РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Благоевград, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100636 по описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№636/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по иск с правно основание
чл.124 от ГПК, предявен от М. В. К., ЕГН **********, гр.Б, чрез адв.Н. Б., срещу Община Благоевград, адрес: гр.Бл представлявана от
Кмета на Община Благоевград – М за признаване за установено по отношение на Община Благоевград, че ищецът М. В. К. е собственик
на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 66055.68.627 /шестдесет и шест хиляди и петдесет и пет точка,
шестдесет и осем точка, шестстотин двадесет и седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени
със Заповед №РД-18-160/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в с.Селище, община Благоевград, м.“П с площ на
целия имот от 1058.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване- Пасище, категория на
земята -8 /осма/, номер по предходен план - 000627 /нула нула нула шестстотин двадесет и седем/, при граници /съседи/:66055.68.595;
66055.68.4; 66055.68.5; 66055.68.6; 66055.68.704; 66055.108.703; 66055.67.1.
В исковата молба се твърди, че ищецът М. В. К. е собственик на основание осъществявано от него давностно владение на
гореописания недвижим имот.
Ищецът твърди, че тъй като нямал документ за собственост на имота предприел действия по снабдяване с такъв документ и на
12.01.2024г. подал до Община Благоевград молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка за този имот. Пет дни след
подаването на молбата-декларация Община Благоевград актувала имота с АОС №13012/17.01.2024г. и издала на ищеца удостоверение,
че имотът вече е общинска собственост.
Ищецът твърди, че е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал фактическа власт върху имота без прекъсване,
както и понастоящем и затова се счита за собственик на този имот на основание давностно владение. Сочи се, че в имота има посадени
различни замеделски култури и овощни дръвчета. Посочва, че имотът е ограден с колове и мрежа и не е изоставен, като имота се владеел
в същите граници, съгласно действащата понастоящем кадастралната карта и кадастрални регистри от ищеца от 1995г.
Ищецът оспорва Общината да е придобила правото на собственост върху имота на някое от предвидените в закона основания. Сочи
се, че имотът никога не е бил общинска собственост и общината никога не е била във владение на същия.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск като неоснователен и необоснован.
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по силата на Акт за публична общинска собственост №13012 от
17.01.2024г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, Акт №139, том I, дело №159/2024г., вх.peг.№282/23.01.2024г. В
него като основание за придобиване е записано чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г.
на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. В случая общината се позовава на основанието по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3
от 25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че с цитираното протоколно решение, одобрено със Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ - гр.Благоевград, на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ са били определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по
землища, вкл. преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.13 от 2007г./, за Община Б землище на с.С, съгласно Приложение №1 към
раздел II, т.1 от протоколното решение. Посочва, че видно от Приложение №1 към раздел II, т.1 от протоколно решение №3 от
25.07.2008г., се установява, че Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ територията, в
обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под №595, като имот с №627, с площ 1.058 дка, с начин на трайно
ползване - пасище, мера, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници.
Сочи се, че във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ се включвали земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали
незаявени в законните срокове, като същите ставали общинска собственост по силата на закона. За тези земи била приложима забраната
по чл.7, ал.1 от ЗОС за придобиване по давност. Навежда се, че разпоредбата на чл.86 от ЗС предвижда забрана за придобиване по
давност на държавна/общинска собственост.
Сочи се, че имотът е с начин на трайно ползване – пасище, поради което съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ има характера на публична
общинска собственост предвид предназначението му за задоволяване на обществен интерес. Поради това съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗОС, земя публична общинска собственост не може да се придобива по давност и да се възстановява. Твърди се, дори
ищецът да е владял процесния имот от 1995г. до настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като
през целия период са били налице законови пречки за това.
По изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и необоснован.
В съдебно заседание ищецът М. К. не се явява лично. Представлява се от адв.Н. Б., която поддържа иска и пледира за уважаването
му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Лилия Малешевска, която оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изготвената съдебно-техническа експертиза и приобщените писмени доказателства
се установява следното:
От направената проверка в отдел „К Общинска служба по Земеделие гр.Благоевград и СГКК гр.Благоевград, за урбанизираната и
неурбанизираната територия на землище с.С и в частност за района на експертизата, се установява, че няма стари предходни карти на
земеделските земи, такива каквито са картите на водните синдикати, като единствената карта е Картата на възстановената собственост
/КВС/ на земеделските земи. Отделно от това, за района на СТЕ, присъства Едромащабна топографска карта /ЕТК/ от 1970г., с данни в
нея от 1962-1963г.
1
Картата на възстановената собственост представлява сбор от три отделни карти /планове/ по възстановяване на бивши земеделски и
горски земи /имоти/: А. Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ за бивши земеделски земи; Б. План за
земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи; В. План за въстановяване на горите и земите от горския фонд
/Горска карта/.
А.Картата на имотите в съществуващи стари реални граници /СРГ/ и регистъра към нея за землище с.Селище, е изработена след
идентифициране и показаните на място граници по обявен в ДВ.бр.47 от 10.06.1994г. график за съвместно уточняване границите на
земеделските земи и е приета от приемателна комисия с Протокол от 11.03.1996г., като тя не е подлежала на публикуване в ДВ.
Б.Проекто-плана за земеразделяне в нови реални граници /ПЗ/ за бивши земеделски земи е обявен в ДВ бр.51 от 24.06.1994г., с
даден срок за писмени възражения от 14 дни. Одобреният коригиран план за земеразделяне е обнародван в ДВ бр.64 от 09.08.1994г.
Въвод във владение е обявен в ДВ бр.73 от 09.09.1994г. и ДВ бр.47 от 23.05.1995г. Одобрени частични изменения на одобрения ПЗ и
същевременно и обявен въвод във владение на тези изменения са обнародвани в ДВ бр.53 от 11.06.1999г.
В.Изработеният план за възстановяване на горите и земите от горския фонд е обявен в ДВ бр.62 от 28.07.2000г. с даден срок за
писмени възражения от 14 дни.
Вещото лице е обяснило, че в района собствеността е възстановявана в съществуващи стари реални граници, макар към годината на
приемане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ /1991г./ да не съществуват предпоставки за въстановяване на собствеността в съществуващи на терена
стари реални граници. Това е видно от Едромащабната топографска карта /ЕТК/ от 1970г., с данни в нея по карти от 1962-63г. /5 години
след 1958г. – годината на коопериране на земята/, в която ЕТК районът на експертизата попада в терен с поставен знак за „рядка гора“,
т.е. няма предпоставки за възстановяване в съществуващи на терена стари реални граници /Приложение №21/.
Установява се, че за процесния имот няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица, с приложени документи
за бивша собственост, като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване, няма постановявани предварителни
решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост.
Към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС на с.Селище, за първите два етапа – А и Б /СРГ и ПЗ/, в
приетия официален цифров вид на картата, т.нар. Ferma – 04.09.1998г., за землище с.Селище, в масив №0 по КВС, не присъства имот
№000627, „Пасище, мера“, с площ от 1057.61 кв.м. /по скица 1058 кв.м/, м.“Петлова чука“, а районът на експертизата попада в
границите на голям имот №000406 /тониран в сиво - светло и тъмно сиво/, с площ от 652.109 дка, м.“Преслапа“, записан – Стопанисван
от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №8/, възстановен в съществуващи стари реални граници, като районът на
експертизата е тониран в оранжево.
Тази карта подлежи на поддържане и осъвременяване. На дата 07.03.2006г. по линия на поддържане и осъвременяване, от имот
№000406, е отделен имот №000622, нива с площ от 27.573 дка, която е възстановена на частно лице. При това възстановяване, на същата
дата се появява процесният имот №000627 с площ от 1.058 дка, като остатъчен поземлен фонд, по причина, че имотът не е нива, а е гора,
но е записан в КВС като „пасище, мера“, стопанисван от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ /Приложение №9/.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че на дата 07.03.2006г. процесният имот №000627 е обособен като остатъчен
поземлен фонд, намиращ се между възстановения имот №000622 /от север на процесния/ и имот №68.1 /на изток и юг от процесния/,
видно от Приложение №9. Обяснил е, че имот 68.1 е възстановен през 1998г., като същият впоследствие е разделен на имоти 68.4, 68.5
и 68.6 между наследниците, на които е бил възстановен. Видно от Скица – Приложение №10 за имот №000627, представляваща извадка
от КВС към 05.11.2009г., имотът граничи с имоти: 0.595 – полски път на Община Благоевград, 68.5 – нива на Борис Петков и др.; 68.6 –
нива на Филип Петков; 0.704 – нива на Дафина Ленци; 67.1 – нива на насл. на Иван Костурски.
При действието на КВС на този етап, с Протоколно решение №3 от 25.07.2008г. на комисия, назначена със Заповеди №РД-10-
079/13.06.2008г. и №РД-10-111/25.07.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград са определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, за всички
землища в Община Благоевград, които да бъдат предадени като остатъчен фонд земеделска земя на Община Благоевград. В
Приложение №1 към Раздел I, т.1 от това протоколно решение, в частта за землище с.Селище, под №595, присъства имот №627 от 1.058
дка, „Пасище, мера“ в съществуващи СРГ. Това протоколно решение е одобрено със Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на Директора
на ОДЗ Благоевград. Тази заповед е вписана в регистъра на земеделските земи за имот №000627 на дата 05.11.2009г.
За цялата неурбаницирана територия на землище с.Селище, общ.Благоевград, има одобрена кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ със Заповед №РД-18-160 от 15.03.2019г. на ИД на АГКК, влязла в сила от деня на публикуване на заповедта в ДВ. По
одобрената КККР формата, границите, начина на трайно ползване, вида на собствеността и съответно вписаната собственост в
кадастралния регистър на недвижимите имоти към одобрената КККР, на процесния поземлен имот с идентификатор №66055.68.627 към
дата 15.03.2019г. е следната: поземлен имот с идентификатор №66055.68.627, находящ се в с.С м.“Пе”, с площ на целия имот от 1058.00
кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване- Пасище, категория на земята -8 /осма/, номер
по предходен план – 000627, публична общинска собственост на Община Благоевград по Заповед №РД-10-121 от 28.07.2008г. на ОДЗ
гр.Благоевград. В границите на имота няма показани сгради или постройки.
Със Заявление вх.№ОС-0205-9 от 12.01.2024г. и нарочна Молба-декларация от 12.01.2024г., подадени от М. В. К., чрез кмета на
Община Благоевград, до нотариус, във връзка със снабдяване с нотариален акт, е поискано да се извърши обстоятелствена проверка и да
се признае правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №66055.68.627 по КККР на с.Селище.
С Акт за публична общинска собственост №13012 от 17.01.2024г., вписан в Служба по вписванията при PC - Благоевград, Акт
№139, том I, дело №159/2024г., вх.peг.№282/23.01.2024г. е актуван като общински на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1, т.7 /придобит по
закон/, чл.58, ал.1 от ЗОС, чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №3/25.07.2008г. на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ поземлен
имот с идентификатор 66055.68.627 /шестдесет и шест хиляди и петдесет и пет точка, шестдесет и осем точка, шестстотин двадесет и
седем/, представляващ поземлен имот 627 в кадастрален район 68, ЕКАТТЕ 66055, по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-160/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на АК, адрес с.Селище, община
Благоевград, м.“Петкова чука”, с площ на целия имот от 1058.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на
трайно ползване- Пасище, категория на земята -8 /осма/, номер по предходен план - 000627 /нула нула нула шестстотин двадесет и
седем/, при граници /съседи/:66055.68.595; 66055.68.4; 66055.68.5; 66055.68.6; 66055.68.704; 66055.108.703; 66055.67.1.
Резултатите от извършения от вещото лице оглед на място са отразени в Скица-Приложение №12 към експертизата. Тонирано в
сиво са показани границите и площта на процесния поземлен имот с идентификатор №66055.68.627. Имотът е ограден с паянтова ограда
от циментови колове и оградна мрежа между тях, от изток и юг, която ограда е изградена и е собственост на съседните ПИ №66055.68.4,
5 и 6. От север и запад имотът е без ограда. На място, северната част от имота, над точковата линия, представлява „пасище, мера“, а
цялата останала част под точновата линия, представлява саморасла дъбова гора, тръни, храсти и няколко диви круши. Вещото лице е
обяснило, че имоти с номера 68.4, 68.5 и 68.6, с които процесният имот граничи на изток и юг са закупени от М. К. след 2009г., като
същите заедно с имот 68.7 са оградени с обща ограда /Приложение №14/. В горепосочените имоти с номера 68.4, 68.5, 68.6 и 68.7 М. К.
отглежда боровинки, като имотът се обработва - в тези имоти има сгради – на север и юг, до тези сгради се намират машините и
техниката за обработване на терена, до сградите на юг има кучета. На снимка – Приложение №20 се виждат и следите от машините,
респ. мястото, до където стигат, за да завъртят и влязат в редовете с боровинките.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че до процесния имот няма път. На юг имотът граничи с имот 595 – полски път, но
той не е проходим с кола. По него експерът е успял да стигне пеша до мястото, което представлява дъбова гора от над 20 години,
трънливи храсти и диви круши, които не са присаждани, поради което през самия имот също не може да се мине, а в северната част на
имота е пасище, мера, което не е стопанисвано. Посочил е, че в имота няма овощни дръвчета, няма остатъци от гледане на животни,
няма остатъци от ограда, няма разположени машини, нито следи от такива, няма и портал към съседния имот на М. К.. На изток имотът
граничи с имота на К., но от тази страна също има петно, което не се обработва.
Вещото лице е приложило извадки от системата КАИС на АГКК, с опция видимост на ортофотокарта – от 2019г. и от 2022г.
/Приложения №13 и 14/.
Вещото лице е приложило сателитни снимки, видно от които: към дата 28.07.2001г. – теренът представлява рядка гора с храсти и
2
мера; към дати 19.08.2009г., 18.08.2011г., 17.08.2016г., 19.06.2023г., 11.08.2024г. – теренът представлява гора с храсти и мера.
По делото са разпитани св.И
Св.Емил Николов твърди, че М. К. има място в с.Сот 20 дка, в което сади боровинки. Над този място има друг имот от около декар
и сто метра. Свидетелят сочи, че мястото се ползва от М. К. от около 20 г. Сочи, че в мястото М. К. слага техниката – трактори, фрези,
пръскачка. В имота има барака, в която М. К. гледа пуйки; има и куче. В имота М. К. от 6-7 години засажда чушки, има и овощни
дръвчета, както и диви круши, храсти и саморасли дъбици. Сочи, че между имота с боровинките и този от декар и половина има ограда.
Самият имот от декар и половина е ограден от всички страни с мрежа с циментови колове, като към имота с боровинките оградата стои,
а от другата страна оградата е паднала, има остатъци от ограда от дървени колове.
Св.Иван Михайлов сочи, че М. К. има имот от около 20 дка в с.С в който сади боровинки. Имотът с боровинките го работил от
1995г.-1996г., но го е закупил към 2015-2016г. Над този имот, в посока север и запад има друг имот от около декар и половина, в който
М. К. слагал техниката – трактори, машини, необходими за отглеждането на боровинките. Този имот не бил закупен от М. К..
Свидетелят сочи, че М. К. в началото оградил този имот, но с течение на времето го занемарил и сега било обрасло с храсти и дръчета, в
горния край оградата била изпопадала, имало остатъци от ограда – колци и мрежа, които се виждали. В този имот от 1 дка преди имало
постройка, но вече я няма. Свидетелят сочи, че имотът от 1 дка е ограден, но не се стопанисва толкова, не се поддържа. Сочи, че между
двата имота имало врата около 2 метра; после в показанията си твърди, че мрежата между двата кола се махала, за да се премине от
единия в другия имот.
Съдът не кредитира показанията на св.Иван Михайлов и Емил Николов в по-голямата им част като недостоверни и противоречащи
на писмените доказателства и експертното заключение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от ГПК. За уважаването на иска в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно
посочен в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене, което е било явно, необезпокоявано и
непрекъснато за посочения в исковата молба период от 1995г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени
към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния
елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
Субективният елемент на владението - намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно доказуемо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът М. В. К. да е владял имота в изискуемия от закона срок. Всички изложени в исковата молба
твърдения останаха недоказани и/или се опровергаха от експертното заключение по делото.
В исковата молба се твърди, че ищецът е във владение на имота от 1995г., като същият е ограден с колове и мрежа и в него ищецът
отглежда различни земеделски култури и овощни дръвчета, както и че през посочения период не го е изоставял.
Тези твърдения са опровергани. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че
имотът на място няма трайно материализирани граници и никога не е имал, а представлява гора /в по-голямата си част/ и пасище, които
са неподдържани и не се стопанисват. Още към 1962-1963г. районът попада в терен с поставен знак за „рядка гора“, видно от ЕТК от
1970г. Към 04.09.1998г. – датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС на с.Селище, не присъства имот
№000627, с площ от 1057.61 кв.м., а районът на експертизата попада в границите на голям имот №000406 /тониран в сиво - светло и
тъмно сиво/, с площ от 652.109 дка, м.“Преслапа“, записан – Стопанисван от Общината – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ – Приложение №8. В
този смисъл твърденията на св.Михайлов и Николоя, че ищецът владее имота от 1995г., който още тогава бил ограден, са недостоверни –
както към 1995г., така и към 1998г. имотът не е обособен като такъв, не е ограден и не се е стопанисвал. Това е видно и от сателитата
снимка към 2001г. /Приложение №15/, към който период имотът представлява гора и мера. Вещото лице е обяснило, че на дата
07.03.2006г. от големия имот №000406 е отделен имот №000622, нива с площ от 27.573 дка, която е възстановена на частно лице. При
това възстановяване, на същата дата се появява процесният имот № с площ от 1.058 дка, като остатъчен поземлен фонд, по причина, че
имотът не е нива, а е гора. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че именно тогава процесният имот №000627 е обособен като
остатъчен поземлен фонд, намиращ се между възстановения тогава имот №000622 /от север на процесния/ и имот №68.1 /на изток и юг
от процесния/, видно от П След 2006г. до сега, видно от приложените сателитни снимки, както и от извадки от системата КАИС на
АГКК, с опция видимост на ортофотокарта, имотът не е бил ограден и винаги е представлявал гора с храсти и мера и не е обработван.
При огледа на вещото лице на място, последният също е установил, че имотът представлява гора, която е трудно достъпна, както и
пасище в северната част. В този смисъл недостоверни са показанията на св.Николов, че имотът е заграден и в него имало зеленчукова
градина с чушки, овощни дървета, барака, в която се гледали пуйки, куче, както и селскостопанска техника, както и показанията на св.М
че имотът е ограден, че преди е имало барака, както и че там се съхранява селскостопанска техника. Такива данни не са установени от
вещото лице при огледа на място, нито се установява някога имотът да е ползван по посоченото от свидетелите предназначение. В
съдебно заседание вещото лице е обяснило, че на място имотът представлява дъбова гора от над 20 години, трънливи храсти и диви
круши, които не са присаждани, поради което през самия имот също не може да се мине, а в северната част на имота е пасище, мера,
което не е стопанисвано. Посочил е, че в имота няма овощни дръвчета, няма остатъци от гледане на животни, няма остатъци от ограда,
няма разположени машини, нито следи от такива, няма и портал към съседния имот с боровинките на М. К.. Предвид изложеното, със
свидетелските показания не се доказа, че ищецът е владял процесния имот за периода от 1995г. до сега.
Нещо повече, по делото се установи, че ищецът след 2009г. /а по свидетелски показания – 2015-2016г./ е закупил съседния имот от
около 20 дка /имот 68.1, който впоследствие е разделен на няколко други имота/. До преди 2009г. като собстветници на този съседен
имот фигурират имената на наследниците, на които същият е възстановен през 1998г. /Приложение №10/. Дори хипотетично да се
кредитират показанията на свидетелите, че още от 1995г. ищецът обработва големия имот с боровинките заедно със съседния на него и
процесен по делото имот, то е видно, че до покупката на имота ищецът е бил държател, а не владелец /обработвал е имота за други лица
– за собствениците/. И след придобиването на имота с боровинките същият не е ползван заедно със съседния на него и процесен по
делото имот с номер 627. Установи се, че между закупения имот, в който ищецът отглежда боровинки и в който има изградени
селскостопански постройки и съхранявана техника, и граничещия с него процесен по делото имот, ищецът е поставил ограда, което е
индиция за липса на владение върху процесния имот. Липсва логика собственикът на два съседни имота да ги прегради един от друг.
Твърденията на свидетеля М че на оградата между двата имота има врата или преместваема мрежа /свидетелят не успя да опише
същата/ се опровергаха от вещото лице, което е категорично, че целият имот с боровинките е ограден с мрежа с колци и на оградата
между него и процесния по делото имот няма врата или портал, респ. няма вход, през който да преминава селскостопанска техника.
Вещото лице е категорично, че няма и следи такава техника да е съхранявана в имота, а посочва мястото, където ищецът държи
техниката в своя имот с боровинките. В този смисъл свидетелските показания в тази им част са недостоверни. Недостоверни са и в
частта, в която свидетелите сочат, че целият процесен имот е заграден, но в северната част оградата е паднала. Вещото лице е
категорично, че на място няма остатъци от ограда, като липсата на ограда през годините е видна и от приложените скици и снимки.
Нещо повече, видно от снимките, до 2019г. дори собственият на ищеца имот не е изцяло обработван, като частта от собствения на ищец
имот, с която процесният по делото имот граничи на изток и юг, не е обработвана /Приложение №13/, а след 2022г. до сега
необработвана е частта от изток на процесния имот /Приложение №12, 14, 19, 20/, което също е индиция, че непосредствено
разположения до необработваните части от имота на ищеца процесен имот също не се стопанисва.
3
Дори хипотетично да се приеме, че след 2009г. /или по свидетелски показания след 2015-2016г./, когато ищецът е закупил съседния
имот и преди да го загради с ограда, той е използвал и процесния имот, за да слага там техниката си, то тези действия не носят
признаците на владение. Очевидно е, че дори когато през 2024г. ищецът е предприел процедура за снабдяване с констативен нотариален
акт за пустеещия имот /процесен по делото/, разположен до неговия собствен имот, той не го е заградил, не го е приобщил към своя
имот с обща ограда, не го изчисил или облагородил, не са извършени никакви действия, които да сочат на владение с намерение за
своене.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано владение на ищеца върху претендирания имот в
продължение на повече от 10 години, т. е. не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, което
да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при условията на пълно и главно доказване да установи
горепосочените елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният установителен иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените разноски в производството – 1700
лв. за експертиза и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК от М. В. К., ЕГН **********, гр.Блсрещу
Община Благоевград, адрес: гр.Б представлявана от Кмета на Община Б... за признаване за установено по отношение на Община
Благоевград, че ищецът М. В. К. е собственик на основание придобивна давност на поземлен имот с идентификатор 66055.68.627
/шестдесет и шест хиляди и петдесет и пет точка, шестдесет и осем точка, шестстотин двадесет и седем/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-160/15.03.2019г. на Изпълнителния директор на АК, находящ
се в с.С, община Б”, с площ на целия имот от 1058.00 кв.м., с трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно
ползване- Пасище, категория на земята -8 /осма/, номер по предходен план - 000627 /нула нула нула шестстотин двадесет и седем/, при
граници /съседи/:66055.68.595; 66055.68.4; 66055.68.5; 66055.68.6; 66055.68.704; 66055.108.703; 66055.67.1.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН **********, гр.Б, да заплати на Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр.Б представлявана от К
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/ за сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4