Решение по дело №649/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260074
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 19 ноември 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510200649
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

26.10.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

30.09.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

649

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                            година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 348а-872 от 06.07.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на Л.Г.П., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

-    „глоба”, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР и

-    „глоба“, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264 от ЗМВР.

В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска се отмяна на последното.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Н.. Последният поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в нейна подкрепа.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2020 г., около 23:30 часа в гр. Сапарева баня, на ул. „Гюрица“, пред дом № 4 се провеждало на открито културно мероприятие банкет на кукерите от гр. Сапарева баня организирано от В К.. Събитието било разрешено от кмета на гр. Сапарева баня със Заповед РД-08-393/24.06.2020 г., с която е изрично разпоредено при провеждане на мероприятието да не се смущава спокойствието на гражданите  и гостите на Община Сапарева баня за времето от 23:00 до 06:00 часа. След получен сигнал за силна музика и шум полицейски патрул съставен от свидетелите Д. и Д. посетил адреса. На място били установени множество лица, включително в нетрезво съие, които слушали силна музика и говорели на висок тон. Сред тях в единия край на масата седял и жалбоподателят Л.П., както и свидетелите  и , които седели в другия край на трапезата. Полицейските служители разпоредили да бъде спряна музиката и прекратено мероприятието като присъстващите се разотидат по домовете си. Голяма част от събралите се хора възразили бурно на това. Полицейските служители изискали личните карти на присъстващите. При поискване на личната карта на жалбоподателя той отказал да представи документа си за самоличност на св. Д. с твърдения, че вече я е показал. След кратък словесен спор между двамата жалбоподателят напсувал полицейския служител и го блъснал с двете си ръце, след което поради събралата се тълпа от хора се отдалечил назад и избягал в неизвестна посока. Полицейските служители извикали на място още свои колеги, след което мероприятието било окончателно прекратено. Свидетелите Д. и Д. продължили с изпълнение на служебните си задължения като автопатрул по график. По-късно същата нощ, около 04:30 часа при извършвана от тях проверка в дискотека „Матине“, гр. Сапарева баня видели жалбоподателят да седи на бара в заведението във видимо нетрезво съие. Самоличността му била установена след справка с ОДЧ, тъй като Г. предоставил личните си данни, но отново отказал да покаже документ за самоличност. Същият бил отведен от полицейските служители в участъка в гр. Сапарева баня, където му бил съставен от св. Д. АУАН. Жалбоподателят отказал да подпише и получи препис от съставения му АУАН, който отказ е удостоверен с подпис на свидетеля по АУАН – св. Д..

Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП. Същото е връчено редовно на нарушителя.

 

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни доказателствени средства и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Д. като непротиворечиви и логични в голямата им част. Казаното от тях е отразено и в съставените в процесната нощ документи. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката. Единственото съществено разминаване между заявеното от всеки от тях е относно това, дали жалбоподателят е обиждал и пречил и на двамата полицейски служители или само на св. Д., както и дали е станал и си е тръгнал след подканване от св. Д. и показал ли е П. доброволно документ за самоличност при повторното му установяване в дискотека „Матине“. Относно тези обстоятелства съдът се доверява на казаното от св. Д., който е бил по-пряко ангажиран със служебни действия спрямо жалбоподателя, вкл. е бил и обект на агресия от негова страна. Съдът възприема в най-общ план показанията на св.  и . Не се приема с доверие единствено казаното от тях по отношение на обстоятелството,  че жалбоподателят е ходил до автомобила си, за да вземе личната си карта, както и че в нито един момент не е имал съприкосновения с някой от двамата полицейските служители. В тази им част свидетелите като приятели на жалбоподателя се опитват да изградят изгодна за него защитна версия или просто поради субективните си възможности и употребения алкохол не са успели да възприемат правилно случващото се. Техните показания в тази им част противоречат изцяло на заявеното от полицейските служители-очевидци, на които съдът се доверява изцяло, тъй като са принципно незаинтересовани от изхода на делото и няма данни за някакви техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя. Възприема се с доверие отразеното в прочетените и приети по делото по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на закона относно тяхното съдържание.

В АУАН е записано:, „... след поискване на документ за самоличност лицето категорично отказва да си даде документ за самоличност, обижда, вика, като с тези си действия осуетява полицейска проверка и пречи за изпълнението на служебни задължения“. Същото описание на нарушението е възпроизведено и в обжалваното НП.

Съдът намира, че по този начин в АУАН и в наказателното постановление не са описани всички елементи от състава на нарушенията, които са визирани в сочените за нарушени разпоредби на чл. 64 и чл. 264 от ЗМВР. Винаги когато АНО санкционира субект за неизпълнение на дадено негово задължение (в случая да изпълни разпореждане на полицейски служител при проверка на документите му за самоличност и да не пречи на орган на МВР да изпълнява функциите и задълженията си), АНО е длъжен да опише в НП в какво точно се изразява неизпълненото разпореждане, т.е. за какви точно действия лицето се санкционира, както и какви са били изпълняваните полицейски функции и задължения и как е попречил субектът на тяхното изпълнение. В процесния случай това не е сторено, а само е записано, че лицето не е изпълнило поискване да представи документ за самоличност, без да се уточни нищо повече за характера на последното. Не са описани и конкретни функции от изброените в чл. 6 и сл. от ЗМВР, на изпълнението на които жалбоподателят е попречил с действията си. Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението. При положение, че съдържа такъв порок, съществен по своя характер, който пряко ограничава правото на защита на наказания субект, единствената законосъобразна последица е отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По същество следва да се отбележи и следното.

 

По нарушението на чл. 64 от ЗМВР:

На първо място следва да се отбележи, че АНО не е счел за необходимо да посочи конкретно, коя алинея, съответно хипотеза от предвидените в чл. 64 ЗМВР правила за поведение е нарушил жалбоподателят с действията и бездействията си. Налице е непрецизна цифрова квалификация на това нарушение. Все пак, може да се приеме, че словесно е описана като нарушена, именно разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, която предвижда следното задължение: „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.“. Съобразно предвидените от законодателя съставомерни факти в текста на чл. 64, ал.4 от ЗМВР, да се твърди, че след поискване лицето е отказало да си даде документа за самоличност, далеч не е достатъчно, за да е налице извършено нарушение по чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Неизпълнението на разпореждане с конкретно посоченото съдържание не подлежи изобщо на санкциониране по реда на ЗМВР. Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение уредено в специалната норма на чл. 6 от ЗБЛД, като приложимият санкционен състав е по чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Полицейското разпореждане е издадено от компетентно длъжностно лице и с посоченото негово съдържание засяга единствено регламентираните и охранявани от нормите на ЗБЛД обществени отношения. Пропускайки да установи посочените правни аспекти от съдържанието на нарушеното правило за поведение, АНО е формирал грешни правни изводи относно извършеното нарушение и относимия санкционен състав. Поведението на дееца е несъставомерно по текста на чл. 64  от ЗМВР и не се санкционира по чл. 257, ал.1 от ЗМВР поради приложимите специални норми уредени в ЗБЛД за наказуемост на нарушителя. Прилагането на неприложим закон води винаги до незаконосъбразност на НП и като краен резултат до неговата отмяна. Изцяло в тази насока е и разбирането на касационната инстанция отразено в Решение № 30 от 13.02.2017 г. по н. д. № 353 / 2016 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

 

По нарушението на чл. 264 от ЗМВР:

И тук АНО не е счел за необходимо да посочи цифрово коя от двете хипотези на чл. 264 от ЗМВР  е приложима. Съгласно текста на чл. 264 ЗМВР: „(1) Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. 

(2) Който противозаконно наруши физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения, се наказва с глоба 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“. Все пак от словесното описание и наложената санкция по реда на чл. 264, ал.1 ЗМВР, в размер на 500,00 лева става ясно, че приложима е именно първата алинея.

В конкретния случай, както в текста на АУАН, така и на НП не е налице конкретно описание на функциите и задълженията осъществявани от полицейските служители в конкретната нощ, както и точно, ясно и пълно описание на конкретни действия, с които се твърди, че жалбоподателят е попречил на тяхното изпълнение. Посочено е най-общо, че лицето обижда, вика като с тези си действия осуетява полицейска проверка и пречи за изпълнение на служебни задължения. Не е описано в АУАН и НП, кой конкретно е обиждал П., с какви точно словесни изрази /обиди/, срещу кого е викал и какви думи конкретно е изрекъл на висок тон нарушителят. Наред с това не са посочени конкретните полицейски задължения, на които е попречил да бъдат изпълнени и най-важно от кого от двамата полицейски служители са изпълнявани, или и от двамата едновременно. В тази насока виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил.

На следващо място нарушението на жалбоподателя не е и доказано от събраните гласни и писмени доказателства. На първо място следва да се отбележи, както вече се посочи по-горе, че и двамата свидетели полицейски служители описват блъскане с ръце от Л.П. спрямо св. Д.. Тоест описано е в показанията им принципно нарушение на чл. 264, ал.2 от ЗМВР, а не такова по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, каквото е санкционирано с обжалваното НП. Изолирани са показанията на св. Д. относно обстоятелството, че жалбоподателят е обиждал не само него, но и колегата му Д.. Не се сочат конкретни изрази представляващи псувни и обиди. Напротив другият свидетел Д. с категоричност твърди, че спрямо него П. не е бил агресивен в нито един момент и не го е обиждал, докато св. Д. описва тъкмо обратното. Показанията на другите двама свидетели  и  също са в насока, че не са отправяни обиди от жалбоподателя, а единствено е провеждан разговор за представяне на личната му карта.

Горните аргументи водят този съдебен състав до извода, че е безпредметно да отговаря подробно и на останалите материалноправни доводи в жалбата, тъй като изложеното обуславя цялостна отмяна на обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно.

 

По разноските:

Право на разноски, съобразно изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя възниква единствено в негова полза. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък за разноски. В договора е посочено, че е договорено и заплатено в брой от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. В тази част договора има характера на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.  Не е направено възражение за прекомерност на размера на претендираното адв. възнаграждение. Поради изложеното ОДМВР-Кюстендил следва да бъде осъдено, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати в полза на жалбоподателя Л.Г.П., сумата от 300,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-872 от 06.07.2020 г., издадено от Началник РУ на МВР – гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал.1 от ЗМВР, на Л.Г.П., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:

- „глоба”, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 64 от ЗМВР и

- „глоба“, в размер на 500,00 лева за извършено нарушение на чл. 264 от ЗМВР., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил, да заплати в полза на Л.Г.П., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: