№ 23351
гр. *****, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря П. Н. Н.А
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20231110151523 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба в първа фаза - по допускането .
Образувано е по искова молба на К. А. А., Д. А. А. и Г. Л. С. срещу М. Т. А., с
която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на недвижим имот.
Ищците К. А. А., Д. А. А. и Г. Л. С. твърдят, че с ответницата М. Т. А. са
съсобственици на апартамент № 50, находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. 16, ет. 3,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.206.1847.1.50 с
адрес гр. *****, район ******, ж.к. „******“, бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 50, който се
намира в сграда с идентификатор 68134.206.1847.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.206.1847, с предназначение на самостоятелния обект – жилище,
апартамент, брой нива: едно, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 68134.206.1847.1.51; 68134.206.1847.1.49, 68134.206.1847.1.47 и над обекта
68134.206.1847.1.53. Същият бил придобит в режим на съпружеска имуществена
общност от К. Н. А. по време на брака му с Т. М. А. по силата на Нотариален акт № 64,
том Х, н.д. № 1864/1969 г. по реда на чл. 55г ЗПИНМ. Когато на 17.10.1994 г. К. Н. А.
починал, оставил като наследници по закон съпругата си Т. М. А. и двете си деца – А.
К.ов А. /наследодател на първите двама ищци и ответницата/ и П. К. А. – С.а. Т. А.
прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от имота на А. К.ов А. по силата на
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № 154, том XVI, рег. №
*****, н.д. № 20795 от 17.05.2016 г. на Нотариус с рег. № 107 в НК. Сочат още, че на
28.08.2016 г. починала Т. А., като оставила свои наследници А. К.ов А. и П. А. – С.а.
Последната починала на 23.03.2016 г., като оставила за свой единствен наследник Г. С.,
а А. А. починал на 02.06.2022 г. и оставил за свои наследници съпругата си М. Т. и
двамата си синове К. и Д. А.и. Поради изложеното искат делбата да бъде допусната
при квоти по 5/18 ид.ч. за М. Т., К. А. и Д. А., и 3/18 ид.ч. за Г. С.. Отделно от
изложеното заявяват и привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, като искат съдът да
1
осъди ответницата да заплаща обезщетение за периода от завеждане на исковата
претенция до окончателното извършване на делбата.
В отговора на исковата молба се излага становище за допустимост на иска, но се
оспорват квотите, при които се иска да бъде допусната делбата. Навежда се
възражение за нищожност поради симулация на сделката, обективирана в Нотариален
акт за дарение № 154, том XVI, рег. № *****, н.д. № 20795 от 17.05.2016 г. на
Нотариус с рег. № 107 в НК, като се твърди същата да прикрива покупко-продажба с
продажна цена от 50 000 лв., за което било съставено при сключване на договора
обратно писмо. Поради това твърди, че 4/6 ид.ч. от процесния имот са придобити от
нея и съпруга А. А. в режим на съпружеска имуществена общност. Иска делбата да
бъде допусната при квоти по 1/6 ид. ч. за Г. С., Д. А. и К. А., и 3/6 ид.ч. за нея.
Признава, че и към момента живее в процесното жилище, като не притежава друго
такова, поради което се присъединява към искането на ищците за постановяване на
привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
По силата на Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г
ЗПИНМ от 22.03.1969 г. К. Н. А. е придобил правото на собственост върху апартамент
№ 50, находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. 16, ет. 3 със застроена площ от 62,89
кв.м., заедно с 1,243 % идеални части от общите части на сградата и 1,243 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Не се спори, че към момента на придобиването К. Н. е бил в граждански брак с
Т. М. А..
От удостоверение за наследници изх. № УГ01-****/17.06.2022 г., издадено от
*************, район ******, се установява, че К. Н. А. е починал на 16.10.1994 г. и е
оставил за свои наследници по закон съпругата си Т. М. А. и двете си деца А. К.ов А. и
П. К. А. - С.а.
По силата на Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
144, том I, рег. № 8498, дело № 123 от 2016 г. от 17.05.2016 г., вписан в СВ – гр. *****
с вх. № *****, акт № 154, том LXVI, дело № 20395/2016 г. Т. М. А. е прехвърлила чрез
дарение собствените си 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот в полза на сина си А.
К.ов А..
Действителността на сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 144, том I, рег. № 8498, дело № 123 от 2016 г. от
17.05.2016 г., вписан в СВ – гр. ***** с вх. № *****, акт № 154, том LXVI, дело №
20395/2016 г., е оспорена в преклузивния срок по чл. 131 ГПК с наведено възражение
за нищожност поради симулация, като се твърди сделката дарение да прикрива
действителната воля на страните за покупко-продажба на сочените в нотариалния акт
4/6 ид.ч. от недвижимия имот.
За доказване на симулацията е представено писмено доказателство – обратно
писмо /контралетър/, нотариално заверено на 09.08.2016 г. от нотариус М. К., съгласно
което Т. М. А. потвърждава, че сделката за прехвърляне на собствеността върху
недвижим имот, оформена по нейно желание на 17.05.2016 г. като „дарение“, с която
прехвърля собствените си 4/6 ид.ч. от апартамент № 50 в гр. *****, ж.к. „******“, л.
16, ет. 3, вх. В, в полза на сина си А. К.ов А., всъщност е прикрита сделка за „покупко-
2
продажба“ на описаните идеални части. Със същото потвърждава още, че е получила
от сина си сумата от 50 000 лв. в брой и без остатък като цена на притежаваните от нея
идеални части от собствеността върху описания недвижим имот.
Истинността на представеното обратно писмо е оспорена, като в производство
по реда на чл. 193 ГПК е назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза,
изготвена от вещото лице П. П., съгласно заключението по която подписът срещу
декларатор в оспорвания контралетър, е положен от Т. М. А..
По делото е представено писмено доказателство – лекарско заключение от
психиатрична консултация, съгласно което към 13.05.2016 г. Т. М. А. не страда от
психично заболяване и е психично здрава и дееспособна.
По делото е изслушана още съдебно-техническа и оценителна експертиза,
според която месечният наем по средни пазарни цени към момента на изготвяне на
заключението върху процесния имот възлиза на сумата от 620 лв. за целия апартамент.
Видно от удостоверение за наследници изх. № УГ01-388/16.01.2023 г., издадено
от *************, район ******, се установява, че А. К.ов А. е починал на 02.06.2022
г., като е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Т. А. и двамата си
синове К. А. А. и Д. А. А..
Съгласно удостоверение за наследници изх. № РВЕ19-УГ01-2926/10.04.2019 г.
П. К. А. – С.а, починала на 23.03.2016 г., е оставила като единствен наследник по закон
сина си Г. Л. С..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Решението по допускане на делбата има установително действие относно
лицата, имотите и частите на всеки от съделителите. Това налага във фазата по
допускане на делбата да бъде установено правото на собственост по отношение на
всеки от съделителите върху имотa, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен
ред, и частите на всеки от тях в имуществената общност. За да се уважи искът за
делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са
налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) страните да са носители
на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената
маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и
на делба и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Установяването на горните предпоставки е разпределено в доказателствена тежест на
ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По възражението с правно основание чл. 17, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за
недействителност на договор за дарение на 4/6 ид.ч. от процесния имот, поради
привидност и прикриване на договор за покупко-продажба, в тежест на ответницата е
да докаже, че целената сделка е различна от тази, която е официално удостоверена, в
случая – че договорът за дарение прикрива договор за продажба.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен, като делбата следва да бъде допусната при посочените от ответницата
квоти. Съображенията за това са следните:
Правоотношенията по повод придобиване на право на собственост и
3
наследяване са материалноправни, поради което за изясняване обема на
притежаваните от всеки от съделителите права върху общата вещ е необходимо всеки
от юридическите факти, имащи отношение към транслиране на собствеността, да се
изследва и субсумира спрямо приложимата към момента на осъществяването му
съответна правна норма.
На първо място, правото на собственост върху процесния имот, който се иска
да бъде допуснат до делба, в полза на наследодателя К. Н. А. се установява от
приложения Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г
ЗПИНМ от 22.03.1969 г. Предвид придобиване на имота по време на брака на К. Н. А.
с Т. М. А. и на основание чл. 13, ал. 1 СК /1968 г., отм./ същият е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Същата е прекратена със смъртта на К. А. на
16.10.1994 г. на основание на основание чл. 26, ал. 1 СК /1985 г., отм./, при което и на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН имотът е станал съсобствен в режим на
обикновена дялова съсобственост между Т. М. А., А. К.ов А. и П. К. А. – С.а, при
квоти 4/6 ид.ч. за първата от тях, и по 1/6 ид.ч. за децата А. и П. А.и.
С представената по делото декларация, наименувана обратно писмо, за която се
установи да е автентична, се доказва в процеса, че обективираната в Нотариален акт
за дарение на идеални части от недвижим имот № 144, том I, рег. № 8498, дело № 123
от 2016 г. от 17.05.2016 г., вписан в СВ – гр. ***** с вх. № *****, акт № 154, том
LXVI, дело № 20395/2016 г., сделка, оформена като дарение, прикрива действителната
сделка покупко-продажба. Разкриването на симулацията и установяване на
действителните отношения между страните става при условията на пълно и главно
доказване чрез прякото доказателство обратно писмо /контр летр/. Обратният
документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно
вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той поначало се
подписва от същите страни, които участват в явната сделка. Обратното писмо е
разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който
съдържа писмено изявление относно действителните отношения чрез отразяване
съдържанието на прикритата сделка.
За разлика от обратното писмо, което е пряко насочено към разкриване на
симулацията, в практиката се разглежда и т.нар. „начало на писмено доказателство“,
което е документ с едностранен характер. Непълният обратен документ (начало на
писмено доказателство) е случаен документ, който сам по себе си не разкрива
симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления на страната относно
факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно. Съгласно
Решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 375 / 2010 г., ІV г.о. на ВКС, разрешението
в което настоящата инстанция споделя, съставеният само от една от страните
документ, насочен към установяване превидността на сделката, също може да се
приеме като обратно писмо и да му се признае значението на доказателство, който
пълно и главно установява симулацията. Начало на писмено доказателство е този
документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления,
които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Този документ
визира чл. 165, ал. 2 ГПК, който прави допустими свидетелките показания за
разкриване на симулацията при условията на пълно и главно доказване. Именно в
съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство и обратното
писмо, а не в това, кой е издател на документа.
Въз основа на изложеното съдът приема, че в случая симулацията е пълно и
главно доказана от представеното нотариално заверено обратно писмо, посредством
4
което се установява, че е доказана относителната симулация и дисимулираната
сделка е покупко-продажба.
По отношение значението на представеното заключение от психиатрична
консултация, съдът намира следното:
Поначало това доказателство следва да се цени като частна експертиза, която не
е годна да докаже пряко в съдебен процес фактите, за които се представя, но и по
делото не се навежда порок на някоя от сделките /не се конкретизира коя/ при
инцидентно въведени в процеса фактически твърдения относно невъзможността на Т.
А. към определен релевантен момент в миналото да действа разумно /отново без да се
назовава конкретен момент – дали към момента на сключване на сделката,
обективирана в нотариален акт за дарение, или към момента на съставяне на
декларацията – обратно писмо/. Невъзможността на страната да действа разумно
представлява основание за унищожаемост на сделките, като съдът не следи служебно
за такъв порок, а същият се релевира с конститутивен иск или нарочно възражение в
този смисъл. Разглеждане им в производството по съдебна делба е недопустимо –
предявяване на конститутивен иск за унищожаване на сделка е поначало недопустимо
в производството по делба, като в това производство не намира приложение правилото
на чл.32, ал.2 ЗЗД за упражняване правото да се иска унищожаване чрез възражение,
тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор. Само за
пълнота следва да се посочи, че такъв иск или възражение не е и бил релевиран и
искане в този смисъл не е формулирано, въпреки неколкократните указания на съда за
уточнение във връзка с какви фактически твърдения се прави искане за приобщаване
на тази експертиза. С оглед диспозитивното начало страните навеждат конкретните си
искания и възражения, като е недопустимо съдът да подпомага една от страните в
процеса извън служебното начало, вменяващо задължение да ги напътва към
отстраняване на нередовностите на предприетите процесуални действия. Поради
липсата на конкретно формулирано искане или възражение относно недействителност
на конкретна сделка след неколкократни указания, по делото не е и постановено
определение, с което не се приема за съвместно разглеждане такъв иск или
възражение. Само за пълнота следва да се посочи, че заключението, дори да можеше
да се ползва в процеса, не би установило състояние на невъзможност за разбиране на
действията, предвид обективираното в него заключение, че към 13.05.2016 г. Т. М. А.
не страда от психично заболяване и е психично здрава и дееспособна. При това в
последното съдебно заседание, при представяне на това писмено доказателство, се
поддържа оспорване на съдържанието на обратното писмо с твърдение, че
обективираното в него изявление не съответства на отразената в психиатричното
заключение воля на изследваното лице, като се поддържа никога да не е получавана
сума срещу прехвърлянето на 4/6 ид.ч. от имота.
Неоснователно е възражението на ищците за недоказаност на симулацията,
поради това, че сумата от 50 000 лв., за която е отразено в обратното писмо да е
получена при продажбата на 4/6 ид.ч. от имота, никога не била получена реално от Т.
М.. Обстоятелството по изплащане на сумата касае реалното изпълнение, а не реалната
воля на страните по сделката и нейната действителност. Поради това този факт е
неотносим към производството, а и поначало не може да бъде установен посредством
обективираното в психиатричното заключение изявление на изследваното лице.
Въз основа на така установените по делото правнорелевантни обстоятелства
съдът достига до извод, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде
допусната делба на съсобствения имот между всички участващи по делото като страни
5
физически лица, при квоти, установени в обстоятелствената част на решението – по
1/6 ид.ч. за ищците и 3/6 ид.ч. за ответницата.
По привременната мярка:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК с решението по допускане на
делбата или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои имоти от кои
наследници ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми
едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. Определението по чл. 344,
ал. 2 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между съсобствениците в
периода от момента на постановяване на решението по допускане на делбата до
влизане в сила на решението по извършването . Това е акт по спорна съдебна
администрация, който не се ползва със сила на пресъдено нещо – не разрешава
материално-плавен спор между страните. Затова и разпределението се извършва най-
рано с решението по допускане на делбата, тъй като с него се разрешават въпросите
досежно наличие на съсобственост, между кои лица и при какви квоти следва да се
допусне делбата. С определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК се постановява
привременна мярка, която се предпоставя от наличието на спор между съделителите
относно ползването на някой от или на всички делбени имоти до извършване на
делбата, както и от наличието на ползване на имуществената общност не съобразно
правата на всеки един от съделителите.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 от ГПК е привременна мярка, при сезиране с
която, съдът действа по аналогичен начин като при претенция по чл. 31, ал. 2 и чл. 32,
ал. 2 от ЗС, но не разрешава материално-правен спор. Предпоставките които съдът
изследва са идентични с тези по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 2 от ЗС, но за разлика от
произнасянето по исковите претенции, с определението по чл. 344, ал. 2от ГПК съдът
се произнася за в бъдеще, като актът му не се ползва със сила на пресъдено нещо. (в
този смисъл Решение № 87/10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г. на ВКС, ІІ – ро Г. О .).
При невъзможност за реално разпределяне на ползването на имота, то тогава
приложение ще намери само чл. 31, ал. 2 от ЗС.
За да се уважи искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК по делото следва да се установи
кумулативното наличие на предпоставките: съсобственост върху вещ; лично ползване
на общата вещ само от един от съсобствениците за задоволяване на собствените си
нужди, като по този начин той е лишил другите съсобственици от възможността да
ползват общата вещ; както и невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие
за ползването.
Приложното поле на хипотезата на чл. 344 от ГПК обхваща само случаите,
когато съсобственик лично си служи с вещта за задоволяване на собствени или на
семейството си нужди. Тази разпоредба не намира приложение в случаите, когато
съсобственик е отдал целия имот под наем и сам прибира плодовете от него или когато
си е служил с нея като средство за производство или като стока – тогава в хипотезата
на исково производство приложение ще намери претенция по чл. 30, ал. 3 от ЗС, а не
чл. 31, ал. 2 от ЗС, при което не е приложима разпоредбата на чл. 344 от ГПК.
В случая, ищците твърдят, че процесният имот се ползва само от ответницата,
поради което и претендират заплащането на месечно обезщетение за лишаването от
ползването съобразно квотите им, считано от датата на влизане в сила на решението за
допускане на делбата до окончателното извършване. Не се спори от ответницата, че
само тя ползват имота, като по делото се твърди съвместно от страните, че липсва
постигнато съгласие за общо ползване на имота от всички съсобственици.
6
Ето защо, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде определена сумата, която
ответницата следва да заплаща на всеки от ищците за невъзможността да ползват
имота съобразно дела си в съсобствеността, като сумата следва да се определи като
периодично вземане – месечно, въз основа на средната наемна цена на имота. За
определяне на размера на обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът кредитира
заключението на съдебно – оценителната експертиза, според което средният пазарен
наем на апартамента към датата на изготвяне на заключението възлиза на 620 лв. на
месец.
Предвид изложеното по-горе и с оглед квотите на ответницата и на ищците в
съсобствеността, ответницата следва да заплаща на всеки от ищците на основание чл.
344, ал. 2 ГПК /като привременна мярка/ сумата в размер по 103,33 лв. месечно за
лишаване от ползването на притежаваните от всеки от тях по 1/6 ид. ч. от процесния
имот, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до
окончателното извършване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба между К. А. А., ЕГН **********,
Д. А. А., ЕГН **********, Г. Л. С., ЕГН ********** и М. Т. А., ЕГН **********, по
отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 50,
находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. 16, ет. 3, състоящ се от една стая, дневна,
кухня и др. сервизни помещения застроен на 62,89 кв.м., при съседи: стълбище, Й. Н.а,
А. Б., двор, заедно със зимнично помещение без квадратура по доказателствен акт,
при съседи: коридор от две страни, И. А. и Й. Д., двор и ведно с 1,234 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.206.1847.1.50 с адрес гр. *****, район ******, ж.к. „******“,
бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 50, който се намира в сграда с идентификатор 68134.206.1847.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.206.1847, с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: едно, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.206.1847.1.51;
68134.206.1847.1.49, 68134.206.1847.1.47 и над обекта 68134.206.1847.1.53, при
следните права:
за К. А. А. – 1/6 ид.ч.;
за Д. А. А. – 1/6 ид.ч.;
за Г. Л. С. – 1/6 ид.ч.;
за М. Т. А. – 3/6 ид.ч.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 2 ГПК М. Т. А., ЕГН ********** да
ползва процесния делбен имот до окончателното извършване на делбата, като
ОСЪЖДА М. Т. А., ЕГН ********** да заплаща на К. А. А., ЕГН **********, Д. А.
А., ЕГН **********, Г. Л. С., ЕГН ********** - на всеки от тях поотделно, сумата по
103,33 лв. месечно, за период считано от датата на влизане в сила на решението за
допускане на делбата до окончателното извършване, като обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваните от всеки от тях по 1/6 ид. ч. от апартамент
№ 50, находящ се в гр. *****, ж.к. „******“, бл. 16, ет. 3, състоящ се от една стая,
дневна, кухня и др. сервизни помещения застроен на 62,89 кв.м., при съседи:
стълбище, Й. Н.а, А. Б., двор, заедно със зимнично помещение без квадратура по
7
доказателствен акт, при съседи: коридор от две страни, И. А. и Й. Д., двор и ведно с
1,234 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.206.1847.1.50 с адрес гр. *****, район ******, ж.к.
„******“, бл. 16, вх. В, ет. 3, ап. 50, който се намира в сграда с идентификатор
68134.206.1847.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.206.1847, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива: едно, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.206.1847.1.51;
68134.206.1847.1.49, 68134.206.1847.1.47 и над обекта 68134.206.1847.1.53.
Решението в частта по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 1 –
седмичен срок от връчването му на страните, а в останалата му част може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8