Р Е Ш Е Н И Е
№ 262274
гр. Варна, 14.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 11694 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от О.Н.П., с ЕГН ********** и А.Д.П., с ЕГН ********** *** срещу В.А.К.,
ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, с която са
предявени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от по
2600/две хиляди и шестстотин/ лева от всеки един ответник, представляваща
обезщетение за периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2020 год. за неизпълнение на
решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна сграда в гр.*** по т.3 от
Протокол №***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищците твърдят, че са собственици на жилище находящо се в гр.***, а ответниците били собственици на жилище в същата сграда – ***.
Сградата, в която се намирали самостоятелните обекти на страните била в режим на етажна собственост. За сградата било издадено разрешение за ползване от ДНСК № ***г.
Сградата била свързана към електропреносната мрежа във основа на Договор за присъединяване № ***г. сключен с тогавашното електроразпределително дружество „***“ АД, което присъединяване било замислено и изпълнено като временно с мощност 10 kW и принципно било предвидено да захранва единствено процеса на строителство на сградата. Това захранване било с мощност 41 пъти по-ниска от предвидената мощност при завършване на изграждането на електро-присъединителните съоръжения и необходима за нормално потребление от намиращите се в сградата самостоятелни обекти.
Липсата на индивидуални електромери предполагала и неравномерното разпределяне на сметките между живущите в сградата, което също предизвиквало съществено неудобство.
По тези причини общото събрание на етажната собственост във основа на чл.17, ал.2, т.6 ЗУЕС взело решение за извършване на необходимите действия по окончателно присъединяване на сградата към електропреносната мрежа, което било обективирано в т.3 от Протокол № ***г.
Това довело до депозирано искане за монтаж на електромерно табло и съоръжения по договор за присъединяване до „***“ на съсобствениците в жилищната сграда. „***“ предоставило на живущите за подписване Допълнително споразумение № ***г. към Договора за присъединяване от ***г., което „***“ изисквало да бъде подписано от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата.
Екземпляр от цитирания протокол бил изпратен до ответниците с нотариална покана ведно с молба за подписването в 7-дневен срок на предложеното от „***“ допълнително споразумение. Нотариалните покани и до двамата ответници били редовно връчени на ***г..
В чл.6, ал.1 ЗУЕС било вменено на собствениците на самостоятелни обекти да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост.
Ответниците отказвали да изпълнят волята на Общото събрание в нарушение на посочената разпоредба. В резултат на противоправното бездействие на ответниците не бил изграден Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към „***“ и не били изградени токоограничители, електромерни табла и необходимия брой кабелни линии ниско напрежение от ТП *** до индивидуалните електромерни табла на сградата.
Поради недовършване на Етап II на присъединителните съоръжения на сградата към „***“ ищците не можели да ползват своя самостоятелен обект по предназначение, доколкото нито напрежението било стабилно, нито било достатъчно за да захрани цялата сграда, не можело да осигури безопасна експлоатация на електрическите уреди и отчитането на задълженията към „***“ било усреднено за цялата сграда, а не в размер на реалното потребление на самостоятелните обекти.
Ищците поддържат, че в периода от 01.08.2019г. (датата на изтичане на срока, даден от Управителния съвет на етажната собственост на сградата на ответниците за подписване на допълнително споразумение) до 31.08.2020г. ищците не са могли да ползват своя самостоятелен обект по предназначение, поради противоправното и недобросъвестно поведение на ответниците и същите дължали обезщетение. Виновното и противоправно поведение на ответниците се изразявало в неподписване на Анекс № *** към Договор за присъединяване от ***г. Размерът на претендираното от ищците обезщетение е от 2600 лева дължимо от всеки от ответниците за целия период и е изчислено според размера на месечния наем за необзаведен апартамент в района. Сумите се претендират от ищците при условията на солидарност, с аргумент, че са съпрузи.
Молят за осъждане на ответниците да им заплатят процесните суми, правят доказателствени искания и претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците, с който изразяват становище за нередовност на исковата молба – не бил уточнен вида на претендираните имуществени вреди, с колко и от кое действие е намаляло имуществото им от твърдяното поведение на ответниците. Също не било ясно от какво са формирани вредите – от невъзможност ищците да реализират доходи от наем, от невъзможността да ползват лично имота, от разликите при отчитане на ел. енергия или от нещо друго. Твърденията в исковата молба били недостатъчни и противоречиви по отношение как е обособена етажната собственост, регистрирана ли е в регистъра в Община Варна, каква е причинно-следствената връзка между решението на Общото събрание на етажната собственост и претендираните вреди. В българското право нямало възможност за активна солидарност и тя не можела да се създаде по друг ред, освен с правна норма, поради което претенциите на ищците следвало да се уточнят за всеки от ищците по отделно.
Ответниците твърдят, че не е налице противоправно поведение от тяхна страна, не са настъпили вредите, описани в исковата молба, а ако са настъпили подобни вреди за ищците, то те нямали връзка с поведението на ответниците, а били свързани с противоправно поведение на ищците и на трети за спора лица.
Ответниците оспорват да има валидно учредена етажна собственост, валидно взето решение, както и решение на невалидно свиканата етажна собственост с твърдения в исковата молба текст. Заявяват, че не разбират за какво е изпратена до тях нотариална покана.
Твърдят, че са закупили право на строеж за обект находящ се в Сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване, с трафопост, а не в жилищна сграда. Процесната сграда била проектирана като многофункционална, с преобладаващо обслужващи дейности – съдържала 130 самостоятелни обекта, от които само 23 жилищно, а 87 с нежилищно предназначение. Съгласно § 5, т.29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ „жилищна сграда“ била сграда, предназначена за постоянно обитаване, която се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. Достъпът до обектите в сградата с осъществявал чрез 21 отделни входа. Обектите от етап 2 не представлявали отделна етажна собственост от цялата сграда, а също така не можело да формират етажна собственост на отделен вход в сграда по предвидената в ЗУЕС възможност.
Етажна собственост, каквато се събрала на събрание по протокол № ***г. не съществувала и още по-малко можела да взема решения за сградата. В случая група лица взимали решения, на каквито нямат право за общи части на цялата сграда, тъй като притежавали обекти с множество самостоятелни входове, които не били обособени в отделен вход или в отделно от останалата част на сградата тяло.
Ответниците оспорват съществуването на такава етажна собственост, на всичко отразено в протокола по отношение на имената на собствениците на обекти в сградата, броя на обектите и притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.
Оспорва се етажната собственост да е учредена по съответния ред и да са избрани легитимни нейни органи, съответно без легитимен управител нямало кой да удостовери с подписа си, че е проведено ОС на ЕтС. Без валиден протокол от ОС не можело да се удостовери нито датата му, нито провеждането му, нито взети евентуално решения.
Оспорват още представените копия от документи да са автентични и правят искане ищците да бъдат задължени да представят оригинали или официално заверени копия.
Липсвало съществуване на решение на ЕтС, което да задължава ответниците да подпишат договор или анекс към договор с ЕРП. Не ставало ясно и за какъв договор/анекс става дума, тъй като не е представен по делото и не е цитиран в протокола на ОС.
Към изпратените до ответниците нотариални покани не било изпратено копие от Протокол №***г., а протокол от заседание на УС на ЕтС проведено на друга дата. Не ставало ясно на какво основание била изпратена тази покана и на какво законово основание бил определен срок за изпълнение на твърдяното задължение за подписване на Допълнително споразумение № 4 към договор за присъединяване № ***г.
Не съществувала правна норма, по силата на която едно лице да бъде задължено да сключи договор, който правен институт предполага изразяване на свободна воля. Ответниците не били страна по договор № ***г. за присъединяване на сградата към електропреносната мрежа, като страна по договора вероятно бил строителя „***“ ЕООД. Дружеството започнало строителството на 11.04.2006г., завършило сградата на етап „груб строеж“ към края на 2007г., но през 2010г. спряло строителната си дейност по обекта поради финансови затруднения, от 09.11.2011г. се намирало в производство по несъстоятелност, а с решение от 30.05.2012г. било обявено в несъстоятелност. От тази дата строителят бил с прекратена търговска дейност, включително правото да извършва търговска дейност. С решение от 09.11.2017г. „***“ ЕООД било заличено, дружеството не съществувало като правен субект и нямало правоприемник, а договорът бил прекратен по право най-късно през 2017г.
След като договорът бил прекратен по право нямало как за ответниците да съществува задължение да подпишат анекс към него.
Ответниците твърдят, че присъединителните съоръжения на цялата сграда са изградени, въведени в експлоатация и придобити от електроразпределителното дружество. От разрешение за ползване № ***г. било видно, че на 11.04.2008г. са въведени в експлоатация съоръженията за присъединяване на сградата към електрическата мрежа, а именно трафопост и сградно електрозахранване (кабелни линии ниско напрежение от трафопоста до електромерните табла). На 28.10.2010г. „***“ ЕООД продал на „***“ АД помещение за трафопост, кабелна линия 10 kW, кабелна мрежа ниско напрежение от табло ниско напрежение на трафопоста до електромерни табла, ведно с електромерни табла, тръбна мрежа, подробно описани в нотариалния акт, находящи се в процесния имот и обезпечаващи електроснабдяването на цялата сграда. След сделката съоръженията били собственост и грижа на електропреносното предприятие.
Ответниците излагат, че ищците в качеството си на възложители на строителството в процедурата по съставяне на Акт обр.15 и като членове на Държавната приемателна комисия по въвеждане на строежа в експлоатация, в случай, че са били налице неизпълнени и недоизградени съоръжения за присъединяване на сградата, както твърдят в исковата молба били длъжни да заявят това обстоятелство и да откажат въвеждането на строежа в експлоатация до отстраняване на нередовностите. Видно от съдържанието на Акт обр. 15 и от становището до председателя на ДПК от 07.06.2018г. ищците са приели изпълнението на строежа без забележки и да заявили, че може да бъде въведен в експлоатация. Ако с преценката си ищците са допуснали въвеждането на сградата в експлоатация с неизградени съоръжения за присъединяване, то тогава наличието на негативни за тях последствия било резултат на техните собствени противоправни действия, а не по вина на ответниците.
Чрез искане № ***г. към *** АД за етапно изграждане на присъединителни съоръжения, собствениците, приели строежа без забележки и заявили, че е годен за въвеждане в експлоатация, в т.ч. ищците, опитвали да санират собствените си недобросъвестни и противоправни действия по приемане на строежа, извършени в процедурата по съставяне на Акт обр.15 и участието им в ДПК.
Налице били също противоправни действия от страна на „***“ АД. След постъпилото искане от 01.11.2018г. дружеството изискало сключване на анекс към прекратен договор като оправдало това с непрехвърлена собственост върху присъединителни съоръжения, която всъщност била прехвърлена още пред 2010г.
С договора за присъединяване от ***г. било допуснато временно електрозахранване за целите на строителството. Съобразно общите условия на ЕРП дружеството е следвало да прекрати преноса на електроенергия до строежа още когато строителството е спряно и строителят последователно е изгубил правоспособността си и правосубектността си. Електроразпределителното дружество било осведомено за производството по несъстоятелност на „***“ ЕООД и дори предявило вземания към длъжника, включени в списъка на приетите от синдика вземания.
Според ответниците основна причини сградата да не е редовно електрозахранена е неизпълнението на поетите от първоначалния строител задължения, решението на група собственици, вкл. ищците, да завършат сградата без да спазят всички изисквания за това, като вземат решения от името на несъществуваща ЕтС, нарушенията в строителния процес и действията на ***, а не поведението на ответниците.
Липсвали доказателства имуществото на ищците да е намаляло, вследствие на твърдените в исковата молба поведения на ответниците. Обектите в сградата се ползвали от собствениците и те не търпели вреди от липсата на постоянно електрозахранване.
Сградата била въведена в експлоатация, както и преносните съоръжения, поради което нямало основание за отказ от страна на ***, ако действително имало договор за присъединяване. Нямало основание да се откаже захранването на общите част, а всеки собственик следвало да прецени кога и как да присъедини обекта си.
Молят за провеждане на производство по уточняване на исковите претенции и изследване на допустимостта им, а в евентуалност отхвърляне на претенциите като неоснователни и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба, отговора по нея и уточняващите молби..
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. е
издадено разрешение за строеж на сграда за обществено-обслужващи дейности и
обитаване с трафопост, находяща се в УПИ ***,
кв.***, ***микрорайон /ул. „***“/, гр.*** /л.108/.
На ***г. е
сключен договор за присъединяване № ***г. между „***“ АД от една страна и от
друга страна „***“ ЕООД, В.Т.М., Н.Х.Ш., М.В.Ш., С.Т.Ш., Е.Г.О., Ц.Н.О., О. Н.П.,
В.Н.И. и А.Д.П. /л.179-182/.
Предмет на
договора е присъединява към електроразпределителната мрежа на сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост, находяща се в УПИ ***,
кв.***, *** микрорайон /ул. „***“/, гр.***.
С исковата молба е
представено надлежно заверено за вярност копие от нотариален акт за доброволна
делба на права № ***г. на К.И., нотариус с район на действие – района на
Варненски районен съд вписан в РНК под № *** /8-10/.
Съгласно
гореописания нотариален акт ищците О.Н.П. и А.Д.П. придобиват в дял безсрочното
право на строеж и подстрояване за отделни самостоятелни обекти от тази част на
сградата, предвидена за изграждане на втори етап „Жилищна част“ в бъдеща
сграда, находяща се в гр.Варна, седми микрорайон, УПИ ***, сред които и
процесния апартамент № ***.
Видно от
нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №***г.. на нотариус Е.Д.
с район на действие СРС, рег.№ ***, В.А.К. и Ц.Д.С. са закупили безсрочно право
на строеж за изграждане на недвижими имоти в частта от сграда за
обществено-обслужващи дейности и обитаване с трафопост-предвидена да се построи
на втори етап, жилищна част в УПИ *** в кв.*** по плана на *** микрорайон на
гр. ***, ул. „***“ №***, а именно апартамент ***, в бъдеща сграда, ведно с изба
№*** /л.11-13/.
На ***г. е
издадено разрешение за ползване на строеж: Сграда за обществено – обслужващи
дейности и трафопост. Първи етап – частта от сградата предназначена за
обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост, подобекти: две
подземни нива и частта от сградата над тях предназначена за обществено
обслужващи дейности; трафопост; улична канализация по ул. „***“ /л.98-99/.
На ***г. е
издадено разрешение за ползване на строеж: Сграда за обществено – обслужващи
дейности и трафопост. Първи етап – частта от сградата предназначена за
обществено обслужващи дейности, две подземни нива и трафопост, подобект: нощен
бар и подземен паркинг на две нива /л.96-97/.
В подкрепа на
твърденията си за обща етажна собственост на цялата сграда и липса на
твърдяната от ищците етажна собственост само на жилищната част ответниците са
представили схема на обектите в Етаж *** с посочване на входовете към отделните
обекти в сградата /л.103/.
С нотариален акт
за покупко-продажба № ***г. на Нотариус № *** А.Г. „***“ ЕООД е продало
на „ ***“ АД собствеността върху помещение за трафопост, находящо се на ***
етаж на сграда с административен адрес гр.*** /л.104-106/.
С решение от
30.05.2012г. по гр.д. № 924/2011г. по описа на Варненски районен съд строителят
на процесната сграда „***“ е обявен в несъстоятелност, а с решение от
09.11.2018г. е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено
заличаването от търговски регистър на дружеството /л.90-93/.
В регистъра на
сградите в режим на етажна собственост в район *** на община *** като управител
на етажна собственост с административен адрес: гр.***, ЖК II етап на 14.12.2013г. е вписан В.Х.Я., съгласно
служебна бележка издадена на ***г. /л.146/
Ответниците са
отказали с мотивирани откази да подпишат Акт образец 15 от 02.11.2017г.
за Втори етап на строеж: сграда за обществено-обслужващи дейности и обитаване с
трафопост, находяща се в УПИ ***, *** микрорайон /ул. „***“, гр.Варна /л.126-136/.
Ответниците са
представили становища от 07.06.2018г. адресирани до Председателя на
Държавната приемателна комисия, назначена със Заповед № ***г. на Началника на
ДНСК, с които ищците са изразили становище, че обектът е изпълнен съгласно
одобрените строителни книжа и може да бъде въведен в експлоатация без забележки
/л.68-69/.
С разрешение за
ползване № ***г. е разрешено ползването на строеж: „сграда за обществено-обслужващи
дейности и обитаване с трафопост“, II ЕТАП: Жилищна
част с местонахождение УПИ *** в кв.*** по плана на *** микрорайон на гр. ***“
/л.14-15/.
На ***г. е
съставено Допълнително споразумение № *** към договор за присъединяване № ***г.,
което е подписано от посочените като клиенти лица, с изключение на ответниците В.К.
и Ц.С. /л.183-184/.
На ***г.
пред нотариус А.П., рег. № *** на НК са представени нотариални покани до всеки
от ответниците, които са поканени да се явят в седем дневен срок от получаване
на поканата в гр. *** и да подпишат Допълнително споразумение № *** ***г. към
Договора за присъединяване от ***г. /л.17-32/.
Към поканата са
приложени копия от Протокол № ***г. от заседание на управителния съвет на
етажната собственост на жилища и обекти в жилищна сграда, находяща се в гр.***
и решения за избор на управителен съвет от ***г. и председател на управителния
съвет на етажната собственост.
В обясненията по
нотариалното производство за връчване на нотариална покана е вписано, че
ответниците са търсени на адрес гр.***. Адресът е посетен, многократно е
позвънявано и на двата звънеца на домофонната уредба, но никой не е отворил.
При справка в НБД „Население“ било установено, че постоянния и настоящ адрес на
ответниците е адреса посочен в поканата.
Ответниците са
представили удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес, от които се
установява, че след ***г. и към датата на нотариалната покана постоянен и
настоящ адрес и за двамата ответници е гр.*** /л.210-213/.
Предвид
удостовереното в нотариалното производство, че ответниците са търсени на адрес
гр.*** и там е залепено уведомление по чл.47 ГПК, а този адрес се различава от
постоянния и настоящия адрес на двамата ответници към този момент не може да се
приеме, че връчването по реда на чл.47 ГПК е редовно.
С писмо от ***г.
от „***“ АД е отказано искането за монтаж на електромерно табло и съоръжения по
договор за присъединяване за адрес гр.*** с мотиви, че допълнително
споразумение № *** не е подписано от всички страни, съоръженията не са
прехвърлени, като процедурата не е финализирана и договорът не е приключен
/л.16/.
По делото е
назначена съдебно-оценителна експертиза с оглед изясняване в пълнота на спора
между страните и установяване размера на твърдените имуществени вреди за
ищците.
В заключението на
вещото лице се посочва, че към датата на огледа в жилището се осъществяват
довършителни работи. Като среден пазарен наем за необзаведен апартамент като процесния
за периода от 01.08.2019г. до 31.08.2020г. е посочен 5330 лева. При
изслушването си вещото лице пояснява, че процесното жилище е недовършено –
необходимо е да има настилки, шпакловки, боядисване, санитарния възел да е
довършен и извършване на допълнителни довършителни работа, като в този си вид жилището
не може да бъде отдавано под наем.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, обективно и подробно мотивирано
/л.172-176/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставките
за уважаване на предявените искови претенции с правно основание чл.45 ЗЗД са
наличие на противоправно деяние (действие или бездействие) от всеки от
ответниците, настъпила вреда за ищците, вина на ответниците и причинно-следствена
връзка между деянието и вредата. Исковите претенции биха били основателни само
при установяване кумулативно наличието на всяка от посочените предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на ответниците.
Съгласно
твърденията на ищците с решение на общото събрание на етажната собственост на жилищна
част от сграда с административен адрес гр.***, проведено на ***г е взето
решение за извършване на необходимите действия по окончателно присъединяване
към електропреносната мрежа. Такова действие се явявало подписването на
допълнително споразумение № *** и за ответниците били обвързани от решението на
общото събрание на етажната собственост и задължени да извършат подпишат
споразумението към договора за присъединяване.
Действително
сред правомощията на общото събрание на етажната собственост в чл.17, ал.2, т.6 ЗУЕС е включено и вземането на решение за присъединяване на сградата към
електроснабдителната мрежа.
В
представения по делото протокол от проведен на ***г. по т.3 от дневния ред са
взети три решение – избиране на „***“ ЕООД за домоуправител на етажната
собственост, избор на офертата на Т.Т. за откриване на партиди за
елекотрозахранването и водоснабдяването на отделните обекти на етажната
собственост и упълномощаване на Председателя на управителния съвет да подпише
договор с Т.Т., както и да се съберат по 50 лева на обект и да се изготви
нотариално заверено пълномощно за представителство на Т.Т. Липсва вземане на
твърдяното от ищците решение за извършване на необходимите действия по
окончателно присъединяване към електропреносната мрежа. Намеренията на етажните
собственици за откриване на партиди за електрозахранване и водоснабдяване на
отделните обекти на етажната собственост е посочено сред мотивите за вземане на
решения 3.1, 3.2 и 3.3 в протокола, но липсва взето на общото събрание решение
с твърдяното от ищците съдържание.
На
следващо място настоящия състав на съда намира, че общото събрание на етажната собственост
разполага с правомощия да взема решения при посочените в ЗУЕС ред и квоти,
включително за присъединяване на етажната собственост към електропреносната
мрежа, но липсва възможност за задължаване на отделни етажни собственици да
станат страна по договор. В чл.8, ал.1 ЗЗД е дадено легално определение за
договор като „съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или
унищожи една правна връзка между тях“. Изрично в чл.9 от същия закон се
посочва, че „страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави“.
Свободната воля на страните при сключване на договор може да бъде ограничена
единствено от повелителните норми на закона и от добрите нрави и то по отношение
на съдържанието на договора. Липсва възможност за задължаване лице да сключи
правна сделка с решение на общото събрание на етажната собственост. Свободата
на волята се разпростира до там до където с нея се накърнява неоснователно и
противоправно чужди права или интереси, както поддържат ищците, но това не
означава наличие на правна възможност общото събрание на етажните собственици
да формира вместо отделния етажен собственик воля за сключване на договор и да
му натрапи встъпване в договорно правоотношение, което той не желае.
На
последно място следва да се отбележи, че не се установи и твърдения от ищците
падеж на задължението на ответниците да сключат процесното допълнително
споразумение. Протоколът от общото събрание на етажни собственици проведено на ***г.
не е подписан от ответниците, което е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 14.06.2021г., а няма
данни и за връчването му на ответниците в процесния период от 01.08.2019г. до
31.08.2020г. Представената нотариална покана от ***г. не може да бъде приета за
надлежно връчена по реда на чл.47 ГПК, доколкото ответниците са търсени на
различен адрес от регистрираните им към него момент постоянен и настоящ адрес.
Изискването за прилагане на фингираното връчване по чл.47 ГПК е залепване на
уведомление по постоянния и настоящ адрес на лицето, а в случая посещения са
правени и уведомление е залепено на различен адрес – ул. „***.
В
този смисъл според настоящия съдебен състав липсва правна възможност
ответниците да бъдат задължени с решение на общото събрание на етажната
собственост да сключат договор с електроразпределително дружество, като отделно
от това по делото не се доказа вземането на такова решение, както и надлежното
уведомяване на ответниците за взето подобно решение в процесния период. По
изложените съображения няма как да бъде прието, че е противоправно
бездействието на ответниците да подпишат Допълнително споразумение № ***г. към
Договора за присъединяване от ***г.
Предвид
липсата на противоправно поведение от страна на ответниците, което е една от
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността им исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че не се установи и наличието на
твърдените вреди и причинно-следствена връзка между сочените в исковата молба
имуществени вреди и бездействието на ответниците. Дори да се приеме, че ищците
не са могли да използват собствения си апартамент № *** по предназначение за
жилищни нужди през процесния период, то това не води непременно до направен
разход или пропусната полза за тях, а и с оглед, че жилището е било незавършено
през този период не се установи неизползването му по предназначение да се дължи
на бездействието на ответниците.
С оглед изхода от спора ответниците имат право на поискани и доказано сторени по делото разноски. Ответниците са направили разноски в размер на 650 лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ищците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Н.П., с ЕГН ********** и А.Д.П., с ЕГН ********** *** срещу В.А.К., ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответникът да заплати на ищците сумата от 2600/две хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2020 год. за имуществени вреди (лишаване от възможността да използват собствения си Апартамент № ***, находящ се в гр.***, жилищна част, ет.***), настъпили поради виновно и противоправно неизпълнение на решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна сграда в гр.*** по т.3 от Протокол №***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Н.П., с ЕГН ********** и А.Д.П., с ЕГН ********** *** срещу Ц.Д.С., ЕГН ********** и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищците сумата от 2600/две хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2020 год. за имуществени вреди (лишаване от възможността да използват собствения си Апартамент № ***, находящ се в гр.***, жилищна част, ет.***), настъпили поради виновно и противоправно неизпълнение на решение на ОС на ЕС на жилища и обекти в жилищна сграда в гр.***по т.3 от Протокол №***г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА О.Н.П., с ЕГН ********** и А.Д.П., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ В.А.К., ЕГН ********** и Ц.Д.С., ЕГН ********** *** сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: