РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 12900 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А.Г.В. е предявила осъдителен
иск срещу ответницата М.Д.С. (М. М.) за сумата 100 000,00 лева, ведно със законната лихва
от 20.07.2015 г. до плащането - обезщетение за неимуществени вреди от преживяно от ищцата дълбоко
депресивно състояние, свързано със силно негативни психически преживявания,
вследствие от неверни, обидни, позорящи и клеветнически твърдения, станали
достояние на неограничен кръг от хора, изразени от ответницата на 20.07.2015 г.
в интервю в предаването "*****, България", в частта си озаглавена
„Защо буксуват банковите дела на „*****, България“, излъчена между
08:20-8:30ч., а именно, твърденията на ответницата: „ С тези пари на нас
гражданите, той (визира се съпругът ми Ц.Р.В.) е раздавал необезпечени кредите,
на себе си 160 милиона необезпечен кредит, на жена си 140...“ Ищцата твърди, че
същото грозно и компрометиращо твърдение ответницата е потвърдила изрично на следващия ден,
21.07.2015 г., в интервю пред репортера на „ПИК“ Я.Б., публикувано на
електронната страница на сайта www.pik.bg, а именно: „Нека да отговори Ц.В.от
Белград защо отпусна на себе си 160 милиона необезпечен кредит, че милиони на
жена си и дъщеря си.“
След
срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва изцяло предявеният иск. Счита, че както Ц.В., така и ищцата са
публични личности, поради което имотното им състояние няма пречка да бъде
обсъждано публично. Основава казаното от нея по отношение на ответницата на
Доклад на Временната анкетна комисия за проверка на факти и обстоятелства,
свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражняват
контрол и е следвало да противодействат на
КТБ в периода 2009-2014 година, който е публичен и който е бил
публикуван на интернет страницата на НС дни преди интервюто в предаването
"*****, България". Ответницата твърди, че извършеното от нея не е
противоправно деяние, нито от него за ищцата са настъпили вреди. Счита,
че изявленията й в електронната медия са потвърдени чрез водените срещу ищцата
наказателни производства и че тя е разпространила изявления , направени от
други лица, а изявленията й представляват само нейна лична оценка. Липсва
обидно нейно изявление, тъй като не е казала или извършила нещо унизително за
честта и достойнството на ищцата. Липсва и оклеветяване на ищцата, тъй като
изреченото от ответницата е потвърдено и е доказано че е вярно. По отношение на
текста в печатната медия отрича думите й да са точно предадени в публикацията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД е допустим.
По отношение доводите на ответника, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил кое твърдение представлява клевета и кое - обида, съдът намира, че квалифицирането на изявленията на ответника като клевета или обида е въпрос на правна преценка, която следва да извърши съда, а липсата на такова квалифициране от страна на ищеца не води до нередовност на исковата молба.
По отношение на оплакването, че претендираното обезщетение е предявено в общ размер без да е уточнено за кои твърдения какъв размер обезщетение претендира ищцата, съдът намира, че в случая липсата на такова уточняване също не представлява нередовност на исковата молба. В случаите на причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време, обезщетението се определя глобално. Това е принципът, който е възприет и в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК на ВКС, т.11 и т.13, по отношение на обезщетяване на неимуществени вреди от неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на причиняване на неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния. (Решение № 204/ 12.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/ 2014 г. на ВКС, ІV г.о.) В допълнение ищцовата страна е уточнила в съдебно заседание, че в обезщетението е включено както интервюто в предаването "*****, България", така и статията в „ПИК“.
Друг допълнителен въпрос , който съдът следва да разгледа е дали направените от ответницата възражения и взето становище в отговора на исковата молба следва да се съобразят от решаващия съд. В константната си съдебна практика досежно приложението на чл.133 от ГПК ВКС приема, че „Ответникът е длъжен в срока за отговор на исковата молба да направи своите доказателствени искания и становища, вкл. възраженията си, като същевременно представи доказателствата, с които разполага. Законът има предвид възраженията, които изискват разглеждане и произнасяне по спорния предмет - като правото на задържане или възражение за прихващане, възражения, основани на факти, които ответникът твърди и навежда по делото, включително правопогасяващите възражения. Следва да се прави разлика между възражение по смисъла на чл. 133 от ГПК и направен от ответната страна правен или фактически довод, въз основа на обстоятелствата по делото, по основанието на иска /така Решение № 358 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2009 г., III г. о., ГК/“. В друго свое Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о., ТК, ВКС изрично уточнява: „Неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК. Пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл. 131 ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск.“ Следователно правните и фактически доводи наведени от ответницата в отговора на исковата молба следва да се съобразят от съда при решаване на спора.
По
същество на предявените претенции:
В
доказателствена тежест на ищцата е доказването на следните факти: противоправно
поведение от страна на ответницата – същата да е казала нещо унизително за
честта или достойнството на ищцата или е разгласила невярно позорно
обстоятелство или й е приписала престъпление; причинени вреди; причинна
връзка между поведението и вредите.
По
делото не се спори, че ищцата е съпруга на Ц.В., бивш изпълнителен директор на
„К.Т.Б.“ АД, а ответницата е журналист.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза. От последната се установява, че ответницата М.Д.С. (М. М.) е направила изявление на 20.07.2015 г. в интервю в предаването "*****, България", в частта озаглавена „Защо буксуват банковите дела на „*****, България“, излъчена между 08:20-8:30ч., в следния смисъл: „ С тези пари на нас вложителите той е раздавал необезпечени кредити… на себе си 160 милиона необезпечен кредит… на жена си 140...“.
По отношение на публикацията на електронната страница на сайта www.pik.bg на следващия ден - 21.07.2015 г. пред репортера на „ПИК“ Я.Б. , в която е записано, че на въпрос на репортера „Кои хора са най-компетентни да се изказват по темата КТБ“ ответницата наред с друго е отговорила: „Нека да отговори Ц.В.от Белград защо отпусна на себе си 160 милиона необезпечен кредит, че милиони на жена си и дъщеря си.“ се установи следното:
Ответницата не отрича да я дала интервю пред репортера Я.Б. по темата КТБ, но твърди, че думите й не са правилно отразени. Разпитан като свидетел репортерът Б. установява, че през 2015г. е вземал 7-8 интервюта от ответницата по повод на КТБ. Вземал интервютата по следния начин: обаждал се на ответницата от стационарен телефон на вестник „ПИК“, пускал телефона на високоговорител и записвал казаното на диктофон. След това го свалял като текст, като чернова. Не е запазил запис на никое от интервютата на ответницата. Спомня си, че темите са били КТБ, Ц.В., фалита на банката, раздадените кредити, дали са били обезпечени, че Ц.В.е дал кредити на себе си, на жена си. Твърди, че това което е записал като интервю е дословно пресъздадено от това което ответницата му е казала. Дори преди да пуснат официално интервюто, се обадил на ответницата по телефона и дума по дума оформяли текста. Снимката също прецезирали. Главният редактор на вестника бил Ивайло Крачунов, който редактирал всички интервюта, но само за технически грешки, оформяне на заглавия, но той никога не е променял смисъла , не е добавял нови фрази или пък изтривал част от интервюто. Свидетелят е категоричен, че промяна в изказването на ответницата не е направена.
Във връзка с оспорване автентичността на
публикацията във вестник „ПИК“ ответницата представя писмо на директора на
медията изпратено на ответницата на 29.11.2016г. по повод на друго нейно
интервю, публикувано на електронната страница на ЕА ПИК, в което се посочва, че журналистът
Ивайло Крачунов не е изготвил запис на взетото от ответницата интервю по
телефона и в тази връзка такъв не може да й бъде предоставен. В писмото е
посочено, че срещу журналиста Крачунов са постъпвали и други сигнали свързани с
неспазване на правилата на журналистическата етика и обективна отразяване на
събития и в частност с поставяне на неизречени думи от интервюирани в изготвени
от същия журналист интервюта и публикувани на страницата на ИА ПИК.
От представената справка от търговски регистър за „И.М.“ ООД се установява, че съдружници на дружеството са „Т.В.и“ ООД, Ц.Р.В. и А.Г.В., а размера на капитала е 20 175 800лв. На 01.06.2015 е наложен запор във връзка с Обезпечителна заповед издадена по ГД № С-10/2015г. на СГС, ГО, IV – Д състав. Запорирани са дружествени дялове в размер на 10 248 815,91 лв. от капитала на „Н.Т.**“ ЕООД /преименувано на И.М.“ ООД/, притежавани от „Т.В.и“ ООД, представлявано от А.Г.В. – ищец по настоящото дело (справка търговски регистър л.29-32; запор, л.43). Представен е Запор върху дружествен дял от 01.06.2015г., от който се установява, че по молба на КОНПИ и въз основа на Обезпечителна заповед издадена по ГД № С-10/2015г. на СГС, ГО, IV – Д състав е образувано изпълнително дело № 20151110400331 срещу Ц.Р.В., А.Г.В. и Р.Ц.В. за изпълнение на обезпечителна мярка чрез налагане на запор върху леки и товарни автомобили, дружествени дялове,банкови сметки и сейфове, движими вещи-картини с обща цена на исковете в размер на 963 047 999,87 лева. Наложен е запор на дружествени дялове в размер на 7 500 000,00 лева от капитала на „Т.В.и“ООД (запор, л. 33). На 1.04.2015г. НАП е запорирал притежаваните от А.В. 62 000 дружествени дяла с номинална стойност 100лв. всеки един, представляващи 40% от капитала на „Т.В.и“ ООД ш 9979 дяла от по 100лв. всеки, представляващи 4,946% от капитала на „И.М.“ ООД.
От постановление от 10.10.2014 г. на СГП (л.148-151) се установява, че от досъдебното производство № 92/2014 г. по описа на СО-СГП са отделени оригинали от съдържащи се материали, които са обособени в отделно ДП срещу ищцата и срещу Ц.В.за това, че в съучастие като съизвършители, в гр. София и извън страната, за периода от неустановена до момента дата на 2012 година до 20.06.2014 година, извършили финансови операции сделки с имущество, или прикрили произхода, местонахождението, движението или действителните права върху имущество, за което знаели или предполагали, че е придобито чрез престъпление или друго обществено опасно деяние като имущество в особено големи размери и случая е особено тежък – престъпление по чл. 253, ал. 5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал. 2 от НК. Представено е и постановление от 23.03.2017г. на СГП за привличане на ищцата като обвиняема за извършено престъпление по чл.253 ал.5 вр. ал.4 вр. ал.1 и ал.2 от НК.
С оглед на изложените от ответницата твърдения, проверка на сайта на Народното събрание установи, че на 12 март 2015 г. НС е взело решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на К.Т.Б. в периода 2009 – 2014 г. На 7.07.2015г. Временната комисия изготвя доклад, който е публичен и оповестен както на сайта на НС, така и препечатан в множество медии. Докладът е с обем 151 страници, ведно с приложения към него. В доклада е посочено, наред с друго, че „ в дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики , които са извършвани чрез сложни операции, целящи отпускането на необезпечени и огромни по размер кредити на юридически и/или икономически свързани с Ц.В.дружества, които не осъществяват търговска дейност и нямат приходи /т.н. фирми „бушони“/, с което на практика с парични средства на КТБ /с привлечени средства на вложителите на банката/ се финансират юридически и/или икономически свързани фирмени структури и/или бизнес начинания…..В процентно съотношение кредитирането на фирмите „бушони“ представлява приблизително 70% от целия кредитен портфейл на КТБ /който е около 5,3 милиарда лева/ - или по направление на свързаните с В. фирми /вкл. и към фирмите „бушони“ / са извадени от КТБ под формата на кредити около 3,5 милиарда лева- според обобщена информация от докладите на одиторските фирми, извършили проверка в КТБ след поставяне на банката под специален надзор“.
В същия доклад са посочени две фирми – „К.АВ“ ЕООД и „Р.Е.П.“ АД. За тях ответницата твърди, че са свързани с ищцата. Действително справка в ТР установява, че ищцата е била едноличен собственик на „К.АВ“ ЕООД до 2012г. По отношение на „Р.Е.П.“ АД справката установява, че мажоритарен собственик на акциите на дружеството до 2012г. е „И.“ ООД, в което съсобственик е както ищцата, наред със съпруга си Ц.В., така и „Т.В.и“ ООД, в което също съсобственик е ищцата. В Доклада е посочено, че „К.АВ“ ЕООД е със значителна задлъжнялост, като заемите представляват 95% от активите на дружеството, което не развива дейност. Заемите на дружеството реално не са обезпечени. Такъв е извода в доклада и по отношение на „Р.Е.П.“ АД.
От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата е претърпяла негативни изживявания и страдания вследствие от негативната кампания по отношение на нея във връзка със случващото се около КТБ (св. К.).
Между страните не се спори, че под „той“
в изявлението „С тези пари на нас вложителите той е раздавал необезпечени
кредити…на себе си 160 милиона необезпечен кредит… на жена си 140…“ става дума
за Ц.В., съпруг на ищцата. Между страните също не се спори, че ответницата е
разследващ журналист. Казусът касае свободата на пресата, тъй като искът е
насочен срещу журналист за негово изявление направено на живо в телевизионно
предаване и за изявление, записано в печатно интервю.
По
отношение на изявлението на ответницата в предаването „*****, България“ на 20.07.2015г. в ТВ7.
В исковата молба се твърди, че
изявлението на ответницата „С тези пари на нас вложителите, той е раздавал
необезпечени кредити… на себе си 160 милиона необезпечен кредит…на жена си
140…“ съдържа обидни и клеветнически твърдения. В съдебно заседание от
13.06.2018г. ищцата чрез упълномощените си процесуални представители уточнява,
че се е почувствала обидена, тъй като изявлението вменява на ищцата виновно
поведение да е придобила сума пари абсолютно безвъзмездно и че тези пари са на
българските данъкоплатци. И че това твърдение е клеветническо, тъй като не е
вярно. Според практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ когато става дума за клевета, съответно
претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се прецени на първо място
дали са налице оценъчни съждения или пък фактически твърдения. Когато са налице
фактически твърдения те изискват доказателство за истинността им, като
съответно повдигат въпроса относно това кой носи доказателствената тежест да
установи истинността им. В случая ответницата следва да докаже, че твърдените в
изявлението й факти и обстоятелства отговарят на истината. Не е налице оценъчно
съждение на ответницата, а фактическо твърдение. По принцип задължение и
отговорност е на журналистите да действат добросъвестно, за да осигуряват точна
и надеждна информация в съответствие с журналистическата етика.
Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат
проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по
който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени
факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника
/така решение №
12/6.02.2013 г., гр.д. № 449 по описа за 2012 г., на ВКС, ІІІг.о./.
Когато обаче журналистът се позовава на съдържанието на официални доклади,
журналистът не е необходимо да провежда независимо разследване /така решение на
ЕСПЧ по делото Bladet Tromso and Stensaas v Norway
/1999г./. Като се има предвид първостепенният интерес от свободата на пресата в
условията на демокрация, съществено важно е като общ принцип , пресата да бъде
освободена от провеждането на разследвания на информация , произхождаща от
официален източник, за да провери верността й /пак там/. В случая ответницата е ползвала като източник на
изнесената информация публичен доклад на Временна комисия на Народното събрание.
Следва да се има предвид, че членове на временната комисия са народни
представители от всички парламентарни групи, а парламентът е една от трите
държавни власти. Докладът е издаден от държавен орган в кръга на неговите
правомощия. В допълнение ответницата е ползвала и публичните данни от
Търговския регистър, където е проверила собствениците на посочените в доклада
фирми. Докладът цели да обясни източването на К.Т.Б. в периода 2009 – 2014г.,
като в него са посочени редица фирми „бушони“ , които са били кредитирани от
банката с необезпечени кредити, и като собственик на две от тези фирми до
2012г., съобразно данните на ТР, е установена ищцата. Съдът счита, че
ответницата е нямала основание да се съмнява в достоверността на доклада на НС,
нито в информацията на ТР. Още повече, че по това време /октомври 2014г./ Прокуратурата
е образувала досъдебно производство срещу ищцата за пране на пари, а през м.юни
2015г. КОНПИ оповестява предприети действия срещу ищцата по искания за налагане
на обезпечителни мерки върху имуществото й.
Според установената практика на ЕСПЧ журналистите нямат общо задължение
да проверяват верността на публична информация /така по делото Selisto
v Finland, 2004/.
Ето защо съдът намира, че изложеното в доклада досежно раздадени от КТБ
необезпечени кредити на фирми, вкл. и такива собственост на ищцата, не е
следвало да бъде проверено като факт или
обстоятелство от ответницата. Не се установи как ответницата е формирала
цифрата от 140 милиона и в каква валута са, но това като цяло не прави
изявлението й клеветническо. Добре установено е в съдебната практика на ЕСПЧ,
че свободата на словото на журналистите по чл.10 от ЕКПЧ може да включва
известна степен на преувеличение или дори провокация от тяхна страна / делото Prager
and Oberschlick v Austria, 1995 и др./. Още повече, че се касае за
тема от широк обществен интерес. Разбира се пресата не трябва да злоупотребява
със свободата си на слово, за да отправя
неоснователни лични нападки. Добросъвестното журналистическо изразяване на
мнение не изгубва привилигирания си статус, освен ако липсва елемент на истина
в основата на думите, считани за засягащи и обидни /Feldek v Slovakia/.
В случая размерът на кредитите, получени от дружествата, собственост на ищцата,
е на значителна стойност. Следва да се отчете също средството и формата на
спорното изявление и условията при които е направено. В случая ответницата е
участвала в разгорещен дебат с друг събеседник в пряко телевизионно предаване. Следва
да се вземе предвид и липсата на възможност за преформулиране или оттегляне на
устно изказани думи преди те да бъдат оповестени, за разлика от печатните
изявления. Условията, при които е направено спорното изявление също следва да
се вземат предвид – ответницата е направила това изявление в отговор на въпрос
на другия събеседник. От СТЕ се установи, че ответницата е ползвала думата
„вложители“ вместо твърдяното в исковата молба „граждани“, поради което
асоциация с данъкоплатци не може да бъде направена. Не е грешно, а напротив,
принципно вярно е твърдението, че парите на вложителите се раздават като
кредити- това е в основата на функциите на всяка банка. Съдът не установи
ответницата да е обидила или наклеветила ищцата с изреченото от нея в
телевизионен ефир „С тези пари на нас вложителите, той е раздавал необезпечени
кредити… на себе си 160 милиона необезпечен кредит…на жена си 140…“. Липсва
противоправно поведение, поради което претенцията досежно това спорно изявление
следва да се отхвърли, без да се разглеждат останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
По
отношение на изявлението на ответницата в публикувано на сайта на електронната
медия „ПИК“ на 21.07.2015г.
Твърдението на ищцата, че ответницата е
потвърдила изрично на следващия след интервюто в ТВ 7 ден - 21.07.2015 г., пред
репортера на „ПИК“ Я.Б., публикувано на електронната страница на сайта
www.pik.bg, а именно: „Нека да отговори Ц.В.от Белград защо отпусна на себе си
160 милиона необезпечен кредит, че милиони на жена си и дъщеря си.“ не се
доказа категорично. Ответницата признава, че е дала интервю на медията по повод
на КТБ, но твърди, че спорното изявление не е направено от нея. От показанията на св. Я.Б. се установи, че запис на
проведеното интервю е бил изготвен, но към настоящия момент същият не може да
бъде представен по делото, тъй като не се пази. Свидетелят установява, че
статиите са били пускани след редакцията им от главният редактор Ивайло
Крачунов. Според него той нанасял само технически корекции, а според
представено от ответницата писмо на директора на медията, Крачунов поставял неизречени думи в публикуваните
интервюта. Съдът счита, че при липсата на запис /писмен или устен/ от взетото
интервю, не може да се приеме по
безспорен начин, че публикуваната статия на репортера на „ПИК“ Я.Б.
възпроизвежда точните думи на ответницата. При липсата на доказателства какво
точно е заявила в интервюто ответницата, съдът не може да прецени дали същото е
било обидно и/или клеветническо и респективно противоправно.
Искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съобразно изхода на спора, сторените от ищцата разноски остават в нейна тежест. Право на разноски се поражда в полза на ответницата, която обаче не е сезирала съда с искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази връзка.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.В., ЕГН ********** срещу М.Д.С. (М. М.), ЕГН ********** иск за сумата 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта 20.07.2015 година до окончателното изплащането, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от преживени болки и страдания вследствие на обидни и клеветнически твърдения, изразени от ответницата на 20.07.2015г. в интервю в предаването "*****, България" в ТВ7 и в интервю на 21.07.2015 г. в електронна медия „ПИК“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.