесния кръг, почти не излизал от къщи и се успокоил едва, когато получил постановлението за прекратяване. Делото продължило около пет години, като той не бил допринесъл за срока на разследването и винаги се явявал за разпити и бил на разположение на разследващите. Претендира присъждане на парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва. Претендират се и разноските в процеса. В с.з. чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска. Представя писмена защита, в която посочва, че не се доказвала причинната връзка между действията на ответника и твърдените вреди. Освен това, размерът на обезщетението не отговарял на принципа на справедливостта, икономическия стандарт в страната и бил прекомерно завишен. Мярката за неотклонение не била тежка, а ДП протекло само в досъдебна фаза, без разглеждане на производството в съда.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено ДП № 962/ 2013 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- гр. Пловдив, приключило с постановление от 23.05.2018 г. за прекратяване на наказателното производство.
Видно от удостоверение от Първо РУ на ОД на МВР- гр. Пловдив, ищецът притежавал разрешение за носене на ловно оръжие, което му било отнето и иззето с протокол от 07.11.2013 г.
Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 19.11.2019 г.). Св. Д.С.Х.- приятел на ищеца, заявява, че знаел, че срещу него бил воден наказателен процес във връзка с някакво сбиване. По този повод му било отнето ловното оръжие. Ходил на разпити, обвинението му се отразило зле, разделил се с приятелката си, не искал да излиза с компанията си, станал агресивен, напуснал работа. Страх го било да не влезе в затвора, бил депресиран. През 2018 г. му върнали оръжието, като след това той станал международен шофьор.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него
или, че то не е престъпление.
В настоящия случай от приложеното ДП безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по което наказателното производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан един свидетел- приятел на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес, нервност, изолация. Показанията на свидетеля потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, страх от ефективна присъда, неспокойство, нежелание за контакти и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. В тази връзка раздялата с приятелката не може да се дължи само да незаконното обвинение, защото в основата на личните отношения между партньорите стои поведението на лицето, което би могло да бъде повлияно от много и различни фактори извън обвинението. Няма данни от свидетелските показания за снето доверие от близки и приятели, за изгубено уважение и авторитет сред тях, за отдръпване от тяхна страна или злословия, нито пък за професионални проблеми, като не се установява напускането на работа да е било предизвикано от обвинението. Единственото нещо, за което са налице обективни данни, е, че е било отнето ловното оръжие на ищеца и той не е можел да практикува своето хоби, но същото е станало във връзка и по повод на повдигнатото обвинение, като мярката е нормативно предвидена и се прилага винаги в подобни случаи, без да представлява тенденциозно отношение спрямо дееца, като след приключване на ДП тя е била отменена. Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за един кратък период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението. Не се доказа също така обвинението да е предизвикало някакво влошаване на здравето на лицето или да е оказало вредно влияние в тази насока, нито пък за такова нещо е представена медицинска документация за състоянието му. Твърденията на лицето за причинения му стрес по време на ДП също не могат да обосноват доказаност на тезата за нарушено здраве от обвинението, а по- скоро следва да се приемат като една съвсем като нормална човешка реакция на напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем.
Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на стрес, притеснения и тревожност, но в процеса не се установи да е имало особено негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън нормално обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.
Също така пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства се явяват продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално- следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е привлечен като обвиняем на 28.10.2013 г., а постановлението за прекратяване е от 23.05.2018 г. По ДП с предявяване на обвинението е извършен разпит на лицето, като няма данни за друг негов разпит по време на разследването. Веднага му е била наложената мярка за неотклонение „подписка“, но тя е била отменена на 12.09.2014 г. По отношение на обвиняемия не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване. Самото разследване в досъдебната фаза действително не е приключило в един разумен срок, но продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, които не могат да бъдат избегнати и са нужни за обективното разследване (събиране на доказателства за изясняване на фактическата обстановка, разпознавания, изискване на справки, експертизи, разпити на много свидетели, преразпити, очни ставки, спирания поради неоткриване на лица, съпричастни към случая, възобновявания, удължавания на разследването и т.н.). Както вече се посочи, обвинението не е било повдигнато за тежко умишлено престъпление, а и не се установява конкретният случай да е придобил масов отзвук (чрез публикации в пресата например), от който ищецът да е бил публично компрометиран или дискредитиран.
Същевременно по делото не се доказа, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото
не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на
държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по
досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно
или противоправно поведение на лицето от момента, в
който то е придобило качеството на обвиняем, което да е в причинна връзка с
действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването
(укриване от властите, неявяване на разпити, отказ от даване на показания). От
момента на повдигането на обвинение ищецът е оказал съдействие на разследващите,
макар и в ДП да няма данни в кои точно процесуално- следствени действия извън
разпита си е участвал. Оттук следва, че не може да се приеме, че по какъвто и
да е начин той е допринесъл за настъпване на вредите, за да се мотивира
намаляване на обезщетението само на това основание.
Изложеното дотук обосновава тезата за това, че претендираният размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишен, защото не се установява лицето да е претърпяло значителни или изключително тежки вредни последици, които да са извън обичайните за подобни случаи. Безспорно изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурността за бъдещото, както и липсата на яснота от развитието на разследването трябва да бъдат овъзмездени. Същото обаче следва да бъде преценено според общоприетия критерий за справедливост, икономическите условия на живот и на база анализа на събраните доказателства, както и при отчитане на принципа, че обезщетението в подобни дела не може да бъде средство за неоснователно и неправомерно обогатяване, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 2 000 лева, като искът до пълния предявен размер от 10 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В случая началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 10.06.2018 г., защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение.
С оглед изхода на делото,
а именно- частичното уважаване на исковата претенция, на ищеца се дължат
разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, като същите изрично се
претендират и има доказателства, че такива са реално направени. Внесената сума
от 10 лева за държавна такса (л. 10) следва да му се присъди изцяло, като
принципно разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника му се дължат
по съразмерност, с оглед отхвърлената част от претенцията, като според
представения договор за правна защита и съдействие (л. 3) заплатеният хонорар
възлиза на сумата от 1 000 лева, от която сума следва обаче да му се присъдят
само 200 лева, изчислени по съразмерност.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на С.И.К., ЕГН: **********,***, сумата от 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2, вр. чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК, по прекратено ДП № 962/ 2013 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР- гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизането в сила на постановлението за прекратяване- 10.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 2 000 лева до пълния й предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на С.И.К., ЕГН: **********,***, направените по разноски по делото, както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и сумата от 200 (двеста) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД