МОТИВИ ПО НОХД №23/14
г. НА РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ
РП Кнежа е повдигнала обвинение срещу М.К.Ч. за престъпление по чл.
291, ал. 1 НК – за това, че на 20.10.2011 г. в гр. Червен бряг, обл. Плевен,
пред Районен съд Червен бряг, като вещо лице със специалност „геодезия,
картография и фотограметрия“, назначен по гр.д.№720/2010 г. по описа на РС
Червен бряг, устно съзнателно дал невярно заключение по възложената му
съдебно-техническа експертиза относно определяне границата между два поземлени
имота: ПИ №923186, собственост на ищеца А.Н.А., и ПИ №923079, собственост на
ответниците В.М.Х. и П.Х.М., находящи се в землището на гр. Червен бряг, в
местността „Ежков връх“, изразяващо се в твърдението, че фургонът и кладенецът,
собственост на ответниците, изцяло лежат в техния имот и не навлизат в имота на
ищеца.
Обвинителният акт е бил внесен за разглеждане от Районен съд Червен
бряг, но поради отводи на всички съдии, с Определение №7 от 16.01.2014 г. по
н.д.№2400/2013 г. Върховният касационен съд е изпратил делото за разглеждане от
настоящия съд.
Подсъдимият М.К.Ч. не се признава за виновен. Дава обяснения, че от 35
години е работи като геодезист, а от 20 години като вещо лице. Счита, че между неговото
заключение и това на вещите лица по наказателното производство, няма никаква
разлика, като има предвид по-малко от допустимото. Измерванията, направени от
него, и измерванията, направени от експерта, назначен от съда, се разминавали с
15 см, които според подсъдимия в допустимите граници. Освен това се позовава на
това, че ако измерванията на този експерт са абсолютно точни, то следва, че А.А.
е завзел 20 кв.м., които разпределени по спорната граница, преместват
граничната линия с още 10 см, от което разликата ставала само 5 см.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Червен бряг –
прокурор И.Т., поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че свидетелските
показания подкрепят тезата на прокуратурата, че на много точните въпроси на
съда подсъдимият Ч., в качеството си на вещо лице, дал отговор, че фургона не
навлиза в имота на А.А., а всички останали измервания дали обратния отговор.
Изтъква, че обществената опасност на деянието е много висока, тъй като
съвременната съдебна система не би могла да функционира без тези експертизи,
затова се назначават множество единични, тройни, петорни, защото, за да е
безпристрастна съдебната система, винаги трябва да разчита на специалисти от
съответната област. Посочва, че подсъдимият е заблудил съда, като без значение
са мотивите му за това, в какъвто смисъл прокурорът смята, че е константната
практика на ВКС. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода малко над
минимума, чието изпълнението да бъде
отложено с изпитателен срок, както и да се наложи кумулативното наказание – лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. П.Е. от Плевенската адвокатска колегия,
пледира за оправдателна присъда. Счита, че от доказателствата по делото се
установява, че заключението на подсъдимия породило две противоположни съдебни
решения, като решението на РС Червен бряг било в полза на жалбоподателя А.А..
Защитата сочи, че в протокола от съдебното заседание, в което подсъдимият е дал
заключението си, са допуснати съществени грешки, които подсъдимият, който не е
бил страна по делото, е нямало как да иска да бъдат отстранени. В това
заседание била поискана нова експертиза от недоволния А., която да се извърши в
присъствието на Общината, но това искане не било уважено от съда. Пред Окръжен
съд Плевен подобно искане за нова експертиза не било направено. Защитата дава
становище за несъставомерност на деянието от обективна и от субективна страна.
От обективна страна – твърди се, че фургонът е преместваема вещ, движима вещ,
която може да бъде преместена. Относно геранът, който е неподвижен, подсъдимият
дал заключение, че лежи по равно в двата имота – на по 30 см, а в съдебно
заседание уточнил – на 35 см. Според адвокат Е. липсва съзнателност на
извършеното – липсва мотивация – финансова или лична заинтересованост. Счита,
че тези 15-20 см., с които било установено от другите замервания, че фургонът
навлиза в имота на А., били в допустимите стойности за отклонение, предвидени в
Наредба №3. Позовава се на множеството противоречиви заключение в съдебната
практика, които се преодоляват чрез нова експертиза.
Вторият упълномощен защитник – адв. Н.Я. от Плевенската адвокатска
колегия, не се явява в съдебните заседания. Представя доказателства за служебна
ангажираност, но подсъдимият и другият защитник – адв. Е. не желаят делото да
бъде отлагано.
В последната си дума подсъдимият Ч. не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият М.К.Ч. е роден на *** г. в гр. Троян, живее в гр. Плевен на
ул. „Д. К.“ №22, ап. 7, българин, български гражданин, с висше геодезическо
образование, женен, упражнява свободна професия – вещо лице – геодезист, не
осъждан.
Свидетелят А.Н.А. бил собственик на поземлен имот с №923186 по Плана на
новообразуваните имоти (ПНИ) на гр. Червен бряг, представляващ лозе от 1.977
дка в местността „Ежков връх“.
Имотът на А.А. имал обща граница с поземлен имот №923079 по ПНИ на гр.
Червен бряг, собственост на свидетелят В.М.Х. и брат му П.М.М., представляващ лозе.
Между собствениците имало спорове за точното местонахождение на
границата между двата имота. Собствениците на ПИ №923079 поставили преместваем
обект в имота си – метален фургон, който навлязъл в имота на съседа А.А..
Изградили и кладенец – направили изкоп, в който поставили бетонови пръстени. А.
настоявал фургонът да бъде изместен от неговия имот и съседите го направили, но
според А. фургонът все още стоял в неговия имот. Конфликт се задълбочил, когато
В.Х. изкопал кладенеца, който според А.А. бил поставен в средата на границата
между двата имота и навлизал с 55 см в неговото лозе.
Свидетелят А.А. поискал да получи разрешително за строеж на ограда и
затова възложил на правоспособни лице инженер – свидетелят Ч.К., да трасира
имота му. На 28.05.2009 г. инженер К. започнал да прави измервания в имот
№923186, отложил на терена ъглови точки с №№ 7, 8 и 9 като ги отбелязал с
колчета, след което преустановил дейността по трасирането, поради намесата и
несъгласието с границата от страна на собственика на съседния имот с №923079.
А.А. ангажирал втори геодезист, който да трасира имота – свидетелят Й.Т.,
който на 26.10.2009 г. трасирал имот №923186 в присъствието на А. *** –
свидетелката Е.П.Й., която от своя страна на същата дата въвела собственика във въвод на
новообразувания имот, за което съставила протокол.
Въз основа на тези дейности в полза на А.А. било издадено разрешение за
строеж №43/17.11.2009 г. на прозирна ограда по имотните граници на ПИ №923186.
Поставените геодезически знаци от инженерите К. и Т. били изваждани от
съседа В.М.Х., което накарало А.А. да изкопае дупка, да забие в нея циментов
кол и да го циментира. Този кол също бил пречупен от съседите.
Невъзможността съседите да се разберат за границата попречила на А.А.
да изгради оградата и това го подтикнало на 09.08.2010 г. да предяви граждански
иск пред Районен съд Червен бряг, с който поискал съдът да осъди двамата
съсобственици на съседния имот – братята В.Х. и П.М., да освободят имота му с
№923186 от поставения в него фургон и да не му пречат при изграждането на
оградата.
По повод на исковата молба пред Червенобрежкия районен съд било
образувано гражданско дело №720/2010 г.
В хода на това дело с Определение от 29.10.2010 г. съдът допуснал
съдебно-техническа експертиза със задача към вещото лице: „като се запознае с
материалите по делото и извърши оглед на место, да даде отговор на въпросите:
1. Поставения от ответниците фургон навлиза ли в имота на ответника? 2. Има ли
достъп на изкопния геран от страна на лозето на ищеца, както и може ли да се
ползва без да се навлиза в собствения на ответниците имот, т.е. къде минава
границата между двата имота?“. За вещо лице била назначена Г. К.. С протоколно
определение от 16.12.2010 г. съдът поставил допълнителна задача към вещото
лице, „което да измери цялата площ на ищеца и определи дали се получават
разлики в квадратурата и ако има, дали е от другата граница на ищеца като
квадратура...“
Вещото лице К. депозирала две писмени заключения. С първото заключение
отговорила, че при извършения оглед на място констатирала, че двата имота се
разделят от землищна граница (пътека) с ширина около 30-40 см. Изкопният геран
попадал върху наличната пътека/землищната граница. В горната граница на имота
на ответниците имало поставен фургон, който частично навлизал в имота на ищеца.
С допълнително заключение на задачата да измери имота на ищеца и да определи
дали се получават разлики в квадратурата, вещото лице е отговорила, че за имота
е направен въвод във владение, който точно фиксирал местоположението и площта
на имота – 1.977 дка.
В съдебно заседание на 03.02.2011 г. вещото лице К. обяснила, че на
място между двата имота няма изградена граница – ограда по трасировката, в
началото имало бетонови блокчета, които й били посочени като трасировка, но тя
не разполагала със специални геодезически познания, за да каже така ли е.
Отговор на поставените задачи дала, изхождайки от видимата на място землищна
граница – пътеката. Препоръчала е компетентен специалист да трасира границата и
да се поставят трайни знаци - дървени или бетонови колчета. В същото заседание
след приемане на заключението на Коларова, адвокат Ц.А. – пълномощник на
ответника В.Х., е поискал да не приключва съдебното дирене, за да се трасира
спорната граница. Това искане е било уважено от съда и е предоставена
възможност страната да се снабди с исканите документи.
На 20.08.2011 г. инж. И.С. по поръчка на собственика на имот №923079 – В.М.Х.,
трасирал спорната граница със съседния имот №923186, като използвал тотална
станция. Сигнализирал двете крайни точки с пръчка, но по настояване на съседа А.А.
поставил колче и боя.
В следващото съдебно заседание на 01.09.2011 г. адв. А. – пълномощник
на втория ответник по делото, представила протокол за трасиране на границата
между ПИ 923186 и ПИ 923079, придружен от скица и регистър на точките,
съставени на 20.08.2011 г. от правоспособното лице инж. И.С.. Адв. А. е
поискала да бъде назначено вещо лице, което „разчитане на протокола“ и затова е
поискала от съда да назначи компетентно вещо лице и е направила бележка, че е
налице разлика от въвода, която не личи от самата скица. В това заседание адв.
С. А. – пълномощник на ищеца А.А., не е възразил срещу искането, като е
отбелязал, че има две трасировки от 28.05.2009 г. от една фирма и втора
трасировка – от 28.08., където разликата е около метър и половина.
С протоколно определение от същата дата – 01.09.2011 г. съдът е
назначил за вещо лице подсъдимия М.Ч. и му е поставил следните задачи: „1.
Навлиза ли фургона на ответниците в имота на ищеца и ако навлиза с колко
квадратни метра; 2. Кладенеца на ответниците или част от него разположен ли е в
имота на ищеца или на границата между двата имота, като има предвид имотната
граница или землищната граница, така да се каже наличната пътека или межда.“
В изпълнение на поставената задача на 26.09.2011 г. подсъдимият посетил
на място и огледал границата между имотите. До мястото го закарал с автомобила си
адв. Ц.А.. В имот №923079 били родителите на собствениците – свидетелят М.М.Х.
и съпругата му Н. И. Х.. На мястото се появил и свидетелят А.А. – собственикът
на съседния имот №923186. Като го видял, подсъдимият възпитано се представил по
име и обяснил, че е назначен за вещо лице. Подсъдимият тръгнал продължил да
оглежда, следвайки свидетелят А.А.. Друг съсед – свидетелят Ц.А.Ц. стоял на
оградата и подсъдимият го заговорил, като видял пуснати кокошки наоколо, като
го питал: „Не може ли да заколите една кокошка и да се погодите за тия
межди?!“, но съседът обяснил, че той няма общо със спорната граница. След
разговора със свидетеля Ц.А.Ц., подсъдимият продължил да обикаля със свидетеля А.А.
и поискал от него да му покаже къде са колчетата от трасирането. А. показал
дървени колчета, които били поставени от геодезист около месец по-рано. Показал и циментовия кол, който бил пречупен
от съседите, както и т. 1 – където било ударено с чук по цимента. Подсъдимият
попитал А. дали границата минава през редовете на лозето на съседа В.Х., но
свидетелят А. отвърнал, че границата е извън редовете. След това подсъдимият
стигнал до автомобил, в който го очаквал адв. Ц.А., и си заминал.
На 12.10.2011 г. подсъдимият М.Ч. депозирал писменото си заключение по
гр.д.№720/2010 г., като в констативно съобразителната част е написал, че
границата между двата съседни имота не е материализирана с ограда, а с пътека.
Многократно била трасирана границата и затова на място открил различни
отбелязвания – с боя, колчета и тръбички. Последното трасиране от 20.08.2011 г.
установило, че пътеката е границата между двата имота. Подсъдимият се е позовал
на снимките, направени от инж. Коларова, от които се виждало, че пътеката
заобикаля герана. Въз основа на тези съображения е дал заключение, че фургонът
на ответниците лежи изцяло в техния имот, а кладенеца с част от бетонна тръба
лежи около 30 см. в имота на ищеца. Спорната граница е материализирана на място
с пътека.
В последното съдебно заседание по делото, проведено на 20.10.2011 г.
при изслушването на вещото лице – подсъдимия Ч., заявил, че поддържа
заключението си като прави едно уточнение – че кладенеца лежи в имота на
ответниците с 35 см, т.е. лежи на 35 см от граничната линия. Изчисленията
направил на база на трасирането от инж. С., което според подсъдимия било
най-точно. Казвал това, защото на граничната линия били правени 3 трасирания и
при огледа му били показани маркировки от тях – с колче, с боя, със железен
прът. Пояснил е, че не е правил замерване и оглед, а работил по направените
изчисления.
Производството по гражданското дело №720/2010 г. е приключило с Решение
№340/10.10.2012 г. на Районен съд Червен бряг. В решението съдът е обсъдил
събраните доказателства и е коментирал двете експертизи – на инж. Коларова и на
подсъдимия инж. Ч., като е посочил, че кредитира и двете заключения и е приел,
че противоречието помежду им се дължи единствено на различните данни, които
обсъждали – първата експертиза по документация на направения въвод във владение
от Община Червен бряг, а втората - по
снимковия материал на първата експертиза и трасирането, направено в хода на
процеса, за което бил съставен протокол за трасиране, означаване и координиране
на границата между ПИ 923186 и ПИ 923079. В правните си изводи съдът е приел,
че ищецът А.А., собственик на ПИ 923186, е спазил процедурата предвидена в
Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски
земи и затова приема, че границата между двата имота е определена с Плана на
новообразуваните имоти и направения въвод във владение. Като краен извод съдът
е уважил предявения иск и е осъдил ответниците В.М.Х. и П.М.М. да освободят
имота на ищеца А.А. от поставения в него фургон.
Решението било обжалвано пред
Окръжен съд Плевен от В.М.Х.. Към отговора на въззивната жалба, подаден от А.А.,
той приложил свои жалби до Кмета на Общината и до полицията, в които описвал,
че В.М.Х. и синовете му премахвали циментовите колове, който А. поставял в
съответствие с разрешението, което му било издадено, за изграждане на прозирна
ограда. Приложил и снимки, на които се виждат твърдените действия. Окръжният
съд с Решение №88/21.02.2013 г. отменил първоинстанционното решение на РС
Червен бряг и постановил ново – с което отхвърлил предявения иск от А.А.,
давайки му нова правна квалификация – чл. 109 ЗС. Решението било окончателно.
На 22.03.2013 г. неудовлетвореният от крайния изход на гражданското
дело А.А. ***, в която изложил, че след приключване на делото отново трасирал
имота си и поискал да бъде въведен във владение на същия, след което получил и
скица, от която ясно се виждало, че пътеката, за която вещото лице Ч. дал
заключение, че е граница на имотите, изцяло лежала в имота на А..
В приложения към жалбата протокол за трасиране от 06.03.2013 г. инж. Ч.К.
посочил, че освен отлагане на граничните точки извършил и заснемане на преместваем
фургон и на кладенец, разположени по границата и резултатът отразил в скица от
геодезическа снимка.
На скицата от геодезическата снимка е посочено, че са били заснети 6
броя подробни точки в имот №923186 (на А.А.). На графичното изображение се
вижда, че имота №923186 има обща граница с имот №923079. Заснет е правоъгълен
обект, означен като „фургон“, по голямата част от който попада в имот №923079,
а малката част, която попада в съседния имот №923186 е измерена като линейна
дължина - 0.59 метра. На самата граница между двата имота е означен втори обект
– „кладенец“, като частта от него, попадаща в имот №923186 е измерена с дължина
- 0.47 метра.
В досъдебното производство била назначена геодезическа експертиза,
възложена на инж. Л.Л. със следните задачи към него: „да извърши трасиране на
поземлен имот №923186 като определи точната му граница със съседния поземлен
имот №923079, находящ се в землището на гр. Червен бряг, местността „Ежков
връх“, след което да даде писмено заключение по въпроса, разположените в имот
№923079 фургон и кладенец, навлизат ли в съседния имот №923186 и с колко?“
В писменото си заключение вещото лице инж. Л.Л. е посочил, че
поставената задача да трасира границата между двата спорни имота, като се
запознал със скици с координати и протоколи от предишни трасирания на
границата, с нотариален акт за собственост на имот №923186, протоколи за въвод
във владение и скица №2/07.03.2013 г., от която са взети координатите на
подробните точки с номера 1, 8 и 9 извършил трасиране на същите с комплект
геодезически двучестотни интегрирани приемници GEOMAX ZGP800, дефинирал
трансформация за директно преминаване от WGS84 към локални равнинни координати
(Координатна система 1970 г.), изчислил трансформация Classical 2D, като
използвал общо 5 точки с известни координати. Заснел ъглите на кладенеца по
покривната му конструкци и ъглите на фургона. Направил протокол за трасирането
и представил чертеж от заснемането на кладенеца и фургона с определени размери.
В графичната част на заключението са изобразени и заснети фургона и кладенеца.
От изображението е видно, че и двата обекта попадат в двата съседни имота
едновременно. По-голямата част от фургона е разположена в имот №923079,
дължината на частта, която попада в имота №923186, на север е с дължина 20 см,
а на юг – на 69 см. Площта, попадаща в този имот е 3.05 кв. м. Кладенецът
(герана) е изобразен върху граничната линия между имотите, като дължината от
покривната конструкция, попадаща в имот №923186 е изчислена като 0.99 м на
север и 0.93 м на юг.
Изслушан от настоящия състав на съда, експертът инж. Л. обяснява, че
размерите на кладенеца е измерил ортогонално – правоъгълно. Това били размерите
на покривната конструкция и не е мерил кръга на пръстена на кладенеца. Пояснява,
че не може да отговори на какво се дължат разликите със заключението, дадено от
подсъдимия Ч. в гражданското дело, защото не е имал задача да го анализира и
дори не го е виждал.
Настоящия съдебен състав в хода на съдебното следствие допусна нова
експертиза и назначи за вещо лице д-р инж. Х.М.Д. с поставени задачи: 1. Да
трасира границата между двата имота; 2. Да измери и заснеме местоположението на
фургона и на кладенеца; 3. Да анализира резултатите от предишните измервания от
геодезисти, да посочи има ли разлики и на какво се дължат разликите в заключенията
на М.Ч., Галина Коларова и Л.Л., да обясни на какво се дължат и дали са в
рамките на допустимото отклонение; 4. Отговорът на въпросите, поставени към
подсъдимия Ч. по гр.д.№720/10 г. зависи ли от трасирането; 5. Да изготви
комбинирана скица, на която да отрази измерванията и заснеманията на фургона и
на кладенеца, направени от различните геодезисти.
В писменото си заключение вещото лице е описал какви дейности е
извършил на терена: 1. Трасиране на граничните точки от границите на имот
№923186; 2. Повторно координатно определяне (заснемане) на трасираните точки;
3. Заснемане на фургона, кладенеца и пътеката между двата имота. Подробно е
описано как са извършени горните дейности – че са използвани две помощни точки,
трасирани с колове, №11 и №12. Посочена е точността на определените точки – под
2 см. Посредством определените гранични точки е изчислил площта на поземления
имот №923186 – 1996 кв.м., за който имот в Плана на новообразуваните имоти била
определена по-малка площ – 1976 кв., като разликата от 20 кв.м. била в
допустимата норма, определена от чл. 18 на Наредба №3/2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастъра. За определяне границата на пътеката
между двата имота експертът използвал материализираната граница към имот
№923079 – бетонов бордюр, а останалите граници определил субективно по други
признаци. Ширината на пътеката в най-широката й част била 70 см, около фургона
белези на пътеката не били определени. Според направеното заснемане пътеката
изцяло попада в имот №923186. Въз основа на измерванията установил, че оста на
кладенеца минава през границата на двата имота. При направените контролни
измервания на фургона се установило, че 70 см в южния му край попадат в имот
№923186, а в северния – 21 см.
В заключение е посочил, че резултатите от заснемането на фургона и на
кладенеца съвпадат с тези, представени от инж. Л.Л., а в останалите случаи
липсвали данни за заснемания, което прави сравнението невъзможно. Площта от
1996 кв.м., определена от координатите на граничните точки на имот №923186,
била с 20 кв. м. повече от определената с плана, а според чл. 18, ал. 4, б. „Б“
от Наредба №3/2005 г. малко делта ес било 40 см, от където вещото лице приема,
че допустимата норма за отклонение в площта е 35 кв.м., в която попада
установеното разминаване от 20 кв.м. Въз основа на тези допустими отклонения и
заснемането на пътеката, вещото лице посочва, че има навлизане на имот №923079
в имот №923186 с около 40 см, което е над допустимите стойности.
При разпита на вещото лице в
съдебно заседание, д-р инж. Д. обяснява как точно е изпълнил всяка задача –
трасирането е направил като е използвал GPS приемник, в който е задал
координатите на точките, определени по плана. Като определил точното място,
забил дървен кол на него. Като поставил дървения кол, извършил контролно
определяне на трасираните вече точки, което давало гаранция за точност. Втората
задача – да заснеме фургона, пътеката и кладенеца, изпълнил отново с помощта на
GPS приемника, който поставял на крайните точки – стената на фургона и навеса
на кладенеца. За пътеката използвал видимите трайни белези в западната част –
бордюр, а в източната част – определил субективно по местата с насаждения и
белезите от преминаване. Вещото лице обяснява, че „трасирането“ е метод за
установяване на местоположението на точки по проектни координати, а
„заснемането“ е точно обратното - метод, с който се определят координати на
характерни точки от материализирания обект.
При „трасирането“ обектът не съществува в реалността и трябва да бъде
материализиран, докато при „заснемането“ – обектът съществува в
реалността и целта е да се определят координати на характерни негови точки. На
четвъртата задача, д-р инж Д. дава заключение, че отговорът на въпросите
навлизат ли фургонът и кладенецът в имот №923186 зависи от трасирането.
Трасирането е начин за установяване на имотната граница от Плана на
новообразуваните имоти върху терена и следователно едва тогава може да се
съпостави отложената на място имотна граница със съществуващите на терена
обекти – фургон и кладенец.
Съдът възприе за установена горната фактическа обстановка въз основа на
следните събрани в наказателното производство ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА:
Отношенията между съседите, страни по гр.д.№720/2010 г., свързани със
спор относно границата между двата съседни имота с №923186 и №923079, опитите
за трасиране и отлагане на място на границата с геодезически знаци, както и
премахването на такива се установява еднопосочно от писмените доказателства,
съдържащи се в приложеното гражданско дело №720/2010 г., част от които
приложени и в настоящото производство – протоколи за трасиране от инж. К., инж.
Т. и инж. С., протокол за въвод във владение, жалби, протоколи от съдебните
заседания по гражданското дело, а така също и от показанията на разпитаните
като свидетели А.Н.А. (ищец по гр.д.№720/10 г.), М.М.Х., Х.Б.Р. – собственик на
съседни имоти, Ч.С.К., Й.Н.Т. и И.С.С. – геодезисти, извършвали трасирания на
спорната граница, както и свидетелите Е.П.Й. и Д.А.Г. ***.
Свидетелят А.А. – ищецът по гражданското дело, в показанията си пред настоящия съдебен състав (л.52-53),
заяви, че:“тази жалба беше по повод на предишни замервания, при които синът на В.
бутна колчето с жалона...пречупиха циментовия съседите, преди циментовия бях
сложил метални колчета. На подсъдимия показах циментовия кол – пречупения,
остатъка от циментовия кол и двата метални, които са един до друг...на мен са
ми забивали колчета две фирми...“.
Свидетелят Х.Р. дава показания (л.54) за това, че комшиите му А.А. и
неговите съседи „постоянно си се дрънкат“.
При разпита на свидетеля инж. Ч.К., същият заяви (л.57), че:“на
28.05.2009 г., тогава, като отидох в имота, се оказа, че едната граница е
спорна. Съседът, който беше от източната страна на имота, беше доста възбуден,
но колегата каза, че бутнал инструмента. Тогава си събрахме инструментариума и
си тръгнахме. Успяхме да отложим точки и това предизвика реакцията на
съседа...“
В показанията си свидетелката Е.Й. заяви (л.58), че като служител на
Община Червен бряг е посещавала имота и „замерването извършиха „ГЕОС -92“ и
мисля, че когато започнаха те дойдоха съседите и разбутаха инструментите и
хората си заминаха.“
Геодезистът инж. Й.Т. споделя, че при извършеното от него трасиране
(л.51) „на място в имота имаше двама души...те бяха в този имот №923079, който
е съседен...стана някаква препирня между А.А. и тях...“.
Свидетелските показания съдът оцени като добросъвестно и обективно
дадени от свидетелите. Същите еднопосочно описват междусъседските отношения и
полагането три пъти на различни геодезически знаци, като напълно съответстват
на писмените доказателства по делото.
Поведението на подсъдимия Ч. по време на огледа в имотите се установява
от показанията на свидетеля А.А. и другите незаинтересовани от изхода на делото
съседи – Ц.Ц. и Х.Р.. Съдът напълно ги възприе, като съществена част от
поведението на подсъдимия е проведения разговор с незаинтересования съсед – Ц.Ц.,
на когото подсъдимият предложил да заколи кокошка и да се помирят със съседа.
За този разговор свидетелства не само Ц.Ц., но и свидетелят А., който споделя,
че чул разговор за някакво пиле.
Отрицателните факти – че подсъдимият Ч. не е познавал страните по
делото, нито А., нито съседите – се установяват от техните показания. Известно
колебание по този въпрос се съдържаше в показанията на свидетеля И.С., който
първоначално заяви, че подсъдимият му възложил да трасира имота, но след
проведената очна ставка се установи, че работата му е възложена от свидетеля В.Х.,
в потвърждение на което са и показанията на последния. Съдът се довери в тази
част на обясненията на подсъдимия, като съобрази, че към момента на трасирането
– 20.08.2011 г., М.Ч. не е бил назначен за вещо лице нито е могъл да предполага
това. Изцяло по волята на съда е било определянето на конкретното вещо лице,
което се потвърждава и от протокола от съдебното заседание, от който е видно,
че страните не са искали назначаването на именно на М.Ч., а само са посочили
въпросите, на които да отговори експертът.
Останалите обстоятелства, свързани с хода на гражданското дело, се
установяват от приложените гр.д.№720/2010 г. на РС Червен бряг и в.гр.д.№1158/12
г. Окръжен съд Плевен.
Съдът напълно възприема и двете заключения на вещите лице – инж. Л.,
назначен от досъдебното производство, и д-р инж. Д.. Двамата експерти са
компетентни да дадат отговори на поставените въпроси и заключенията им са
обосновани и обективни – всеки от тях при разпита от съда подробно описа всички
дейности, които е извършил на място и изводите, които е направил въз основа на
това. Вещите лица са имали различни задачи, но тази, която е идентична –
заснемането на обектите фургон и кладенец, е изпълнена по еднакъв начин и са
двамата са обосновали еднакъв извод, онагледен в графичната част на
заключенията им.
При така установената фактическа обстановка въз основа на обсъдения
доказателствен материал, се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обвинителният акт против М.К.Ч. е внесен в съда за престъпление по чл. 291,
ал. 1 НК – умишлено даване на невярно заключение. Посоченият престъпен състав
изисква на първо място особен субект – такъв може да бъде единствено вещо лице. На това условие подсъдимият отговаря
– той експерт от списъка на вещите лица, бил е назначен като такъв с
поставените задачи от РС Червен бряг и е приел да ги изпълни. На второ място, следва
от доказателствата по делото да се установи, че е дадено невярно заключение.
Съдът, като анализира доказателствената съвкупност, достигна до извод,
че заключението на М.Ч. не е невярно. Съображенията за тази преценка почиват на
следното – за да е невярно едно заключение, то трябва да не съответства на обективната
действителност. В определението на РС Червен бряг за назначаване на подсъдимия
като вещо лице съдът му е поставил следните две задачи: „1. Навлиза ли фургона
на ответниците в имота на ищеца и ако навлиза с колко квадратни метра; 2.
Кладенеца на ответниците или част от него разположен ли е в имота на ищеца или
на границата между двата имота, като има предвид имотната граница или
землищната граница, така да се каже наличната пътека или межда.“. Така
формулирани въпросите на съда не изискват от вещото лице каквито и да било
специални знания и умения, а отговор, който може да бъде даден след зрителното
възприемане на местонахождението на пътеката и разположението на обекта и
кладенеца. Отговорът би зависил от това застъпва ли и как някой от обектите
наличната пътека. Именно това е направил и подсъдимият – огледал е имота, не е
мерил, но той и не е имал такава задача, и е отговорил, съобразявайки се с
пътеката, като дори е препратил към снимките, направени от другото вещо лице –
инж. Коларова. Обяснил е, че на място са правени няколко трасирания и той е
открил различни белези от тях – колчета, боя и тръбички, но той възприема
трасирането, направено от инж. И.С., според което пътеката била границата между
двата имота.
Тук е мястото да се отбележи, че с формулирането на задачите към вещото
лице от страна на съда е предначертана неяснотата на всеки един отговор и това
се дължи за обстоятелството, че използваните термини „имотна граница“,
„землищна граница“, „пътека“ и „межда“ имат различно значение и местоположение
на земната повърхност.
„Имотна граница“ е границата на поземления имот с геодезическите координати на
определящите ги точки – това са точките според Плана на новообразуваните имоти.
Къде точно на терена се разполага тази граница – физически, може да се отговори
след изпълнение на дейността по трасиране. Такава задача към Ч. не е била
поставена, поради което той не е установил на база специалните си познания по
геодезия къде точно на терен преминава тази граница, а е използвал поставени
преди това знаци от инж. И.С.. Кои точно са били тези геодезически знаци не
може да се установи и предвид множеството такива белези на терена – колчета,
тръби, боя и др., и силно изострените конфликтни отношения между страните, при
които нееднократно В.Х. е премахвал такива значи от земната повърхност, остава
неясно кои знаци са били показани на подсъдимия като поставени от инж. И.С.. А
това обстоятелство е от изключително значение, защото както вещото лице по
настоящото дело – д-р инж. Д. обясни: „трасирането“ е метод за установяване на
местоположението на точки по проектни координати. Това означава, че мястото на
земната повърхност, на което попадат точките с №№ 1, 9 и 8 от Плана на
новообразуваните имоти, които лежат на спорната граница, е въпрос, който може
да получи отговор само при извършване на трасиране. Такава задача към
подсъдимия не е била поставяна, пълномощникът на страната адв. Александрова по
гр.д.№720/10 г. е представила протокол за извършено трасиране от инж. С. и едва
след това е назначен подсъдимия за отговори на горните въпроси. Както и самият Ч.
в писменото си заключение и при разпита му, ясно е заявил, че на място има
много белези от различни трасирания. Пълномощникът на насрещната страна по
делото (свидетелят А.А.) – адв. Стефан А. в съдебно заседание преди
назначаването на подсъдимия сам е заявил, „че има две трасировки от 28.05.2009
г. от една фирма и втора трасировка – от 28.08., където разликата е около метър
и половина“. Именно това обстоятелство
е станало причина и съдът по гражданското дело в мотивите си да приеме, че
кредитира и двете заключения – на инж. Коларова и на инж. Ч., като съдът е
приел, че противоречието помежду им се дължи единствено на различните данни,
които обсъждали – първата експертиза по документация на направения въвод във
владение от Община Червен бряг, а втората
- по снимковия материал на първата експертиза и трасирането
„Землищна граница“ е границата между териториите на две землища, а землището от своя
страна според легалната си дефиниция в §1, т. 1 от Наредба №3/2005 г. е
съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място.
Определението на термина показва, че изначално поставеният въпрос не намира
приложение към съществения спор по делото.
„Пътека“
е общоупотребима дума, която означава тесен път за ходене пеша, затова, давайки
заключението си и обсъждайки местонахождението на пътеката – видима в снимките
направени от инж. Коларова, подсъдимият е дал вярно заключение. Отделен е
въпросът, дали пътеката, съществуваща на място съответства с оглед на
координатите си, на имотната граница от плана. Отговорът на този въпрос е
отрицателен и той е даден от назначеното от съда вещо лице – д-р инж. Д., който
дава заключение, че видимата на място пътека попада изцяло в имота на А.А..
Заключението е мотивирано, като експертът е „заснел“ пътеката, като от видимите
трайни белези в западната част – бордюр, а в източната част – определени субективно
по местата с насаждения и белезите от преминаване, определил координати на
характерни точки на пътеката и е отразил същата в скицата, на която е нанесена
и границата на имота и обектите.
„Межда“
е границата между два или повече земеделски участъка, синор – в конкретния
случай, доколкото мнението на д-р инж. Д. е, че двата съседни имота попадат в
урбанизирана територия, то и не би могло да се обсъжда къде е междата помежду
им.
За разлика от това, което е било възложено на експертите по
наказателното дело, подсъдимият не е имал задача нито да трасира границата
между имотите, нито да заснеме обектите фургон и кладенец.
Поради гороеизложеното съдът достигна до извод, че от обективна страна
не може да се приеме, че даденото заключение от подсъдимия Ч. е било невярно.
Липсата на обективна страна по принцип изключва нуждата съдът да обсъжда
субективната страна на деянието, в случая дали е извършено умишлено. За пълнота
следва да бъде обсъдено и това, че дори заключението да е невярно, то съдът не
установи подсъдимият да е направил това умишлено – да е съзнавал, че дава невярно
заключение, да е предвиждал последиците от това и именно тях да е целял.
Напротив, събраните доказателства напълно опровергават тезата на прокурора,
развита в обстоятелствената част на обвинителния акт, че като не е използвал
технически средства за извършване на замерванията, а се базирал на показаните
му метални колчета, които не били трайно прикрепени, подсъдимият е съзнавал, че
дава невярно заключение. На първо място, защото така описаната субективна
страна, дори и доказана, би могла да бъде квалифицирана само като
непредпазливост по смисъла на чл. 291, ал. 2 НК, но и тази форма на вина не
може да се установи, защото подсъдимият не е имал задачи да трасира границата и
да заснеме обектите. В съдебно заседание устно, а и в заключението си, подсъдимият
е обяснил, че само е направил оглед и на база белезите, които са му показали
като поставени от инж. И.С., е дал отговор на въпросите. Цялостното му
поведение при извършване на огледа и най-вече това, за което свидетелстват
неблагоприятно засегнатия от изхода на гражданското дело свидетел А.А. и
незаинтересования съсед Ц.Ц. – че подсъдимият е направил опит да подкани
страните към доброволно уреждане на спора, предлагайки на Ц. да „заколят една
кокошка и де се погодят за тези межди“, изключва и най-малката вероятност той
да е допускал, че дава невярно заключение. Именно това, че е отправил подканата
за спогодба към свидетеля Ц., който няма спорна граница с А., разкрива и факта,
че подсъдимият не е познавал заинтересования от мястото на границата В.Х., като
първоначално е помислил Ц. за него.
Затова в обобщение съдът прие, че според наличните материали и така
поставените задачи от съда, подсъдимият Ч. е дал добросъвестно и безпристрастно
заключение. Дори да е имало пропуски в начина на формулиране на въпросите или
несъгласие с начина на изпълнението им, страните са били тези, които е следвало
да въведат оплакванията си. Както прокурорът в пледоариите си изтъква, в хода
на делата се назначават множество единични, тройни и петорни експертизи, но
това не означава, че всяко противоречие помежду им обуславя ангажиране на
наказателната отговорност на някой от експертите. Показателно е и
обстоятелството, че дори при изрична задача за заснемане на обектите, геодезистите
дават приблизително еднакви резултати. Така например инж. Л. е посочил
линейната дължина на южната част от фургона, която навлиза в имота на А., като 0.69
м, а д-р инж. Д. я е изчислил на 0.70 м, а инж. К. в геодезическата снимка,
част от материалите дали основание на прокурора да образува досъдебното
производство (л.28 от ДП) е изчислил тази отсечка като дължина 0.59 см. Което
илюстрира това, което в съдебно заседание инж. Л. заяви (л.60) – „Нашата
професия е наука за грешките, има нормативи, които се спазват и казват, че
разликата може да бъде от 3 до 10 см в страна триъгълник…“. И затова посочените
разлики в заснеманията от страна на цитираните геодезисти също попадат в
стойностите, допустими според чл. 18 от Наредба №3/2005 г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съдът не обсъди дали заключението на
подсъдимия е съобразено с тези допустими грешки, доколкото по вече изложените
мотиви, същият не е имал задача да трасира и заснема, което означава, че не е
имал задължение и да се съобрази с цитирания нормативен акт.
При този изход на процеса и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските
по делото следва да останат в тежест на държавата.
При тези съображения съдът постанови оправдателна присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: